What do you think?
Rate this book
Пасиансът на архангелите
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия...
Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.
Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.
Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.
Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.
424 pages, Paperback
Published January 1, 2021
178 people are currently reading
1534 people want to read
About the author
Мария Лалева
6 books242 followersРодена 17 юли 1969 г. в Благоевград.
Живее в София. Омъжена. Има един син.
Висше икономическо образование.
Първа стихосбирка "Личен архив", 2013 г. (първо издание, второ издание 2018)
Втора стихосбирка "Не съм ви ближна" 2016 г. (първо издание, второ издание 2018)
Сценарист и изпълнителен продуцент на пълнометражен игрален филм "Дамасцена", премиера 03 ноември 2017 г.
Живее в София. Омъжена. Има един син.
Висше икономическо образование.
Първа стихосбирка "Личен архив", 2013 г. (първо издание, второ издание 2018)
Втора стихосбирка "Не съм ви ближна" 2016 г. (първо издание, второ издание 2018)
Сценарист и изпълнителен продуцент на пълнометражен игрален филм "Дамасцена", премиера 03 ноември 2017 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 134 reviews
December 6, 2021
Давам две звезди, защото има някаква поетичност в нея и все пак се чете наистина лесно. И има потенциал - заровен сред тоновете излишен текст.
Това е вторият роман на Мария Лалева - не съм чел първия, но едва ли ще го направя скоро.
В историята има известен потенциал, езика на авторката е приятен и достъпен... но книгата е написана ужасно.
В тази книга ще срещнете много, много крилати фрази и философски изречения, огромно количество мисли и разсъждения и сентенции за хората, душите, любовта и вярата. И всички те... изглеждат някак празни, фалшиви. Представете си, че разглеждате фейсбук страница с цитати за любовта и душите. Цитатите са малко банални и сладникави, но на всеки няколко има и по някоя приятна мисъл. И вие четете - мисъл след мисъл, половин час, един час, два часа, три часа... Накрая ще сте изчели огромно количество фразички и крилати мъдрости, но няма да сте запомнили нито една от тях. Общо взето точно това беше моето усещане от "Пасиансът на архангелите" - безкрайна колекция от фрази и мисли, които обаче стоят изкуствено съшити заедно.
Нали знаете как Толстой започва своя роман "Ана Каренина"? Започва с известната мисъл "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему." И след като казва това, Толстой посвещава 800 страници на това да защити тази мисъл с реална история и разказва за едно нещастно семейство, уникално в своята несполука, и едно щастливо, което има грижи и проблеми понякога, но те са винаги нормални и естествени. Ясно, че не може всеки да е Толстой, Толстой е един. Но ми се ще Мария Лалева поне малко да се беше опитала да направи нещо подобно. Тя пише разхвърляно, хаотично и набутва в този текст абсолютно всяко крилато изречение, което й е хрумнало, вместо да превърне някоя мисъл или фраза в център на книгата си и да построи история около този център. И така имаме десетки страници с безбройни мисли - някои по-хубави, други по-банални, но всички те стоят някак празни. И дори ако някоя ви направи впечатление, още на следващата страница ще срещнете десет нови и съвсем ще я забравите.
Тази липса на пестеливост, на целенасоченост, се усеща и в сюжета. В голяма част от книгата две възрастни жени си разказват историите на живота си. Вижда се, че Лалева има идеи, но ми се струва, че тук е искала да използва всичките си идеи НАВЕДНЪЖ, и затова се получава нещо претрупано. На едната героиня са й се случили истории, които няма нужда да бъдат набутани в един персонаж, прекалено много и прекалено разнообразни са. Тя има в детството разни драми, бяга на кораб, сгодява се, избягва от сватбата, заживява в друг град, жени се за мъж, спи със сина му, после синът убива бащата, тя бяга отново, заживява в нов град, полицията я залавя и издевателства с нея, спасява я една жена, тя живее при нея и съпруга й, става любовница на съпруга й, после се разделят, тя отива в нов град, живее при женена двойка, запознава се с нов съпруг, после осиновява деца, после се случват още хиляда истории... И това в рамките на 70 страници. И всеки от тези сюжети е разказан с особена захаросаност и драматизъм, все едно е ГЛАВНИЯТ сюжет, а в последствие се оказва някаква малка брънка от безбройните перипетии... Някак нереално е толкова много централни събития да са сложени в една героиня - няма как да излезе нещо кохерентно и смислено от тази история. Поне половината от сюжетите можеха да бъдат съкратени - за друга героиня, за друга история, за друг сюжет, за друга книга, където се вписват по-добре.
