What do you think?
Метаморфозата
Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо…
Така започва знаменитата новела на Франц Кафка „Метаморфозата“, в която преобразеният герой става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, „Метаморфозата“ се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, вьплътили страховете и кошмарите на XX век.
Така започва знаменитата новела на Франц Кафка „Метаморфозата“, в която преобразеният герой става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, „Метаморфозата“ се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, вьплътили страховете и кошмарите на XX век.
112 pages, Audiobook
First published January 1, 1936
About the author
Franz Kafka
3,646 books41.5k followersFranz Kafka was a German-speaking writer from Prague whose work became one of the foundations of modern literature, even though he published only a small part of his writing during his lifetime. Born into a middle-class Jewish family in Prague, then part of the Austro-Hungarian Empire, Kafka grew up amid German, Czech, and Jewish cultural influences that shaped his sense of displacement and linguistic precision. His difficult relationship with his authoritarian father left a lasting mark, fostering feelings of guilt, anxiety, and inadequacy that became central themes in his fiction and personal writings.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
November 22, 2013
„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо“.
Страхотно встъпително изречение!
Следва една кратка и разтърсваща история за това какво е да си различен, но не по свое желание. Кафка ме накара да се замисля как бих възприел Различното и дали въобще това е възможно, до къде стига обичта и до къде рационалното.
Много майсторски, автора показва какво е да си чужд сред свои, зависим и безпомощен и същевременно акцентът е хвърлен по скоро върху другата страна : нормалният човек, читателят, семейството на Грегор.
Класика!
Страхотно встъпително изречение!
Следва една кратка и разтърсваща история за това какво е да си различен, но не по свое желание. Кафка ме накара да се замисля как бих възприел Различното и дали въобще това е възможно, до къде стига обичта и до къде рационалното.
Много майсторски, автора показва какво е да си чужд сред свои, зависим и безпомощен и същевременно акцентът е хвърлен по скоро върху другата страна : нормалният човек, читателят, семейството на Грегор.
Класика!
January 20, 2017
Не разбрах какво му харесват на това чудо. Ок, метафора е, и кво? Сигурно за тази новела някой е написал най-важната глава от "Еволюция на метафората", но все тая. Беше скучна и безсмислена. Чел съм по-добри неща за бюрокрацията и индивида.
Нос на Гогол и Гърдата на Рот са по-яки.
Нос на Гогол и Гърдата на Рот са по-яки.
March 7, 2021
Интригуваща метафора. Книгата е въздействаща.
March 7, 2023
3.5 ⭐
January 24, 2024
Тъжен, но силен текст с абстрактна история, която е колкото философска, толкова и отражение на истории в реалния живот.
February 16, 2021
Определено трябва от Goodreads да въведат категория 'Ако не я слушах, нямаше да я дочета'. Не можах да изпитам никаква емоция към никой от героите.
November 4, 2024
my guy Kafka knew what's up cuz i too feel like a giant cockroach very often
February 18, 2016
Силна метафора. Вярвам, че we could all relate to it. Реалистичен край. Тъжно.
February 4, 2022
Липсваше ми дълбочина в образите.
June 30, 2025
3,5 🌟
"He thought back on his family with deep emotion and love. He felt he must disappear - for their sake."
"How about if I sleep a little bit longer and forget all this nonsense."
Това, което най-силно ми се набиваше на очи веднага щом го осъзнах бе страхът на Грегор. Случващата се промяна го кара да се чувства сломен и самотен, а семейството му влошава нещата.
Значи, докато синът изкарваше пари, грижеше се за всички и за дълговете на родителите го обичат. Незаменим е. А изведнъж, когато изпада в затруднение и той се нуждае от помощ и разбиране, им е в тежест. Какъв е този двоен стандарт?
В началото сестра му е единствената, която го посещава, но постепенно го третира с по-малко и по-малко човечност.
