„Китайската телевизия и преса са много по-критични към своята икономическа и политическа система, отколкото нашите телевизионни канали и вестници са към нашата.“
АХАХАХХАХАХАХАХАХАХ. Айде не?
Нека заглавието не ви заблуждава: изчадието на Чомски и Влъчек предлага всичко друго, но не и обстойна критика на Запада. Пълна с полуистини, липса на каквато и да е научноисторическа обосновка (повечето „факти“ са просто „аз смятам.../аз мисля...“ или „мой запознат приятел ми каза, че...“) и като черешка на тортата: апология на комунизма. Да, на комунизма. Не просто като идеология – донякъде разбирам наивните западни ретарди, които се прехласват по идеята за вечно братство, без да са живяли и ден в комунистическа страна или пост-такава. Тук говорим за стопроцентово, нагло до безочливост прехласване по комунистическите диктатури – според авторите (най-вече Влъчек, но Чомски не изглежда несъгласен) те са „хуманистката съпротива“ срещу зверствата на Запада.
Следват цитати. Предупреждавам: сериозен тригър уорнинг към всеки с над кубичен сантиметър мозък.
1. По повод потушаването на Пражката пролет: „Съветите не извършиха никакви масови убийства. Няколко души попаднаха под танковете, повечето от случаите бяха злополука – някои от загиналите бяха пили.“
Чехословаците пийнали, моля ви се, повечко джибровка и не щеш ли, се подхлъзнали под съветските танкове...
2. „Съветите поставиха страната си начело в борбата срещу империализма, расизма и дискриминацията.“
АХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХ. Айде не?
3. „Европа като цяло исторически е фашистка и е показала това, като е плячкосвала цялата планета векове наред, а на всичкото отгоре е мъртва в икономическо и културно отношение, един залязващ континент.“
Начи тука... citation needed, дето се вика. Впрочем ако въобще имах намерение да си оставя книгата на киндъла, така щях да прекръстя цялата тази абоминация. Citation needed: the book.
Първо, фашизмът като идеология възниква около Първата световна – по това време Европа (или по-скоро петте на кръст европейски страни, за които това се отнася) общо взето се е наплячкосвала (с изключение може би на Франция, която тенденциозно си е по-бавничка). Така че коментарът е, най-малкото, хронологически озадачаващ. Че Европа е мъртва в икономическо отношение... мкей, донякъде е вярно, макар че ситуацията варира от държава до държава. Кралството, Франция, Германия, скандинавските страни и Швейцария бих казала, че се оправят все някак. А коментарът, че „Европа е мъртва в културно отношение“... Не знам дали да предложа на господата номериран списък с всички показатели, според които това е чиста лъжа, или просто да им услужа с речник, за удобство отгърнат на дефиницията за „култура“.
4. „...до известна степен в България има голяма носталгия по комунизма.“
АХАХХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХ. Айде не?
5. „Целите на СССР бяха възвишени и някои от тях много впечатляващи – свобода за всички бедни по света, антиколониализъм, антиимпериализъм, социална справедливост. Интересно е, че днес както старите, така и младите, непрекъснато слушат стари съветски шлагери.“
Интересното е, че тази внезапна transition е най-малко безумното нещо в това изказване. Алла Пугачова за интерсекционален феминизъм!
6. „Идеята тотално да се отхвърлят съветската или другите комунистически системи единствено въз основа на масовите убийства, извършени през това време, би означавало да заклеймим като нечовешки и провеждащи геноцид конституционните монархии и многопартийните западни демокрации.“
Не, никой не ги отхвърля единствено въз основа на това.
Не, не означава.
Сори, пич, пробвай пак.
7. „Афганистан по времето на Съветския съюз (...) бе единственият период, когато в страната имаше някаква надежда.“
Догади ми се.
