What do you think?
Rate this book
Зазидани писъци
„Някои истории за зловещото... Да видим сега!“
Литературният критик Добри Страхилов седна да пише рецензия в хотелската си стая.
Българският разказ има традиции в жанра на зловещото, на демоничното, дори само Светослав Минков и Николай Райнов стигат. За негов късмет авторът на тази книга, „Зазидани писъци“, изглежда ги е прочел, езикът му е ритмичен, има някаква фабула.
Добри Страхилов вдигна очи. Писалището беше в една ниша до прозореца. Навън бе непрогледен мрак и той виждаше единствено лунното кълбо на настолната лампа и собственото си строго лице - сега уютно замислено.
Това, което ми хареса в книгата, е, че създава едно почти познато безвремие от края на миналия век, в което можеш уютно да потънеш.
В този момент в стаята влезе камериерката, за да дооправи някои неща. Добри Страхилов не й се разсърди много, защото бе наел стаята без предизвестие.
На някои места разказът е задъхан от напрежение. Не... Не! Така би се изразила 16-годишната му племенница, която сигурно ще изгълта книгата.
Камериерката пак влезе. Ниската класа в обслужването днес!
Стилът на „Зазидани писъци“ е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир.
Пак камериерката!
Това, което ме подразни в книгата...
Добри Страхилов не можа да продължи. Колкото и равнодушен към външния свят да беше в такива моменти, усети, че нещо около него не е наред... Какво, какво...
Камериерката като че ли бе влязла в стаята три пъти, само два пъти я беше чул да излиза. Колко време бе изминало от последното й идване? Половин час!?
- Ехо - отрони се от сухото гърло на критика.
Никой не му отговори. Опита се да си припомни чертите на жената, но в ума му не изплуваха никакви човешки черти. Дали тя бе прочела мислите му от одеве и сега му разиграваше номера?
Усети се в капан.
От мястото си в нишата можеше да види половината от стаята и една трета от леглото си, както и полуотворената врата на банята. Не можеше да каже дали има нечие присъствие в тъмната половина.
Не знаеше дали то диша.
Литературният критик Добри Страхилов седна да пише рецензия в хотелската си стая.
Българският разказ има традиции в жанра на зловещото, на демоничното, дори само Светослав Минков и Николай Райнов стигат. За негов късмет авторът на тази книга, „Зазидани писъци“, изглежда ги е прочел, езикът му е ритмичен, има някаква фабула.
Добри Страхилов вдигна очи. Писалището беше в една ниша до прозореца. Навън бе непрогледен мрак и той виждаше единствено лунното кълбо на настолната лампа и собственото си строго лице - сега уютно замислено.
Това, което ми хареса в книгата, е, че създава едно почти познато безвремие от края на миналия век, в което можеш уютно да потънеш.
В този момент в стаята влезе камериерката, за да дооправи някои неща. Добри Страхилов не й се разсърди много, защото бе наел стаята без предизвестие.
На някои места разказът е задъхан от напрежение. Не... Не! Така би се изразила 16-годишната му племенница, която сигурно ще изгълта книгата.
Камериерката пак влезе. Ниската класа в обслужването днес!
Стилът на „Зазидани писъци“ е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир.
Пак камериерката!
Това, което ме подразни в книгата...
Добри Страхилов не можа да продължи. Колкото и равнодушен към външния свят да беше в такива моменти, усети, че нещо около него не е наред... Какво, какво...
Камериерката като че ли бе влязла в стаята три пъти, само два пъти я беше чул да излиза. Колко време бе изминало от последното й идване? Половин час!?
- Ехо - отрони се от сухото гърло на критика.
Никой не му отговори. Опита се да си припомни чертите на жената, но в ума му не изплуваха никакви човешки черти. Дали тя бе прочела мислите му от одеве и сега му разиграваше номера?
Усети се в капан.
От мястото си в нишата можеше да види половината от стаята и една трета от леглото си, както и полуотворената врата на банята. Не можеше да каже дали има нечие присъствие в тъмната половина.
Не знаеше дали то диша.
158 pages, Paperback
Published January 1, 2011
1 person is currently reading
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 12, 2021
Слабо изпълнение. Разказите имат отчаяна нужда от качествена редакция и пренаписване. Финалите са толкова незавършени, един от разказите чак ме учуди, че свърши, като отгърнах следващата страница и очаквах още.
Жалкото е, че има някои добри идеи, но не са разгърнати както си трябва. Стилът дразни на места с прекалената обстоятелственост, повторения и нелогични конструкции на изреченията (редакция, редакция).
Видимо е, че Христо Димитров има богат речников запас, но усетът му за динамика на сюжета не е толкова богат.
Явно е също така, че авторът е фен на Лъвкрафт, но е нелепо и комично, че в паратекста на един от разказите е цитиран Х.П. Лъвкрафт, ала като Харолд Филипс - брат му близнак?
Сборникът е апокрифен и явно има защо, но след като човек го прочете, може да оцени по достойнство добрите ни жанрови автори.
Жалкото е, че има някои добри идеи, но не са разгърнати както си трябва. Стилът дразни на места с прекалената обстоятелственост, повторения и нелогични конструкции на изреченията (редакция, редакция).
Видимо е, че Христо Димитров има богат речников запас, но усетът му за динамика на сюжета не е толкова богат.
Явно е също така, че авторът е фен на Лъвкрафт, но е нелепо и комично, че в паратекста на един от разказите е цитиран Х.П. Лъвкрафт, ала като Харолд Филипс - брат му близнак?
Сборникът е апокрифен и явно има защо, но след като човек го прочете, може да оцени по достойнство добрите ни жанрови автори.
Displaying 1 of 1 review