Добре, семейството е ужасено, и аз бих била. Представяте ли се как се чувства Грегор обаче? Състоянието му продължава с месеци. В някакъв момент не би ли трябвало да им прищракнат някои неща? Като желанието им да бъде около тях, а не 24/7 в изолация, между едни и същи четири стени, тънещ в прах и глад. Или да вземат предвид поне идеята, че знае какво говорят за него и това силно го наранява.
Това няма значение за тях. Той вече е непотребен и с течение на времето забравят какво всъщност е направил Грегор за тях.
Като цяло историята звучи безсмислена, когато прочетеш за какво става на въпрос, но още в началото, докато Замза се притесняваше повече за работата, отколкото за състоянието си, започнах да усещам колко тежка ще е тя всъщност.
"I'll be all right in a few moments."
П.П. Извинявам се, ако звучи така, сякаш съм преразкала сюжета. Обемът наистина е кратък, а аз ползвам за опора моменти от него.
Също така героите сякаш не бяха развити напълно (вероятно е нямало време). Мисълта ми е, че да, със сигурност, въздейства ми случващото се на Грегор, но ако героя беше друг би ли ми въздействало по абсолютно същия начин? Вероятно да. Явно така и не съм изградила силна връзка с нито един от персонажите, но въпреки това оценявам всичко, на което тази история ме научи за кратките 2 часа (слушах аудиокнигата).
"He thought back on his family with deep emotion and love. He felt he must disappear - for their sake."
"How about if I sleep a little bit longer and forget all this nonsense."
Това, което най-силно ми се набиваше на очи веднага щом го осъзнах бе страхът на Грегор. Случващата се промяна го кара да се чувства сломен и самотен, а семейството му влошава нещата.
Значи, докато синът изкарваше пари, грижеше се за всички и за дълговете на родителите го обичат. Незаменим е. А изведнъж, когато изпада в затруднение и той се нуждае от помощ и разбиране, им е в тежест. Какъв е този двоен стандарт?
В началото сестра му е единствената, която го посещава, но постепенно го третира с по-малко и по-малко човечност.
Добре, семейството е ужасено, и аз бих била. Представяте ли се как се чувства Грегор обаче? Състоянието му продължава с месеци. В някакъв момент не би ли трябвало да им прищракнат някои неща? Като желанието им да бъде около тях, а не 24/7 в изолация, между едни и същи четири стени, тънещ в прах и глад. Или да вземат предвид поне идеята, че знае какво говорят за него и това силно го наранява.
Това няма значение за тях. Той вече е непотребен и с течение на времето забравят какво всъщност е направил Грегор за тях.
Като цяло историята звучи безсмислена, когато прочетеш за какво става на въпрос, но още в началото, докато Замза се притесняваше повече за работата, отколкото за състоянието си, започнах да усещам колко тежка ще е тя всъщност.
"I'll be all right in a few moments."
П.П. Извинявам се, ако звучи така, сякаш съм преразкала сюжета. Обемът наистина е кратък, а аз ползвам за опора моменти от него.
Също така героите сякаш не бяха развити напълно (вероятно е нямало време). Мисълта ми е, че да, със сигурност, въздейства ми случващото се на Грегор, но ако героя беше друг би ли ми въздействало по абсолютно същия начин? Вероятно да. Явно така и не съм изградила силна връзка с нито един от персонажите, но въпреки това оценявам всичко, на което тази история ме научи за кратките 2 часа (слушах аудиокнигата).
April 7, 2024
тази книга, както е добре известно, не впечатлява със сюжета, а със способността си да предизвиква поток от мисли, свързани със съществуването на индивида и взаимоотношенията му с околните. предполагам, че каквото и друго да напиша, ще звучи плоско.
April 29, 2025
3,8 * заради метафората
„Какво ми се случи? Това не беше сън.“
— Грегор Самса осъзнава своята трансформация и поставя под въпрос реалността.
„Какво ми се случи? Това не беше сън.“
— Грегор Самса осъзнава своята трансформация и поставя под въпрос реалността.
