Този нов сборник с разкази от Юлияна Антонова-Мурата е естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя – пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене.
Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето ѝ обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.
Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух. Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите ѝ „Моши моши, Япония“ и „Уки уки, Япония“ в бестселъри.
Чел съм и първите две книги на Юлияна Анотонова- Мурата “Уки уки, Япония” и “Моши моши, Япония”. И трите са успявали да ме разчувстват, да ме научат на нещо малко, но съществено за човешката природа. Имам чувството, че Юли сан, Тии сан, Джюджю сан са и мое семейство! Препоръчвам на всички книгите на тази невероятна българка, защото тя умее да вижда дребните красоти в ежедневието, но и умее с лекотс да ги предава и на нас 🙏🏼
С нетърпение чаках третата книга на Юлиана Антонова - Мурата. Благодаря на авторката, че успява да вижда доброто, което изглежда е навсякъде в Япония и го пресъздава, за да можем и ние да се докоснем до тези вдъхновяващи истории от ежедневния живот в страната на изгряващото слънце. Всеки път се изумявам и искам още и още разкази за тези невероятни хора и отношенията им помежду си и към света!
Интересни истории. Патосът и възхвалата ми идват в повече. Не може да се намери мяра. Слюзникаво и на моменти безвуксно, но като цяло бих препоръчал. Не ми харесва и тази свръх-възхвала на японския народ. Модерният японец страда от същите проблеми на глобализма, не по-малко от нас, че да има нужда да ги боготворим. Това, че са тихи и неосъдитвлни на показ, не означава, че са такива и в мислите си!
Това е първата книга, която чета от Юлияна Антонова-Мурата. Предполагам, че в първите две го има свързващото звено между историите, разказани в тази и времето преди тях. На мен определено ми липсваше малко контекст и малко повече спиране върху някои реалии, непознати за европеец, който никога не е стъпвал в Япония. Много харесах тези кратки откъслеци от живота в Япония – едновременно с любов и към Япония, и към България. Две малки, незначителни забележки: книгата е четена от двама редактори и един коректор. Въпреки добрата пунктуация, в нея на няколко места се усетиха липси на контекст и неяснота на изказа на авторката, както и няколко незначителни (но неоправдани при такава екипна работа) граматични пропуски. Макар този начин на мислене и култура да са ми напълно чужди до степен на неразбираеми, за мен беше истинско удоволствие да се докосна до тях. Най-добрата ми препоръка е може би тази: ще прочета и другите книги на Юлияна Антонова-Мурата.
Япония и всичко японско вълнува и буди любопитство в мнозина. Разтворих страниците на Сан Сан с трепет (обиколила съм голяма част от тази държава). Защо още в средата на тази малка книжка разбрах, че ще се принуждавам да я дочета? Първо текстът изисква сериозна доза концентрация. Иначе казано - изгубваш се, ако въобще успееш да намериш сюжетната нишка. В истории от 1-2 стр изобилие от пояснения и отклонения натоварва и обърква. Кратък пример за излишество 'Датира от 1972г и е сравнително нов.' В добавка проверих достоверността на част от написаното (в днешно време превеждащи платформи разширяват възможностите да четеш оригинали). Оказва се че някои истории са меко казано преиначени (пример -дарението на Якудза) Като цяло ми допадна мирогледа на авторката, а някои снимки върнаха спомени ... но все така, ще препоръчвам 'за Япония като за Япония'
Макар да ми допадна повече от "Моши моши, Япония" за съжаление не мога да дам на "Сан сан, Япония" по-висока оценка.
Историите бяха по-интересни от тези, събрани в първата книга на авторката, но написани все в същия дух (всичко и всички в Япония изглежда са "меки", "нежни", "смирени", същевременно свръхлюбезни и интелигентни, а най-върховното им щастие е да ходят на работа).
Това е книга,която не може да бъде оценена. Защото това не е художествена литература и тук не можем да говорим за стил ,похват ,сюжет. Тук сюжета е предложен от живота. От живота на едни хора ,в една далечна страна,с които успяваме да се срещнем благодарение на разказите на Юлиана Антонова -Мурата. А тези хора,дори след 20 години живот в Япония продължават да я впечатляват с душевността си . „Разказите са моите ежедневни уроци, които получавам тук. Това са уроци по човеколюбие, уважение, внимание, доброта, които предавам нататък, за да се четат от моите приятели и читатели”-казва Юлиана . Разказите и са наситени с много любов и доброта. "Сан сан“ означава слънчев лъч, мек и пламтящ. Точно като слънчев лъч,разказите на Юлиана ни докосват и оставят следа в нас! Много ми хареса последния раздел в книгата , който носи оптимистичното заглавие „Може, може България“ и включва разкази за редица успешни българи в Япония. Което означава само едно-доброто е заразно!
Каквото и да кажа за третата книга на Юли Мурата ще е малко. За трети път тя ме пренесе в онази земя на доброто, мир, хармония със себе си, усмихнати благи хора и невероятни сакури. Тази книга осезаемо се различава от предишните две. Личи си, че е писана по време на пандемия. Историите са красиви, но и меланхолични, носталгични малко тъжно дори. Госпожа Антонова е брилянтен разказвач, изказът й е добре премерен сдържан, но съшествеременно безкрайно описателен. Отделните разкази в книгата са кратки, но въпреки това информативни, наситени факти. Разбира се, както и при предишните две книги, тук също не липсват снимки, които само обогатяват текста. В края на книгата авторката е отделила място, в което ни разказва за успешни българи в страната на изгряващото слънце. Точно тези разкази ме надъхаха да се трудя още по-упорито в ежедневието си.
Донякъде естествено продължение на първите две книги, но същевременно доста по-различна като стил - далеч по-поетична, далеч по-художествена, далеч по-обстоятелствена. Наблюдава се известна градация в начина на изразяване от "Моши, моши" през "Уки, уки" до "Сан, сан". Плюс: нови истории за японската култура Минус: цяла глава за Япония по време на коронавируса (моите извинения, но ако исках да чета за това, нямаше да си купя книга за Япония) Още един плюс: цяла глава за известни български съвременници, ценени и уважавани от японците в момента (оставя приятно патриотично чувство) В резюме: добро четиво за онези, които проявяват интерес към Япония и нямат нищо против изобилието от поетични обстоятелствени пояснения.
Препоръчвам на всички, които искат да бъдат впечатлени! Всички герои в книгата са толкова мили и любезни, че е чак нереално на моменти и въпреки всичко - завладяващо!