What do you think?
Rate this book
Пирин Вихренски #4
Пипалата на миналото, част 2
Има такива мигове в живота, когато се отваря възможност да разбереш кой си, откъде идваш и какво кара сърцето ти да тупти...
Четвъртата книга на Орлин Чочов от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски
Пирин не е човек, който ще пропусне такава възможност, дори докато осъществява една отдавнашна мечта - да посети Франция и да се потопи в морето ѝ от културно-исторически забележителности. Пътуването към семейните му корени ще го сблъска с разнородни хора и техните разноцветни съдби, ще го срещне с неочаквани съюзници, ще му докара нежелани неприятности...
Човек колкото и да се стреми да гледа само напред и нагоре, миналото му намира начин да го застави да изслуша или да преговори уроците си...
Четвъртата книга на Орлин Чочов от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски
Пирин не е човек, който ще пропусне такава възможност, дори докато осъществява една отдавнашна мечта - да посети Франция и да се потопи в морето ѝ от културно-исторически забележителности. Пътуването към семейните му корени ще го сблъска с разнородни хора и техните разноцветни съдби, ще го срещне с неочаквани съюзници, ще му докара нежелани неприятности...
Човек колкото и да се стреми да гледа само напред и нагоре, миналото му намира начин да го застави да изслуша или да преговори уроците си...
156 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
December 10, 2023
След като реших да напиша по едно ревю за всяка от двете части на „Пипалата на миналото“ от Орлин Чочов още преди да съм започнал Част 2, си казах, че сигурно ще се ядосам много, ако книгата не се окаже самостоятелна. Е, добре, не се ядосах, защото, както и подозирах, тя се оказа самостоятелна. Случаят с немския мотор от предишния том беше затворен (било то и доста стремглаво) и сега детективът Пирин Вихренски се занимаваше изцяло с второстепенния сюжет, останал отворен отпреди. Доста добро решение книгата да не завърши с клифхенгър, а следващата да започне сравнително на чисто.
Пирин и Стела най-накрая са на екскурзията в Париж, за която се готвят от втората книга, но на нашият герой му изниква следа около търсенето на баща му, заради което остава още няколко дни сам в столицата на Франция. Оттук се започва една дълга одисея, в която начинаещият детектив обикаля от човек на човек, обирайки трохите информация, които успява да смете, преди да бъде упътен към някой друг. Тъй като повечето хора с които се среща са бивши войници от Чуждестранния легион, които определено не са чисти като момина сълза, Пирин без да си иска привлича вниманието на френската Главна дирекция за вътрешна сигурност върху себе си. Общо взето, това са хората, които се занимават с контрашпионаж и контратероризъм. Освен, че действията и познанствата на Пирин Вихренски са доста подозрителни за външен наблюдател, такова се оказва и името му, което за французите се оказва напълно безсмислено и съответно го мислят за фалшиво. Е, за мен беше доста приятна изненада да видя как името на главния герой най-накрая го вкарва в беля.
Книгата имаше своите мудни страници, в които Пирин се придвижва от човек на човек, но те нямат време да дотегнат на читателя, тъй като Орлин Чочов отново борави с няколко действащи лица, прескачайки от една гледна точка на друга и така се губи чувството, че героят тъпче на едно място. Действието в голямата си част е заплетено и динамично, подправено с един-два неизбежни обрата. Сетингът, поставен изцяло извън България се оказа глътка свеж въздух и за мен беше крайно интересно да се запозная с Париж в самия край на миналия век. Авторът така добре описва града, внася толкова много дребни детайли, че съм убеден, че или го е посещавал лично, или има доста добро въображение, щом с такава увереност говори за места, улици и посоки. Аз лично при писането използвам Google Earth, тъй като рядко можете да ме видите да прекрачвам прага на собствения си дом и вероятността да правя подобни описания от лични наблюдения е нищожна. Това всъщност не е важно… Но пък е добър трети вариант.
