След „Хлапета“ и „Неотминало“ „Дъждът оставя следи“ е третият роман на Александър Чобанов. Той е познат на публиката като сценарист и автор на някои от най-разпознаваемите български сериали – „Под прикритие“, „Дяволското гърло“, „Отдел Издирване“, „Съни Бийч“ и други.
От 2019 година Александър Чобанов е член на Британската асоциация на криминалните писатели (CWA) и на американската асоциация на авторите на трилъри (ITWA).
Александър Чобанов е роден в Смолян на 26 септември 1979 година. През 2008 година издава сборник с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината. През 2011 г. излиза втората му книга „Летен следобед“. Междувременно, Чобанов работи като сценарист на телевизионните сериали: „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“ и др.
Аз съм голям почитател на Александър Чобанов като сценарист. Най-малкото той е част от екипа, който стои зад сериала „Дяволското гърло“, който пък е една от най-добрите български продукции в последните години според мен.
Затова започнах „Дъждът оставя следи“ с големи очаквания, които се оправдаха безапелационно. Това е един класически криминален роман, който съчетава в себе си всичко, от което има нужда един почитател на този жанр.
Мистериозно убийство, намерени кости на повече от един човек, замесени държавни органи, тъмно минало, малко история и в случая доста религия, защото Рилският манастир играе важна роля в действието на романа. И като прибавим страхотно писане на автора, което на моменти ме караше да се смея с глас, се получава една страхотна история, която хем ви държи на тръни, хем разтоварва.
Героите на Чобанов са много реалистични, сякаш пресъздават реални личности. Авторът е много подготвен и за това действието да се развива точно в Рилския манастир – всяка една подробност от гледна точка на разположение, заобикалящи го местности и особености са спазени доста коректно.
В книгата Чобанов ни запознава и с малка част от историята на Рилския манастир и по-точно по време на комунистическото управление, което се оказва и важна част от историята на романа. И не, това не е книга за комунизма и несправедливостите, които са се случвали тогава. Това е книга за спазване на обет, търсене на правда, реабилитиране, вярата. Но не задължително в Бог.
Да, не мога да кажа, че сюжетът и изобщо криминалната част са нещо невиждано и нечувано до този момент, но определено книгата ми достави удоволствие и ви я препоръчвам с две ръце. А това, че на финала, има загатване и за втора част, изключително много ми харесва.
П.С. Определено виждам как книгата може да се превърне и в един страхотен сериал! Дано Чобанов има същите виждания! :D
Нищо не бях чувала за тази книга преди да излезе тийзърър за филма. А когато разбрах, че има прочит в Сторител, вече знаех, че ще го слушам. Доста увлекателен текст, с много силно начало, малко по-умерена среда и добър финал. Научих и исторически факти, които не ми бяха известни до сега относно статута на Рилския манастир. Така, че определено ми хареса. Мистерията започва с намирането на кости в параклис в Рилския манастир и пристигането на млад полицай от Благоевград (още по-големи симпатии към сюжета, заради мястото на действието), който да провери за какво става въпрос. Ангел Обретенов е доста наивен и неопитен, но с желание да разкрива престъпления и злото да бъде наказано. Случаят се преплита с друг останал в задънена улица през 90-те, а разследващият тогава полицай ще помогне на младока да намери верния път, но и ще му покаже как трябва по-добре да "чете" хората, да не се доверява лесно и малко по-цинично да гледа на живота. А престъплението не само, че има връзка с 90-те, но и много по-назад в годините, както и със самия манастир. Паралелният разказ за отчуждаването на манастира и превръщането му в музей от комунистическата власт, както и прогонването на монасите за мен беше нещо, което не съм знаела до сега и бе интересно да науча. Сега ще ми е интересно да видя и как тази книга ще се разгърне във филм.
Ами не е нещо кой знае колко впечатляващо, но се зашумя покрай книгата, защото са снимали филм по нея. Криминално разследване по същество в Рилския манастир, ретроспекции към времената на социализма. Ей тук вече информацията за разни събития беше с доста наставнически тон и някак неестествено поставена в разговорите, сякаш някой чете от учебник. Имаше и елементи, наподобяващи проповед, което не ми хареса, но за щастие поне бяха малко. Бих гледала филма все пак, за да видя дали ще ми хареса повече.
Страхотен крими роман, при това от български автор. Не бях чувала за книгата до момента, в който започнах да гледам сериала. Любопитството ми надделя и реших първо да прочета романа, преди да изгледам историята на екрана докрай. “Дъждът оставя следи“ засяга важни и болезнени моменти от българската история, сред които отчуждаването на земи на Рилския манастир и действията на комунистическата власт през онзи период. Всичко това е вплетено в увлекателен криминален сюжет, който поддържа интереса до последната страница. Книгата се чете леко и бързо, а съчетанието между исторически факти и криминална интрига я прави още по-въздействаща.
