What do you think?
Rate this book
42 дни
Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело.
Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си.
Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си.
200 pages, Paperback
Published January 1, 2021
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
February 14, 2026
“42 дни” със сигурност не беше това, което очаквах. Първото нещо, което си помислих след като я започнах (и приключих) беше “супер шантава книга”. В повечето случаи обичам да си преспя прочетеното, за да мога да мисля над него след като е улегнало. Три дни минаха и аз все още си мисля “супер шантава книга”, та май няма да бавя повече ревюто.
Не ме разбирайте погрешно, книгата никак не е лоша. Преплита реалното и магичното, разказвайки пътя на една загубила себе си жена. Път към себеопознаване, преоткриване, търсене и желание… желание за живот. За мен историята не пленява с кой знае какво действие, а с дълбочина и размисли. Често се улавях да превъртам, за да чуя отново някое сравнение. Изобилстваше от интересни препратки, наболели обществени проблеми и важността на собствения мир и спокойствие.
За да понавържа малко следващите си мисли, ще споделя накратко и за “действието”. Кристел Христозова губи желание за живот и е решена да сложи край. Импулсивно купува еднопосочен билет за остров, на който всичко да приключи. Изненада - на острова живее единствено възрастна жрица, приютяваща жени за 42 дни, в които те съумяват (или пък не) да открият себе си и да преодолеят проблемите си. Също така на този остров те намират животинското проявление на своята същност (а ла “Братът на мечката” vibe). След този 42 дневен срок, ритуално изгарят вещите си и ги заравят, а над “гроба” поставят камък с името си и назовават какво загърбват (пр. себеотрицание, себеомраза).
Това, което ми хареса беше, че голяма част от катарзиса на Христозова беше свързан с нейното връщане към първобитното, към природата и земята. Замислих се как понякога това действа като абсолютно заземяване, като рестарт и ни показва, че е достатъчно само да поспрем и да се огледаме. Допадна ми идеята за погребването на миналото и това, което ги е дърпало назад.
Почти до края не можех да преценя дали главната героиня ме дразни, или не. Започвайки от името ѝ… Ще го кажа така - аз съм традиционалист в това отношение - българка на име Кристел със сигурност не ми е по вкуса. На моменти беше смела, решителна и целеустремена, в други се държеше като безгръбначно. Което пък в крайна сметка може би ѝ придава и достоверност.
За съжаление има определени неща, които ми повлияха в цялостното възприемане на историята. Времето на острова, уж 42 дни, а ми изглеждаше като много разтегливо понятие. Бяха ми нелогични и наличието на билки, подправки, зеленчуци и дървета, типични за нашите ширини (не знам как са се озовали на остров в Карибско море).
Все още съм със смесени чувства към цялата палитра от вярвания и традиции на различни народи и култури, смесени в едно. От една страна това ни показва колко сходни са начините, по които си обясняваме света - пример е животинското проявление, характерно и възприемано от индианци, индийци, будисти, египтяни и друиди. Същевременно обаче историята става наситена от твърде много и различни елементи.
В бележките на автора, Славова споделя, че е обмисляла книгата да приключи с напускането на Кристел на острова, но е счела, че можем да надникнем и как се е върнала към живота си и, както и загатването за бъдещето ѝ. За мен лично наистина логичният край на историята е до напускането, всичко след това ми разми.
Четейки написаното, звучи сякаш има повече неща, с които имам “проблем”, отколкото са ми харесали. Истината е, че книгата наистина ми допадна, заради всички скрити истини, метафори и дори фантасмагоричния начин, по който са поднесени. Едно може да и се признае на авторката - има въображение!
Не ме разбирайте погрешно, книгата никак не е лоша. Преплита реалното и магичното, разказвайки пътя на една загубила себе си жена. Път към себеопознаване, преоткриване, търсене и желание… желание за живот. За мен историята не пленява с кой знае какво действие, а с дълбочина и размисли. Често се улавях да превъртам, за да чуя отново някое сравнение. Изобилстваше от интересни препратки, наболели обществени проблеми и важността на собствения мир и спокойствие.