И като се изключи този генерален проблем - липсата на целенасоченост и прибраност, книгата не е толкова лоша. Сантиментална е, сладникава на моменти, но по приятен начин. Ако ги нямаше безкрайните крилати фрази, щеше да е много по-хубава. Така е малко като микс между роман и езотерична книга, а понякога - между роман и фейсбук страничка с фразички. Но вярвам, че Лалева има талант и ако намери в себе си силата да съкращава и подбира изреченията и историите, които слага в романите си, и добави към това добър редактор, който да не се притеснява да окастря по-излишните листа и колони, би могло да се получи нещо доста приятно.
Това е вторият роман на Мария Лалева - не съм чел първия, но едва ли ще го направя скоро.
В историята има известен потенциал, езика на авторката е приятен и достъпен... но книгата е написана ужасно.
В тази книга ще срещнете много, много крилати фрази и философски изречения, огромно количество мисли и разсъждения и сентенции за хората, душите, любовта и вярата. И всички те... изглеждат някак празни, фалшиви. Представете си, че разглеждате фейсбук страница с цитати за любовта и душите. Цитатите са малко банални и сладникави, но на всеки няколко има и по някоя приятна мисъл. И вие четете - мисъл след мисъл, половин час, един час, два часа, три часа... Накрая ще сте изчели огромно количество фразички и крилати мъдрости, но няма да сте запомнили нито една от тях. Общо взето точно това беше моето усещане от "Пасиансът на архангелите" - безкрайна колекция от фрази и мисли, които обаче стоят изкуствено съшити заедно.
Нали знаете как Толстой започва своя роман "Ана Каренина"? Започва с известната мисъл "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему." И след като казва това, Толстой посвещава 800 страници на това да защити тази мисъл с реална история и разказва за едно нещастно семейство, уникално в своята несполука, и едно щастливо, което има грижи и проблеми понякога, но те са винаги нормални и естествени. Ясно, че не може всеки да е Толстой, Толстой е един. Но ми се ще Мария Лалева поне малко да се беше опитала да направи нещо подобно. Тя пише разхвърляно, хаотично и набутва в този текст абсолютно всяко крилато изречение, което й е хрумнало, вместо да превърне някоя мисъл или фраза в център на книгата си и да построи история около този център. И така имаме десетки страници с безбройни мисли - някои по-хубави, други по-банални, но всички те стоят някак празни. И дори ако някоя ви направи впечатление, още на следващата страница ще срещнете десет нови и съвсем ще я забравите.
Тази липса на пестеливост, на целенасоченост, се усеща и в сюжета. В голяма част от книгата две възрастни жени си разказват историите на живота си. Вижда се, че Лалева има идеи, но ми се струва, че тук е искала да използва всичките си идеи НАВЕДНЪЖ, и затова се получава нещо претрупано. На едната героиня са й се случили истории, които няма нужда да бъдат набутани в един персонаж, прекалено много и прекалено разнообразни са. Тя има в детството разни драми, бяга на кораб, сгодява се, избягва от сватбата, заживява в друг град, жени се за мъж, спи със сина му, после синът убива бащата, тя бяга отново, заживява в нов град, полицията я залавя и издевателства с нея, спасява я една жена, тя живее при нея и съпруга й, става любовница на съпруга й, после се разделят, тя отива в нов град, живее при женена двойка, запознава се с нов съпруг, после осиновява деца, после се случват още хиляда истории... И това в рамките на 70 страници. И всеки от тези сюжети е разказан с особена захаросаност и драматизъм, все едно е ГЛАВНИЯТ сюжет, а в последствие се оказва някаква малка брънка от безбройните перипетии... Някак нереално е толкова много централни събития да са сложени в една героиня - няма как да излезе нещо кохерентно и смислено от тази история. Поне половината от сюжетите можеха да бъдат съкратени - за друга героиня, за друга история, за друг сюжет, за друга книга, където се вписват по-добре.
И като се изключи този генерален проблем - липсата на целенасоченост и прибраност, книгата не е толкова лоша. Сантиментална е, сладникава на моменти, но по приятен начин. Ако ги нямаше безкрайните крилати фрази, щеше да е много по-хубава. Така е малко като микс между роман и езотерична книга, а понякога - между роман и фейсбук страничка с фразички. Но вярвам, че Лалева има талант и ако намери в себе си силата да съкращава и подбира изреченията и историите, които слага в романите си, и добави към това добър редактор, който да не се притеснява да окастря по-излишните листа и колони, би могло да се получи нещо доста приятно.
April 11, 2022
Давам една звезда на дърветата които са се пожертвали за тази книга.
