What do you think?
Rate this book
Човекът, който си тръгва
Камелия Панайотова е родена на 17 март 1999 година в Провадия. Учи английска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Отличавана е в конкурси за поезия, разкази, есета. Нейни творби са публикувани в "Литературен вестник", "Тийн вестник", списание "Й" и други.
"Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. " - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена сетивност. Може да го стори. Защото тази книга има всичката необходима енергия да го стори. Висока книга, която не се страхува да надзърне в пропастите. А когато успееш "да бъдеш дом за себе си", вероятно също ще стигнеш до прозрението, че "Другото е като утре - / нищо повече от оправдание.".
Валентин Дишев
"Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. " - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена сетивност. Може да го стори. Защото тази книга има всичката необходима енергия да го стори. Висока книга, която не се страхува да надзърне в пропастите. А когато успееш "да бъдеш дом за себе си", вероятно също ще стигнеш до прозрението, че "Другото е като утре - / нищо повече от оправдание.".
Валентин Дишев
49 pages, Paperback
Published January 1, 2021
37 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 14, 2023
Много красиви редове, в които безброй пъти открих темата за тръгването и смъртта. Силно ме развълнуваха!
——-
Смъртта се разпилява по бордюрите,
изтича през ръждясалите улеи,
полепва по стъклата, замъглява ги,
сградите наподобяват призраци,
опразнени от всичкото обичане…
Така съм си представяла сърцето си,
преди да разбера, че там
е просто бяло
и самотата не е означавала умиране,
а липса на каквото и да е присъствие.
Чете ми се още Камелия Панайотова!
——-
Смъртта се разпилява по бордюрите,
изтича през ръждясалите улеи,
полепва по стъклата, замъглява ги,
сградите наподобяват призраци,
опразнени от всичкото обичане…
Така съм си представяла сърцето си,
преди да разбера, че там
е просто бяло
и самотата не е означавала умиране,
а липса на каквото и да е присъствие.
Чете ми се още Камелия Панайотова!
November 2, 2022
Впечатляващ дебют. Поява на един поет, за когото се надявам никога да не се почувства като завършен, защото има потенциала да търси и да върви.
Read
December 3, 2021Магнит за мъки.
Не си представяйте мрънкане. Поезията на Камелия Панайотова ловко минава над злободневното, звучи стегнато елегично. Последната част се чете като поема, разлистих два-три пъти да се уверя, че са отделни стихотворения. Много ме развълнува.
Не си представяйте мрънкане. Поезията на Камелия Панайотова ловко минава над злободневното, звучи стегнато елегично. Последната част се чете като поема, разлистих два-три пъти да се уверя, че са отделни стихотворения. Много ме развълнува.
June 3, 2022
"Човекът, който си тръгва" гърми в главата и ехото кара клетките да резонират.
Страниците са изпълнени с мека, но несломима нежност, привична за човек, който познава себе си. Стиховете на Камелия са силни и истински, без да тежат. Докато ги четеш израстваш и опознаваш както нея, така и себе си. Тя знае къде да спре и да остави читателя сам. Позволява му да чуе и докосне истини, които сам е скрил дълбоко. Тази, която най-силно резонира с мен бе за самозагубата като самоубийство.
Камелия работи ловко с болката, самотата и смъртта, без да е рязка, гневна или наивна. Вижда и посочва онази самота, за която никой не говори - споделената.
Ритъмът е като от грънчарско колело - гладък, плавен и чист.
Думи като тези, ме караха да оставя книгата за малко, да подишам, да се заземя и след това да я отворя на ново:
"Но ти недей тъгува -
от бъдещето не е пострадал никой още."
"... и липсваха ни гласове, за да извикаме
за помощ или за възмездие.
Победа над смъртта не съществуваше.
Наоколо бе тихо, прекалено тихо
за да чуе някой, че умираме"
"Лежи един човек и около плътта му
се трупат всякакви признания,
но аз не мога да му кажа сбогом,
защото вечността е по-голяма
от раздялата със тялото"
Страниците са изпълнени с мека, но несломима нежност, привична за човек, който познава себе си. Стиховете на Камелия са силни и истински, без да тежат. Докато ги четеш израстваш и опознаваш както нея, така и себе си. Тя знае къде да спре и да остави читателя сам. Позволява му да чуе и докосне истини, които сам е скрил дълбоко. Тази, която най-силно резонира с мен бе за самозагубата като самоубийство.
Камелия работи ловко с болката, самотата и смъртта, без да е рязка, гневна или наивна. Вижда и посочва онази самота, за която никой не говори - споделената.
Ритъмът е като от грънчарско колело - гладък, плавен и чист.
Думи като тези, ме караха да оставя книгата за малко, да подишам, да се заземя и след това да я отворя на ново:
"Но ти недей тъгува -
от бъдещето не е пострадал никой още."
"... и липсваха ни гласове, за да извикаме
за помощ или за възмездие.
Победа над смъртта не съществуваше.
Наоколо бе тихо, прекалено тихо
за да чуе някой, че умираме"
"Лежи един човек и около плътта му
се трупат всякакви признания,
но аз не мога да му кажа сбогом,
защото вечността е по-голяма
от раздялата със тялото"
January 17, 2024
Много хубава и смислена стихосбирка, която наистина те кара да се замислиш за заобикалящия те свят и многобройните му смисли!
“Светът наоколо е бял и глух,
и трудно би разбрал какво му казваш.”
“Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота-
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.”
“Светът наоколо е бял и глух,
и трудно би разбрал какво му казваш.”
“Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота-
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.”
January 12, 2022
Красива поезия от сърце ❤️
November 24, 2023
Едно набъбващо лято наоколо
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
***
Безгрижен облак с цвят на праскова
минава и другото изчезва от небето.
Другото е като утре -
нищо повече от оправдание.
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
***
Безгрижен облак с цвят на праскова
минава и другото изчезва от небето.
Другото е като утре -
нищо повече от оправдание.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews