Жулиета и Кристина тръгват към джунглата с идеята да поснимат, да се насладят на природата и да се поразходят. Само че преживяването им в джунглата се оказва всичко друто, но не и лежерна разходка. Двете момичета са на погрешното място в погрешното време и за да се измъкнат от кошмара, в който са попаднали, трябва да намерят помощ или да избягат. Дали ще успеят зависи от наличието на сигнал за връзка с телефон 112. Инспектор Мелинда Ромеро е пратена в дълбоката панамска провинция да разследва наглед напълно безобиден случай – безследното изчезване на две холандски туристки в джунглата около границата с Коста Рика. Висящото дело обаче бързо се оказва доста по-различно от чисто административно недоглеждане, когато два месеца и половина след изчезването на момичетата в джунглата е открита напълно непокътната раницата с телефоните и вещите им. Инспектор Ромеро решава да разбере на всяка цена какво се е случило всъщност, защото интуицията ѝ подсказва, че точно това изчезване не е случайност. Но някои истини могат да ти струват живота…
Bistra Stoimenova is also known as Бистра Стоименова.
I started writing at age 11. Then, with all the enthusiasm I had, I started to invent worlds of my own.
It has been like that ever since. Characters live in my head and line up to tell their stories. I completed my first novel at 17 (100 pages of handwritten text I wrote in-between and after classes) but then needed to take some break from writing and school and university life took their toll on me.
8 years and 4 university degree certificates later, I came back to writing. The first three books I wrote are a fan-fic of my favourite urban fantasy series. You can read them here in Bulgarian. I still post a chapter each week, as the volume is huge.
Then I moved to other genres, as I have a lot of stories in my head. The first book I published - 112 - is actually the sixth I wrote.
I usually write contemporary fiction and I have a knack for crime and mystery but I would not shun fantasy (which is my current WIP) or funny short stories. I even write the occasional poem.
I am Bulgarian, so most of the things I write are in Bulgarian, but I also write in English, from time to time (as you can see from the blog posts).
Брилянтен и ужасяващ криминален психотрилър, който, за съжаление, е по действителен случай. Предвид разкритията в края мога да заключа, че действителността може да е много по-покъртителна от авторовата художествена измислица. По качествата на романа: Бистра Стоименова има лек и приятен стил, чрез който с лекота и стабилна логика ни води през този ужасяващ лабиринт от джунгла, кръв, касапнишки убийства, насилие и много човешко зло накуп зад всичко това. Планирано зло при това. Още в началото заподозрях какво може да се е случило с момичетата (да, ясно е, че са убити, но не това имам предвид - досетих за нещо, което е описано в допълнителната част, базирана на клиповете). Тази книга има бъдеще на световната сцена - Бистра, ти си преводач, не знам защо не си го направила досега. Аз още се колебая да гледам видеата. Събирам смелост и се питам дали искам да стигна дотам. За финал - за Бога, не ходете в Панама! 🫢
Днес куриерът ми достави книгата и днес си я завърших. Историята, колкото и да потресаваща, е написана изключително увлекателно. А през последните страници, където са описани действителни елементи от разследването и където авторката развива своите хипотези, направо препусках. Останах много приятно изненадана от крайния резултат, въпреки че се бях подготвила за далеч по-негативни емоции. Не защото имах съмнения относно изпълнението (книгата горещо ми беше прероръчана), а защото предварително бях чела за съдбата на двете момичета и знаех какъв ще е финалът за тях. Фактът, че половината от сюжета беше развит от гледната точна на жертвите, също се оказа огромен плюс. Колкото и да ме скова в началото. Всъщност, когато се появи онази първа глава, в която се разбира кои ще са част от действащите лица, направо настръхнах. Но всичко си струваше!
Честно казано очаквах нещо много по-кърваво и брутално.Историята прилича повече на журналистическо разследване, отколкото на роман.Но!Определено авторката има талант!Изказът и,описанията,причинно-следствените връзки,изводите-всичко е написано грамотно и много добре!Свалям една звезда,защото,както казах,книжката е повече като журналистическо разследване.
Авторката ме изненада с лек и приятен стил,а историята накара кръвта ми да се смрази. Прочетох книгата за няколко часа и въпреки трагичните събития обръщах страниците с интерес. Засегнатата тема е изключително важна и се надявам книгата да стигне до повече хора.
