Писма на Омар до бъдещата му съпруга

by Рене Карабаш, Димитър Николов (Narrator)

Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга – опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното.

Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ги някой? Ще получи ли отговор от нея? Това са въпроси, които губят своя смисъл, потъвайки в дълбочините, в които Рене ни потапя, и ние неусетно започваме да се превръщаме в Омар.

Тези до болка откровени, любовни писма ни карат да се питаме дали Омар не търси своя изгубен Бог и дали едва когато станем съвършено цели и обикнем истински себе си, ще срещнем така мечтаната любов, която този път ще остане…

Отговорите на тези въпроси са скрити в 10-те писма в книгата.
От кого обаче е 11-тото писмо?

Разберете сами.

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Fiction

1 pages, Audiobook

Published September 15, 2021

About the author

See also: Rene Karabash
Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова – поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа академия „Валери Петров“ към НДК – съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016). През 2015 г. основава Театрално ателие „Експериментика", което излъчва театралните проекти „Аномия“, „Театър в колата“ и „Мляко с ориз – пиеса без актьори“.

През 2016 г. за главната роля на Гана във филма "Безбог" Ирена Иванова получава международно признание с наградите:
- Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно
- Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево
- Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм
- Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна

Reviews

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

Аз съм един от първите читатели на „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“, а и със сигурност съм една от първите жени, които паднаха в капана на сладкодумните му лапи. Още преди три години започнах да го чакам да се появи или поне да продължи да пише. И това вече се случи. Книгата ще е на пазара идната седмица, а междувременно ще ви разкажа повече за нея.
Не знам дали сте чели един от най-брилянтните разкази на Дино Будзати „Напразни покани“. В него един мъж обяснява на неназована си любов какво би искал да прави с нея, ако тя съществува. Къде биха се разхождали, за какво биха говорили, как би я гледал. (Може да го прочетете тук в прекрасния превод на Нева Мичева (http://www.litclub.bg/library/prev/bu......). Та години, години по-късно след Будзати се срещам с друг мъж, който говори на неназована, може би несъществуваща жена, в която обаче е влюбен. Писмо след писмо Омар обяснява на бъдещата си съпруга за себе си, за бъдещия им живот, за малките си странности, за нейните малки странности и писмо след писмо потъва все по-дълбоко в осъзнаването какво всъщност прави. И го прави така деликатно, нежно, но и по мъжки директно и самоуверено, че ти самият, докато четеш, започваш да си рисуваш неговия образ така, както той рисува този на бъдещата си жена. Писмата градират и не са равни. Финалът е достойно впечатляващ и не те оставя с усещането, че си чел просто красиви безцелни писма. Напротив - усмихнат възкликваш "ахааааа, ама разбира се".
Надали има човек, който да не си е фантазирал за човека, с когото ще остане до края на живота си. Висок ли ще е, нисък ли, забавен, мързелив, цигулар, актьор, вегетарианец, спортист, с чувство за хумор, избухлив, спонтанен, дали ще обича чушки, ще си пие ли кафето в тоалетната и т.н. „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ съдържа 10 мечти за един и същи човек, които се допълват и обединяват в една огромна мечта. Това да се научиш да обичаш и да приемаш - първо себе си, после и другия.
Рене Карабаш създава все по-добри книги. Всяко следващо нещо, което пише, надскача предишното, без да го пренебрегва. Даже обратното - нещата са така хомогенни и макар книгите ѝ да са различни една от друга, разнообразни като жанр, форма, те носят парче от нея, което няма как да бъде сбъркано и в това е истинският талант на писателя за мен. Да създава различни светове, да умее да пътува между думите, да бъде гъвкав, но и да не губи яснотата на гласа си.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

ОБИЧАМ!

Ако трябва да вадя цитати ще трябва да преписвам книгата...

Поезия в проза, красота, а метафорите - уникални!

Писма за любовта - още неслучила се, мечтана, желана, търсена. 10 любовни изповеди и един красив финал!

А книжното оформление на Люба Халева е феноменално!