October 28, 2021
Надмина очакванията ми и първия роман на Мария Лалева. Книга, която се чете на един дъх, защото историята те хваща от първата страница и не те пуска до края! Толкова много послания. С прости думи напомня най-важното в живота- прошката, търпението и любовта.
October 20, 2021
Лично на мен книгата “ ми натърти” - бяха ми пресилени драмата, монолозите, завършека, кучката… Липсваше ми естественото развитие на романа. Със съжаление бих казала, че авторката се е комерсиализирала с тази книга…
November 7, 2021
Една от най-шантавите книги, които са ме срещали. Лакатушеше ме в две крайности, нареждаше ме и ме разреждаше до последно. Това не е просто роман, а сложен разговор с хората, с много тайни врати, порти и ключове.
Послания за всеки, който я чете, са приготвени и старателно подредени по страниците. Не мога да й направяме резюме, защото думите в книгата се разтварят в съзнанието на четящия.
Послания за всеки, който я чете, са приготвени и старателно подредени по страниците. Не мога да й направяме резюме, защото думите в книгата се разтварят в съзнанието на четящия.
November 15, 2021
Историята е интетесна, но много трудно се чете. Много задълбаване, постоянни размишления на героите протакваха историята. Досущ като в Живот в скалите.
July 12, 2025
Иван Рилски, Далай Лама и Дядо Коледа влезли в бар, събрали съдържанието на ФБ групата "Приятелство, любов и доброта" и създали тази книга.
Следват 13 фатални житейски извода:
1.Ако си жена и не си красива - нищо няма да ти се случи.
2."Следвай сърцето си" - демек прави каквото искаш сега, без значение дали нарушаваш легални или морални граници.
3.Мъжете са безхарактерни мекотели. Обикновено са алкохолици.
4.Ако не си кмет, нямаш замък или не си генерално важен и влиятелен, не представляваш интерес за никоя от жените - и ставаш алкохолик.
5.Главните героини са много красиви.
6.Учен и образован = езотерик и мистик.
7.Ако нещо ти се случи, то е защото така ти излязъл пасиансът. Понякога обаче не ти излиза пасиансът, но това е защото Вселената така го е начертала. Ако някой някога е вярвал в идеята за свободна воля, време е да забрави за нея.
8.Добрите хора са добри, но понякога правят грешки. Злите хора правят злини, защото са зли. Кой определя кой е добър и лош, предполагам е пасиансът или Вселената, или 6 от 49.
9.Главната героиня е много красива и хубава.
10.Който види пасианса, реве с часове. Някой друг реве с дни - изборът е или часове, или дни - времето е относително, ревът е сигурен.
11.Тя била красива и сама.
12.Обиколила света = Бургас и Русе.
13.Пишейки този коментар, съм недоволен и красив...
Следват 13 фатални житейски извода:
1.Ако си жена и не си красива - нищо няма да ти се случи.
2."Следвай сърцето си" - демек прави каквото искаш сега, без значение дали нарушаваш легални или морални граници.
3.Мъжете са безхарактерни мекотели. Обикновено са алкохолици.
4.Ако не си кмет, нямаш замък или не си генерално важен и влиятелен, не представляваш интерес за никоя от жените - и ставаш алкохолик.
5.Главните героини са много красиви.
6.Учен и образован = езотерик и мистик.
7.Ако нещо ти се случи, то е защото така ти излязъл пасиансът. Понякога обаче не ти излиза пасиансът, но това е защото Вселената така го е начертала. Ако някой някога е вярвал в идеята за свободна воля, време е да забрави за нея.
8.Добрите хора са добри, но понякога правят грешки. Злите хора правят злини, защото са зли. Кой определя кой е добър и лош, предполагам е пасиансът или Вселената, или 6 от 49.
9.Главната героиня е много красива и хубава.
10.Който види пасианса, реве с часове. Някой друг реве с дни - изборът е или часове, или дни - времето е относително, ревът е сигурен.
11.Тя била красива и сама.
12.Обиколила света = Бургас и Русе.
13.Пишейки този коментар, съм недоволен и красив...
October 17, 2021
Две години по-късно след дебютния си роман Мария Лалева разказва още по-красива приказва : за светлината и мрака,за доброто и злото, за любовта и омразата, за Бог. Толкова умел разказвач, които те пренася в света на персонажите си ,които изгражда като реални и пълнокръвни хора, сякаш познаваш и не си страниен наблюдател, а си там до сестра Христина и Юстина и си слушател на един живот тъй пъстър и цветен , в който има не само черно и бяло, но и други нюанси и цветове от всичко по-малко и най-много любов. Моето ревю и мнение за книгата може да видите в канала ми : https://www.youtube.com/watch?v=473PS... .
За мен това е най-добрата книга за годината! Благодаря на писателката, за нея, защото може да я препрочитате, когато сте самотни, тъжни, изгубени, търсите отговори, дори и просто �� щастлив момент, защото кой си ти - ,,ти, всеки и Бог!,,
За мен това е най-добрата книга за годината! Благодаря на писателката, за нея, защото може да я препрочитате, когато сте самотни, тъжни, изгубени, търсите отговори, дори и просто �� щастлив момент, защото кой си ти - ,,ти, всеки и Бог!,,
December 12, 2021
Чета тази книги и чак не вярвам, че Мария Лалева е автор и на Живот в скалите....
Отвратителен буламач от модерни псевдо психологически похвати. През цялото време има герои, който обяснява директно великите "истини", дето читателя трябва да разбере, че са толкова дълбоки тия истини, че няма да ги схванем иначе. Наратива на съвременното общество - "аз не съм виновен, аз съм специален, съдбата така реши" в смешна мешаница с опит за писане в стил магически реализъм са довели до това "произведение".
Все едно насила написана книга, колкото да осребри популярността, бавна, повтаряща се, дуднеща, досадна за четене.... Абе наистина не вярвам, че автор е Лалева, дано да е грешка :(
Но съм сигурен, че за средностатистическия читател ще е шедьовър, книга за душата, откровение и всякакви такива. Жалко.
Отвратителен буламач от модерни псевдо психологически похвати. През цялото време има герои, който обяснява директно великите "истини", дето читателя трябва да разбере, че са толкова дълбоки тия истини, че няма да ги схванем иначе. Наратива на съвременното общество - "аз не съм виновен, аз съм специален, съдбата така реши" в смешна мешаница с опит за писане в стил магически реализъм са довели до това "произведение".
Все едно насила написана книга, колкото да осребри популярността, бавна, повтаряща се, дуднеща, досадна за четене.... Абе наистина не вярвам, че автор е Лалева, дано да е грешка :(
Но съм сигурен, че за средностатистическия читател ще е шедьовър, книга за душата, откровение и всякакви такива. Жалко.
October 29, 2021
Книгата е много по-добра от Живот в скалите. Чете се по-леко и историята е последователна. Хареса ми.
December 1, 2021
Една събуждаща книга. Кара читателя да отвори широко очи и да разбере, че понякога злото се появява, за да последва доброто в живота му. Препоръчвам! 😊
June 5, 2022
Не мислех , че ще дочета книгата. Но все пак е подарък и се напънах. АКо просто беше разказала историята, вероятно щеше да ми хареса , но тук се оплиташ в сентенции и есенции (шегувам се) , изводи, които бих предпочела сама да направя. И му губиш края, предремваш и се мъчиш да продължиш.
Има все пак някои неща ,които ще запазя.
"....Виолета вече беше една от тях. Странни са правилата на малките общества ..И строги. Влезеш ли в калъпа й, групата се успокоява. Докато стърчиш и не се вместваш в него, дразниш не защото си различен, а защото съществуването ти доказва, че има живот и извън правилата на общността. Застрашаваш правилността и непоклатимостта на чуждото статукво.Такава свобода малките затворени хора не разбират, не прощават и не приемат. И най-вече не позволяват. Нито на себе си нито на другите."
"Знам само,че в мига, в който осъзнаеш,че живееш сред спящи.имаш само два избора-или да стъпваш тихо около тях и търпеливо да ги изчакаш да се събудят,или да тръгнеш по света,за да откриеш и други събудени."
"Да си човек, е избор.Човек ! Помниш ли какво означава тази дума?"
"Бе видяла с очите си, че човешката милост има граници,че безгранична понякога е само човешката неблагодарност."
Има все пак някои неща ,които ще запазя.
"....Виолета вече беше една от тях. Странни са правилата на малките общества ..И строги. Влезеш ли в калъпа й, групата се успокоява. Докато стърчиш и не се вместваш в него, дразниш не защото си различен, а защото съществуването ти доказва, че има живот и извън правилата на общността. Застрашаваш правилността и непоклатимостта на чуждото статукво.Такава свобода малките затворени хора не разбират, не прощават и не приемат. И най-вече не позволяват. Нито на себе си нито на другите."
"Знам само,че в мига, в който осъзнаеш,че живееш сред спящи.имаш само два избора-или да стъпваш тихо около тях и търпеливо да ги изчакаш да се събудят,или да тръгнеш по света,за да откриеш и други събудени."