Изключително увлекателно написано! Авторката те грабва от първия момент с постепенно въвеждане на мистерията и на предисториите на героите, с живи, увлекателни диалози и с преплитането на двете сюжетни гледни точки. Толкова добре пише, че не можеш да се отлепиш от книгата до последната й страница, а после ти е тъжно, че е свършила.
Пълен ужас! Но не книгата, а жанра. Дори и да не сте любители на на такъв тип трилъри, така грабва, че човек ще не ще я дочита с едно затворено око. Ужасът не идва само от факта, че е по действителен случай. Препоръчвам я, но не и вечер или поне не насаме вечер :)
Трябва да призная, че изобщо не бях подготвена за тази история. Просто видях, че е на Бистра Стоименова и звучеше като добър трилър, а бях в настроение за нещо такова. Уви!
Оказа се доста ужасяваща история по действителен случай, която също както и Полет 370, не е разкрита, а за нея има само догадки. Авторката прави своя история - художествена измислица, но която все пак е позована на някакви теории и стъпваща на намерени доказателства по случая.
Това, което не ми хареса беше смесването на художествената измислица с хвърлянето на различни факти. Щеше да ми хареса повече, ако беше разказала своята версия и накрая беше оставена цялата информация по случая, на която се базира нейното повествование. Така точно тръгваше историята и на най-интересното, се спираше, за да се хвърлят някакви доказателства от реалността, които би следвало да валидират събитията в разказа.
И все пак колко ужасяващо и как просто ей така някой може да се отърве безнаказано с подобно брутално престъпление.
Харесва ми стилът на Бистра Стоименова, но определено тази история не беше поднесена по правилния начин, според мен. И все пак адмирации за събраните факти и представената версия за този случай. Твърде брутално ми се видя, за да потърся повече инфо за него, но пък ме накара да се замисля. И все пак достатъчно ни заливат отвсякъде с мрачни новини и истории, та да искам и да чета допълнително за такива. Честно казано, аз лично бих се зарадвала, ако поне в художествената измислица имаше някакъв позитивен финал, а не това чувство за безнаказаност и безсилие.
Ако сте любители на трилъра, прочетете това през нощта, за да бъде удоволствието от четенето пълно. Нали все пак затова се четат трилъри?
Десетки повиквания за помощ...свързването (почти) неуспешно. Тривиалната разходка в джунглата се превръща в кошмар, само че тук ужасът е пълен, защото историята е действителна. Всички следи водят към очевидното, но дали истината не е в съвсем друга посока?
След като прочетете историята по тъмна доба (увлича много), изгледайте и видеата, посочени в послеслова от авторката. Тогава вече наистина може да ви дойде много, като добавим и факта, че покрай цялата тази история евентуално изчезва и ютюбър, който прави документален филм.
Трилър, който ме изправи на нокти, а в същото време нямах търпение да стигна до края. В никакъв случай не е разтоварващо четиво, но е много интересна. За съжаление това,че е по действителен случай, с не особено щастлив край е доста зловещо. Препоръчвам, но след нея ще ми трябва нещо разтоварващо. Определено ще е сред дълго помнените от мен книги.
За пръв път попадам на подобно четиво - по действителен случай. Въпреки че историята е измислена от авторката, тя се базира на реално съществуваща такава, която случайно е грабнала вниманието й и е повод за написването на книгата. Наистина има случай, в който през 2014 година две момичета, изчезват безследно в джунглата.
В книгата се разказва за Кристина и Жулиета , студентки по психология в Холандия, доброволки по международна програма, които посещават Панама, по план да преподават в училището в Бокете. Започването на работа обаче се измества с една седмица, поради промяна в графика, което им оставя свободно време да разгледат околностите и да се разходят. На една от разходките из джунглата обаче те изчезват. А случаят им се оказва задънена улица дори и за полицията.
Историята ме разтърси. Авторката споделя да НЕ четем това нощем, но уви аз бях толкова запленена от случая и развитието му, че.. да, четох я посред нощ, докато не стигнах до края. Голяма грешка, не миг��ах след това.
Почти след всяка глава авторката е оставила бележки, в които сравнява написаното от нея с реалната история и данни, като размишлява и прави логични заключения за това какво се случило с момичетата.
Книгата бива издадена за първи път през 2021 година, но две години по-късно авторката случайно попада на нови видеа по темата в мрежата и през 2023 година излиза второ издание на “112” с допълнителна и подробно разяснена информация за това какво реално е споходило двете приятелки. Тръпки ме побиват все още, като се сетя.
