Нерешен случай с изчезнало дете на преминаващи гастарбайтери не дава мира на частния детектив Херцел Вазов, отнема съня му и го тласка по спиралата към самоунищожението.
Професионалния живот на бившия полицай го среща с местени олигарси, объркани, милионерски дъщери, бивши агенти на Държавна сигурност, християнски екстремисти и други мрачни особи.
В опитите си да бъде по-добър и значим човек той се заплита в подземния живот и става свидетел на немислимото.
Книгата е доста интересна и много различна от коментарите, които авторът прави на страницата си във фейсбук. Скоро не бях чел увлекателен криминален трилър, който да успява да поддържа напрежението и интереса на читателя. Има доста забавни моменти, особено ако си от Пловдив.
Приятна компания за един съботен следобед. Героят прекалено много ми напомняше на редица други от същия жанр. Иначе безспорно ми стана приятно, че действието се развиваше в родния Пловдив и сюжетът бе увлекателен. Втората новела за мен бе малко претупана :)
- "Лоша компания" от Ангел Кочев. Авторът доста умело копира стила на американските ноар кримки, ала Чандлър, но действието се развива в съвременен Пловдив. Книгата представлява две новели, в които частния детектив Херцел Вазов разследва два различни случая. Първият е интересен, втория - не до там, но и двете истории издишат на финала - разрешават се от само себе си, без протагонистът да има никаква заслуга.
🔍 Сензационно откритие, за което отдавна съм копняла, без напълно да го осъзнавам. Намерих си нов любим български автор, с което не само увеличавам списъка в този раздел, но и се насладих максимално на четиво, за което не всички говорят. Последното е било по-солидна част от набъбващата необходимост, за която си давам сметка и споменавам по-горе. Книгата ми е подарък за рождения ден от много любими за мен хора, които са я оценили и искаха с мен да се случи същото. Е, случи се.
🕵🏻 Втрещена съм буквално от приятната изненада, която се оказа този прочит. И след него започнах да диря повече информация за автора, както подобава при подобна екзалтация от нова среща с писател, и осъзнах, че страницата му във фейсбук ми е попадала, но аз чела-недочела изобщо не съм разбрала правилно възгледите му, а изцяло наопаки, и съм го пропуснала покрай потока съдържание.
🔍 Та, по същество. Творбата е новела или по-точно казано, две части на такава с по няколко части и епилози, но с общо ядро, първо- и второстепенни персонажи. Усеща се твърдостта, която носи черния роман (роман-ноар) по дефиниция, но освен това аз лично си открих много други пъстроти и нюанси. Неразкрасената действителност по родните ширини, гарнирана с особено чувство за хумор, граничещо на моменти със сарказъм, поляти обилно със солиден интелект, остроумие и очарование в един силно мъжкарски стил. Без подобрители на пиперливия и тук-таме нагарчащ вкус, който остава по небцето. Добра динамика, напрежение и разбира се, няколко реда преди края - солиден обрат.
🕵️ Авторът ни среща с Херцел Вазов, който понастоящем е частен детектив, зарязан от жена си и порядъчно затънал в алкохолизъм, липса на работа и тотален крах, след един безобразен случай, останал завинаги неразрешен. Точно той преобръща живота му и света му с краката нагоре. Интуицията му, опитът като част от органите на реда и непримиримостта му, заедно с далеч не лошия му интелект, ще го превърнат в единствения, който може или пък не съвсем, да разреши енигмата на вече затвореното досие. Действието се развива в Пловдив, където се вихри и авторът. Сюжетът прескача, както хронологично из различни години, така и чисто литературно като време - сегашно, минало, сегашно историческо и т.н.
🔍 Героите не са хиперболизирани и идеализирани, а напротив - носят всички човешки специфики на бита. Местният, роден колорит придава допълнителна нотка симпатия на цялата история, а аз съм меко казано изумена, че не съм срещала досега “Лоша компания” и ревюта за нея нито веднъж. Силно се надявам това да се промени, защото Ангел Кочев е поредно доказателство за страхотните ни съвременни автори. Разбира се, този не изтънчен и хаплив стил няма да се хареса на хората, които предпочитат мекота, ефирност и липса на реализъм, но пък ще влюбят тези, които не се боят от грозните истини.
🕵️ Сещам се за няколко произведения, които, ако са ви харесали, бихте харесали и това. “Зовът на кукувицата” на Галбрейт и по-конкретно персонажа Корморан Страйк, защото лично аз долових някои сходства по мой си усет. “Х като сапун” на Гери Дечева (и изобщо тя като автор), заради липсата на псевдо цензура и откровеността им. Отделно в последната ѝ книга са засегнати някои от темите, на които и Кочев отделя внимание. Ако пък ви е допаднала смелостта, с която “Под прикритие” изобличаваше и осмиваше цялата ни абсурдност, то подобни ще откриете и тук. Не мога да не спомена и поредицата на Богдан Русев, защото се развива в същите географски ширини и носи атмосферата на български колорит. Извън тези препратки, “Лоша компания” би била идеална за почитатели на криминални сюжети, детективски мистерии и любители на натурализма.
📖 Новелите са абсолютно перфектни са последващи романи, които аз дори си представям като поредица с главен герой Вазов и още случаи от българските подземни и надземни престъпни светове. Силно се надявам на нови заглавия от автора и чакам с нетърпение всичко предстоящо! Адмирации и за издателство “Рива” за разкошната работа по четивото. Корицата е дело на Биляна Славкова от “Контур Криейтив”.
Страници: 176 Редактор: Aбо Коректор: Стела Зидарова Корица: Биляна Славкова, Kontur Creative, 2021 Издател: “РИВА”, 2021 Профилът на автора във фейсбук е: @AngryAngel123
Добре написана и интересна книга, която доста ме изненада, имайки предвид съвсем различния стил и жанр на постовете на г-н Кочев във фейсбук 😁. И двете новели са едни от най-добрите криминалета, които съм чела, не само напоследък. Напомнят на класиките на Чандлър и Чейс, но авторът в никакъв случай не копира, а си има собствен почерк и стил, който много ми допадна. Надявам се да продължи да пише често и по много.
Много добра кримка - или по-точно две новели. Образите са достоверни, сюжетът - интересен, а атмосферата на родния ми Пловдив е предадена блестящо. Искам да чета още за Херцел Вазов, този провален бивш полицай, който може би се дави в собственото си чувство за вина, но все пак успява да спаси някоя и друга душа по пътя си. Очаквам продължение.