"Да си човек, е избор.Човек ! Помниш ли какво означава тази дума?"
"Бе видяла с очите си, че човешката милост има граници,че безгранична понякога е само човешката неблагодарност."
June 10, 2024
Attention: Unpopular Opinion
Колко по-интересна щеше да ми бъде книгата и колко по-лесна за четене, ако всяко изречение по сюжета не беше последвано от няколко други, ръсещи мъдрости на килограм.
Да, сюжетът наистина поглъща. Да, историята е увлекателна и наситена, дълбока и тежка. Да, героите са разгърнати и цветни, всеки носещ неговия си кръст. Пълнокръвни и многопластови. Да, пораждат чувства и емоции. Да, засягат се сложни въпроси без еднозначен отговор и провокират размисъл.
Но!
Защо Лалева трябва да обръща всяка случка и неслучка в мъдрост, която често е излишна? На моменти, особено в началото, имах чувството, че чета сценарий на индийски сериал: има действие, а след него се изсипва един черпак драматична музика и тава с ориз.
Пасиансът ми остана неподреден.
3,5 звезди
Колко по-интересна щеше да ми бъде книгата и колко по-лесна за четене, ако всяко изречение по сюжета не беше последвано от няколко други, ръсещи мъдрости на килограм.
Да, сюжетът наистина поглъща. Да, историята е увлекателна и наситена, дълбока и тежка. Да, героите са разгърнати и цветни, всеки носещ неговия си кръст. Пълнокръвни и многопластови. Да, пораждат чувства и емоции. Да, засягат се сложни въпроси без еднозначен отговор и провокират размисъл.
Но!
Защо Лалева трябва да обръща всяка случка и неслучка в мъдрост, която често е излишна? На моменти, особено в началото, имах чувството, че чета сценарий на индийски сериал: има действие, а след него се изсипва един черпак драматична музика и тава с ориз.
Пасиансът ми остана неподреден.
3,5 звезди
July 16, 2022
Много интересна история с разнообразни герои, но твърде много дъъъълги философски разсъждения, които в един момент ме отегчиха. Малко Лалева да ни беше поспестила всички тези философии щеше да се получи една прекрасна история. Въпреки всичко хареса ми, особено много частта, която се развива през погледа на кучето. Препоръчвам поне нея да прочетете. Животът е суров, но е хубаво да се изживее и в сърцето си непременно да носим любов.
June 19, 2022
За втори и последен път си причинявам книга на Мария Лалева.
Read
December 6, 2021Думите на Мария Лалева се запечатват с финес в сърцето. Тя има талант да докосва деликатно душата и да въздейства на фините възприятия.
December 8, 2021
Хубава история ,но адски много излишни описания,направо на моменти четях през ред.Доста излишни неща според мен.
А, ,,Живот в скалите" 4 пъти я почвам и оставям,доста скучна ,само на моменти, хубави абзаци,и то не съм сигурна дали тя е автора ,или беше плагиатствала:) но за тази по се е постарала.
Който е дал 5 звезди ,предполагам е от феновете на тип ,,Венета Райкова".
А, ,,Живот в скалите" 4 пъти я почвам и оставям,доста скучна ,само на моменти, хубави абзаци,и то не съм сигурна дали тя е автора ,или беше плагиатствала:) но за тази по се е постарала.
Който е дал 5 звезди ,предполагам е от феновете на тип ,,Венета Райкова".
August 11, 2022
Ужасно много излишни излияния в стил Лалева има и в тази книга. Безкрайният монолог от гледната точка на кучето е кулминацията на глуповатото и натрапено псевдо-философстване. Отново го има и рефренът на изоставената любовница, за която мъжът просто не е пораснал.
March 19, 2022
Още в ,,Живот в скалите" хванах склонноста на Лалева да поучава, да сервира наготово вече сдъвкани житейски истини. Хубаво е това, което казва, много красота има в идеите й за съдбата, любовта между хората, любовта към великата Вселена, и всички те щяха да бъдат прекрасни, ако не бяха представени чрез едни безкрайни, безсмислени, назидателни монолози, които уж представят някаква извечна мъдрост. Един автор според мен трябва да е способен да предаде идеите и убежденията, поуката на своята творба, ако щете, без да му се налага да я излага наготово. Моментът, в който гледната точка на разказвача се смени с гледна точка на куче, просто ме вбеси. И после едни дълги, дълги тиради за кучешкия живот на улицата...Изобщо в книгата една и съща поука, едно и също нравоучение се повтаряше отново и отново. Спокойно можеше да бъде наполовина толкова дълга.