Книгата е много добре написана и структурирана. Бележките от авторката са бонус, както и допълнението. Книгата определено заслужава внимание. Такъв тип сюжет и подробно описание не бях срещала досега. Препоръчвам ви я с две ръце. Само НЕДЕЙТЕ да я четете нощем!!
,, Не чети това през нощта " Беше посланието на авторката, аз разбира се не я послушах 😁. Мина 22:00 ч. и я започнах. Признавам, че спрямо моите стандарти книгата не е толкова страшна, но на човек, който предпочита по-лек жанр, бих препоръчала да я чете през деня.
Смущаващ за мен беше факта, че книгата е базирана на действителен случай. Благодарение на Бистра Стоименова, разбрах доста неща за ситуацията в Панама и опасностите, които дебнат там туристите, доброволци и студенти. Авторката си е направила труда, заради нас читателите, да потърси достоверна информация за случая описан в книгата. Две студентки заминават за малко градче в Панама, Бокете , за да работят в местното училище, но изчезват безследно. Започва издирването им, като за тази цел и изпратена инспектор Ромеро, славеща се с много добра репутация в разплитането на сложни случай... Но дали този път ще се справи, ще трябва да разберете сами. ,,112" ми хареса много, поради което мисля да потърся повече информация относно случая , за който се говори в книгата! Препоръчвам я !
Не съм много по ревютата, а и усещането от една книга винаги е субективно. За тази обаче искам да кажа две-три изречения.
“112” е написана по действителен случай. Авторката я определя като новела и трилър. Аз мога да й дам по-художествен облик и ще я нарека Психо Джунгла. 🌿🩸🔪 Страниците на тази книга събират голяма част от фактите, които са известни по случай с изчезнали момичета в джунглите на Панама. Абсолютно реален случай, от който да ти настръхнат всичките косъмчета по тялото. Историята е изключително разтърсваща, а Бистра е успяла да направи много деликатни спойки между всички гледни точки на разследването. Художествената измислица е много малка. Точно толкова, колкото да се получи ясна картина на събитията без да бъде натрапчива или нереална. Чете се на един дъх. После спираш да дишаш за момент и започваш леко притеснено да се оглеждаш и ослушваш…
Ето книга на български автор, която си заслужава на 100% петте звездички.
Историята е не просто вдъхновена от истински случай, а се основава на изключително подробно и сериозно проучване, извършено от авторката. Героите са оригинални и интересни. Диалогът звучеше съвсем реален. Но най-хубавото според мен е, че онова, явяващо се художествената измислица в случая, всъщност почива върху бетонна логика, плод на косвените доказателства и обясняваща достоверно абсолютно цялата мистерия.
С други думи, авторката успя да ме откаже някога да замина за Панама или където и да било из джунглите, а ако все пак го направя, ще държа да си наема за гид жена. :D
Историята в "112" е разтърсваща. Книгата държи вниманието на читателя през цялото време. Предвид факта, че е написана по действителен случай, ми хареса това, че героите са "живи", т.е. образите им са ярки и пълнокръвни. Всеки е запомняща се индивидуалност. Това вече се дължи на добрата работа на автора по текста. Да "влезеш в главата" на героя не е проста работа, особено при екстремните обстоятелства, при които се развива действието в "112". Изпитвах калейдоскоп от чувства, четейки книгата. Препратките към реалните факти карат човек да изтръпне, а двете развръзки (защото за мен в книгата те са две) допълват цялостното усещане от "112".
Ужасна история, предадена по отличен начин. Всичко вътре е истинско - красивата джунгла, ужасът на момичетата, кръвта, писъците и ЗЛОТО, което се протяга към невинните жертви. Чете се за няколко часа, но остава в ума и сърцето завинаги. <3
"112 Писък в мрака" от Бистра Стоименова е история по действителен случай, свързан с мистериозното изчезване на две млади момичета от Нидерландия в Панама през пролетта на 2014г.
Изчезването на Крис Кремърс и Лизан Фрон и до ден днешен е повод за множество спекулации, тъй като, въпреки че са открити техни останки, начинът, по който двете момичета са намерили смъртта си, е абсолютна загадка. Авторката променя имената на героите и представя своята версия на случилото се, като примесва факти от реалния случай с художествена измислица.
