За втори път ми пропада ревю тук? Както и да е, мога пак да го напиша...
Очаквах военни разкази, а получих вакханлията на съветско-еврейската болшевишка революция. Грозно и страшно едновременно!
Едва укрепили се след победата в Гражданската война, безродните болшевишки пълчища започват низ имперски агресии срещу по-слабите си съседи, някои от които като Полша и Украйна, имат своя държава за пръв път след столетия жестоко руско иго.
Използвайки някакъв свой магически реализъм, Бабел ни пренася в тези смутни времена - Полско-съветската война (1919-1921), която за късмет на Европа болшевиките губят. Стилът му на писане ми напомня на този на Платонов и Шулц, които обаче са ми абсолютно нечетивни.
Бабел мрази евреите силно, сам той е евреин и напълно естествено е убит по време на една от многото вътрешни чистки в редовете на болшевишките чудовища през 1940 година.