August 22, 2022
Абсолютна боза. Все си мислех, че не може да е чак толкова зле. Обаче на финала кучката като заразказва.....заора дъното
July 7, 2022
Въпреки че си купих и двете издадени книги на авторката, така и не прочетох "Живот в скалите" (и не мисля, че ще го направя). Тази книга има претенцията, че е много по-добра от първата, затова реших все пак да я прочета.
В историята и стила на писане на Мария Лалева, от моя гледна точка, има голям потенциал... и дотук. В частите от книгата, където имаше разказана история и някакво, да го наречем, развитие, се четеше добре, беше приятна, увличаща. На някои места ме докосна и даже леко се просълзих от чисто човешкото усещане за случващото се заради мои собствени препратки към моя живот.
И идва голямото НО...
Винаги съм смятала, че във всяко нещо човек трябва да знае мярката и границата, зад която нещата стават прекалени. Мария Лалева е прекрачила тази мярка минимум десетократно, разливайки се в страници и страници мъдрости, в опит да покаже колко е ерудирана и мъдра. Толкова много се е оплела в тези "мъдрости", че се е загубила тотално в тях.
Цялото това "нещо" ми се стори написано твърде хаотично и с подчертано натрапаващи се "големи истини и тайни на живота", разказани от героите на книгата, всички до един велики философи и познавачи на вселената, съдбата, смъртта, демоните и ангелите. Включително толкова мъдра и мислеща беше в последната една четвърт на книгата, и кучката, която мъдро разказваше за живота на улицата. И чрез която, авторката, лично според мен, е пробвала да ни разкаже наготово още по-големите истини, които ние глупавите читатели нямаме капацитета даже да помислим, а камо ли да осмислим. (Тук в пъти повече ми дойдоха песовете и кучките, събрани на толкова много страници 🙄😒).
Толкова, толкова, толкова много се е опитала авторката да "натъпче" в книгата всички образи и събития, които са ѝ хрумнали за поне 3 книги, заедно с философски разсъждения тип "фейсбук истини" за още минимум 5 книги. Думи, думи, думи, без смисъл; цели страници и страници разсъждения, написани тооолкова досадно и затормозяващо, със стотици епитети, определения, сравнения, натоварващи изказа и четенето.
Имаше много места, в които тези "умни съждения" бяха от по 10 страници, буквално зае*авайки тотално историята и толкова дълбокомислени и оплетени, че чак забравяш какво си чел в началото на изречението.
Имах усещането, че авторката с цялата книга иска да каже на читателя колко е умна, с изключителна ерудиция, подценявайки с начина си на писане тези качества у читателите си.
В историята и стила на писане на Мария Лалева, от моя гледна точка, има голям потенциал... и дотук. В частите от книгата, където имаше разказана история и някакво, да го наречем, развитие, се четеше добре, беше приятна, увличаща. На някои места ме докосна и даже леко се просълзих от чисто човешкото усещане за случващото се заради мои собствени препратки към моя живот.
И идва голямото НО...
Винаги съм смятала, че във всяко нещо човек трябва да знае мярката и границата, зад която нещата стават прекалени. Мария Лалева е прекрачила тази мярка минимум десетократно, разливайки се в страници и страници мъдрости, в опит да покаже колко е ерудирана и мъдра. Толкова много се е оплела в тези "мъдрости", че се е загубила тотално в тях.
Цялото това "нещо" ми се стори написано твърде хаотично и с подчертано натрапаващи се "големи истини и тайни на живота", разказани от героите на книгата, всички до един велики философи и познавачи на вселената, съдбата, смъртта, демоните и ангелите. Включително толкова мъдра и мислеща беше в последната една четвърт на книгата, и кучката, която мъдро разказваше за живота на улицата. И чрез която, авторката, лично според мен, е пробвала да ни разкаже наготово още по-големите истини, които ние глупавите читатели нямаме капацитета даже да помислим, а камо ли да осмислим. (Тук в пъти повече ми дойдоха песовете и кучките, събрани на толкова много страници 🙄😒).
Толкова, толкова, толкова много се е опитала авторката да "натъпче" в книгата всички образи и събития, които са ѝ хрумнали за поне 3 книги, заедно с философски разсъждения тип "фейсбук истини" за още минимум 5 книги. Думи, думи, думи, без смисъл; цели страници и страници разсъждения, написани тооолкова досадно и затормозяващо, със стотици епитети, определения, сравнения, натоварващи изказа и четенето.
Имаше много места, в които тези "умни съждения" бяха от по 10 страници, буквално зае*авайки тотално историята и толкова дълбокомислени и оплетени, че чак забравяш какво си чел в началото на изречението.
