Стоян Николов-Торлака - "Разкази за маса", изд. "Попов мост" 2021
Сутринта ми започна с дочитането на една чудесна книга.
Сега, да уточня - на тая книга определението "чудесна" й е слабо, обаче някак другите определения, които обикновено се използват, не й отиват и също не могат да я опишат. Затова нека го кажа така: прочетох една книга, към която посегнах точно навреме. И тя успя да ме развесели и разсмее, да ме натъжи на моменти и някак да ме измъкне от онова мрачно настроение, което понякога идва с мрачното и студено време.
Много обичам Северозападната поредица. И затова, когато разбрах, че предстои излизането на тези разкази, побързах да се сдобия с тях - исках пак да се върна в Диви Дол, беше ми домъчняло за всичките му колоритни жители. Но оставих книгата да изчака - исках да мога да й отделя достатъчно време, защото бях сигурна, че, както и предишните книги от поредицата ще е трудна за оставяне. А и след две хубави, но тежки книги имах нужда от нещо, което да ме накара да се усмихна.
И в по-голямата си част книгата успя да постигне това. На места се смях с глас, изумявах се и се забавлявах с понякога нелепите преживелици на героите. Не знам защо, но първият разказ донякъде ме натъжи - може би видях в него опит да се покажеш различен от онези, с които до вчера сте били еднакви във всичко, и то не за друго, а за да докажеш на себе си, че заослужаваш нещо повече.
На страниците на тази книга срещаме много стари познайници от Северозападната поредица. Само че вече поостарели, малко по-тъжни, малко по-сдържани - и все пак запазили същността си достатъчно, че да ги познаем и да се радваме на новата "среща" с тях.
Може би най-любимият ми разказ ще остане "Облогът", макар че отначало "традицията" ми се видя доста странна и изобщо не вярвах, че ще бъде "спасена". "Кой се праи на умрела лисица, а?" пък е може би най-трогателната история в целия сборник - защото на фона на "лова" на лисицата и препирнята на двете съседки се разказва цял един живот, припомнят се истории, изясняват се отношения.
Изненадата беше последният разказ - "Нещо се сючи у плевнята". Изобщо не очаквах такова нещо, но се е получила истински забавна "фантастична" история - жалко само, че накрая доказателствата изчезнаха.
"Разкази за маса" е кратък, но пъстър сборник, галерия от колоритни северозападни образи. Ако сте чели Северозападната поредица и нейните герои ви липсват, горещо препоръчвам да го прочетете. Ако пък още не познавате поредицата, този сборник е едно добро начало. За недотам запознатите със северозападния говор има и речник на най-често използваните думи и изрази - Торлака се е погрижил героите му да не останат неразбрани. Аз харесах много тази книга и съм сигурна, че и вие ще я харесате.
Приятно четене!