Орлин Чочов предлага още от същото, що се отнася до стил. Както вече съм казвал, той пише много леко, приятно, забавно, четивно и балансира чудесно между описания, действие, интроспекции и ретроспекции, като се стреми никое да не натежи. Предполагам, че краткия обем, в който е решил да ни представя историите си помагат за това, тъй като при по-обемните произведения нарушаването на баланса става много по-лесно и е по-осезаемо. Също така се усеща и малко по-сериозният тон на текста, който се мяркаше и в Част 1.
Героите отново са колоритни. Поставен в напълно непознат за него град, Пирин изобщо не плува в свои води и разчита на чужда помощ повече от всякога. Затова и присъствието му се усеща най-слабо в тази книга. В историята този път няма някакъв злодей, а по скоро комичен елемент в лицето на полковник Арман Дангулем, наричан Кардинала, а най-хубавото при него е, че в своето сляпо упорство, единствено той не знае, че е комичен елемент. Поради някаква причина този персонаж ми напомняше ужасно много на комисар Жибер (изигран от Бернар Фарси, защото това име няма как да бъде по-красноречиво) от френския филм „Такси“, където ролята му беше общо взето същата. Както винаги, на всички нови герои е отделено определено време и страници, в които читателя да се запознае отблизо с характера им и да разбере движещата им сила, което си се превръща в запазена марка на Чочов.
Друго нещо, което си е запазена марка на Чочов, е бързият край, при който всичко приключва надве-натри, с което още предишния път споменах, че свиквам. Тук за мое щастие обаче, последната глава послужи като нещо като епилог, което за мен бе истински мехлем, имайки се предвид, че другите книги не могат да се похвалят с това. Тук също някои неща останаха напълно неразрешени, особено що се отнася до личния живот на Пирин и връзката му със Стела. Но това е нещо, което не се съмнявам, че ще бъде засегнато още в следващата книга.
И докато съм се поспрял пред графа „оплаквания“, да си кажа, че бях силно огорчен, когато видях, че Диана Нанева е само художник на корицата, а не и на илюстрациите. Всъщност изобщо нямаше илюстрации! Корицата е страхотна, както винаги, но ъгловатите рисунки в книгата някак ми липсваха. Нищо де, бели кахъри.
Като цяло „Пипалата на миналото. Част 2“ е поредната интересна, забавна и много симпатична страница от книгата на живота на новоизлюпения детектив Пирин Вихренски, която пак ме остави да искам още от същото.
P.S. Вече съм сигурен, че действието се развива през 1997-ма, заради споменаването на навлезлите наскоро в България карти „Булфон“. Wow, such detective!
Пирин и Стела най-накрая са на екскурзията в Париж, за която се готвят от втората книга, но на нашият герой му изниква следа около търсенето на баща му, заради което остава още няколко дни сам в столицата на Франция. Оттук се започва една дълга одисея, в която начинаещият детектив обикаля от човек на човек, обирайки трохите информация, които успява да смете, преди да бъде упътен към някой друг. Тъй като повечето хора с които се среща са бивши войници от Чуждестранния легион, които определено не са чисти като момина сълза, Пирин без да си иска привлича вниманието на френската Главна дирекция за вътрешна сигурност върху себе си. Общо взето, това са хората, които се занимават с контрашпионаж и контратероризъм. Освен, че действията и познанствата на Пирин Вихренски са доста подозрителни за външен наблюдател, такова се оказва и името му, което за французите се оказва напълно безсмислено и съответно го мислят за фалшиво. Е, за мен беше доста приятна изненада да видя как името на главния герой най-накрая го вкарва в беля.
Книгата имаше своите мудни страници, в които Пирин се придвижва от човек на човек, но те нямат време да дотегнат на читателя, тъй като Орлин Чочов отново борави с няколко действащи лица, прескачайки от една гледна точка на друга и така се губи чувството, че героят тъпче на едно място. Действието в голямата си част е заплетено и динамично, подправено с един-два неизбежни обрата. Сетингът, поставен изцяло извън България се оказа глътка свеж въздух и за мен беше крайно интересно да се запозная с Париж в самия край на миналия век. Авторът така добре описва града, внася толкова много дребни детайли, че съм убеден, че или го е посещавал лично, или има доста добро въображение, щом с такава увереност говори за места, улици и посоки. Аз лично при писането използвам Google Earth, тъй като рядко можете да ме видите да прекрачвам прага на собствения си дом и вероятността да правя подобни описания от лични наблюдения е нищожна. Това всъщност не е важно… Но пък е добър трети вариант.
