"Никой не знае къде се намира Академията за китове. От нея или излизаш променен завинаги и никога не разказваш, или пък никога не излизаш – по различни начини и причини, но не излизаш. Дебютната книга на Zlatareva Violeta "Академия за китове" събира 13 живи разказа за смели, уплашени, ранени, болни, тъжни... абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с „нормалността“. Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "Академия за китове" е една великолепна причина да започнете да се оглеждате за хората наоколо и да се вглеждате в тях." (Анна Лазарова – редактор на книгата) Академия за китове, разкази Виолета Златарева Ars, 2021 Редактор и художествено оформление : Анна Лазарова
Дебютът на Виолета Златарева - АКАДЕМИЯ ЗА КИТОВЕ, е сборник с емоции, а не с обикновени разкази. Четейки книгата, сякаш си на кафе със стар и верен приятел, на когото би споделил/а странни фантазии и сънища, съкровени мечти и желания. С когото би преживял приключения и дори би търсил китове. ▫️ Няма да изпадам в подробности за сюжетите, заключени в 13те разказа в книгата. Нито ще споделя за героите, отгледани от Виолета Златарева... Защото тази книга трябва да се почувства и преживее, трябва да се прочете с онази скрита част на душата, която пазим само за себе си. Защото каквото и да кажа аз, за теб ще са просто думи в пространството. ▫️ 💬Цитат, който ми хареса: "Нa това място всеки има право на избор. И рано или късно прави такъв. Но какъвто и да е той, едно е сигурно - до днес никой не знае къде се намира академията за китове."
Обичам да чета разкази. Всеки от тях е собствена вселена и аз избирам кога и как да вляза в нея. Тук вселените са много. Тъжни и щастливи. Влюбени и самотни. Истински. Някои са с маска, но под нея прозира емоцията. За мен тази книга беше опознаване, отскок и чувство. Книга, която бих препрочитала в моменти на загубеност.
Първата ми среща с Виолета Златарева бе чрез поезията ѝ. "Регистър злополуки" веднага се настани на лавицата с малкото книги, сякаш писани за мен. След като ме спечели с поезията си беше въпрос на време да опозная и белетристичната ѝ страна. Въпреки кратката форма, която е избрала авторката, както и липсата на множество действия, времето в разказите е динамично. Такъв е и вътрешният свят на героите ѝ.
"- Не се старай да бъдеш мил, аз... -Не се старая.
Тя присви очи, претегли го в ума си и каза: - Странен си. Женя. Утре по същото време."
"Виждаше се, че тялото ѝ вече не ѝ е по мярка."
Още с дебюта си в белетристиката, авторката показва завидно умение за работа с изреченията и наслагване на различни смисли в текстовете си.
"Академия за китове" е сборник с разкази, подходящ за безнадеждни романтици, най-вероятно писан от такъв. Идеално четиво за лятото - смях, носталгия и жаби.
Изключително приятно впечатлена съм. Чудесен дебют и се надявам да имаме шанс да четем още от авторката. Повечето разказите бяха толкова изкусно описани, че веднага се зародиха ясни образи в съзнанието ми и останаха запечатани там.