Имах усещането, че авторката с цялата книга иска да каже на читателя колко е умна, с изключителна ерудиция, подценявайки с начина си на писане тези качества у читателите си.
June 12, 2022
В историята следим главно жизнения път на Юстина. Времевите линии са две. В настоящето Юстина разказва на майка Христина за живота си. А, именно той е втората времева линия и ние следваме героинята от малко дете до ден днешен. Научаваме какво свързва двете жени. Юстина реди пасианси на хората, за да им разкрие бъдещето. Като цяло ми хареса идеята за сюжета. Историята на Юстина беше интересна. Съдбите на всички герои да преплетени по различни начини и това те кара да искаш да стигнеш до края, за да разбереш какво ще се случи.
Има едно огромно “обаче”. Според мен книгата трябваше да е с поне 100 страници по-малко. На всеки няколко реда имаше по страница-две размисли и страсти. Не ме разбирайте погрешно, имаше неща, които наистина си заслужаваха четенето и осмислянето. Но, за мен просто бяха твърде много. Първата част от книгата прочетох доста трудно, после вече влезнах в ритъм. Част от историята с кучката ми беше адски скучна. Но, адмирации за различния подход на представяне на повествованието. Не знам дали бих препоръчала книгата, честно казано. Не останах с лоши чувства след нея, напротив, ще я помня. Мисля си обаче, че не би се харесала на всеки.
Има едно огромно “обаче”. Според мен книгата трябваше да е с поне 100 страници по-малко. На всеки няколко реда имаше по страница-две размисли и страсти. Не ме разбирайте погрешно, имаше неща, които наистина си заслужаваха четенето и осмислянето. Но, за мен просто бяха твърде много. Първата част от книгата прочетох доста трудно, после вече влезнах в ритъм. Част от историята с кучката ми беше адски скучна. Но, адмирации за различния подход на представяне на повествованието. Не знам дали бих препоръчала книгата, честно казано. Не останах с лоши чувства след нея, напротив, ще я помня. Мисля си обаче, че не би се харесала на всеки.
February 12, 2025
Шедьовър. Най-добрата книга, която съм чела.
Беден ми е речника да кажа каквото и да било.
Беден ми е речника да кажа каквото и да било.
February 27, 2022
Отдавна не ме е развълнувала така книга. Тази Лалева творба ровичка точно в сърцето.
Абсолютно в неин стил, с вълшебен, напевен, красив изказ, е създала такава чудна история, че четеш, плачеш, мислиш, препрочиташ, удивяваш се, и пак не ти стига. Иска ти се цялата истина да разбереш, любопитстваш за нататък, а тя бавно си разказва, дълбае надълбоко в теб и те замисля. Замисля те за всичко от живота, за невидимото, за нещата, на които никога не обръщаме внимание. И в тази си книга е подбрала персонажи, от които много може да се научи - и добро, и какво не бива да се върши; герои с интересни съдби, чувства и финали. Преплела е животите им по страхотен начин и бавното разкриване на историите дава възможност да опознаеш достатъчно всеки един от тях.
Не знаех нищо за сюжета на романа - анотацията не прочетох, ревюта - също. Всичко изписано беше изненада за мен и ужасно ми хареса. Четях си бавно, наслаждавах се на таланта на авторката и си размишлявах.
Абсолютно новата любима. ❤
Абсолютно в неин стил, с вълшебен, напевен, красив изказ, е създала такава чудна история, че четеш, плачеш, мислиш, препрочиташ, удивяваш се, и пак не ти стига. Иска ти се цялата истина да разбереш, любопитстваш за нататък, а тя бавно си разказва, дълбае надълбоко в теб и те замисля. Замисля те за всичко от живота, за невидимото, за нещата, на които никога не обръщаме внимание. И в тази си книга е подбрала персонажи, от които много може да се научи - и добро, и какво не бива да се върши; герои с интересни съдби, чувства и финали. Преплела е животите им по страхотен начин и бавното разкриване на историите дава възможност да опознаеш достатъчно всеки един от тях.
Не знаех нищо за сюжета на романа - анотацията не прочетох, ревюта - също. Всичко изписано беше изненада за мен и ужасно ми хареса. Четях си бавно, наслаждавах се на таланта на авторката и си размишлявах.
