„Безвремие“ е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в „Безвремие“.
с дядо ходим по облаците в моите сънища и стъпваме леко, за да не ни чуе и види някой отдолу дядо ходи по облаците сам, когато се събудя, и се усмихва скришом отгоре, за да го видя само аз
Казвам се Цвета Тодорова и съм на 25 г. Имах късмета да живея в два от най-красивите града в България: родом съм от Русе, а ученическите си години прекарах в любимото Велико Търново.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Аз разбирам книгите така – те трябва да те докосват,да те научат на нещо,да си вземеш нещо. “Безвремие” е докосваща,толкова много,че те кара да изпитваш всякакви емоции, кара те да се усмихваш, кара те да плачеш. Има способносста да те подсети за любим човек или да те върне при забравен спомен. Това не е просто поредната поезия, това е “Безвремие” на Цвети, а тя е само една🧡