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Езикът на Ирена е нетърпимо красив и тук, поетичен, създава ярки образи, които проблясваха в съзнанието ми и раждаха кадри, които дори не подозирах, че нося в себе си. Четях и ми се искаше да пиша, да говоря, да снимам, усещах как нещо ме дърпа от баналното ежедневие и ме запраща в съвсем друг свят.
Любовта, която още не е започнала, е безсмъртна, няма начало и няма край. Бъдещата съпруга на Омар не е обременена от повтаряемостта, тя е "нова религия, съновидение от червената книга на Юнг, пръсти, които миришат на мандарина, автопортрет на поета като млад, разговор с глинен бог, който мълчи, за да бъде чут."
Омар е ексцентричен омаен тип, сладкодумен, който е уверен, че в "руините проблясва като перла молекулата на любовта". Знае, че хората бързат и изпускат неща трескаво всеки ден, само защото не са открили къде е другата им половина, а всъщност има ли нещо по-важно?

[Savina Nikolova · Rating 5 out of 5]

Това беше първата ми среща с Рене Карабаш и тези, които я харесват, ще кажат, че съм закъсняла. Вероятно ще са прави.

Често ми е трудно да напиша смислени думи за книга, която е разчовъркала чувства ми, така че се опасявам, че тук случаят ще е такъв. Писмата на Омар бяха превъзходни, емоционални, цветни, вълнуващи, замечтани, шантави и поетично хаотични. И бяха всичко, от което се нуждаех точно в този момент – малко увещания, че всичко има смисъл; че половинките се намират; че животът е хубав, топъл и вдъхновяващ; че има кой да ти държи ръката, докато четеш; че има човек, който просто е там.

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Толкова лирична любовна омая се излъчва от страниците на книгата. Книга, изпълнена с красота, копнежи, мечти... Невероятно магично присъствие на Любовта, в нейната същина.
Тази книга е нежна заря от емоции ❤
Оформлението и корицата са изключително красиви и изящни, каквото е и съдържанието.

=====

" Как е възможно да ти липсва някой, който никога не си срещал?
Очите ми все още не са те виждали, но аз те усещам. Усещам когато си наблизо..."

"... Изпращам писмата си, като хартиени птици от кораб и чакам да се върнат при менс клонки в човките. Да ми дадат надежда, че те има, че човек не е остров и има нещо повече от живота между четири стени, че има нещо голямо, което си струва да очакваш. Иска ми се да вярвам, че си земя, върху която мога да легна винаги, когато от тичането след мечти и влакове краката ми не ме държат..."

" ...Знаеш, че не обичам да съм център на вниманието, но това, което обичам най- много, е да бъда твоят център, а ти моят..."

[Александър · Rating 5 out of 5]

Разкош е тази книга. Едно от най-красивите неща, които съм чел. Няма да ми омръзне да я препрочитам. Благодаря на Омар за тези писма.

[Snezhana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

От любовта от пръв поглед към оформлението на тази книга, която изпитах още щом я видях в книжарницата...

През усещането да я държа в ръце и да придържам отвора на пощенския плик с треперещи пръсти...

До мисълта, че чета ПИСМО - не имейл, не чат, а писмо... Като тези, които са се писали някога - с мастило, на места оставило по-голяма от нужното капка, а може би попило сълза; като тези, в които допирът до хартията и дългото очакване на вест от някого бледнеят на фона на болезнено красивите думи...

От - до, срещата с тази книга беше истинско емоционално пътешествие. И удоволствие. И повод за размечтаване. И радост, че такива неща се пишат, и се случват!

"Светът е сринат до основи. В руините проблясва като перла молекулата на любовта.
И всичко започва отначало."

[✨ivy✨ · Rating 5 out of 5]

историята? очарователна.
оформлението? невероятно.
(хотел? триваго.)
абе, просто я прочетете.

[Ива Попова · Rating 5 out of 5]

Животът е като лабиринт и всеки търси верния път към любимия човек, следвайки посоката, която сърцето му задава.
Бавно четох писмата на Омар, въпреки че не исках да спирам след първото прочетено. Писането на Рене Карабаш е вдъхновяващо, а работата на Люба Халева и "Жанет 45"- безупречна.
Влюбих се в книгата, в езика, на който е написана, в Омар, дори в неговата бъдеща съпруга. Но четейки писмата, си мислих не само за любовта - мечтана, търсена и така необходима.
През последната година копнеехме отново да се видим с любимите ни хора. Но освен тяхната близост, дните ни бяха по-празни сякаш и заради отсъствието на всички непознати. Онези, които по един или друг начин са станали част от живота ни, защото с�� били с нас в момент, в който сме обичали, в който сме били уплашени или сме плакали, в който сме чакали някого или сме бързали, защото някой друг е чакал нас. Лицата на някои от тези непознати сме запеча��али в нашите снимки. Други помним, защото са станали причина да се усмихнем, да помечтаем или да се питаме "Защо?". Има и такива, с които бързо и безпаметво сме се разминали и пътищата ни няма да се пресекат отново.
Но дали непознатият, който ще срещнем днес или утре, няма да промени живота ни?
В чий живот самите ние присъстваме или ще нахлуем без дори да подозираме?

