Реших да си взема книгата най-вече заради заглавието. Очаквах да получа един забавен пътепис, в който авторката да се съсредоточи върху всички неща, които човек може да прави докато все още е необвързан и е без деца. За времето, когато може да бъдеш във Франция, Аржентина, Нова Зеландия и единственото, което да трябва да направиш, е да напълниш един куфар с нужните неща и да купиш самолетен билет. Очаквах история, която да покаже, че дори да си на 28 и още да нямаш деца, има други хиляди неща, които може да направиш и животът ти също да има смисъл.
Колко силно съм се лъгал обаче.
Вместо всичко описано горе, всеки от вас, който реши да се докосне до книгата на Кристин Нюман ще получи нейния личен дневник с подробни разкази за това къде и с кого е правила секс в рамките на 15 години. Да, тя обикаля много държави, но не разказва какво е видяла там, какво е правила, какво ни препоръчва да направим ние, ако отидем на същото място. Не ни разказва и нещо любопитно свързано с дадената локация. Вместо това тя ни разказва как и защо си избира да спи с някого в дадения град и през цялото време ни занимава с вътрешните си терзания дали трябва да се омъжи скоро или да се лиши от тази си свобода – сиреч да спре да е „разюздана“ в чужбина.
Подчертавам в чужбина, защото по принцип авторката е сценарист на ситкоми в Америка и описва себе си като много сдържан човек, когато е в САЩ. Но качи ли се на самолета тръгва на приключения, най-вече сексуални.
В книгата тя вижда Амстердам като място, на което да се надруса, Бразилия като място с хубави дупета и тела, а Русия като локация за изневяра.
И не ме разбирайте погрешно - всеки може да си живее живота както пожелае. Просто тази жена е взела едно много хубаво заглавие, което носи много приятна идея със себе си, и го е направила на пух и прах с тази постоянна тема за секса и как ежесекундно се чуди как �� кога да си легне с някого.
Разбира се, имаше вменяване на клишето „Ама, ако бях мъж, нямаше да ме съдите“. Добър опит, но много плосък, след като 300 страници ти не захващаш една свястна, сериозна тема или дори не се опитваш да направиш тази книга като пътепис. Проблемът ми на мен не е в това, че някой е решил да прави секс из целия свят. Проблемът ми е, че пишеш книга, която продаваш като приключенска, а всъщност за мен е „книга-трофей“. На никой не му пука с кого си спала и определено с това заглавие, книгата можеше да отиде в много по-приятна посока. И мнението ми щеше да е такова, дори и авторът да беше мъж.
Не знам защо се получи така с тази книга. Дали, защото аз очаквах друго или съм станал много тесногръд? Започва да се замислям дали наистина не проявявам сексизъм към авторката в момента, но тази книга определено е най-лошото нещо, което съм чел от доста време насам.