Борис III - Цар на България, 1894-1943: труженик, гражданин, цар

by Пашанко Димитров, Pashanko Dimitroff

В тази книга, публикувана за първи път на английски език, а след това и от българското задгранично издателство "Хемус", авторът си е поставил за цел да очертае жизнения и политически път на цар Борис III.

Поради това и изложението му върви в две успоредни линии - от една страна се проследяват по-важните моменти от живота на монарха - неговото раждане, семейна среда, нрав, характер, бракът му с италианската принцеса Йоанна, семейството, което той създава с нея и пр., а от друга - много място е отделено на политическата история на България от времето на Берлинския конгрес от 1878 г. до наши дни.

266 pages, Paperback

First published January 1, 1986

Reviews

[Kiril]

На първо мѣсто, това е едно изключително увлекателно четиво за живота и дѣлото на Н.В. Царь Борисъ III. Въ нѣго не само сѫ изложени събития, настѫпили въ личния животъ на монарха, но сѫ представени и дѣйствията, мислитѣ и колебанията на Царя въ буреноснитѣ врѣмена, които млада и независима България преживѣва преди и по време на нѣговото царуване.

Разказътъ започва още съ оттеглянето на Н.В. Князъ Александръ I, преминава въ погледъ върху обявяването на независимостьта на страната, участието ѝ въ балканскитѣ, както и въ Първата свѣтовна война, за да кулминира въ разказъ, слѣдващъ социално-икономическия подемъ на страната, политическитѣ размирици и превратитѣ отъ 1923 г. и 1934 г., краткия периодъ на истинска демокрация въ началото на трийсетьтѣ години, както и годинитѣ, въ които Царятъ е принуденъ да се нагърби съ цѣлата власть в рѫцѣтѣ си, за да предпази държавата отъ поемане по пѫтя на болшевикитѣ или на нациститѣ. Специално внимание е отдѣлено и на въпроса съ спасението на българскитѣ евреи, както и на внезапната смърть на Царя и вероятнитѣ причини за послѣдната.

Хубавото на тази книга е, че авторътъ се опитва да запази своята обективность и освенъ положителнитѣ, изрѣжда и отрицателнитѣ черти на харизматичната личность Борис III. Въ творбата става дума за т.нар. "три основни грѣшки", допуснати отъ Царя.

***

Не на послѣдно мѣсто трѣбва да отбележа, че авторътъ сѫщо така завършва своето произведение съ една фраза, която дава точно описание на настоящето на нашия народъ: "Ние живѣемъ въ исторически вакуумъ". И наистина, прѣзъ послѣдния четвърть векъ у насъ така и не се случи нищо, което си заслужава да влѣзне въ страницитѣ на историята...