[Ралица Генчева · Rating 4 out of 5]

Рене е страхотен творец и я харесах от първите стихове. Не знам защо отлагах да прочета "Остайница" и писмата на Омар, може би от малък страх да не се разочаровам. Но Рене Карабаш е от онези творци, които стават все по-добри с всяка изминала книга. Тази не прави изключение.

Най-красивото обяснение в любов, това е тази книга.

[Veselina Proycheva · Rating 5 out of 5]

Имате шанс да подарите най-хубавото любовно обяснение. Тази книга за мен е точно това. 💌

[Krasi Karaivanov · Rating 4 out of 5]

Това е книга много отвъд зоната ми на комфорт и мога да кажа, че ми хареса. Не мога да кажа, че улових емоцията и на 11те писма, но определено почувствах много и различни емоции. Харесвам много стила на авторката, а оформлението на книжното тяло е нещо което ОБОЖАВАМ!

[Lora Filipova · Rating 2 out of 5]

Оформлението е впечатляващо, съдържанието посредствено.

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Определено не е мой тип книга!
Който обича поезия може би ще я оцени повече. Но пък бях любопитна от коментарите и оценките и я пуснах в Сторител. Някои сравнения в писмата бяха всичко друго, но не и романтични (от типа на - обичам те като юфка с масло 😁).
Може в книжна форма оформлението да играе роля в цялостното усещане, знам ли? Мен не ме разчувства.

[martichka · Rating 5 out of 5]

“Не съм напълно сигурен, че съществувам, ако помисля, че не съществуваш и ти.”
•
“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” е едно от най-красивите и истински неща, до които някога съм се докосвала.
•
Има един въпрос в едно от писмата:
“Как е възможно да ти липсва някой, който никога не си срещал?”
Споделям го, защото асоцирах този невъзможно възможен въпрос с немска дума за подобна на тази липса, само че е за място, а не човек.
(fernweh - [ f e i r n - v a y ] - German
(n.) an ache for distant places;
missing places you've never been.)
Истинноста на отговора на въпроса Омар написва съвсем семпло, което ме накара да настръхна, защото е вярно.
•
Тези 10+1 писма и една поемка ме караха да настръхвам постоянно, докато чета, защото се припознавах в Омар и асоцирах моите мисли за любовта с неговите. Реално погледнато,
всеки един от нас е Омар, дори да не го вярваме.
Защото всеки човек търси половината си.
И защото всеки човек намира себе си.
•
Колко хубаво нещо са думите
и колко са истински
и каква сила само съхраняват.
5/5 за едно съвършенсто

[Емилия · Rating 4 out of 5]

Влюбих се в тези писма, преди дори да съм започнала да чета. Оформлението е невероятно, и ме приканва да чета отново и отново.
Тези писма са истинска вяра в любовта, много рядко и така сърдечно срещана... Може би само този, който е успял да открие себе си след голяма болка, знае как да чака и вярва.
И в крайна сметка "всеки стига до там, докъдето стигат ръцете му, когато са разперени за прегръдка".

[Kaloyana · Rating 1 out of 5]

Това е като продължение на Зелда, много слабо, глупаво, напънато. Според мен хората не се обсерватория така от любавни трепери от 1897 насам. Много досадно и смешно. Сто про Карабаш е харесала Зелда и е написала това. Ужас.

[Eti · Rating 2 out of 5]

Реална оценка към 2.5★
Очаквах повече. Някак клиширано и безлично ми беше. Нямаше я онази емоция и сила в думите като в ОСТАЙНИЦА

[Gabriela Sahatchieva · Rating 4 out of 5]

"Затова ми липсваш. Защото вече си била много пъти моя половина. Защото ти си моята надежда за цялост, ти си огледалото, с което мога да поправя всички недостатъци на моята душа на омар. И съм сигурен, че това е целта на всеки човек, когато идва на Земята - да се научи да обича истински. Да открие онази безгранична любов и веднъж завинаги да съвпадне със себе си."