Когато прочетеш заглавия като "Под прикритие" и "Дяволското гърло", сред нещата излезли изпод перото на този автор, очакванията вече са в небесата. Тук, мога да кажа, че това ми приличаше точно като текст за сценарий (защо ли?!), главите свършваха някак неочаквано, точно както, когато ще свърши един епизод и ще очакваш следващия с нетърпение. Интересно ще ми е да го видя как ще стои под формата на сериал. Политическият елемент ми беше в повече на мен, но иначе всичко си беше ок, като за едно добро крими.
Прочетох книгата след като изгледах сериала и от двете съм много приятно изненадана. По сериала има направени промени, които според мен са доста умело и добре избрани. Книгата също супер много ми хареса, независимо, че знаех какво се случва. Динамиката беше добра имаше и напрежение за какво точно ще се случи. Темата, която е избрал авторът с църквата и комунизма ми беше много интересна и се радвам, че се стигна до екранизация на книгата. Жалко, че не се говори повече и за двете.
Много добре написана,увлекателна кримка.Авторът определено има дар слово,не се сещам за нито една реплика на неговите герои,която да ми звучи твърде сладникаво и тъпо,даже са остроумни и (само)иронични. А за разкош,романа го изслушах в Сторител под прекрасния глас на Виктор Танев.Определено ще следя творчеството на Александър Чобанов.
Току-що приключих да я чета, а вече нямам търпение за следващия случай на Фишер и Ангел. Освен, че криминалният казус е много добър и заплетен, ми хареса и задълбочаването в миналото и историческия елемент, научих много. А тънкото чувство за хумор също много ми допадна. Беше удоволствие да я прочета. Някой беше написал в коментар от преди 4 години, че тази книга би била страхотен сериал - е, вече е, а аз нямам търпение за следващите епизоди. Чакам и втора част на книгата!!!
Без съмнение един от добрите криминални романи за 2021 в моята лична класация! Историята и сюжета напълно прилягат на нашата действителност и книгата мина през мен като дъждът от заглавието. Чисто професионално открих две несъответствие и особености, с които ще предизвикам хората около мен да прочетат историята и сами да ги открият ил пък не. Поздравления за Александър Чобанов и адмирации за избора му на сюжет, характери и времева линия!
Понякога една книга става известна не само заради самата история, а и защото успява да излезе извън страниците си. Такъв е случаят с „Дъждът оставя следи“ на Александър Чобанов – романът, който получи и своя телевизионна адаптация.
Историята започва повече от обещаващо. В тайно скривалище в Рилския манастир са открити човешки останки, а една на пръв поглед стара история постепенно започва да разплита възли, които стигат десетилетия назад. Още първите глави дават заявка за мистерия, която спокойно може да държи читателя буден още една глава... и още една... и айде, станало два през нощта.
Едно от нещата, които най-много ми харесаха, е начинът, по който авторът преплита няколко времеви линии. Минало и настояще постепенно започват да се срещат, а всяка нова информация променя начина, по който гледаш на вече прочетеното.
Главните герои – инспектор Ангел Обретенов и бившият полицай Борислав Андреев – работят добре като тандем. Да, образът на младия полицай, попаднал в сложен случай, не е нещо революционно в криминалния жанр, но тук функционира достатъчно добре, за да движи историята напред.
Тъй като вече бях гледал сериала, ми беше любопитно да сравня двете версии. И честно казано, тук давам една малка точка в полза на екранизацията. Хареса ми, че са решили да направят инспектор Обретенов жена. Това според мен внася една идея повече свежест и разчупва иначе доста познатата схема с "новия корав полицай, който трябва да разреши невъзможния случай".
Но ако сте гледали сериала и си мислите, че вече знаете историята, не бързайте.
Има сериозни разлики между книгата и адаптацията. Не само в героите, но и в развитието на сюжета, както и в местата, където се развива действието. Голяма част от историята в романа преминава в Гърция – нещо, което в сериала е представено по различен начин.
Това, което бих препоръчал на всеки бъдещ читател, е едно – четете внимателно.
Това не е криминален роман, който можеш да "прелистваш с половин око", докато проверяваш телефона през три минути. Особено към финала сюжетът започва да събира всички отделни нишки и ако човек се е разсеял някъде по пътя, има реален шанс да започне да си задава въпроса: "Чакай малко... този сега кой беше?"
Финалът изисква концентрация, но пък именно това е част от удоволствието.
Дали книгата е най-добрият криминален роман, който съм чел?
Не.
И мисля, че точно това е най-честният начин да го кажа.
Прочел съм доста криминални истории и може би затова очакванията ми бяха една идея по-високи. „Дъждът оставя следи“ не успя да ме изненада до степента, в която някои други книги от жанра са го правили.
Но това не означава, че не е добра.
Напротив – това е увлекателен български криминален роман, който умело използва атмосферата на Рилския манастир, играе с няколко времеви линии и успява да задържи интереса до края.
Затова и моята оценка е 3 звезди.
Не защото книгата е слаба.
А защото за мен остана "добро криминале", а не онова заглавие, което ще препоръчвам на всеки с думите: "Спри всичко и го прочети веднага."