8. „Куба изигра огромна роля в освобождението на Африка (...) Че Гевара доведе цял контингент чернокожи кубински войници да се сражават за освобождението на Конго.“
Че Гевара, човек... Окей, след всичко дотук предполагам е логично авторите да се прехласват по него, само че намирам за проява на интелектуална неискреност факта, че при всяко споменаване на Чърчил се говори какъв е расист (което е факт, който не бива да се премълчава, но не е в това въпросът), а в същото време удобно се забравя главозамайващият расизъм (че и хомофобия) на Че Гевара. Но съм шокирана, без да съм изненадана, както се казва.
9. Барак Обама се обвинява, че детските му спомени от Индонезия след преврата 1965-та година били щастливи. След справка, Обама е роден 1961-ва, тоест е бил на четири. Факт, който не трогва Влъчек: „...дори децата би трябвало да знаят. Хора изчезвали повсеместно. Не може да не се забележи.“
Доказателство за западен тероризъм на вашето внимание: някой си спомня с ностагия за детството си... На 11-ти септември 2001 бях супер щастлива, защото щях да влизам в първи клас (дори не помня дали съм знаела какво е САЩ). Чудя се дали веднага да се предавам в полицията за съучастник в терористичния акт, или просто да се напия, слушайки съветски шлагери, и да отида в някоя от свободните незападни страни, които авторите с такава любов наричат „хуманистична съпротива“ – то останалото ще дойде от само себе си.
В заключение имам да добавя няколко разпилени мисли.
Първо, забелязала съм, че много хора стават дефензивни, щом се споменат престъпленията на западния свят. Понеже Западът (Европа + САЩ) се води най-демократичната част от света, всяка критика срещу него се приема за вид интернализиран шовинизъм. На това мога да отговоря единствено с: ъ-ъ, пораснете. Ако се окаже, че синът ви тормози очилатото пухкаво хлапе в класа, да отвърнете на това с „да, ама поне е отличник“ не ви превръща в по-добър родител, ами в по-лош.
Западът трябва да се критикува, понеже: 1) има защо; 2) разполага с интелектуалните, икономически и морални ресурси да е по-добър; 3) можем (положение, което не се отнася за други краища на света – освен сигурно за Китай, АХАХХАХАХАХАХА).
Иначе авторите са толкова заети да хвалят комунизма на съпротивата, че забравят да:
опишат колонизаторските животинства (в Америките, в Африка и в Азия);
опишат апартейда в Южна Африка (споменат е на няколко пъти като факт – има го, ама какво от това);
придружат с научноисторически валидни данни американските ужаси в Близкия изток и Южна Америка през последните сто години (където те са споменати, ограничени са до „мой приятел/колега/студент ми каза, че“ или до директно хвърляне на обвинения, за които имат наглостта да кажат, че (перифраза, не ми се търси дословното) „събитията са твърде скорошни и все още няма исторически доказателства“... ъ-ъ-ъ-ъ....?!);
да споменат последиците от нацизма и фашизма... колкото и да е странно.
Виетнам и Япония са споменати, но някак повърхностно и пак с псевдофакти, които се очаква да бъдат приети на доверие.
Западът трябва да се критикува, но... това не е книга, която успява в начинанието.
Обръщам специално внимание на заглавието: „Западният тероризъм: от Хирошима до дроновете“. Манипулативно и подвеждащо. В разговора на Чомски и Влъчек темата за Хирошима не се засяга, а дроновете са споменати само веднъж: като „последните ужасни оръжия“. Самата дума Хирошима е използвана четири (!) пъти в целия текст: веднъж в заглавието, веднъж в увода като препратка към заглавието, веднъж за сравнение (че радиацията във Фалуджа била колкото там) и веднъж в хронологията накрая (която беше единственото стойностно нещо от цялата плява, може би защото нито един от двамата автори нямаше думата).
Ох, ядосах се само докато пишех ревюто и си припомнях. Отивам да гаврътна едно вино, че да се успокоя, дано не залитна под някой танк на Съпротивата...