[Zhani Gancheva · Rating 4 out of 5]

Не бяха разкази, както аз си мислех, а изповеди- мили и стоплящо съкровени. Имаше такива, които дълбоко ме трогнаха. Единствената причина, поради която дадох четири, а не пет звезди, е че някои от използваните описания и сравнения крайно ме бъгваха...но въпреки това препоръчвам книжката с две ръце!

[Gabriela Tsvetanova · Rating 5 out of 5]

Иска ми се да можех да изтрия тази книга от съзнанието си и да мога да я прочета отново за първи път!

Рядко ми се случва да приключа книга и веднага да я започна отново. Наслада за душата ми е изказът на Рене Карабаш. Прекрасен завършек на годината ми подари с книгиге си.

[Anita Radeva · Rating 5 out of 5]

Няма да мога да опиша с достатъчно сила и пъстрота, това което прочетох в книгата. Тя е малка книжка, но натоварена с много силни изречения, оставаш обогатен откъм литературно захранване. Относно самата тема бих казала, че повечето от жените биха искали да познават мъж, който да говори по този начин... Уви, много малко бъже биха казали точно такива неща, толкова емоционално обрисувани, толкова детайлни... Затова не се очудвам че точно жена е написала писмата. Заслужава си да я прочетете, не те закопава в крайна емоция, любов или тъга, но те обогатява с пъстрия си речник, уникални сравнения и интересна поанта.

[Albena Georgieva · Rating 4 out of 5]

Много ми харесаха писмата.
Очарователно красиви, езика на авторката е веднъж :)

[Angelina · Rating 2 out of 5]

Наивно-романтична книжка с доста повторения и някои клишета, но все пак приятна за четене. 2.5 звезди

[Selia · Rating 2 out of 5]

Замисълът на книгата е много интересен, но н��ма какво да ни каже.

[Dessislava Ivanova · Rating 4 out of 5]

Две неща обичам наистина много - епистоларната форма и поетична проза. Обичам литература, която е различна и успява да надскочи жанровете като просто е себе си. Писмата изглеждат феноменално - оформлението е истинска наслада за сетивата и пасва идеално на съдържанието. Любовта витае по страниците, защото Омар (който е омар във всеки смисъл) я търси, иска, бленува, очаква, изповядва й се, боготвори я. Омар е истински, точно както и бъдещата му съпруга. Историята има край, който я споява, нищо не е безцелно, има смисъл отвъд красотата на думите. Емоционално преживяване, което те потапя в друг свят - толкова далечен и същевременно близък, вътре в нас, свят, който си заслужава всяка отделена минута.

[Петър Пеев · Rating 2 out of 5]

Изслушах я набързо в колата, но впечатленията ми са по-скоро негативни. Самата концепция да пишеш писма до някого, когото не си срещнал звучи нелепо. Пълно е с епитети и метафори, толкова много, че вместо да се получи нещо красиво и естетично, според мен се е станало префърцунено и помпозно.

[Vanya Yakimova · Rating 5 out of 5]

Стилът напомня на Бакман, което определено е комплимент към автора. Много ми хареса!

[Plamena Anova · Rating 4 out of 5]

Мисля, че всеки е имал момент в живота си, когато би се припознал в Омар. Същите въпроси, същите копнежи, същото лутане... а отговорът винаги се крие по-близко от очакваното и е истинско блаженство да прогледнеш за него. Ама не с ума, а със сърцето.

Ако "Остайница" ме вкара в окото на бурята и ме преобърна наопаки няколко пъти, то "Писма на Омар до бъдещата му съпруга" ми донесе спокойствието на морския изгрев през юли. А оформлението на книжното тяло е най-сладурското, на което съм попадала скоро.

[Tsvetomira · Rating 5 out of 5]

Много добра книга😍
Когато я започнах си помислих че може и да не успее да ме докосне както останалите книги на Рене Карабаш, но когато вече бях до средата усетих че тази книга ще остави дълбока следа в мен и ще ме накара да се замисля над собствения си живот и “моята бъдеща съпруга”. И да, това е факт когато я прочетох и затворих изпитах желанието да напиша мое собствено писмо до бъдещата ми съпруга
Препоръчвам я с две ръце