Орлин Чочов предлага още от същото, що се отнася до стил. Както вече съм казвал, той пише много леко, приятно, забавно, четивно и балансира чудесно между описания, действие, интроспекции и ретроспекции, като се стреми никое да не натежи. Предполагам, че краткия обем, в който е решил да ни представя историите си помагат за това, тъй като при по-обемните произведения нарушаването на баланса става много по-лесно и е по-осезаемо. Също така се усеща и малко по-сериозният тон на текста, който се мяркаше и в Част 1.
Героите отново са колоритни. Поставен в напълно непознат за него град, Пирин изобщо не плува в свои води и разчита на чужда помощ повече от всякога. Затова и присъствието му се усеща най-слабо в тази книга. В историята този път няма някакъв злодей, а по скоро комичен елемент в лицето на полковник Арман Дангулем, наричан Кардинала, а най-хубавото при него е, че в своето сляпо упорство, единствено той не знае, че е комичен елемент. Поради някаква причина този персонаж ми напомняше ужасно много на комисар Жибер (изигран от Бернар Фарси, защото това име няма как да бъде по-красноречиво) от френския филм „Такси“, където ролята му беше общо взето същата. Както винаги, на всички нови герои е отделено определено време и страници, в които читателя да се запознае отблизо с характера им и да разбере движещата им сила, което си се превръща в запазена марка на Чочов.
Друго нещо, което си е запазена марка на Чочов, е бързият край, при който всичко приключва надве-натри, с което още предишния път споменах, че свиквам. Тук за мое щастие обаче, последната глава послужи като нещо като епилог, което за мен бе истински мехлем, имайки се предвид, че другите книги не могат да се похвалят с това. Тук също някои неща останаха напълно неразрешени, особено що се отнася до личния живот на Пирин и връзката му със Стела. Но това е нещо, което не се съмнявам, че ще бъде засегнато още в следващата книга.
И докато съм се поспрял пред графа „оплаквания“, да си кажа, че бях силно огорчен, когато видях, че Диана Нанева е само художник на корицата, а не и на илюстрациите. Всъщност изобщо нямаше илюстрации! Корицата е страхотна, както винаги, но ъгловатите рисунки в книгата някак ми липсваха. Нищо де, бели кахъри.
Като цяло „Пипалата на миналото. Част 2“ е поредната интересна, забавна и много симпатична страница от книгата на живота на новоизлюпения детектив Пирин Вихренски, която пак ме остави да искам още от същото.
P.S. Вече съм сигурен, че действието се развива през 1997-ма, заради споменаването на навлезлите наскоро в България карти „Булфон“. Wow, such detective!
September 17, 2025
Пиша мнение, макар да изразявам нещо, което няма промяна още от първата книга за любимия ми Пирин Вихренски. И в тази бъдете готови за добро настроение, изненади и хумор, поднесени със страхотния стил на Орлин Чочов. Прекрасен автор, лично за мен се нарежда до любимите ми български автори. Толкова образен, колоритен език, богат и експресивен... Мисля, че заслужава приза и овации!
Колкото до сюжета: достоен завършек на "Пипалата на миналото". Накрая се бях ухилила от ухо до ухо на станалото недоразумение и клетия Вихрен, който се оказа зад решетките, заради името си и съмненията за черни сделки. Хаха! Страхотно забавление и аз с нетърпение ще чакам следващите приключения на детектива! Благодаря! 🌹
Колкото до сюжета: достоен завършек на "Пипалата на миналото". Накрая се бях ухилила от ухо до ухо на станалото недоразумение и клетия Вихрен, който се оказа зад решетките, заради името си и съмненията за черни сделки. Хаха! Страхотно забавление и аз с нетърпение ще чакам следващите приключения на детектива! Благодаря! 🌹
Displaying 1 - 2 of 2 reviews