Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК

by Иван Кръстев

"Готов ли си да се впуснеш с мен в лабиринт от приключения и открития, да се познаеш между редовете и да изживееш твоето невероятно пътешествие?!"

Иван Кръстев

Книгата „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ е сбор от пътешествия из познати и непознати кътчета по света, в които ще четете и съпреживявате престой и приключения сред красива природа, местни забележителности, скандални атракции и хилядолетни традиции и обичаи. Иван Кръстев е професионален пътешественик, мечтател и откривател. Умел разказвач на легенди, гид за природни красоти и любител гастроном, който ще ви изкуши с вкусни местни деликатеси и напитки.

Очакват ви девет разказа за градове и държави на четири континента.

228 pages, Paperback

First published July 28, 2021

About the author

Аз съм Иван Кръстев и работя във финансовата сфера, но страстта ми е пътуването – неизменна част от живота ми, която ме вдъхновява и обогатява. Пътешествам, за да откривам нови места, култури и хора, а най-вече – за да създавам незабравими спомени и емоции. Обичам да споделям впечатленията си от всяко пътуване с приятели и познати, допълвайки разказите с многобройни фотографии.

Като запален пътешественик, често помагам на приятелите си да организират своите приключения – давам полезни съвети за най-добрите дестинации и интересни места, които си заслужава да се посетят.

В блога ми ще откриете пътеписи и фотографии от изследванията ми на 4 континента, 32 държави и над 200 уникални локации. 📸

Автор съм на книгите:

„Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ – вдъхновяваща колекция от истории за непознати кътчета на света.
„НЕпътеводител за Италия от А до Я“ – необичайно пътешествие из италианската култура, природа и традиции.

През 2022 г. участвах като съавтор в „Антология на миражите“, съвместен проект с 50 талантливи писатели и журналисти.

От средата на 2021 г. съм горд член на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма – АБУЖЕТ.

Пътуването не е нито трудно, нито скъпо – всичко е въпрос на желание и мотивация. Единственото, от което се нуждаете, е посока! ✈️ 🌏

Открийте вдъхновение и идеи за своите приключения с мен! 📚✨

Reviews

[Дарина Димитрова · Rating 5 out of 5]

✈️„Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК” – Иван Кръстев ✈️ Професия пътешественик
С тази книга покривам точка 7 от любимото ми предизвикателство #книгатаиморето2023 - Книга от български автор.
♥️Благодаря от сърце на автора за доверието и възможността да съм негов читател, представящ книгата пред останалия свят! Също така изказвам огромна признателност за красивото послание под корицата! ♥️
✈️ Откровено казано нямах абсолютно никакви очаквания, макар че признавам си разрових се за мнения и ревюта. Още от първите страници авторът ни завладява и подканва да се присъединим заедно с него , любимата му сестра и други приятели в редица приключения, пътешествия и много незабравими емоции. Като човек, който обожава историята, културните забележителности и като цяло е любознателен авантюрист по душа, за мен това четиво се оказа много приятна и увлекателна доза щастие. Иван ни потапя в местни легенди, колорит, ценна информация за локациите, на които се намира, тяхното минало, находките, които си заслужават посещението и прочие, и прочие.
✈️ Начална точка е Ориента и в частност космополитният, мистичен и вълнуващ Истанбул. Всичко започва от там. Пътешествията преминават през различни помежду си, но много колоритни дестинации. Книгата е оформена изключително удобно. Разделена е в девет различни глави. Всяка е историята на различно място по света и към всяко авторът подхожда с нужното уважение. Запленен от красотата на посетените от него места, той пресъздава толкова умело духът и обстановката, атмосферата, че докато четеш се пренасяш там, от където ти разказва поредната интересна история. Легенди, древност и изобилие от факти, които обаче са поднесени по начин, който те кара да искаш още и още. Смело бих заявила, че подобен наръчник или пътепис би могъл да се създаде само с много сериозни знания, проучвания и любов. Спокойно може да си го носите в ръчния багаж, когато се отправите към описаните дестинации.
✈️ Пътешественикът не ни спестява и неприятни детайли, на които може да се натъкнем, за да ни предпази от разочарования при евентуални посещения. Упътва ни за местата, от които можем да закупим както билети за местен транспорт, така и сувенири за спомен, вкусна и качествена храна, различни местни екскурзии. Пресъздава ни местоположенията с техните красиви и реални страни. Разхожда ни освен по културни забележителности, по баровете нощем, за да усетим духа на нощния живот, който кипи по свой уникален начин.
✈️ Иван е „пътешественик до мозъка на костите си” и това личи във всяка дума в тази книга. Макар повече да прилича на журнал и гид тя не е лишена от огромната емоция, която изпитва приключенецът, когато се докосва до природните богатства и красотите на своето пътешествие. Няма как да не ти се прииска да хукнеш след него и да зарежеш всичко в настоящия си живот, за да се потопиш изцяло в незабравими пътувания до великолепни кътчета от рая. След Ориента Иван ще ни отведе в Тайланд, който е много далечен от всичко, което познаваме във всеки един аспект на живота – ежедневие, бит, природа, култура, духовен живот, кулинария, забавления. Бих казала, че не е за хора със слаби сърца и тесногръди разбирания. Авторът ще сменя превозни средства и континенти, а ние ще притаяваме дъх по всяка следваща божествена прелест, за която има да ни разкаже. „Ти си жив, стига да имаш добра история и някой, на когото можеш да я разкажеш.” Ще се чувстваме много живи слушайки историите ,които има да ни разкаже. Като сувенир от всяка дестинация Иван Кръстев ни оставя по една мисъл или поговорка в края на всеки тур.
✈️ Умишлено мисля да не ви издавам всички държави и градове, през които ще ви преведе приключението на тази книга, за да има и елемент на изненадата. Ако в момента нямате финансовата възможност или времето, за да се насладите на едно дълго пътуване до различни точки по света, може просто да си го подарите препускайки през страниците на „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК”. Повярвайте ми толкова живо и цветно е разказана, че ще се озовете там и ще усетите вкусове, аромати, гледки, допир. В нейния край авторът ни е оставил няколко празни страници за нашите мечтани дестинации и разкази за пътешествия. Оставил ни е и едно прекрасно послание, което ще си позволя да цитирам:
♥️ „Знаете ли, че веднъж написано, вашето преживяване добива нова и неповторима реалност, а желанието ви може да се сбъдне?! Не забравяйте да пишете красиво и без грешки, защото няма гумичка за лоши спомени. Има молив за нови…” След този красив начин за сбогуване Иван Кръстев ни е подарил и фотографии от местата, за които ни разказва в книгата.
♥️ Още веднъж огромно благодаря на автора, че ми подари възможността да пропътувам света, лежейки удобно в леглото и ми даде безценните преживявания на всяко кътче, чиято атмосфера изпълни дробовете с много ентусиазъм, желание и мечти. Чели ли сте тази книга? Ако не сте веднага поправете тази грешка.
Издава: издателство Издателство "Екрие"
#професияпътешественик #trip #world #travel #traveler #adventure #destination #bgbooks

[Mariana · Rating 5 out of 5]

Пътеписи с душа - така бих определила тази скоромна като обем книга с пътеписи.
Пъстри и живи, събрали в себе си както личните преживявания на автора, така и много исторически факти и любопитни подробности за посещаваните места.
Пътеписите са един от любимите ми жанрове от известно време и това е едно от най-добрите ми попадения. Истинско удоволствие и наслада от виртуалното пътешествие между страниците на тази книга.

[Anna-Mariya · Rating 5 out of 5]

Книгата освен увлекателна, е също и изключително полезен пътеводител за всеки пътешественик и ценител на автентични изживявания!

[Милен Димитров · Rating 2 out of 5]