December 5, 2022
Обичам я, бих я прочела пак, макар да ми идваше да се разплача за Грегор. Изолацията и ненавистта, които получава от семейството си са безпощадни. Но реакциите им са човешки, макар да са жестоки.
February 19, 2025
Незабравима история, препрочетена отново.📚
April 11, 2024
Слушана в Сторител.
Мислех си дали да не надникна да попрочета малко литературна критика и отзиви на обикновени читатели, но реших, че не е нужно да затъмнявам собствената си преценка за книгата. А в първите няколко изслушани страници не знаех какво да мисля и къде да открия смисъла. Чисто започва, безпощадно някак, фактологично. Метафорично за метаморфозата на едно човешко същество в безполезно насекомо.
Мрачна е тази история. История за самотата, онази екзистенциалната, и за нуждата от обич и разбиране. Особено в семейството. Дори да не си „полезен“. Особено тогава. Защото за равнището на човечност у отделната личност и за равнището на културата в едно общество се съди по отношението към слабите, болните и децата (и кучетата, казано пак метафорично, но и не съвсем) – съществата, от които „няма полза“.
Мрачна ми е. Мъртви сърца, окаменели, неспособни да изпитват чиста омраза (поне в чистата омраза има някакво достойнство), а само едно нарастващо раздразнение и нетърпимост към слабия и ненужния, отказ от даване на дара на общуването и отношение като към безсловесна твар без чувства, без интелект и без права.
О, да. Много мрак има в тази книга и много тъга. Добре, че е кратичка. Утре пак ще си подскачаме по тротоарите, ще се радваме на цъфналите тревички и дървета и на пеперудките, и ще забравим колко много човешки същества живеят забравени, необичани, едва търпени от близките си... защото са спрели да бъдат полезни.
Я по-ведро! Нищо ново под старото слънце.
Мислех си дали да не надникна да попрочета малко литературна критика и отзиви на обикновени читатели, но реших, че не е нужно да затъмнявам собствената си преценка за книгата. А в първите няколко изслушани страници не знаех какво да мисля и къде да открия смисъла. Чисто започва, безпощадно някак, фактологично. Метафорично за метаморфозата на едно човешко същество в безполезно насекомо.
Мрачна е тази история. История за самотата, онази екзистенциалната, и за нуждата от обич и разбиране. Особено в семейството. Дори да не си „полезен“. Особено тогава. Защото за равнището на човечност у отделната личност и за равнището на културата в едно общество се съди по отношението към слабите, болните и децата (и кучетата, казано пак метафорично, но и не съвсем) – съществата, от които „няма полза“.
Мрачна ми е. Мъртви сърца, окаменели, неспособни да изпитват чиста омраза (поне в чистата омраза има някакво достойнство), а само едно нарастващо раздразнение и нетърпимост към слабия и ненужния, отказ от даване на дара на общуването и отношение като към безсловесна твар без чувства, без интелект и без права.
О, да. Много мрак има в тази книга и много тъга. Добре, че е кратичка. Утре пак ще си подскачаме по тротоарите, ще се радваме на цъфналите тревички и дървета и на пеперудките, и ще забравим колко много човешки същества живеят забравени, необичани, едва търпени от близките си... защото са спрели да бъдат полезни.
Я по-ведро! Нищо ново под старото слънце.
September 14, 2024
Тъжно е, че докато главният герой издържа семейството си, всички изпитват благоговение пред него, но когато изведнъж става различен, те бързо забравят всичко, което е направил за тях. В един момент дори не искат да имат нищо общо с него, страхуват се от него и го гледат с отвращение. Обществото не обича различните и автоматично ги отлъчва.
Не бих казала, че някой от персонажите ми стана любим или нелюбим. Като цяло не ми пукаше за никого в тази история, може би защото авторът не се е заел да ги опише по-подробно и да ни позволи да надникнем във вътрешния им свят. Не се усеща болката им. Като че ли те самите са насекоми. Може би е търсен ефект, знам ли.