Абсолютно новата любима. ❤
June 4, 2025
Няма нищо по-освежаващо от постоянното философстване и натрапване на вярването, че хората не сме виновни за нищо и всичко е част от Голямата картина. Героите в тази книга бяха толкова откъснати от реалността, въпреки че нон-стоп повтаряха как виждат знаците и разбират съдбата. Сюжетът сигурно можеше да се побере в 150 от 420-те страници, всичко останало бяха повтарящи се разсъждения за това колко нищо не зависи от нас и как можем да се измъкнем дори от най-големите си грешки с чиста съвест, защото ,,така е било писано”.
November 13, 2021
В много моменти я усещах като проповед към определена вяра , много близка до моите разбирания за пътя на душата. Прекрасни човешки образи и кучки 🥰
January 8, 2022
Много ми хареса…може много да се мисли по нея
Read
July 6, 2022Опитах, наистина опитах. Never again.
February 26, 2023
Не мога да повярвам,че си причиних тази боза!
Имам принципи да не оставям недочетена книга, но тази постави нервите и принципите ми на сериозно изпитание!!!
Безкрайно многословие с високопарни и претенциозни сентенции с назидателен уклон! Авторката се е самоприела за еталон и щедро раздава нравоучения!!!
421 страници, от които 350 са все едно изписани с "бла-бла-бла"
Това е книжен аналог на предаването "Ергенът", където моралните ценности са толкова деформирани, та чак изродени!!!!
Това,че спиш със сина на съпруга си и после ставаш косвена причина за отцеубийство не е никаква драма-не е виновна героинята, така й бил нареден пасианса!
Нито пък има проблем да спиш със съпруга на сестра си-пак съдбата има пръст и кои сме ние да се противопоставяме на висшите сили, м?
А най-нормалното нещо е да родиш бебе и да го оставиш за осиновяване без да знаеш живо ли е, не е ли....пак защото на горката героиня "Богът й е такъв"....
Абсолютен тюрлюгювеч на който сценаристите на турските, индийските и латиноамериканските сериали, та дори и на тези на"Дързост и красота" биха могли само да завиждат!!!!
Никога не съм вярвала,че ще дам такава ниска оценка на книга, особено на български автор......но това е подигравка с читателя!
Имам принципи да не оставям недочетена книга, но тази постави нервите и принципите ми на сериозно изпитание!!!
Безкрайно многословие с високопарни и претенциозни сентенции с назидателен уклон! Авторката се е самоприела за еталон и щедро раздава нравоучения!!!
421 страници, от които 350 са все едно изписани с "бла-бла-бла"
Това е книжен аналог на предаването "Ергенът", където моралните ценности са толкова деформирани, та чак изродени!!!!
Това,че спиш със сина на съпруга си и после ставаш косвена причина за отцеубийство не е никаква драма-не е виновна героинята, така й бил нареден пасианса!
Нито пък има проблем да спиш със съпруга на сестра си-пак съдбата има пръст и кои сме ние да се противопоставяме на висшите сили, м?
А най-нормалното нещо е да родиш бебе и да го оставиш за осиновяване без да знаеш живо ли е, не е ли....пак защото на горката героиня "Богът й е такъв"....
Абсолютен тюрлюгювеч на който сценаристите на турските, индийските и латиноамериканските сериали, та дори и на тези на"Дързост и красота" биха могли само да завиждат!!!!
Никога не съм вярвала,че ще дам такава ниска оценка на книга, особено на български автор......но това е подигравка с читателя!
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 23, 2024
Мария Лалева пише наистина много красиво и поетично и има богат речников запас. Обаче с тази книга нещо не си допаднахме съвсем. Въпреки, че вярвам и се опитвам поне да живея според някои от нещата, на които авторката учи в романа си, или може би точно заради това, защото нещата ми бяха прекалено познати, прекалено дъвкани и от други автори, честото повтаряне на определени сентенции и вселенски принципи ми бяха в повече. Всъщност много неща ми бяха прекалени - прекалено много драма, прекалено силни емоции, прекалено ясно разграничаване на добри и лоши - едната сестра е самото зло и нищо добро не е останало в нея, а другата - същински ангел. Никак не обичам такъв тип описания, тази липса на нюансиране в образите и не мога да приема, че хората са черни и бели. А героините все бяха толкова красиви, че нон стоп се влюбваха в тях и то как стана така, все богати мъже. Тук вече ми биеше на друг жанр... А мъдростите се лееха на килограм. Ако не всяко едно изречение, излязло от устите на героите беше пропито с дълбока мъдрост, щеше да е много по-лесно смилаемо самото послание. Едно действие беше описано с 10 дълбокомислени сентенции, преди да се продължи нататък. И всяка по отделно е хубава, но в над 400 страници някак накъртва.
Displaying 1 - 30 of 134 reviews