Съвестта. Мисията. Свободата: Гласове от литературни полемики 1945–1947

by Пламен Дойнов (Editor)

Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945–1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници „Свободен народ“, „Народно земеделско знаме“, „Знаме“, както и в изданията в. „Изгрев“ и сп. „Балкански преглед“, литературните седмичници „Лост“ и „Стожер“. В центъра на дебата е проблемът за автономията на творческата личност, поставена в ситуация на краен избор в перспективата на задаващата се комунистическа диктатура. Сред опозиционните автори в сборника личат имената на Цвети Иванов, Трифон Кунев, Петър Горянски, Григор Чешмеджиев, Иван Гърчев, д-р Страхил Стойчев, Стилиян Чилингиров, Христо К. Пунев, Паун Генов, Никола Т. Балабанов и други критици и публицисти, укрити зад ветрило от разнообразни псевдоними. Други автори с некомунистически профил са Константин Петканов, Димитър Спространов, Иван Богданов, Георги Томалевски, Боян Болгар, Константин Константинов, Никола Атанасов и Иван Радославов, а към тях и новопривлеченият член на Комунистическата партия Бончо х. Бонев. Срещу позициите на тези автори са представени статии на свързаните с БРП (к) писатели и публицисти Борис Делчев, Крум Кюлявков, Иван Бурин, Никола Фурнаджиев, Людмил Стоянов, Д. Б. Митов, Стефан Каракостов и др.

300 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Поет, драматург и критик.

През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).

Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).


Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.

Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)

Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.

Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.

Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.