Сибин Майналовски е роден в Стара Загора в годината, когато Стивън Кинг изгрява с романа си „Кери“. Дебютът му в сп. „Върколак“ — разказът „Недовършено летене" — е в годината, когато е основан Google. Носител е на наградите „Българска книга на годината“ и „Български автор на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата", както и на безброй други от знайни и незнайни конкурси. Най-известна сред феновете му е поредицата за мистериозната кръчма „Зелената котка", която съществува едновременно във всички епохи и светове и в която редовно на по чашка се събират великите магьосници Тери Сторн, Били Зеленчука и Джонатан Деветте Пръста, познати като Алкохолната Троица. Цикълът за „Зелената котка“ е вдъхновил редица творби на български писатели (сред които и откровени плагиати). Сега, осем години след издаването на последния сборник за любимата кръчма, на бял свят се появява чисто нова подборка от запленяващите истории, сглобени под формата на т.нар. „мозаечен роман“, които ще ви накарат да се смеете и да плачете, да тръпнете от страх и да въздъхвате с облекчение… и да си налеете още едно, преди да почнете следващата глава.
Сибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“ 2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“ 2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“ 2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“ 2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“ 2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“ 2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“ 2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“ 2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“ 2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“ 2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ 2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017 2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“ 2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“ 2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“ 2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“ 2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“ 2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“ 2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“ 2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ 2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“ 2021 г. – награда „Прев
Качествена проза, увлекателно разказани истории, забавни моменти, луди герои и свежи приключения – всичкото това написано от сърце и душа с безапелационно писателско майсторство. Несъмнено почеркът е на Сибин Майналовски, а тази класна литература в ръцете ви са разкази от кръчма „Зелената котка“. Поръчайте оттук: https://www.ozone.bg/product/zavrasht...
Името Сибин Майналовски, както просветените знаят, е гарант за качествена проза, без значение дали във фентъзи, хорър или друг жанр.
Завръщане в „Зелената котка“ е подарък за всички фенове на поредицата и шанс за всички онези - непросветените - да (пре)открият хубавата българска жанрова проза. С котката това е лесно, просто сядаш за едно питие и неусетно са минали часове в слушане (четене) на приказни епоси във фантастични светове. Хуморът и приключението са гарантирани, но сред страниците ще откриете и много други емоционални нюанси.
Прекрасно четиво както за запалени по Тери Пратчет и дружина (ако познавате или сте такъв, ето ви прекрасна идея за подарък), така и за любителите на други жанрове.
Няма да издавам нищо повече по сюжета и прочие, насладете се сами на това книжно измерение и помнете, че има ли неразрешим и безкрайно заплетен проблем, то Алкохолната Троица винаги ще ви помогне.
Сибин си е Сибин. Точно от негова книга имах нужда покрай празниците и с ковид под ръка. Прекрасни леко фантастични истории, примесени с фентъзи ала Тери Пратчет и неповторимия хумор на Майналовски. Идеята самите разкази да се вплетат като една история, подобно на цикличен роман е било чудесна хрумка на автора и резултатът е истинска наслада. Никога няма да ми омръзнат световете и историите на Сибин. Толкова фантастични, невероятни и чудновати, а същевременно изглеждащи толкова реални.
Част от разказите вече съм ги срещал в сборниците на Сибин, но сега, с помощта на хитроумни интерлюдии, същите са се превърнали в глави на "мозаечен роман", точно както са правили любимите ми американски автори от "Златната ера" на Pulp списанията. Личните ми фаворити, четени и препрочитани през годините, си остават "Драконът Тодор" и "Буквализъм" - с уникален хумор и брилянтни завършеци, при които зорлем удържах разтичането на урината из крачолите си ;)
Когато най-накрая сложиш точка на едно приключение, започнало преди над двадесет години... На този етап мисля това наистина да е последното нещо, което ще се появи за „Зелената котка“. Ако стане някакво чудо... ако българинът изведнъж започне да чете истински книги, не сиелски помии, и започне да купува нещо стойностно, не детски приказчици, написани заради комерса и начесване на залязващи егота... ако, ако, ако... и аз не си вярвам в момента, ама е хубаво човек да помечтае. А докато чакаме и последният Блажев в книгоиздаването да натори маргаритките — приятно четене. Като за довиждане.
С огромно удоволствие се завърнах в "Зелената котка" за каса портър (много обичам) и почти толкова нови истории за Алкохолната троица и други агент(к)и! Историите са всичко, което очаквах, че и повече. Хуморът е все така добър и широко застъпен, а наличието на (поне) четири по-дълги истории ми се вслади като имперски стаут. Сюжетите са довлно разнообразни - трудно постижимо, при положение, че основните персонажи са (в общия случай) едни и същи. Това, което не ми хареса в "Усмивка в полунощ" не само го няма, а е заменено от обратното, за което искрено се радвам. Баце Тери Сторн е доста по-щастлив тук, както не се и съмнявам, че е случая с неговото земно алтер-его. Били Зеленчука е все така епичен и мой фаворит, а Негово Деветопръстейшество (ех, че яко е измислено това) - все такъв айляк! Не на последно място, бих искал да отбележа ултра добрата корица - и като илюстрация, и като графично офрмление! За илюстрацията друго не съм и очаквал, вече притежавам няколко такива на ГЕргана Грънчарова и при нея нЕма лабаво! Дълго опитвах да намеря нещо, за което да измрънкам, дори и да е тихичко, ама не успях. Дори и представянето на сборника за мозаечен роман го намирам за добро, след като е спомогнало за издаването. А, сетих се - четох/слушах някъде Сибин, който рече, че нямало да има повече истории за/от "Зелената котка" след тази книга - голям, разочарован и примолващ се МРЪН! Пет звезди за книгата и също толкова бири от мен за автора - ще стане време!
