Книгата е своеобразна кулминация на търсенията и прозренията на авторката във връзка със сътворените в древнокитайската даоистка традиция образи, символи и архетипи.
Изследването е подобно на дърво с много клони и разклонения, което едновременно се разлиства, цъфти и дава плод. Дърво, което е живо до най-отдалечените си връхчета и черпи с корените си директно от полето на същността – преживяването на трансцендентността; живо и различно при всеки прочит.
Колосален труд! Още по-задълбочен прочит на Даодъдзин, минавайки през най-старите записи, на традиционните йероглифи(които нямат за цел да подлудяват хора като мен), където само промяна в един радикал може да промени значение, още по-сложно става, че са и римувани, така че да намериш значението на това древно знание, което да е вряно(или поне подобно на древното от има-няма5000 години) си граничи с невъзможното. Преди опростяването на йероглифите на Дао,в първичния си вид(ползвани в Япония и Тайван) те само по себе си носят знание и закодирани ключове, което допълнително е загубено за сега владеещи мандарин, от тук влизаме на квантово ниво, носещи матриархата още от бронзовата ера с 10 века по-ранни идеи от западната алхимия и намиращи много допирни точки с днешната квантова механика.