Понякога и три звезди означават точно това – приятно прекарано време с една добре разказана история.
Интересна криминална история, която ме изненада с това колко умело преплита криминален сюжет, история, политика и религия. Признавам, че политическата линия обикновено не е сред любимите ми теми, но тук ми беше любопитно да науча повече за събития и факти, които до момента не познавах.
Най-силната страна на романа за мен беше самото разследване. Хареса ми, че авторът е поставил на преден план криминалната история и процеса по разплитането на загадката, без да измества фокуса с излишна или набързо скалъпена любовна линия. Напрежението се усеща през по-голямата част от книгата, а историческите събития са вплетени естествено и допринасят за цялостната атмосфера.
Краят успя да ме изненада и определено не беше сред вариантите, които предполагах. Въпреки това ми се стори малко прибързан и сякаш имах нужда от още няколко страници, за да се разгърне по-пълноценно.
Образите на героите също ми останаха една идея по-недоизградени, отколкото ми се искаше. Липсваше ми малко повече дълбочина, за да се привържа истински към тях и да почувствам по-силно личните им истории.
Въпреки тези забележки книгата е интересна и успя да задържи вниманието ми. Давам 4 звезди - много добра история с интересен замисъл и неочакван развой, но ми липсваше онази малка искра, която превръща една много добра книга в незабравима.
Много ми препоръчваха тази книга и я започнах с голямо нетърпение и ентусиазъм. За съжаление обаче останах доста разочарована. Не знам дали изобщо не е имало редактор, защото такъв не е обозначен в карето, но би било страхотно книгата да мине през редакторски процес. Ненужно много изречения завършват с удивителен знак, което е доста разсейващо. Не знам дали това се усеща в аудиокнигата. Има доста странно построени изречения, където се губи нишката на мисълта. В други абзаци пък се сменя времето - от минало в сегашно. Идеята е добра и на пръв поглед историята звучи интересна, но тези неща страшно много ми се набиваха на очи и ме дразнеха до степен, в която просто реших, че не искам да продължавам да чета. Да не говорим, че има доста абзаци, където чрез героите се изразява недоволство към различни неща от живота (най-често колко е скапана България), което е повтаряема тема в много произведения и вече се изтърква. В крайна сметка читателите хващат някоя книга, за да се потопят в нов и интересен свят, а не да си припомнят за злободневни теми от ежедневието. Тази книга ме накара да разбера колко е важна редактурата. С две думи, добра идея, но не толкова добро изпълнение.
За първи път чета криминален роман от български автор и определено останах приятно изненадана. Темата на книгата, а именно Рилският манастир, ми беше много интересна и повлия положително на оценката ми. За радост или за съжаление, първо изгледах сериала и подозирам, че това повлия на мнението ми за историята. Въпреки че между книгата и екранизацията има сериозни разлики, не мога да кажа кой вариант ми хареса повече. Докато гледах сериала, не разбирах напълно смисъла на заглавието - “Дъждът оставя следи”, но след като прочетох книгата, всичко си дойде на мястото. От друга страна, сериалът ми помогна много по-лесно да си представя някои от събитията, а и според мен начинът, по който се развиваше разследването и постепенно се разкриваха събития от миналото, беше по-логичен. Като цяло останах доволна от книгата, макар че не мога да кажа със сигурност дали това се дължи на самата криминална история, или на факта, че част от действието се развива в родния ми град - Благоевград и Рилския манастир.
Прочетох книгата с удоволствие!Романът засяга една болна тема от нашето минало,за която рядко се пише,а именно за отчуждаването на Рилския манастир,изгонването на монасите,превръщането му в музей и заграбването на земите около манастира от хора,свързани с комунистическия режим за лична облага и отмъщение.Също така за зверствата,извършени върху хората,опитали се да защитят манастира и съсипали много човешки съдби и тези,които са се опитали да изкарат истината на яве...Дълбоко пазени тайни,разплитане на случай от преди 20 години,невидими нишки,изтъкаващи съдбите на много от героите...С дословни цитати от Летописа на архимандрит Климент Рилец,романа е стъпил на реални събития и личности от нашата история.И тъй като харесвам точно този жанр,с нетърпение очаквам следващ роман от г-н Чобанов!
Дъждът оставя следи не беше моят тип книга. Още от началото не успях да свикна със стила на писане, който на моменти ми звучеше повече като сценарий, отколкото като роман. Историята се чете бързо, но така и не усетих онова напрежение и любопитство, които търся в една добра мистерия. Имаше интересни идеи, но като цяло не намерих нищо особено впечатляващо нито в сюжета, нито в разследването.
Завърших "Дъждът оставя следи" на Александър Чобанов. Спечели ме като читател и бих прочела още книги на автора. Хареса ми описанието, кратките глави, лекото поднасяне на историята. Чете се лесно и те завладява още от първите глави. Според мен това е книга, която ще се хареса както на любителите на криминалните романи, така и на читателите, които ценят истории с исторически елементи. Развива се в България, което още повече грабва българския читател. Друго си е усещането за нещо познато 😊