За да понавържа малко следващите си мисли, ще споделя накратко и за “действието”. Кристел Христозова губи желание за живот и е решена да сложи край. Импулсивно купува еднопосочен билет за остров, на който всичко да приключи. Изненада - на острова живее единствено възрастна жрица, приютяваща жени за 42 дни, в които те съумяват (или пък не) да открият себе си и да преодолеят проблемите си. Също така на този остров те намират животинското проявление на своята същност (а ла “Братът на мечката” vibe). След този 42 дневен срок, ритуално изгарят вещите си и ги заравят, а над “гроба” поставят камък с името си и назовават какво загърбват (пр. себеотрицание, себеомраза).
Това, което ми хареса беше, че голяма част от катарзиса на Христозова беше свързан с нейното връщане към първобитното, към природата и земята. Замислих се как понякога това действа като абсолютно заземяване, като рестарт и ни показва, че е достатъчно само да поспрем и да се огледаме. Допадна ми идеята за погребването на миналото и това, което ги е дърпало назад.
Почти до края не можех да преценя дали главната героиня ме дразни, или не. Започвайки от името ѝ… Ще го кажа така - аз съм традиционалист в това отношение - българка на име Кристел със сигурност не ми е по вкуса. На моменти беше смела, решителна и целеустремена, в други се държеше като безгръбначно. Което пък в крайна сметка може би ѝ придава и достоверност.
За съжаление има определени неща, които ми повлияха в цялостното възприемане на историята. Времето на острова, уж 42 дни, а ми изглеждаше като много разтегливо понятие. Бяха ми нелогични и наличието на билки, подправки, зеленчуци и дървета, типични за нашите ширини (не знам как са се озовали на остров в Карибско море).
Все още съм със смесени чувства към цялата палитра от вярвания и традиции на различни народи и култури, смесени в едно. От една страна това ни показва колко сходни са начините, по които си обясняваме света - пример е животинското проявление, характерно и възприемано от индианци, индийци, будисти, египтяни и друиди. Същевременно обаче историята става наситена от твърде много и различни елементи.
В бележките на автора, Славова споделя, че е обмисляла книгата да приключи с напускането на Кристел на острова, но е счела, че можем да надникнем и как се е върнала към живота си и, както и загатването за бъдещето ѝ. За мен лично наистина логичният край на историята е до напускането, всичко след това ми разми.
Четейки написаното, звучи сякаш има повече неща, с които имам “проблем”, отколкото са ми харесали. Истината е, че книгата наистина ми допадна, заради всички скрити истини, метафори и дори фантасмагоричния начин, по който са поднесени. Едно може да и се признае на авторката - има въображение!
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 26, 2023
Особен стил на писане. Това е първата ми "среща" с авторката. Определено не беше моята книга. Не ми допада използването на външния вид на персонаж като асоциация с характера му - "Когато наближи, тя се опита да се усмихне, от чиста любезност, докато пъхаше дръжката на куфара в месестата длан на закръгления шофьор." / "Таксиджията с пъшкане седна отпред и хвана волана с една ръка. Беше бодър и дебел, с малка плешива глава и вибриращ увиснал корем." Наричането на главната героиня по време на цялото повествование като "търговската директорка" еди какво си, "Христозова" еди какво си и т.н. беше странно - "По дяволите, къде се озовах, ядосваше се търговската директорка Кристел Христозова". Така и не дочетох книгата.
July 27, 2024
Кристел Христозова е преуспяла търговска директорка, която на пръв поглед има всичко. Но когато губи най-близките си и обични хора, тя не намира смисъл в живота си и решава да вземе най-тежкото и трудно решение – да се самоубие. В интернет тя открива място, където предлагат такава възможност да отнемеш живота си и съвсем на сляпо тя запазва еднопосочен билет, който я отвежда на тайнствен остров, обитаван от старицата Консуело.
Изолирана от света, принудена да живее примитивно и сама да осигурява прехраната си в продължение на 42 дни, Кристел постепенно разбира, че животът е труден, но не и невъзможен. Че е лесно да се предадеш, а изключително трудно да се бориш, за да продължиш напред, но въпреки всичко усилията и борбата си струват.
„42 дни“ е историята на една жена, загубила всичко и тръгнала на едно мистично пътешествие, в което границите между реалността и магията са размити. Кристел пътува навътре в себе си, за да открие в дълбините на съществото си човешкото и животинското, да опознае страстите и мотивите, които я движат. Тя бавно и постепенно открива същността си, опознава самата себе си, изправя се очи в очи с враговете си и разбира кои всъщност са приятелите ѝ.
Ако трябва да бъда честна, книгата ми тръгна доста трудно, да не кажа и мудно. Очаквах една клиширана история за жена, която отказва да живее, но среща някой мъж, който променя вижданията ѝ за живота. От средата нататък романът вървеше една идея по-лесно и повествованието започна да става по-интересно. Определено ми допадна преплитането на реалното с магичното, на истинското с мистичното. Но някак си изобщо не харесах главната героиня. Още от началото името ѝ не ми допадна – Кристел Христозова, и от там, колкото и да се опитвах да я харесам, не успях. Интересен е пътят ѝ към самоосъзнаването и търсенето на смисъл, но съвсем не ѝ симпатизирам. Образът на вълчицата е интригуващ и мисля, че има съществено значение в историята.
Стилът на писане на Теодора Славова е особен и характерен. Авторката залага предимно на прости и къси изречения, които звучат рязко и отсечено, придавайки на повествованието една категоричност, което отговаря на характера на героинята – решителна, смела и категорична в изборите си. Препоръчвам „42 дни“ на тези читатели, които искат да прочетат една приказка за пораснали, в която една жена, загубила смисъла на живота си, преминава през метаморфоза, за да възвърне любовта съм себе си, самочувствието си, увереността си и желанието за живот.
Изолирана от света, принудена да живее примитивно и сама да осигурява прехраната си в продължение на 42 дни, Кристел постепенно разбира, че животът е труден, но не и невъзможен. Че е лесно да се предадеш, а изключително трудно да се бориш, за да продължиш напред, но въпреки всичко усилията и борбата си струват.
„42 дни“ е историята на една жена, загубила всичко и тръгнала на едно мистично пътешествие, в което границите между реалността и магията са размити. Кристел пътува навътре в себе си, за да открие в дълбините на съществото си човешкото и животинското, да опознае страстите и мотивите, които я движат. Тя бавно и постепенно открива същността си, опознава самата себе си, изправя се очи в очи с враговете си и разбира кои всъщност са приятелите ѝ.
Ако трябва да бъда честна, книгата ми тръгна доста трудно, да не кажа и мудно. Очаквах една клиширана история за жена, която отказва да живее, но среща някой мъж, който променя вижданията ѝ за живота. От средата нататък романът вървеше една идея по-лесно и повествованието започна да става по-интересно. Определено ми допадна преплитането на реалното с магичното, на истинското с мистичното. Но някак си изобщо не харесах главната героиня. Още от началото името ѝ не ми допадна – Кристел Христозова, и от там, колкото и да се опитвах да я харесам, не успях. Интересен е пътят ѝ към самоосъзнаването и търсенето на смисъл, но съвсем не ѝ симпатизирам. Образът на вълчицата е интригуващ и мисля, че има съществено значение в историята.
Стилът на писане на Теодора Славова е особен и характерен. Авторката залага предимно на прости и къси изречения, които звучат рязко и отсечено, придавайки на повествованието една категоричност, което отговаря на характера на героинята – решителна, смела и категорична в изборите си. Препоръчвам „42 дни“ на тези читатели, които искат да прочетат една приказка за пораснали, в която една жена, загубила смисъла на живота си, преминава през метаморфоза, за да възвърне любовта съм себе си, самочувствието си, увереността си и желанието за живот.
January 9, 2026
Кратка приказка за надеждата и пътя към самоосъзнаването. Хареса ми като цяло замисъла на историята, беше твърде фантасмагорична за мен, но пък поучителна. Подходяща за хора които са се отчаяли от живота, депресирани са или са изгубили пътя към себе си. Адмирации за голямото въображение на авторката.Бих я препоръчала на хора, които се чувстват "изгубени" и имат нужда от мотивация.
П.П. Книгата много ми прилича на тази: "Човекът, който се страхуваше да живее" - Мигел Монтеро
П.П. Книгата много ми прилича на тази: "Човекът, който се страхуваше да живее" - Мигел Монтеро
June 19, 2022
"42 дни" е книга, олицетворяваща силата на жената. В нея е показана метаморфозата, през която преминават женските същества, тoтално изгубили самочувствито, любовта и уважението към себе си, в рамките на 42 дни.
November 10, 2023
Хареса ми! Наподобява стила и темите на Карлос Кастанеда. Мъдра книга, която е полезно човек да си препрочита.
August 28, 2022
В последно време попадам все на добри книги от български автори. Харесах първата книга на Теодора Славова – “София-London-София” и нямах търпение да прочета и тази, която е доста различна от предната. След много загуби в личния живот, Кристел решава да се самоубие. По стечение на обстоятелствата, тя се озовава на далечен остров, където живее в малка колиба и трябва сама да си набавя прехраната. Жената отива с една мисъл там, но тези 42 дни, които прекарва на острова ще успеят да преобърнат представите ѝ за живота.
В интерес на истината, книгата ми тръгна трудно. Може би, още бях под влияние на предната, която четох, или пък просто не бях в настроение за нея. Докато Кристел стигна на острова всичко ми звучеше мега скучно. Обаче, веднъж стъпила на острова, младата жена започва едно пътешествие навътре в себе си, което макар и трудно за осмисляне на моменти, бепе адски интересно. Ще ѝ се наложи да води минималистичен, дори първобитен начин на живот, но именно физическият труд и помага да се отпусне и да се вгледа в себе си. А, вълчицата определено беше нещо, което ми хареса. Не на всеки би се понравила, но за мен беше от изключителна важност за историята.
Книгата е с малък обем и я прочетох за ден. Най-много ми допадна фактът, че не ни бяха спестени лошите страни на Кристел. Виждаме как се бори с демоните си, но и как доброволно се отдава на онези страсти, които съзнава, че не ѝ помагат. Тази вътрешна борба, която си беше чиста загуба, беше интересна и много исках да видя как ще завърши финалната ѝ битка. За смисъла на гробището се сетих рано в историята, но смятам, че беше нещо наистина значимо за жените, които идваха на острова. Книгата се води съвременна приказка за пораснали и наистина е такава. Много ми хареса и определено ми даде доста храна за размисъл!
В интерес на истината, книгата ми тръгна трудно. Може би, още бях под влияние на предната, която четох, или пък просто не бях в настроение за нея. Докато Кристел стигна на острова всичко ми звучеше мега скучно. Обаче, веднъж стъпила на острова, младата жена започва едно пътешествие навътре в себе си, което макар и трудно за осмисляне на моменти, бепе адски интересно. Ще ѝ се наложи да води минималистичен, дори първобитен начин на живот, но именно физическият труд и помага да се отпусне и да се вгледа в себе си. А, вълчицата определено беше нещо, което ми хареса. Не на всеки би се понравила, но за мен беше от изключителна важност за историята.
Книгата е с малък обем и я прочетох за ден. Най-много ми допадна фактът, че не ни бяха спестени лошите страни на Кристел. Виждаме как се бори с демоните си, но и как доброволно се отдава на онези страсти, които съзнава, че не ѝ помагат. Тази вътрешна борба, която си беше чиста загуба, беше интересна и много исках да видя как ще завърши финалната ѝ битка. За смисъла на гробището се сетих рано в историята, но смятам, че беше нещо наистина значимо за жените, които идваха на острова. Книгата се води съвременна приказка за пораснали и наистина е такава. Много ми хареса и определено ми даде доста храна за размисъл!
Displaying 1 - 7 of 7 reviews