What do you think?
Rate this book
Поличба
Сборник с фрамгенти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето.
Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницалния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме.
Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга.
„Поличба“ е късен дебют за Валентин Митев, но черпи стихийност от опита на автора си. Пример за това, че понякога е по-добре да пишеш след като си живял, след като имаш какво да разкажеш.
За Валентин Митев (1962 г., Пловдив) творческото писане е олицетворение на един от неговите литературни „Вдъхновение“, за когото казва, че се е запознал през детските си години и от тогава неизменно го е съпътствало по широкия свят. От далечния Север с къпещата се в Северно сияние Тайга (като дървосекач), през родната България (ръководител транспорт), до древен Крит (строител) и хладните Британски острови (строителен предприемач).
„Вдъхновение“ - верен приятел, който духовно го е подкрепял, обогатявал с чудодейните си интерпретации на случки и събития, поощрявал да седне зад белия екран и да напише своите разкази. Тези разкази!
Преди това е радвал читателите на вестник „Стършел, списание „Пламък“ и алманах „Палитра“, списание „Знаци“, и различни уеб сайтове.
Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницалния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме.
Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга.
„Поличба“ е късен дебют за Валентин Митев, но черпи стихийност от опита на автора си. Пример за това, че понякога е по-добре да пишеш след като си живял, след като имаш какво да разкажеш.
За Валентин Митев (1962 г., Пловдив) творческото писане е олицетворение на един от неговите литературни „Вдъхновение“, за когото казва, че се е запознал през детските си години и от тогава неизменно го е съпътствало по широкия свят. От далечния Север с къпещата се в Северно сияние Тайга (като дървосекач), през родната България (ръководител транспорт), до древен Крит (строител) и хладните Британски острови (строителен предприемач).
„Вдъхновение“ - верен приятел, който духовно го е подкрепял, обогатявал с чудодейните си интерпретации на случки и събития, поощрявал да седне зад белия екран и да напише своите разкази. Тези разкази!
Преди това е радвал читателите на вестник „Стършел, списание „Пламък“ и алманах „Палитра“, списание „Знаци“, и различни уеб сайтове.
166 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.