Идеята за тази книга се роди по време на провежданите от мен терапевтичните групи и семинари, посветени на отношенията с родителите ни. Една много вълнуваща тема, на която отделям доста време и енергия през последните години.
Приносът на родителите ни за това, което сме днес, е огромен, макар и невинаги да си даваме сметка за мащаба му. Дали през присъствието или отсъствието си, дали през любовта или липсата на ресурс да я комуникират адекватно с нас, дали през грижата и предпазването, или през нараняванията, родителите оказват неимоверно силно влияние. Те изцяло формират характера ни. Вярванията и поведенията им оставят отпечатък в нас, който носим през целия си живот. Дали имаме топла връзка с родителя, дали го избягваме, или пък категорично го отхвърляме, но той присъства! И не само присъства, а и влияе върху изборите, които правим като възрастни, върху поведението ни, върху начина, по който се свързваме с другите.
Всички персонажи, които ще срещнете в тази книга, са плод на въображението ми, но са вдъхновени от различните истории, споделени в кабинета ми. Описала съм типични обобщени образи, съдържащи в себе си особеностите на определен тип характер, живот и взаимоотношения. Благодарна съм на всички хора, седнали на терапевтичния диван, за вдъхновението, което ми дават всеки ден през съдбите си. Именно тези истории правят книгата жива.
За да създам всеки един от образите, ми беше нужно време за разсъждаване и писане, но и време за преживяване. Да бъда сама, да медитирам и да се свържа с образа. Но не само с този във фантазията и ума ми, а и с образа вътре в мен. Защото ние носим в себе си всички аспекти, за което ще говоря. И властността, и саможертвата, и инфантилизма, и сърдитото или пък хиперотговорно дете.
Писането на тази книга ми позволи да бъда в преживяванията на всеки един от образите. Да усетя любовта - осъзната или не - да видя отново докъде съм стигнала в собствената си лична работа и в отношенията с родителите ми, макар и те отдавна да не са между живите. Защото конфликтите с тях далеч не приключват със смъртта им. Образите и посланията на родителите съпътстват живота ни, определят отношенията със собствените ни деца, моделират начина по който живеем и взаимодействаме с хората около нас. Дора Прангаджийска
Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт, магистър по педагогика и психология, преподавател, автор на книги. Основател на "Академия за Телесна и Интегративна Психотерапия". Основател на "Психотерапевтичен и обучителен център АЛМА". Супервайзър и водещ на работилници в Българска асоциация за естествена психотерапия. Преподавател и водещ работилници в Институт по психосоматика и интегративна психотерапия. Преподавател в Българския институт по неорайхианска аналитична психотерапия. Занимава с индивидуална и групова психотерапия. Води лекции, семинари и психотерапевтични работилници на различни теми. Специалист в работата с осиновени хора и родители, осиновили деца.
Тя е автор на книгите „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“.
Създател е на психотерапевтичния процес „Да осиновим вътрешното си дете“.
Дора Прангаджийска е член на Българското неорайхианско психотерапевтично дружество и на (EABP) Европейска Асоциация по Психотелесна Психотерапия. От 2015 до 2019 г. е член на Българската асоциация "Осиновени и осиновители" и активно работи за промяна на обществените нагласи към осиновяването, приемайки го като лична кауза.
През 2018 г. е номинирана за наградата „Златна ябълка“ за принос към правата и благосъстоянието на децата в България, връчвана от „Национална мрежа за децата“. През 2019 г. получава наградата „Вдъхновителки“, връчвана от Mila.bg и вестник „24 часа“.
Изключителна книга! Бих казала задължителна! За всички! Независимо дали сте или не сте родители - не я подминавайте. Ще намерите обяснение за много ситуации с вашите родители.
Прочита на Биляна Петринска в сторител е невероятен и допринася за преживяването.
"Не за всичко са виновни родителите ни" е вероятно най-добрата селф-хелп книга, която съм чела. Защо я категоризирам по този начин? Първо, идеята на книгата е да посочи на читателите си тези техни проблеми, които са породени от тяхното отглеждане, от родителите и прарородителите им, както и от обкръжаващата ги среда. Второ, книгата съдържа в себе си няколко добре описани, подробни случая на истински клиенти на г-жа Прангаджийска, нещо, което психолозите наричаме "казуси". Разгледаните казуси са съпътствани с подробни обяснения за отношението между засегнатите страни, произхода на тези отношения и матрицата, която ги е създала. Трето, в обясненията си, авторката се е опитала на разбираем език да изясни по логичен начин базови неща в психологията. И негативните неща, които не ми допаднаха и бяха основание да поставя оценка 4*. Леко се подразних от многобройните обяснения през различни източници. От психоанализа се минава през дълбинна психология, после идва Лариса Ренар и накрая се отбива до Сюзън Форуърд. Лариса Ренар не съм чела, но според описаното си го изтълкувах като това, че тя се занимава с описване на женски архетипни енергии, които всяка жена трябва да инкорпорира в себе си, за да бъде балансирана личност. Звучи много хубаво, но къде тук остава наследството, предадено през родителите с което читателя трябва да се научи да живее, аз не разбрах. Отбелязвам обаче, че все пак тази книга е написана от специалист за неспециалисти и насоките към някакви източници са за хора, които искат да научат повече по конкретна тема, без да придобиват степен по психология.
От "Не за всичко за виновни родителите ни" за мен книгата се превърна в "За всичко са виновни родителите ни, но ние сме длъжни да се справим с това, защото си е наш проблем". Това със сигурност е най-смисления съвет, който може да се даде, но ми допадна и, че все пак накрая се споменава за нуждата от терапия за хора,които след прочита са усетили, че имат проблеми, които не могат да решат сами.
Посочването на проблемите,подтика към осъзнаването им и съветите да се вземеш в ръце и да се погрижиш за вътрешния си мир, правят книгата ценна и важна. Не на последно място, да се отбележи и това, че и други хора имат проблеми като читателя, правят драмата по-малка. Препоръчах я вече на мои клиенти, които търсеха книги за родителство и травма, така че смятам, че съм си свършила работата и в "живия" свят. Аз самата съм очарована. И накрая, отбелязах, че книгата е селф-хелп, защото се опитва да поднесе на читателя достатъчно информация, за да си помогне с налични средства, да потърси помощ и да изясни ситуацията в която той се намира.
This entire review has been hidden because of spoilers.
“Родителите не могат да променят събитията, които са се случвали в миналото, не могат да променят поведението на своите родители, но могат да са „будни“ за своето поведение и осъзнати за огромното влияние и власт, които имат над децата си. От начина, по който те комуникират любовта си към малчугана, както и помежду си, зависи начинът, по който детето ще обича, когато порасне – както себе си, така и другите. Дали човек ще позволи да бъде обичан, или ще копнее за любовта, но ще я отхвърля, без дори да си дава сметка – всичко това зависи от майката и бащата.”
“ Ние не можем да променим случките и събитията в живота си, но можем да променим отношението си към тях. Не можем да променим майка си и баща си, но можем да променяме техните интегрирани в нас образи. Ако искаме да пораснем, е необходимо първо да се разделим с идеята да променяме родителите си, да се разделим с обвиненията към тях и да се запитаме: „Какъв родител съм аз на самия себе си?“ И ако открием колко много сме се превърнали в майката си или в баща си, да се опитаме да не се гневим, да не изпадаме в отчаяние и в поведение на жертва. Най-добре е да си зададем въпроса: „А какъв родител бих искал да бъда – на себе си и на децата си?“”
“ Родителят дава, детето получава, за да може след това да даде на своите деца. Енергията тече напред към живота и всяко едно обръщане назад на потока на енергията води до объркване и заплитане в семейната система. А за това заплитане може да плащат поколения напред.”
Топла и приобщаваща книга. Усещането е наистина като подслон, в който може да се приютиш независимо какво детство си имал и история. Да се успокоиш и да събереш сили за следващите стъпки, които сам ще избереш. С поемане на инициативата, контрола за изборите, които ще правиш или по друг начин казано отговорност за пътя, по който избираш да вървиш.
Силно я препоръчвам без значение дали лично сте преживели травми или искате да развиете разбирането си за ближния.
В книгата за някои теми задълбочаването е много по-голямо от женска гледна точка. На някои места, когато се говори за мъжете остава усещането за повърхност. Но с годините и практиката убеден съм, че и там Дора Прангаджийска ще натрупа дълбочина, която да сподели с нас.
Ценна книга с много добре измислени примери, които да обхванат по-наболелите проблеми. Понякога е болезнено да се сблъскаш с истината за себе си, но е полезно. Да приемеш и да промениш нещата, които не харесваш, а не просто да се примириш...
"За да има човек адекватна родителска роля, трябва преди това да е разрешил вътрешните си конфликти."
Книга изпълнена с емпатия и силно мотивираща. Обяснява причинно следствените връзки между поведението на родителите и изграждането на модели на поведение у детето. Ясно чертае границите между здрави и нездрави взаимоотношения, предлага стратегии за промяна, дава надежда за възраждане на любовта към родителите и към самия себе си.
"Не забравяйте, че ролята на родителите е водеща единствено в детството. Като възрастни, след отношението към себе си, най-важно е отношението към партньора, а едва след това към децата ни."
"... потиснатото дете се превръща в потисник."
"САМОЖЕРТВАТА Е ЛИЧЕН ИЗБОР! ДЕТЕТО НЯМА ВИНА ЗА НЕЯ, КАКТО И ОТГОВОРНОСТ ДА ВРЪЩА ЗАРАДИ НЕЯ."
"Проблемът в тази динамика е не толкова, че той, подвластен на вярванията си, стои в саможертвата, а че има и друг потърпевш и това е детето. И ако родителят има право на избор, то детето е изправено пред невъзможност да направи такъв. Саможертвата му се завещава. То е принудено да носи последиците от нея, независимо дали е искало, или не; дали има нужда от нея или не; дали може да я понесе, или не. Разбира се, саможертвеният родител не си дава сметка за всичко това. В неговата представа изходната точка е любовта. Точно защото обществените вярвания са наложили, че "заради децата сме готови на всичко". Изопачена и нездрава любов. Тя обрича, задължава, задушава, отнема. Открадва щастието и на саможертвения родител, и на детето."
"Когато обричате детето си на тормоз, го карате да се чувства виновно, а едновременно с това чертаете обозримото му бъдеще на насилник, жертва или спасител."
Полезна книга. От позицията на дъщеря и майка намерих много въпроси, които да си задам, но смея да твърдя и отговори. Фокусът върху типовете бащинство обаче ми се стори твърде оскъден.
Книга, съчетаваща много добре теория и практиктически опит на терапевта Прангаджийска. Топла, на моменти честно разкрива незавършените битки на самия терапевт, тоест няма опит да говори от позицията на всеможещ и всезнаещ. Много съжалявам, че не посегнах по-рано към това четиво.
Страхотна книга! Всеки може да намери по нещо за себе си и да се замисли къде се намира и се разпознава. Разказите са написани изключително увлекателно - не те оставят да затвориш книгата, докато не ги завършиш. Същевременно Дора не спира до историите, а разгръща всеки един от казусите, така че да бъде максимално полезна за читателите - има примери за проявленията на всеки тип поведение, последиците от тях, както и насоки как да се справим с тях и да излезнем от създадената нездравословна ситуация.
Ценна книга за динамиката на семейните отношения, влиянието, което родителите оказват върху живота ни и как да се справим с различните травми от детството, от които повечето хора страдат и като възрастни. Изключително полезна книга, даде ми много отговори, както за собственото ми поведение, така и за реакциите в определени ситуации на хора около мен. Препоръчвам!
Всеки трябва да прочете тази книга - без значение дали има или няма деца, независимо от възрастта си. Аз я слушах в Сторител, въпреки че я имам и на хартия… Доста пъти в започвах на хартия, а пък слушането вървеше бавно, мъчително - заради истините, с които трябваше да се сблъскам и изправя пред детето в себе си.
Изключително полезна книга за всеки тръгнал по пътя на себепознанието. Авторката разкрива за нас как изглеждат най-здравословните примери за мъжко и женско поведение и съответно най-здравословните начини да бъдеш родител. По нататък ни преразказва различни ситуации от нейната практика, които показват родители излезли от здравословните граници. С много разбираем език ни предлага обяснение на ситуацията и начини за приемане на реалността както и полезен път към промяна. Предполагам, че почти всеки би открил по нещо за себе си в тази книга, затова я препоръчвам като полезно четиво. За мен поуката си остава следната - всичко е в твоите ръце, как ще се чувстваш, какво ще ти се случва и какъв човек избираш да бъдеш.
