Борис Шивачев (1902-1932) е наричан "българският Джек Лондон". И не без основание: с вещината на социолог той анализира скритите мехнизми на всекидневието, неумолими и сред екзотичните пейзажи на далечни страни. Влюбен в свободата скитник, творецът е романтик по светоусещане, мечтател по нагласа, а и бунтар, както личи в романът му "Изобретателят" (1931), творба неразбрана и критиката, неизвестна на читателите до ден-днешен. Повлиян от фройдизма, този роман разкрива необикновената съдба не един българин, Иван Бистров, в Аржентина, неговите усилия да се приспособи към чужда нему реалност, да намери мястото си сред хора, различни от него по склонности и манталитет. Темата за хомосексуализма, твърде необичайна за българската литература въобще, е подхваната от автора смело и разгърната в дълбочина. Драмата на героя, надарен със завладяваща окото мъжествена физика, която крие обаче крехка душевност, сепва и вълнува. Трагичният му край е по-скоро един жесток абсурд, отколкото изкупление или назидание.
Борис Константинов Шивачев, български писател, критик и публицист, е роден в Плевен в семейството на офицер. Завършва гимназията в Ловеч. Едва 18-годишен, през 1920 г. заминава за Южна Америка. Цели четири години – до 1924 г. скита из Аржентина и Чили. Работи в металургичен комбинат, кланица, като хамалин по пристанищата, строителен работник, чертожник, общ работник по време на жътва и вършитба, по петролните кули. Към родината пътува като работник-хамалин на кораб през океана, бояджия в Амстердам и Брюксел, общ работник в Париж, Марсилия и Истанбул. Завръща се в родния Ловеч тежко болен през 1925 г. Благодарение на грижите на родители и близки успява да се закрепи и да се отдаде на литературно творчество. Докато боледува в Ловеч, успява да напише и издаде първата си книга – сборника с разкази и очерци на аржентинска тематика “Сребърната река” (1926, Ловеч). Междувременно започва да сътрудничи (от 1927 г.) на вестника на проф. Александър Балабанов – “Развигор” – със статии за испанската и испано-американската литература, издадени по-късно от Николай Йовчев (Б. Шивачев. “Съчинения”, т.1, изд. Хемус, 1947) под заглавие “Космополитизъм и литература”. През лятото на 1927 г. става дребен служител в София и се записва в Софийския свободен университет. Сътрудничи на литературния печат в България, Испания, Аржентина. Превежда от испански битово-психологическия роман на Хуан Валера “Доня Лус” (издаден през 1928 г.) и повестта на Хосуе Кесада “Продавачката”. Издава романа “Изобретателят” (София, 1931), преиздаден през 1992 г. През есента и зимата на 1930-1931 г., вече тежко болен и почти неподвижен, печата във в. “Литературен глас” “Писма от Южна Америка”, появили се като отделна книга през 1932 г. (следващи издания – 1945, 1958, 1973). Умира на 30 януари 1932 г.
Борис Шивачев е български писател, художник, мислител и испанист, роден в Плевен и завършил училище в Ловеч. Отива си само на 29, но оставя след себе си впечатляващо творчество в количествено и качествено отношение. С доста напредничави идеи и виждания, поради което и е до голяма степен неразбран, забраняван и забравен.
Вече не помня как ми попадна информация за романа му "Изобретателят" (1931 г.), но ме привлече с факта, че в него е засегната темата за хомосексуалността, която и до днес в родната литература си остава нещо като тема-табу. Признавам, че я взех най-вече от любопитство, свързано с това как е представена тя в един български текст от периода между двете световни войни, но книгата се оказа много повече от това. Дълбок психологизъм, задълбочени наблюдения върху живота на българските емигранти в Южна Америка, а и върху самия живот в Аржентина, човешките взаимоотношения и срещата с резки отклонения от патриархално-консервативните порядки на стария свят. Всичко е облечено в доза хумор и в красив изказ на границата между архаичния и модерния български език.
Хомусексуалната нотка в романа не е нито либерална пропаганда, нито агресивно консервативно заклеймяване, а е по-скоро искрен опит за осмисляне на емоциите и мислите, които се пораждат в човек, сблъскал се с различното и недотам приетото от обществото.
Макар да няма такава претенция и да не се споменава изрично, повествованието в романа оставя усещането, че съдържа немалка доза автобиографичност. Самият Шивачев е живял и работил четири години в Южна Америка и предава приключенията на главния си герой с голяма доза автентизъм. Разказът е колоритен и емоционален и те всмуква като турбина на моторна лодка, плаваща към някое не съвсем изследвано кътче на картата на душата, на националната ти и културна принадлежност.