Като за начало няма как да не похваля страхотния стил на писане - лек, увлекателен, но и много интелигентен. Изключително много ми допадна примесването на художествения текст с реални факти по случая. Поне за мен, това направи историята още по-ужасяваща. В един момент съм сред измислицата с целия й ужас и след това осъзнавам, че всъщност, това може действително да се е случило. И че тези момичета вероятно са преживели нещо ужасно, за което никога няма да могат да разкажат... В края на книгата мисълта ми беше: " Боже, моля те, каквото и да им се е случило, нека да не е било толкова жестоко.". Но за съжаление версията на Бистра Стоименова лежи на доста факти, които макар и недоказани от полицията, всъщност изглеждат много, много логични.
Ужасена съм. Истински ужасена от историята. Не защото не съм чела трилъри и ужасии, а защото историята в "112 Писък в мрака" е изключително жива и реална. Постоянно напомня, че е по истински случай и просто не можех да се чувствам по друг начин. Изслушах я със свито сърце, трепереща, но я изслушах и с огромен интерес. Като true crime любител, нямаше как да не хвърля (в случая) едно ухо на историята - и изобщо не съжалявам, въпреки силните чувства, които изпитах. След това цяла нощ се рових за информация за случилото се през 2014-та година. Щеше ми се краят да е по-позитивен, но реалността, както всички знаем, е съвсем друга. Истината е, че съпреживях историята и успях да се потопя изцяло в нея - може би затова изпитах толкова силни емоции.
Разследването на полицията ми беше много интересно, макар че не веднъж се ядосвах на немърливостта, с която единия от детективите подхождаше към случая. А зловещото е, че съм убедена, че и в реалността често се случва така... Държа да спомена, че снимките от апарата на момичетата са изключително зловещи и цялата история покрай тях е също толкова любопитна, колкото и случилото се с двете студентки.
Ако си търсите трилър по действителен случай, от който ще ви се изправят косите, то "112 Писък в мрака" е точното заглавие. А ако ви се пътешества, моля ви, задължително имайте едно наум с Панама...
"112" е книга, която те завладява още със самото си начало. Умелото преплитане на историята с реални факти от разследванията създава усещане за автентичност и прави всяка страница още по-смразяваща. Авторката успява да предаде напрежението и динамиката на ситуациите толкова майсторски, че те кара наистина да се пренесеш в историята и да почувстваш напрежението почти през първо лице. Книгата се чете на един дъх – вълнуваща, емоционална и напълно завладяваща. Препоръчвам на всички любители на силните истории и реалистичните трилъри!
Разтърсваща история по действителен случай. Поздравления към авторката за положените усилия, проучвания и начина по който поднася информацията. Преплитането на документална история и художествена измислица беше плавно и добре направено. Въпреки че ми беше интересно, давам четири звезди единствено, защото е по действителен случай и някак си не мисля,че трябва да се злоупотребява по този начин с човешката трагедия.
Буквално я изслушах на един дъх! Изключително добре написана, а самият факт, че е базирана на действителни събития, прави историята още по-смразяваща. Препорьчвам я на всички любители на трилърите, няма да можете да спрете докато не я изслушате цялата. И не на последно място гласа на Нина Гавазова и страхотния и въздействащ прочит, е черешката на тортата, образно казано!
Ужасяваща история (по действителен случай), от която ме побиха тръпки от самото начало. Отново невероятен стил на писане, с вплитането на реални факти, разсъждения и догатки. Цялостната история, макар и зловеща, е много добре структурирана и дава пълна визия на теориите за трагичния случай. Препоръчвам за любителите на психо-хорър-трилъри и не само.
Както и "Детективи по неволя" за пореден път,Бистра Стоименова ме изненада. Хареса ми историята и това как авторката допълнително разказва за проучванията си и уточнява фактите. Препоръчвам.
Когато започнах книгата (аудио варианта в Сторител), знаех че трябва да очаквам нещо зловещо и ужасяващо. И да началото бе точно такова - мистериозно и с покачващо се напрежение. Много бързо обаче се разочаровах.
