В третия брой на сп. Съвременник за 2017 г. ще прочетете:
Романът на Рон Раш – „С един крак в рая”; Поезия от Адам Надашди, Александър Шурбанов, Оля Стоянова и др.; Разкази от Ани Пур, Бен Фокус, Колъм Маккан, Лора Лий Смит, Здравка Евтимова и др. Критически хроники от Патриция Николова и Митко Новков.
И още много литературни произведения в най-новия брой на списанието.
Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието. Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж. През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии. В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година. През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми. Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Имам още доста нечетени томове на "Съвременник" у дома, с които да наваксам изоставането, дано и там да има много такива стойностни произведения, както в този.
Съдържание:
"С един крак в рая" - Рон Раш. 5*
Само истински майстор може в дебютния си роман да вземе няколко простички южняшки истории и да съгради цяла вселена!
Шапо ба, мистър Раш!
"Полуодраният бик" - Ани Пру. 5*
"Ще се извиниш, ако трябва" - Бен Фоукс, 5*
Чудесен разказ, свързан с ММА.
"Сянка" - Колъм Маккан. 3,5*
Научих за съществуването на нещо ужасно - вроден алкохолен синдром. 🤨
"Опасен при всяка скорост" - Лора Лий Смит. 5*
Най-зле е, когато си необичан...
Разкази - Дейвид Мийнс. 1*
Разкази - Зигфрид Ленц. 3*
"Сутрин", "Най-добрият" и "Сто меденки" - Здравка Евтимова. 5*
Ех, ханове мои… 🧡
Разкази - Палми Ранчев.
Слаба работа…
Разкази - Иван Димитров. 1*
Сполучливо, един от разказите е озаглавен "Трагедия"…
Разкази - Олег Хафизов. 3*
Туморът СССР ще живей, докато има поне един да го помни, дори от преразказ…
В този брой има публикувани интересни фотографии на Мат Блак, от цикъла му наречен "География на бедността"!
Американският Юг като арена на библейски страсти и грехове винаги ще е магически, попаднал в ръцете на умел разказвач като Раш. Авторът определено има какво да предложи и заслужава отделно представяне на българския читател.
——
📖 Йосиф Бродски е култово име от епохата на студената война. Тъй като обаче е поет, той винаги ще се възприема дълбоко лично. Не успях да го оценя, с едно изключение - стихотворението ”Одисей към Телемах”. Епично, ясно и печално.
——
🐂 ”Полуодраният бик” от Ани Пру - 1,5⭐️
Сладкодумна, самовглъбена и абсолютно безразлична ми американска ретроспекция на един дълъг живот. Хайде сега, от ранчото до милионите и успешната кариера може даде разкаже доста по-раздвижено. Самодоволен стил, който бързо ме накара да зарежа разказа.
——
🥊 ”Ще се извиниш, ако трябва” от Бен Фоукс - 3,5⭐️
Един спортист по смесени бойни изкуства със западаща кариера се изправя пред някои нежелани истини. И пред съдбите на други недоволници, които му дават перспектива към собствените избори. Свеж и непринуден разказ, без претенции да се бори за велика литература - точно в това му е чарът.
——
👤”Сянка” от Колъм Маккан - 2⭐️
Не разбрах много идеята, но приятно написана история с действие в Ирландия. Когато се заредят тези вътрешни монологични изречения, от които почти нищо не става ясно, а на героинята ти иде да и светнеш един шамар за свестяване, значи, че авторът се е попренапрегнал, за да блесне над сивата, безпросветна гмеж. На мнозина историята ще допадне.
——
📕 Александър Шубранов е друго звездно име. Поетичните му преводи на роден език са разкрили не една вселена (от английски). Публикуваните му тук стихове са емоционално-образователна екскурзия във времепространството и виещите се около него митологеми.
——
🎭 ”Сутрин” от Здравка Евтимова - 4,5⭐️
Колко смелост, широко затворени очи, забрава и несекнала крачка напред или встрани се иска, за да посрещаш всяка утрин в края на един честно опропастен живот. И да дадеш някому надежда, че все пак за него някъде някога всичко може да бъде по-добре. Прекрасен, плавно и ненатрапчиво, но безмилостно приковаващ разказ.
Останалите два разказа на тази авторка, включени в броя, никак не ме докоснаха и не ги дочетох, но този е…истински.
——
🗽 ”От Рузвелт до Буш” от Ерик Хобсбом - 4⭐️
Когато един известен и популярен историк (комунист, либерал, скептик и идеалист, британец и евреин) в своята 85-годишнина си припомня онази Америка от първо лице, която си е лично негова, отделена от пошлостта и баналността, но и неповторимо противоречива. Това е извадка от автобиографиятя на Хобсбом, където 60-те препускат с бесен устрем, а историята спокойно вписва по някоя фраза за бъдещите любознатели. Хобсбом определено изглежда като онзи тип историци, които не си играят с изреждане и булет пойнтс, а те мятат на огневата линия на събитията с леко хладна британска дистанцираност. Явно ще го чета по-скоро от планираното.
——
В броя има и други разкази и материали, които за мен бяха пълнеж, но на мнозина вероятно ще допаднат.