Сан сан, Япония

Истории от Япония #3

by Юлияна Антонова-Мурата

Този нов сборник с разкази от Юлияна Антонова-Мурата е естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя – пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене.

Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето ѝ обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.

Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух. Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите ѝ „Моши моши, Япония“ и „Уки уки, Япония“ в бестселъри.

Genres: Japanese Literature

240 pages, малък формат, меки корици

Published January 1, 2021

Reviews

[Slavi Dyakovski]

Чел съм и първите две книги на Юлияна Анотонова- Мурата “Уки уки, Япония” и “Моши моши, Япония”. И трите са успявали да ме разчувстват, да ме научат на нещо малко, но съществено за човешката природа. Имам чувството, че Юли сан, Тии сан, Джюджю сан са и мое семейство! Препоръчвам на всички книгите на тази невероятна българка, защото тя умее да вижда дребните красоти в ежедневието, но и умее с лекотс да ги предава и на нас 🙏🏼

[Slavi Todorov]

Интересни истории. Патосът и възхвалата ми идват в повече. Не може да се намери мяра. Слюзникаво и на моменти безвуксно, но като цяло бих препоръчал. Не ми харесва и тази свръх-възхвала на японския народ. Модерният японец страда от същите проблеми на глобализма, не по-малко от нас, че да има нужда да ги боготворим. Това, че са тихи и неосъдитвлни на показ, не означава, че са такива и в мислите си!

[Hristina St]

С нетърпение чаках третата книга на Юлиана Антонова - Мурата. Благодаря на авторката, че успява да вижда доброто, което изглежда е навсякъде в Япония и го пресъздава, за да можем и ние да се докоснем до тези вдъхновяващи истории от ежедневния живот в страната на изгряващото слънце.
Всеки път се изумявам и искам още и още разкази за тези невероятни хора и отношенията им помежду си и към света!

[Borislava]

Това е първата книга, която чета от Юлияна Антонова-Мурата. Предполагам, че в първите две го има свързващото звено между историите, разказани в тази и времето преди тях. На мен определено ми липсваше малко контекст и малко повече спиране върху някои реалии, непознати за европеец, който никога не е стъпвал в Япония.
Много харесах тези кратки откъслеци от живота в Япония – едновременно с любов и към Япония, и към България.
Две малки, незначителни забележки: книгата е четена от двама редактори и един коректор. Въпреки добрата пунктуация, в нея на няколко места се усетиха липси на контекст и неяснота на изказа на авторката, както и няколко незначителни (но неоправдани при такава екипна работа) граматични пропуски.
Макар този начин на мислене и култура да са ми напълно чужди до степен на неразбираеми, за мен беше истинско удоволствие да се докосна до тях. Най-добрата ми препоръка е може би тази: ще прочета и другите книги на Юлияна Антонова-Мурата.

[Slavina Bahchevanova]

Япония и всичко японско вълнува и буди любопитство в мнозина. Разтворих страниците на Сан Сан с трепет (обиколила съм голяма част от тази държава). Защо още в средата на тази малка книжка разбрах, че ще се принуждавам да я дочета? Първо текстът изисква сериозна доза концентрация. Иначе казано - изгубваш се, ако въобще успееш да намериш сюжетната нишка. В истории от 1-2 стр изобилие от пояснения и отклонения натоварва и обърква. Кратък пример за излишество 'Датира от 1972г и е сравнително нов.'
В добавка проверих достоверността на част от написаното (в днешно време превеждащи платформи разширяват възможностите да четеш оригинали). Оказва се че някои истории са меко казано преиначени (пример -дарението на Якудза)
Като цяло ми допадна мирогледа на авторката, а някои снимки върнаха спомени ... но все така, ще препоръчвам 'за Япония като за Япония'

[L.]

Макар да ми допадна повече от "Моши моши, Япония" за съжаление не мога да дам на "Сан сан, Япония" по-висока оценка.

Историите бяха по-интересни от тези, събрани в първата книга на авторката, но написани все в същия дух (всичко и всички в Япония изглежда са "меки", "нежни", "смирени", същевременно свръхлюбезни и интелигентни, а най-върховното им щастие е да ходят на работа).

[Nezabravka]

Това е книга,която не може да бъде оценена. Защото това не е художествена литература и тук не можем да говорим за стил ,похват ,сюжет. Тук сюжета е предложен от живота. От живота на едни хора ,в една далечна страна,с които успяваме да се срещнем благодарение на разказите на Юлиана Антонова -Мурата. А тези хора,дори след 20 години живот в Япония продължават да я впечатляват с душевността си .
„Разказите са моите ежедневни уроци, които получавам тук. Това са уроци по човеколюбие, уважение, внимание, доброта, които предавам нататък, за да се четат от моите приятели и читатели”-казва Юлиана .
Разказите и са наситени с много любов и доброта.
"Сан сан“ означава слънчев лъч, мек и пламтящ. Точно като слънчев лъч,разказите на Юлиана ни докосват и оставят следа в нас!
Много ми хареса последния раздел в книгата , който носи оптимистичното заглавие „Може, може България“ и включва разкази за редица успешни българи в Япония. Което означава само едно-доброто е заразно!

[Димитър Йосифов]

Каквото и да кажа за третата книга на Юли Мурата ще е малко. За трети път тя ме пренесе в онази земя на доброто, мир, хармония със себе си, усмихнати благи хора и невероятни сакури. Тази книга осезаемо се различава от предишните две. Личи си, че е писана по време на пандемия. Историите са красиви, но и меланхолични, носталгични малко тъжно дори. Госпожа Антонова е брилянтен разказвач, изказът й е добре премерен сдържан, но съшествеременно безкрайно описателен. Отделните разкази в книгата са кратки, но въпреки това информативни, наситени факти. Разбира се, както и при предишните две книги, тук също не липсват снимки, които само обогатяват текста. В края на книгата авторката е отделила място, в което ни разказва за успешни българи в страната на изгряващото слънце. Точно тези разкази ме надъхаха да се трудя още по-упорито в ежедневието си.

[Des]

Донякъде естествено продължение на първите две книги, но същевременно доста по-различна като стил - далеч по-поетична, далеч по-художествена, далеч по-обстоятелствена. Наблюдава се известна градация в начина на изразяване от "Моши, моши" през "Уки, уки" до "Сан, сан".
Плюс: нови истории за японската култура
Минус: цяла глава за Япония по време на коронавируса (моите извинения, но ако исках да чета за това, нямаше да си купя книга за Япония)
Още един плюс: цяла глава за известни български съвременници, ценени и уважавани от японците в момента (оставя приятно патриотично чувство)
В резюме: добро четиво за онези, които проявяват интерес към Япония и нямат нищо против изобилието от поетични обстоятелствени пояснения.

[Нели]

Вдъхновяваща! Препоръчвам!

[Kat Dimovska]

Препоръчвам на всички, които искат да бъдат впечатлени! Всички герои в книгата са толкова мили и любезни, че е чак нереално на моменти и въпреки всичко - завладяващо!

[Lyna Cho]

I love that book. All the stories brought tears to my eyes. I am amazed by the author's style of writing.

[Daniela Daneva]

Прекрасни истории! Точно такива четива за Япония обичам!
Уж кратички и нищо не натякващи, но така дълго те карат да се замислиш, да се разчувстваш.

[Ангѣлъ]

Третата книга от поредицата продължава с етюдите, импресиите, есеистичните форми, които сякаш ми наявяват повече меланхолия, отколкото магичност.