Книгата за мен няма литературна стойност. Много набързо надве-натри е представена една кратка хроника на събития, които действително са се случили някак, но авторката дава своя версия. Всичко бе представено по-скоро като репортаж или като вестникарска статия. Дадени са участвалите лица, дадени са някакви факти, представени са някакви улики и от там нататък точно като журналистическо разследване - някакви заключения, сензационни заключения, които дали са така или не няма значение! Много дразнещо обаче беше накъсването на историята със съобщаване на действителните факти след всяка глава. А обикновено това би трябвало да стане накрая на книгата в Бележки, в които да е обяснено кое е действителност и кое художествена измислица. В този случай това само развали общото усещане за мистерия, доведе до спадане на първоначалното напрежение и изобщо не допринесе за развитието на сюжета. Отделно поведението и диалозите между двамата "разследващи" бяха нелепи и според мен крайно недостоверни (в случая използвам думата достоверност не спрямо реалната история, а спрямо това как се държат или говорят детективи, полицаи, разследващи органи и т.н. в криминалната литература). Признавам иначе, че действителната история е брутална и стряскаща и нямаше да има от къде да разбера за нея ако не беше тази книга. Тук мога да адмирирам авторката единствено затова, че се е разровила из потока от информация по случаите, систематизирала го е и го е поднесла под някаква форма, за да стигне до по-голяма и обширна аудитория, но... дотам. Оценката ми в случая е само заради този труд.
Не разбирам защо в края на книгата отново ни се преразказват някакви видеа от youtube ли, друга ли платформа няма значение, които преповтарят написаното преди това?!
I am always on the lookout for quality contemporary Bulgarian writers, which (or maybe exactly because of that) are usually hard to find. This is why I started 112 with caution, trying not to expect too much. I needn't have worried, because it turned out to be a highly entertaining, action-packed read and maybe a bit of a cautionary tale for wanna-be adventure seekers and inexperienced travellers.
Based on a real-life unresolved disappearance case, this thriller makes you wonder what really happened and for the rather faint-hearted, could potentially chill your blood, especially if you re reading at night. It transports you to the Panama jungle, raw and scary as it is, with surprising beasts lurking in the shadows. The action never stops so it is readable in a single sitting.
I especially liked the language and the dialogue, which reveal an educated writer who knows how real people speak and what conversation should sound like on the page.
I definitely recommend 112 if you are looking for a fast-paced mystery. Also suitable as a far-from-the jungle-holiday read.
Спокойно мога да кажа, че Bistra Stoimenova е един от ДОБРИТЕ ни съвременни писатели!
"112" е по действителни събития, увлекателно написана и НЕ на последно място (че това ме дразни в степен повече при българските творци) - няма излишно разтъкаване с цел "дай да сложим още 100-200 страници с описания" .🙈😊
Review: In “,” readers are taken on a thrilling journey into the heart of the Panamanian wilderness. Julieta and Cristina, two adventurous souls seeking the perfect photo opportunity, find themselves trapped in a nightmarish scenario deep within the jungle. As they struggle to survive, Inspector Melinda Romero embarks on a mission to uncover the truth behind their disappearance. What begins as a routine investigation quickly spirals into a dangerous game of cat and mouse, where uncovering the truth could prove fatal.
“” masterfully blends elements of suspense, mystery, and adventure to create a gripping narrative that keeps readers on the edge of their seats. The vivid descriptions of the lush jungle setting immerse readers in the world of Julieta and Cristina, making it feel as though they are right there alongside the characters, facing the dangers and challenges head-on. The character development is also noteworthy, with Inspector Romero’s determination and tenacity shining through as she delves deeper into the case. The plot twists and turns keep the reader guessing until the very end, ensuring that there is never a dull moment.
With its fast-paced plot, engaging characters, and atmospheric setting, this book is sure to captivate readers from start to finish. Whether you’re a fan of mystery, adventure, or suspense, there is something in this book for everyone. Prepare to be transported to the heart of the jungle and embark on an unforgettable journey filled with danger, intrigue, and unexpected twists. “” is a must-read for anyone craving an exhilarating literary escape.
Бистра Стоименова, една талантлива млада писателка. Дълго време тази книга беше в списъка на чакащите да бъдат закупени, не знам защо...Това е книга, която буквално ме отвя, която не иска да напусне ума ми и непрекъснато напомня за себе си, дори и в сънищата ми се намести непоканена😁.Въпреки предупреждението на авторката, прочетох книгата за една нощ, не предполагах, че така ще ме разтърси.Не че не съм чела, гледала и слушала и други истории, но тази.... Книгата е написана по действителен случай и до ден днешен не се знае какво точно се е случило с двете момичета. Думите обичат Бистра, определено. Две приятелки, Жулиета и Кристина /Крис и Лизан/ заминават за Панама като доброволки по международна програма, да преподават в училището в малкото градче Бокете. Пристигайки там, се оказва, че имат седмица свободно време.Решават да се разходят по най-известната пътека "Ел пианиста". И повече никой не ги вижда.Въпреки разследването на Панамската полиция и мащабното издирване почти седмица, не откриват нищо, нищичко, докато.... Ще разберете повече ако прочетете книгата. Личи си задълбоченото проучване на авторката.Освен интересно написаната история от нейната гледна точка, базирана на действителни факти, накрая на книгата може да проче��ете и нейните разсъждения.Наистина случая има много въпросителни.Има и две видеа в ютуб, интересни са.Не спирам да се питам, как може да съществуват такива изроди?
В заключение - потресаваща история, уникално написана книга и жалко за погубените животи😥. Препоръчвам книгата с две ръце❤️
Ей на това му се казва история! Поздравления за задълбоченото разследване по случая на Бистра Стоименова. Много интересен случай, който ме остави без думи. През цялото време ми се искаше да науча кой е убиецът на двете холандски момичета и лично да му причиня злините, които той е направил на двете холандки. Не ми се видя добра идея да отидеш в онази част на света, дори и да е безкористно. Не знам на кой болен мозък ще му хрумне да отнеме живот на две невинни създания по толкова брутален начин. Потресена съм от историята, която авторката описва тук. Толкова детайлно е засегнато всичко, сякаш цялото разследване се води от самата Бистра. Умее много елегантно да разплита детайл след детайл пред очите на читателя. Определено ще очаквам и други нейни книги в стил "112". Изсл��шах книгата в Сторител буквално за ден и бях изцяло потопена в историята. Много ми хареса прочитът, допълнително придава стойност на текста. И, да, бих дала на книгата 6*, искам да виждам все повече такива български книги и все такива млади и талантливи автори. Ще продължа да следя творчеството й с най-голям интерес.
Вярвам, че много от вас са чували за двете момичета, които са изчезнали в джунглата на Панама преди около 10 години. Какво точно се е случило с тях не се знае със сигурност и точно затова е една голяма загадка и интересен случай за любителите на криминални истории и конспиративни теории 🧩
Истината е, че и аз много се интересувах от този случай, а книгата "112" ни дава възможно обяснение на мистерията около двете холандки.
Възхищавам се на голямото проучване на авторката и как е допълнила историята до последния детайл. Много често ме побиваха тръпки и само като си припомнях, че е доста възможно именно това да се е случило с момичетата, направо настръхвах 🫣
А допълнителната хипотеза накрая на книгата, свързана с мистериозни документални филми, беше напълно достатъчна да не искам и да стъпя в Панама 😅 Определено не трябва да се чете вечер.
Не можех да я оставя и така я прочетох за един ден. Определено препоръчвам за читателите, които обичат криминални трилъри 💯
Намерих една вечер, докато бяхме в Бургас, в която да не съм капнала от умора, след като детето заспи и въпреки предупреждението от авторката, книгата да не се чете нощно време, я почнах. Все пак знаех историята, не е от нещата, които ме плашат, а и не бях сама. Но припознавайки се по един или друг начин с жертвите и знанието, че са (били) реални личности, че описаното в книгата може да не е най-лошото, което им се е случило, кара страхът да нахлуе в теб и да се стряскаш от всеки шум. Не ми се искаше да мъкна книгата в самолета, но и не вярвах, че ще я прочета още същата вечер. Историята е интересна, чете се бързо, без да усещаш няколкото изминали часа. Много ми беше интересен моментът с фотографа и как обяснява какво можеш да разбереш от снимките (авторката е и фотограф). Неща, за които нямах идея и информация, която до сега не бях срещала в друга книга.
Намерих си нова любима книга. “112” е първият трилър по истински случай, който чета и първата книга от Бистра Стоименова. Направо се влюбих в нея и със сигурност ще продължа да следя творчеството ѝ. Жулиета и Кристина отиват в Панама, за да вършат доброволческа работа като учителки по английски. От училището изобщо не са били готови за пристигането им. Има несъответствие в програмите и те си мислят, че приятелките трябва да пристигнат в Бокете след седмица. Жулиета и Кристина се отправят по пътеката ”Ел Пианиста” навътре в джунглата. За първи път чета трилър по истински случай, в който има доказателства. Не послушах авторката и четох през нощта. И сънувах кошмари, естествено. Докато четях книгата ме побиваха тръпки. Мисля, че се отказах да пътувам до Панама. Препоръчвам горещо!