По дефиниция чета няколко книги едновременно, "Зелената котка" на Майналовски съвпадна със "Смрък" на Тери Пратчет. Сибине, случайно да си посещавал лекции в "Невидимият университет" при професор Толкин!? Много си добър, книгата е супер!
Значи... Аз съм заинтересовано лице в случая, а и бях заинтересУвано лице също, но още преди това. Затова много-много не трябва да си отварям устата. Но това е Сибин в цялата му прелест, с цялото му остроумие, с цялата му многословност, с цялата му лирика. И с всички приключения, обрати и иронично-критични стрелички и копия на света. Чети, препрочитай и се забавлявай, народе! И ако се откриеш демаскиран в книгата, не се учудвай, а се усмихни! 4 1/2 от мен, заради на места разточителната, но чаровна логорея.
Ако знаете какво е Зелената котка, със сигурност ще сте скочили с плонж върху новата колекция разкази за кръчмата на кръстопът между световете, приютила най-шантаво-откачените образи от видове живи, неживи и всичко по средата, родили се от въображението и звездната материя на милиарди вероятностни вселени. Ако пък не знаете - нека ви разкажа за най-уютното място на всички магове и фентъзийци, които дишат въздух, или аналога му във всяко възможно измерение, свят-сянка, книжно селение, откачено въображение или невероятностна възможност, за която можете или не можете да се сетите. Може би сте чели Кръчмата на Калахан - уверявам ви, че Зелената котка е хиляди пъти по-добра, ако и да е, защото има цяла-целеничка зелена котка, грееща се пред уютна камина. На мен и до тук би ми стигнало убеждаването, но нека продължа. Сборникът е калейдоскоп от споделени от посетителите на знаковото питейно заведение истории, и като такива- ги има всякакви - и шантави, и смешни, и страшни, и романтични, и меланхолични, и класически приключенско - фентъзийни. Острото чувство за хумор и сарказъм на Сибин се вихрят в пълна сила, и ако ви се стори, че някой герой може би има истински, ходещ човешки аналог - най-вероятно не сте сгрешили. Но опитайте се да се абстрахирате от личните си предпочитания към реалните образи, защото техните фентъзийни такива може и да са обичайно от отбор лошковци, но са толкова очарователно зли и подмолни като същински Херцог Трънчо от Гумените мечета, че ще им се радвате също толкова, колкото и на главното ядро герои, спасяващи всички вселени околовръст по доста неортодоксални и понякога абсурдни начини. Забавно с тъмно чувство за хумор, свежо и понякога нежно, новото книжно отроче на Сибин е истинско съкровище и идеално четиво за студените дни или поредния официално - неофициален локдаун, когато най-рязко липсват откачените измислици на приятелите, споделените почти-спомени и общите полу-истински истории , които винаги придружаваха събиранията от едно време. Носталгично, но не и тъжно. Спомнете си неслучилото се, и поздравете другарите си по чашка в Зелената котка - тя винаги ви чака някъде там, и ще ви пусне дори без сертификат, ако имате някоя шантава история за споделяне. Слушатели винаги ще се намерят, ако не им придиряте много дали са с рога, опашка или някоя и друга глава в повече :)
За разлика от другите сборници на Сибин, този е изцяло посветен на кръчмата "Зелената Котка", и разказите са свързани с интерлюдии, формиращи по-дълги, по-издържани истории на главните герои. В този сборник научаваме много повече за Тери ван Сторн, Тъмният Маг, и за неговите двама побратими, които формират Алкохолната Троица. Научаваме повече и за Доктор Макфиърсън, с който работи Били Зеленчука, и се срещаме със стари любимци като Дракона Тодор. Има и бонус разказ, детска приказка, която гладко и красиво се вписва в остатъка от сборника. И най-накрая, всичко завършва щастливо, което е малко неочаквано, но пък широко приветствано от читателите на Сибин Майналовски.
Мммммм...красотааааааа. Само като се сетя колко дълго време чаках поне едно разказче от кръчмата. А, то какво стана- цяла книга, която с удоволствие погълнах. И ще го направя пак!!!!!!!!!
Каквото и да кажа - ще е малко. Досега "Сянката" ми беше най-любимата книга, защото там всеки разказ е едно малко бижу. Обаче "Завръщане в "Зелената котка" направо ме разби. Всяко изречение носи такъв заряд и смисъл. И веднъж влязъл ли си в света на Сибин, няма излизане. Изпитах хиляди чувства...и плаках...и се смях от сърце. И да, искам още! Това е книга, която със сигурност ще прочета повече от веднъж.
това завръщане на Зелената котка или да го кажа коректно - отварянето на Зелената котка е събитие, което чаках много години ;) чувството за хумор на Автора е щедро и разточително, голяма забава! чакам продължението ;)