Определено не съм особено голям почитател на пътеписите, но обичам понякога да се предизвиквам и да чета неща, които не представляват интерес за мен или по принцип никога не бих чел. Дето се казва, може да съм хетеро, но пък съм любопитен. Така де, може би за да посегна именно към „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ на Иван Кръстев, помогна и личното ми запознанство с автора, който, за разлика от мен, се оказа готин, учтив и интересен. Друго, което ме накара да прочета именно тази книга беше и желанието да науча нови неща. Да, като за човек, който рядко напуска уюта на собствената си стая, имам доста широки познания за света, до които се домогвам, като чета хора, които са моя пълна противоположност.
Като цяло, а и като почти всеки път, имам някои добри и някои не особено ласкави неща за казване, като вторите ще преобладават. Да започна с това успява ли книгата да породи в мен желанието да пътувам. Да, успява, така че, ако това е една от целите на Иван, то тя е постигната. Не започнах веднага да буквам хотели, но успя да зароди любопитството ми. Научих ли нови неща? Да, може да се каже, че научих. Авторът е успял да предаде много любопитна информация на читателя по неговия си начин, с непретенциозен език, разбираемо, разговорно, което обикновено е добре дошло. В книгата има много съвети как и кога да пътувате, за да е най-изгодно и удобно, както и по кое време да посещавате определени музеи и исторически паметници, че да избегнете безкрайните тълпи и часовете чакане на опашка, за което много пътешественици биха му били признателни. Също така книгата може да се разглежда и като кулинарен пътеводител, тъй като авторът е отделил доста голямо внимание на кухнята на различни държави, които е посещавал и от впечатленията му от традиционните храни.
За мен обаче книгата има няколко сериозни казуса, които няма как да не отбележа. По принцип избягвам да стоварвам правдивия си гняв върху редакторите. Веднъж едно петнадесетгодишно момче ми каза, че имам „неблагодарна работа“, след като му казах, че съм редактор. Никой не вижда това, което си направил, но всички виждат това, което не си. Да, понякога авторът не дава текстът да се пипа. В друг случаи най-доброто, което можеш да направиш, е да се постараеш книгата да е поне четима. В случая с „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ бях сигурен, че книгата няма редактор. Повторенията кипят и преливат от всяка страница, има много сгрешени или неправилно употребени думи, присъстват цели изречения, които не означават нищо или не носят информация, цели абзаци, които преповтарят е��но и също нещо, но казано по различен начин. Не помага и бъбривият, но често разпилян стил на автора, нито изцяло еднотипните описания и не особено богат речников запас с който борави. Обикновено успявам да позная неопитния автор в рамките на минути, а много неопитния само няколко секунди, след като зачета един текст. Да кажем, че тук не стигнах до минути. Стига ми да видя, че метафорите са в кавички и работата е ясна. Но като се има предвид, че това е и първата книга на Иван Кръстев, съм склонен да затворя очите си за много от проблемите. Като читател, не като редактор. А и все пак книгата се казва „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, а не „ПИСАТЕЛ“, „АРХЕОЛОГ“ или „АНТРОПОЛОГ“.
Книгата е разделена на девет глави, тоест точно толкова и пътешествия в различни държави, като едно то тях до връх Ком, което ми беше много интересно. То се оказа и едно от любимите, защото приличаше повече на разказ за случка и перипетии с приятели, каквото си и беше. Но най-много ми харесаха пътешествията до Кайро и Мексико. Мърсотията и мизерията в египетската столица, които Иван описва бяха колкото автентични, толкова и неочаквани за мен. Ако се съсредоточите върху тази част, тя направо може да ви откаже да отидете до Египет. Или до Кайро в частност. Вече споменах, че авторът споделя много интересна информация за местата, които посещава. Може би част от тази информация идва от информационни брошури, табели, сигурно и от интернет. Друга част пък идва директно от екскурзоводите. И тук скептицизмът ми удря тавана. Мой приятел работеше като екскурзовод на крепост и ми разказва как още от древността храмът на крепостта все оставал здрав (или поне основите му оставали здрави), независимо от това през какви катаклизми минавало селището. Затова се смята, че точно там се пресичат много силни енергийни линии или полета, които пазят храма. Затова хората винаги са знаели къде да строят храмовете и светилищата си. Тук между нас протече следният разговор:
Аз: От какво е бил построен храмът?
Той: От камък.
Аз: От какво са били построени останалите сгради?
Той: От дърво.
Аз, след болезнено дълга и многозначителна пауза: …тоест идеята храмът да е построен върху мощни енергийни полета и заради това да остава здрав е по-достоверна от тази, че остава здрав защото е построен от по-устойчив материал от останалите сгради?
Той: Не, но ни карат да го разказваме така, защото е по-интересно.
„През населеното място преминало … (тук вмъкнете каквото се сетите природно или човешко бедствие) и само църквата останала.“ звучи много по-интересно, мистично, магично, от „…само църквата останала, защото била най-здравата постройка в цялата околия.“
Мисълта ми е, че това, което Иван е научил от екскурзоводите, до голяма степен е обида както за интелекта, така и за историческото и културно наследство на Египет. И тук визирам основно информацията относно сфинкса, но и не само. Може да вметна няколко неща. „Под сфинкса има тунели, които го свързват с пирамидите.“ Не, под сфинкса има малки тунели и шахти, най-вероятно копани от мародери и търсачи на съкровища, като някои са документирано направени през деветнайсети век. Причината да не се продължава копаенето в тях са от една страна, че не водят никъде, но от друга, че това може да доведе до допълнителна повреда на статуята. „По сфинкса и околните скали има следи от ерозия, и „специалистите“ (забележете!) изказват мнение, че тези следи са на повече от десет хиляди години и са от Потопа.“ Ако тези специалисти бяха истински специалисти, сигурно щяха да знаят, че не можеш да датираш ерозия. Освен това ерозията в сухите райони е различна от тази със влажните. Ерозията от хиляди дъждове в сух район може да се равнява на ерозията от десетки и стотици хиляди дъждове в не дотам сух. Загатнато е също, че войските на Наполеон са допринесли за обезобразяването на сфинкса, като всъщност това направил Мохамед Са‘им ал-Дахр през четиринайсети век, след като разбрал, че местни селяни принасят дарове на статуята и видял това като идолопоклонничество.
Варовиковите скали за пирамидите са вземани директно от платото (сфинксът е монумент, построен директно в скалите), но откъде и как са докарвали гранита да кажем? Може да звучи странно, но египетските кораби могат да пренасят по петстотин тона без да потънат. А освен, че има изображения на прекарването на камъните, през 2018 година (ако не се лъжа), бяха открити папируси, нещо като корабен дневник, в които е описано прекарването на каменните блокове именно за строежа на пирамидите.
Също така пирамидите не съвпадат със съзвездието Орион. (:
Има още много, но се отнесох. За мен е тъжно, че на посетителите на тези невероятни човешки постижения се пробутва псевдонаука, но от друга страна разбирам и защо се прави. Както написах и по-горе, повече се набляга на това, което би било интересно за туристите. Сигурно повече хора биха отишли да видят монументи на атлантите, космически батерии и не знам си к‘во, отколкото да се запознаят отблизо с… гробници и храмови комплекси, били те и невероятни човешки постижения. Предполагам, че тезите на хора като Греъм Хенкок и компания съществуват именно защото се продават.
Относно Мексико, не разбрах защо някои от имената на боговете и храмовете са на юкатекски (юкатански?) мая, а други на ацтекския науатл. Пише, че пирамидата в Чичен Ица е храм на върховния вожд и бог-човек Топилцин Кецалкоатъл. Не. Пирамидата е храм на бог Кукулкан, а Кецалкоатл е ацтекски бог, който би могъл да се разглежда като еквивалент, но не го прави задължително същия. Це Акатл Топилцин Кецалкоатл пък е жрец на Кецалкоатл и вожд на олмеките вероятно през първата половина на десети век, а олмеките са наследени от ацтеките, не от маите. Също така името на играта с топка, която е присъща за мезоамериканските култури не е пелота. Това е испанска дума и това е името, което испанците ѝ дали, защото означава именно топка. Маите наричали играта „пиц“, а ацтеките „олламалицтли“.
Така! Личи, че тези глави са ми любими, било то и заради погрешните причини. За грешната или противоречива информация, която присъства в книгата не обвинявам изцяло автора, а по-скоро неговите източници. Но то друга страна той е длъжен да дава вярна или поне проверена информация, ако иска да има доверието и уважението на читателя.
Сега обаче искам да обърна внимание на нещо друго, което ми направи много силно впечатление, защото това не само го пише в книгата, но и авторът разказа за него по време на нашият разговор. И да, разговорът беше пред публика. Та авторът разказва как докато е бил в Тайланд, е ходил в парка за тигри в Пукет. Той се изказва доста ласкаво за това място, тъй като там тигрите са дружелюбни, свикнали са с хората и не са упоени. Наистина рових много и не виждам нито признаци, нито доказателства за обратното, така че съм склонен да го вярвам. Но на човек не му трябва много за да се увери, че паркът в Пукет, а и не само там всъщност, далеч не е тигровият рай, за който много хора го смятат. Иван Кръстев споделя, че тези паркове подпомагат увеличаването на популацията на тигрите и той силно ги подкрепя и апелира към тяхното посещаване. Също така изтъква и чувството, да се снимаш с тигър. Реалността обаче е съвсем различна. Да започнем с това, че по тези места и в парка в Пукет в частност, малките тигърчета се отделят от майките си два-три месеца след раждането, докато в дивата природа те живеят заедно до две години. Да не говорим, че малките прекарват времето си в специални клетки, в които целодневно влизат деца или изобщо хора с ръст под метър и четирийсет (трябва да си над този ръст, че да се снимаш с възрастните тигри), играят с тях, хранят ги, докосват ги, разнасят ги, което да, кара тигрите да свикват с хората, но също така довежда до голям стрес.
За да не проявяват истинската си природа, тигрите са третирани с болка и страх, а често и с глад, както споделят някои от дресьорите в парка в Пукет. Също така много от животните живеят в малки бетонни клетки от двадесет квадратни метра, а в природата тигрите преминават по тридесет километрови преходи за една нощ. Много животни са наблюдавани да проявяват поведение, в което личи стрес, като скитане напред-назад или хапане на опашката. Често може да се види как дресьора бие тигъра по носа с тънка пръчка, ако животното отказва да позира за селфи с турист, а за да ги учат да изправят главата си за снимка, палят под носа им запалка. Можете да видите и клипчета в интернет как точно се дресират тигрите в тези паркове. Не съм зоолог, нито съм специалист по големи или каквито и да било котки, но на този етап не ми и трябва.
Що се отнася до думите на Иван, че тези паркове помагат за запазването на тигрите в дивата природа и това, че една част от тигрите се пускат в естествената им среда, докато друга остава в парка ще кажа, че не ти коства много усилия, че да провериш дали това е така. Според преброяване от миналата година, в тайландските диви гори живеят приблизително 200 тигъра. В парковете са 2000. Когато тигрите започнат да остаряват, отиват на черния пазар, понякога на части. И да, това се случва най-често на възрастните тигри, но не само. Така че няма как да бъда по-несъгласен с автора относно тези паркове и неговият апел да се посещават, защото били полезни. Изумявам се от това докъде би стигнал човек, просто за да се чувства готин, като се снима с диво животно и в какво е готов да повярва, за да успокоява собствената си съвест или да оправдава желанията и действията си. Не съдя никого, само размишлявам. Аз лично не мисля, че животните съществуват само за да се държат в плен, да бъдат ловувани, убивани, изяждани, експлоатирани и да живеят мизерно само за да се снимаш с тях.
В книгата авторът е описал посещенията си и в парк със слонове и делфинариум. Същевременно докато чака да влезе да плува и да се снима с делфини в делфинариум в Мексико, сам е написал, че е научил, че „в естествената си среда делфините живеят от 30 до 50 години, а когато се отглеждат от хора – едва 7 години“. След което чета за „несъизмеримото“ му, разбирайте хубаво, преживяване в делфинариума. Отново казвам, че не съдя, само размишлявам. И тази част не е толкова критика към Иван, колкото към всички ни. Колко често спираме да се замислим дали животните около нас живеят живота, който биха искали да живеят, докато ние правим именно това. Те не са само месо в чинията или снимка за лайкове. Ако обичаш да слушаш песента на птиците, отиди при тях и я слушай, не ги води у вас.
Накратко, това е една приятна книжка, с която да убиете, при такова желание, няколко часа от деня си. Не очаквайте нито дълбоки размисли, нито незабравими послания, нито достоверна информация за историческото и културното наследство на различни народи. Та ако това не ви касае особено, книгата ще ви „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ ще ви хареса. Може да изглежда, че съм твърде строг към книгата и автора, въпреки че му е първата творба (добре де, строг съм), но съм засегнал двете основни теми, които ми направиха впечатление. Относно много от написаното съм напълно съгласен. Що се отнася до Европейските или по-близките дестинации, за които пише Иван, не мога да кажа, че откривам много проблеми. Може би колкото по-екзотична е дадена дестинация, толкова по-неправдоподобна е информацията за нея. Освен това може да научите много за интересни закони, привички и странности на нации, населяващи другия край на света. Но определено я препоръчвам на гастрономи или хора, които не са сигурни къде да е следващото им пътешествие. Може да получите няколко интересни идеи за дестинации и преживявания.
P.S. Не забравяйте задължително да посетите нощните барове на Тайланд! И да пратите снимки.

[Т. Маринова · Rating 5 out of 5]

Книгата е невероятна. Историите в нея са така добре описани, че предизвикаха у мен чувството, че самата аз съм преживяла тези страхотни пътешествия. Освен това е изпълнена с полезна информация.

[Veselina Proycheva · Rating 4 out of 5]

Истории разказани по забавен начин, написани с лекота. В книгата са включени 9 дестинации, за които ще научим не само полезна информация, но и любопитности, които ги няма в туристическите пътеводители. Много ми хареса и съжалявам, че отлагах досега прочита.

[Цвете Лале · Rating 5 out of 5]

Благодаря за пътешествията, които изживявах заедно с теб. Сега още повече искам да посетя някои от дестинациите. Книгата се чете много лесно и е удоволствие за душата.

[The Librarian's Granddaughter · Rating 4 out of 5]

Иван Кръстев ни повежда с него на пътешествие из близки и далечни страни. Пирамидите винаги са ми били в bucketlist-а, но никога не ми е достигала смелост да стигна до там. Много ми бяха интересни азиатските и мексиканските му приключения и определено си набелязах места за посещение. Радвам се, че е включил и нещо родно в книгата и то точно това, което и аз искам да посетя. Стилът му е небрежен и лежерен и чувствах, че сякаш разговарям с приятел, който ми споделя последните дестинации, които е посетил.

Докато обожавам Италия, била съм и в Милано и много ми хареса, то има места в Турция, които не ме привличат особено. Аз съм един от малкото хора, които не са толкова впечатлени от Истанбул. Тази глава от книгата ми вървеше доста трудно, може би от части заради мнението ми за града, а може би и заради прекалено многото факти, които бяха изредени. За щастие, това е още в началото и след това набрах инерция и се насладих на другите пътешествия на автора. Аз лично бих сложила снимките след всяка глава, а не в края на книгата, но това си е до личен вкус. Ако Ви се пътува на близо или надалече, но нямате физическата възможност да го направите, то “Професия Пътешественик” е решението на този проблем.

[Цвети Запрева · Rating 3 out of 5]

В книгата "Професия Пътешественик" авторът й Иван Кръстев е подбрал девет от забележителните си пътувания.
Впредвид факта, че съм човек, който обича да пътува (макар и повече в България) книгата ми хареса. В нея може да намерите доста полезна информация за всяка една от дестинациите, съвети и малко история.
На мен лично ми беше доста интересно да прочета за Милано и преглеждайки съдържанието в началото, нямах търпение да стигна до него.

За съжаление обаче имаше и доста излишна информация, която можеше да бъде спестена.
Но въпреки това книгата може да Ви бъде доста полезна ако поемете към някоя от дестинациите, а ако пък Ви се пътува, но нямате физическата възможност, просто отворете страниците на книгата, настанете се удобно и потопете в няколко различни свята.

[Костадин Маринов · Rating 1 out of 5]

Опитах се да прочета това произведение (не бих го нарекъл книга) и не успях. Фен съм на този жанр, но това, че си отишъл в няколко държави не те прави писател. Разказвай на приятели, направи си блог, но не публикувай книга, за да взимаш парите на хората. Липса на какъвто и да е стил и пълно с повторения, явно не е минала изобщо през редактор. Два изгубни дни от живота ми!

[Kameliq Ilieva · Rating 5 out of 5]

Изключително приятно четиво! Много ми хареса стила на писане и се радвам, че има хора, които пътуват и пишат толкова увлекателно. Когато четях разказите сякаш бях там и виждах с очите си...
Да си призная малко редактора не си е свършил работата, но въпреки това книгата пак ми хареса и се надявам да попадна на още произведения от този автор.

[Roza Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Много приятна книга! Аз харесвам да чета за пътешествия и пътувания, като за тази книга научих от блога на автора, който следя от доста време. Всичките 9 разказа бяха много интересни, поднесени леко и приятно за четене. Остава впечатлението, че си там и вървиш заедно с автора и виждаш всичко с твоите очи.