В крайна сметка всеки от нас е отговорен за собственото си благополучие. И да, не за всичко са виновни родителите ни - те са правили всичко, на което са били способни, дори и да е било грешно и да е оставило траен отпечатък върху нас. Единственото, на което може да се надяваме, е да се вземем в ръце и да не прехвърляме чуждите грешки върху децата си. А, да - и да се надяваме да ги бъгнем по-малко, отколкото са бъгнали нас.
Тази книга заслужава 10 звезди! Разкошен поглед над ролята на родителя, видовете родителско поведение и следствията от него. Помага да разбереш по-добре собствените си родители, себе си в ролята си на дете и в тази си на родител.
Уникална и много много полезна книга. Препоръчвам я на всеки за взаимоотношенията с родителите си с децата си, с партньора си. Има толкова много което всеки може да си вземе замисли, практикува в живота.
Книгата е достъпен и практически ориентиран наръчник за това как несъзнателните семейни модели и преживяванията от детството продължават да влияят върху живота ни като възрастни. Дора Прангаджийска разглежда темата за работата с вътрешното дете - онази уязвима, емоционална част от нас, която често носи стари травми, страхове и усещания за отхвърляне или недостатъчност.
Чрез реални житейски примери и ситуации книгата показва как повтаряме семейни динамики, как избираме партньори, приятелства или професионални роли, които несъзнателно напомнят за ранни преживявания. Същевременно авторът подчертава, че въпреки влиянието на родителите ни, ние носим лична отговорност да прекъснем вредните модели и да изградим по-здравословни взаимоотношения със себе си и околните.
Подходяща е за читатели, които търсят конкретни насоки за личностно развитие, изцеление на вътрешното дете и по-добро разбиране на собствената емоционална история, без да изпадат в обвинения към родителите, а с фокус върху осъзнаването и промяната.
“Обвинението към родителите ни държи в позицията на сърдито дете, което не иска да поеме отговорност за начина, по който живее”
“Вярвам в огромния ресурс на всеки един човек, както и в това, че всеки може да избере своя посока в осъзнаването и духовното израстване”
Дора Прангаджийска е неорайхиански аналитичен психотерапевт. Преподавател по Динамична психология в Българския институт по Неорайхианска аналитична психотерапия. Занимава се с индивидуална и групова психотерапия.
Въздействащи истории, които дават много поводи за размисъл. Различна гледна точка на вярването, което днес сме приели за чиста монета - това, че за всичко са виновни родителите ни. Не, не за всичко са.
Препоръчвам на всеки да си отдели време и да я прочете. Написана на достъпно ниво, но нищо общо с повечето книги за популярна психология с отвлечените и обобщени идеи. Дълбока, директна, разглежда конкретни базови казуси за отношенията и отпечатъка, който родителите остават. Смятам, че всеки ще открие част от себе си в книгата. Слушайки я, тя ми даде различни перспективи, както аз като дете, така и аз като родител. А също и различен поглед към динамиката в семействата на моите родители и партньор. Слушах я в сторител, след което си я закупих и на хартия, защото искам да я имам в библиотеката си и да мога да я препрочитам отново.
Основните идеи много ми харесаха и ми се сториха добре поднесени, на моменти ми доскучаваше от историите, които можеше да не са толкова просторно описани, но това е мое лично мнение. Макар като психолог да съм наясно с много от концепциите и обяснителните теории зад тях, книгата ми се стори увлекателна и полезна с прямотата и достъпността на езика, актуалността на тематиката, както и примерите от личния професионален опит. Препоръчвам!
Обожавам Дора. С мекота и разбиращ поглед успява да ти даде и да те сгрее. Такава е и книгата й. За мен тази книга не е задължително четиво само за хора с проблемно детство, а за всички, които искат адекватност в осъзнатото си предстоящо/настоящо родителство. Дава много ценни съвети, които карат читателя да се замисли и да си направи равносметка за майката и бащата вътре в него. Препоръчвам!
Книга, подходяща както за деца, така и за родители. На достъпен език е предоставена толкова важна информация за всеки един от нас. Препоръчвам с две ръце!