Не бих казала, че някой от персонажите ми стана любим или нелюбим. Като цяло не ми пукаше за никого в тази история, може би защото авторът не се е заел да ги опише по-подробно и да ни позволи да надникнем във вътрешния им свят. Не се усеща болката им. Като че ли те самите са насекоми. Може би е търсен ефект, знам ли.
October 10, 2024
Първа книга на автора, която подхващам и честно казано, не беше моето. Слушах я като аудиокнига и на инат я завърших. Някак очаквах повече, имайки предвид колко известен е авторът и специално този му роман. Историята като цяло не успя да ме докосне, за да проявя емпатия към трудностите на героя и семейството му. Само два-три момента от края бяха способни да накарат нещо в мен да трепне, докато слушам.
February 14, 2023
Смразяваща история за неспособността за приемственост на различното и неочакваното. Емпатията не се е развила особено днес. Провокира дълбок размисъл за отношението в обществото и изолацията на различното.
January 22, 2024
Метаморфоза - процес на дълбоко и съществено изменение на строежа на организма в хода на индивидуалното му развитие. Това физиологично изменение се окачествява с промяната в начина на живот на организма.
Легендартният разказ на Кафка ме остави леко разочарован. Дали защото поначало е предвидим или защото не вярвах, че може да завърши по различен начин - не зная, но още от началото ми беше ясно как ще приключи историята на Грегор Самса.
Същият се събужда и намира себе си в тялото на огромно насекомо. Ужасен и впоследствие отхвърлен от всички свои близки, остатъкът от живота на Григор се превръща в абсурдна картина на вината и изолацията.
По свой начин Кафка въплъщава страховете и кошмарите на 20ти (а защо не и 21ви) век, като подхваща вечните теми за приемането на различните, семейните ценности, чупливостта на всичко, което човек постига в живота си и тоталната разкъсаност между нашите възприятия и тези на околните - тази така смъртоносна дуалистична зависимост, която ни държи на повърхността на благоразумието.
5/5
Легендартният разказ на Кафка ме остави леко разочарован. Дали защото поначало е предвидим или защото не вярвах, че може да завърши по различен начин - не зная, но още от началото ми беше ясно как ще приключи историята на Грегор Самса.
Същият се събужда и намира себе си в тялото на огромно насекомо. Ужасен и впоследствие отхвърлен от всички свои близки, остатъкът от живота на Григор се превръща в абсурдна картина на вината и изолацията.
По свой начин Кафка въплъщава страховете и кошмарите на 20ти (а защо не и 21ви) век, като подхваща вечните теми за приемането на различните, семейните ценности, чупливостта на всичко, което човек постига в живота си и тоталната разкъсаност между нашите възприятия и тези на околните - тази така смъртоносна дуалистична зависимост, която ни държи на повърхността на благоразумието.
5/5
February 8, 2022
3.6/5⭐️
По-интересна ми беше, отколкото очаквах. Бива
По-интересна ми беше, отколкото очаквах. Бива
November 13, 2022
Твърде предвидима.
August 3, 2023
Давам 3.5. О, погнуса, снобство и безразличие! Има човек-има проблем, няма човек...
March 30, 2024
Книгата има много интересен поглед над изолацията на един човек. Как реагира самият главен герой и близките му беше доста реалистично, но начина по който е представена тя е малко странен.
January 24, 2023
Чувствам се все едно изпуснах нещо в историята. Не видях проницателна поука не видях някакъв нещо което да изпъкне и да ми се запечата в съзнанието. Наистина не ми допадна особено.
Стори ми се като просто една странна увлекателна история и нищо повече. Сигурно аз не я чета правилно нз
Стори ми се като просто една странна увлекателна история и нищо повече. Сигурно аз не я чета правилно нз
August 3, 2024
Странна книга, предизвикваща вълна от екзистенциални мисли, след като я прочетеш. Надявах се на приказен щастлив край, но уви. Получих реалистичен край - щастие в нещастието.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews