What do you think?
Rate this book
Гладни сърца
Веселина Седларска вплита в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място.
И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един – тривиален.
Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, а късметът може да се подарява. Животът е пълен с истории, които изкривяват времето и пространството и ги превръщат в нещо друго – не във физични, а в човешки величини.
И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един – тривиален.
Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, а късметът може да се подарява. Животът е пълен с истории, които изкривяват времето и пространството и ги превръщат в нещо друго – не във физични, а в човешки величини.
204 pages, Paperback
Published January 1, 2021
3 people are currently reading
68 people want to read
About the author
Веселина Седларска
12 books43 followersVeselina Sedlarska was born in 1954 in Straldzha. She graduated from the English high school in Plovdiv. Then she graduated journalism at Sofia University. She specialized in journalism in the USA. She has worked in numerous media in Bulgaria. She is also an author of several books.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
December 27, 2021
Обичам разкази, но очакванията ми към тях не е да са непременно интересни. Не мисля, че такова очакване е справедливо предвид краткия формат и изначалния замисъл на автора. Само че разказите в “Гладни сърца” са и интересни, освен че са приятни, смислени, затрогващи, написани ясно и изчистено, без претенции и оригиналничене.
Всички разкази ми харесаха, от първия до последния. Но най-много ме уцелиха душевно “По особено мъчителен начин” (една убийца и нейната психоложка), “Бързо вкъщи” (улична несрета, етюд с един контейнер за боклук), “Три дни” (за неизкупените грехове от Възродителния процес), “Линийката” (детето на сляпата и глухия има най-хубавата линийка в класа, откъде-накъде) и “Джейн Еър” (когато мечтаеш за класика в оригинал на издателство “Пенгуин”, но някой друг сбъдне мечтата ти чрез теб).
Социалната драма я има, донякъде, но интересното е, че и в печалните епизоди не се е стигнало до крайности и умишлено преекспониране на трагедии, ей така, за да му е гадно на читателя и да му се напомня колко ужасен е тоя, българският живот. Напротив, даже поантата често е, простете за ученическата дума, жизнеутвърждаваща – надежда има и в болничната стая, и до кофата за боклук, и в затворническата килия. Това е добро напомняне за живот, в който има повече борба за оцеляване, отколкото борба за добруване, и в който обикновеният човек рядко има последната дума.
По някакъв вълшебен писателски начин Веселина Седларска успява едновременно да се доближи до родната реалност, но и да се дистанцира общочовешки от нея, без да навлиза в кичозен битовизъм с псевдопатриотични елементи. Вече ми идват в повече грънци, тигани, ракии, мусаки и пицарии в българската съвременна литература, но тук е писано с вкус и мярка.
В хумористичния предговор Веселина Седларска ни казва, че е почерпила истории от истинския живот, със съотвените видоизменения, разбира се. Мисля, че и без това твърдение би станало ясно, че става дума за реалност подправена с щипка фикция. Разказите са толкова естествено звучащи, че са почти репортажни (дългата журналистическа практика на авторката си е казала думата).
Може да давате и подарявате сборника без притеснение – струва ми се, че това е универсалният книжен подарък, който би достигнал до максимално много хора.
Всички разкази ми харесаха, от първия до последния. Но най-много ме уцелиха душевно “По особено мъчителен начин” (една убийца и нейната психоложка), “Бързо вкъщи” (улична несрета, етюд с един контейнер за боклук), “Три дни” (за неизкупените грехове от Възродителния процес), “Линийката” (детето на сляпата и глухия има най-хубавата линийка в класа, откъде-накъде) и “Джейн Еър” (когато мечтаеш за класика в оригинал на издателство “Пенгуин”, но някой друг сбъдне мечтата ти чрез теб).
Социалната драма я има, донякъде, но интересното е, че и в печалните епизоди не се е стигнало до крайности и умишлено преекспониране на трагедии, ей така, за да му е гадно на читателя и да му се напомня колко ужасен е тоя, българският живот. Напротив, даже поантата често е, простете за ученическата дума, жизнеутвърждаваща – надежда има и в болничната стая, и до кофата за боклук, и в затворническата килия. Това е добро напомняне за живот, в който има повече борба за оцеляване, отколкото борба за добруване, и в който обикновеният човек рядко има последната дума.
По някакъв вълшебен писателски начин Веселина Седларска успява едновременно да се доближи до родната реалност, но и да се дистанцира общочовешки от нея, без да навлиза в кичозен битовизъм с псевдопатриотични елементи. Вече ми идват в повече грънци, тигани, ракии, мусаки и пицарии в българската съвременна литература, но тук е писано с вкус и мярка.
В хумористичния предговор Веселина Седларска ни казва, че е почерпила истории от истинския живот, със съотвените видоизменения, разбира се. Мисля, че и без това твърдение би станало ясно, че става дума за реалност подправена с щипка фикция. Разказите са толкова естествено звучащи, че са почти репортажни (дългата журналистическа практика на авторката си е казала думата).
Може да давате и подарявате сборника без притеснение – струва ми се, че това е универсалният книжен подарък, който би достигнал до максимално много хора.
Read
December 6, 2021Веселина Седларска - "Гладни сърца", изд. "Сиела" 2021
Току-що затворих една от онези книги, за които или сядаш да пишеш веднага след прочитането, или "премълчаваш" и просто ги оставяш да живеят в сърцето ти.
Една от онези книги, които си готов да започнеш отново да четеш минути след като си прочел последната страница. Книгите, които искаш да погълнеш наведнъж и в същото време не искаш да дочетеш.
Тя е от онези книги, за които казват: "Искам да я прочета, но не искам да свършва".
Тази книга не е просто сбор от истории. Не е дори само сборник от истории "по действителен случай". Тази книга е жива. Четеш и имаш чувството, че това не са просто неща, които са се случили някъде, веднъж, на някого. А ти се струва, че всяка от тези истории има продължение, че нещата не са свършили дотук, че после се е казало и случило още много, просто ти не го знаеш.
Каквато и дума да използвам, за да опиша тези разкази, тя ще е слаба. Тук думи като "силни", "въздействащи", "изумителни", "запомнящи се", "спиращи дъха" ще звучат като слаби, нищо незначещи клишета.
Тази книга наистина е жива. Има глас - не, всъщност много гласове - и душа. Четох в предговора как са събрани историите в нея и това допълнително събуди любопитството ми. Защото всеки може да събере и запише истории - но умението, майсторството, е в това да успее да ги предаде така, че едновременно да не загубят автентичното си звучене, и да звучат добре в литературно отношение. Веселина Седларска го прави блестящо. Гласът на автора и разказвача са се слели, историите не просто увличат - те повличат читателя със себе си и дори ако поиска да спре за миг, както се случи с мен на два-три пъти, то е само колкото да поеме дъх и да се подготви да продължи нататък.
Няколко от историите - "Слепият час", "По особено мъчителен начин", "Стъклен късмет", "Танго за един" - бих причислила към категорията "разкази с неочакван край". Рядко използвам подони изрази, но два от изброените наистина ме накараха да настръхна. И може би някой ще каже, че краят на "По особено мъчителен начин" е предвидим. Аз обаче го прочетох поне два пъти, преди да осъзная колко е зловещ... и справедлив по някакъв странен начин. И всъщност именно изброените разкази ми въздействаха най-силно и се запечатаха в ума и душата ми.
Веселина Седларска пише прекрасно. И няма никакво значение дали героите й са мъже или жени - толкова умело са предадени типичното поведение и говорене и за двата пола, така сполучливо е "влязла в кожата" и на мъжките, и на женските персонажи, че за мен беше просто изумително.
Обикновено такива сборници носят името на някой от включените в тях разкази. Тук не е така. Но не е и нужно. Защото цялата тази книга е едно огромно сърце. Сърце, изпълнено с любов, съчувствие, съпричастност. Сърце, побрало истории, които няма как да бъдат забравени.
Благодаря за тази книга!
Току-що затворих една от онези книги, за които или сядаш да пишеш веднага след прочитането, или "премълчаваш" и просто ги оставяш да живеят в сърцето ти.
Една от онези книги, които си готов да започнеш отново да четеш минути след като си прочел последната страница. Книгите, които искаш да погълнеш наведнъж и в същото време не искаш да дочетеш.
Тя е от онези книги, за които казват: "Искам да я прочета, но не искам да свършва".
Тази книга не е просто сбор от истории. Не е дори само сборник от истории "по действителен случай". Тази книга е жива. Четеш и имаш чувството, че това не са просто неща, които са се случили някъде, веднъж, на някого. А ти се струва, че всяка от тези истории има продължение, че нещата не са свършили дотук, че после се е казало и случило още много, просто ти не го знаеш.
Каквато и дума да използвам, за да опиша тези разкази, тя ще е слаба. Тук думи като "силни", "въздействащи", "изумителни", "запомнящи се", "спиращи дъха" ще звучат като слаби, нищо незначещи клишета.
Тази книга наистина е жива. Има глас - не, всъщност много гласове - и душа. Четох в предговора как са събрани историите в нея и това допълнително събуди любопитството ми. Защото всеки може да събере и запише истории - но умението, майсторството, е в това да успее да ги предаде така, че едновременно да не загубят автентичното си звучене, и да звучат добре в литературно отношение. Веселина Седларска го прави блестящо. Гласът на автора и разказвача са се слели, историите не просто увличат - те повличат читателя със себе си и дори ако поиска да спре за миг, както се случи с мен на два-три пъти, то е само колкото да поеме дъх и да се подготви да продължи нататък.
Няколко от историите - "Слепият час", "По особено мъчителен начин", "Стъклен късмет", "Танго за един" - бих причислила към категорията "разкази с неочакван край". Рядко използвам подони изрази, но два от изброените наистина ме накараха да настръхна. И може би някой ще каже, че краят на "По особено мъчителен начин" е предвидим. Аз обаче го прочетох поне два пъти, преди да осъзная колко е зловещ... и справедлив по някакъв странен начин. И всъщност именно изброените разкази ми въздействаха най-силно и се запечатаха в ума и душата ми.
Веселина Седларска пише прекрасно. И няма никакво значение дали героите й са мъже или жени - толкова умело са предадени типичното поведение и говорене и за двата пола, така сполучливо е "влязла в кожата" и на мъжките, и на женските персонажи, че за мен беше просто изумително.
Обикновено такива сборници носят името на някой от включените в тях разкази. Тук не е така. Но не е и нужно. Защото цялата тази книга е едно огромно сърце. Сърце, изпълнено с любов, съчувствие, съпричастност. Сърце, побрало истории, които няма как да бъдат забравени.
Благодаря за тази книга!
February 17, 2023
Редувам работа от вкъщи с ходене до офиса и понеже не ми се мъкнат "тухли" из транспорта, чета паралелно биографията на Сър Тери Пратчет и ето този сборник от разкази: "Гладни сърца" на Веселина Седларска.
Снимах книжното тяло с разкошната корица (дело на Фиделия Косева) в чест на моята баба Станка (светло й небе). Тя героично изплете за всичките си пет внучета по един чеиз. Да, не се шегувам. Тази страхотна жена, влюбена в любовните романи, трагичните истории по действителен случай, заплетените кримки и в плетенето на една кука, успя в свободното си време да изплете 5 покривки за спалня, пет големи и пет малки покривки за кръгла маса, голям брой каренца, сещате се как едно време си покривахме с такива телевизорите, слагахме си ги под чашките с кафето, под формата за тортата, по секцийките под "прахосъбирачките"... Донякъде от нея ми е и любовта към четенето, разбира се. Та защо тръгнах да обяснявам за баба ми. Защото този сборник беше като срещи с нея. Разкази за големи житесйки неща - пазени тайни, табута, разкази за дребни ежедневни случки, които после са късчета злато в спомените ни. И колко ярки остават случките от детството, а как посивяват тези от по-късните етапи на живота. И как горчат грешките, да не ги назовем направо грехове, че патетизмът би бил излишен. Много хубава първа за мен среща с тази авторка. Сърдечни багодарности наслънчевото момиче Rossi Dimitrova за тази препоръка. Ще дам книгата и на майка ми за носталгично и щастливо завръщане в моменти от миналото, когато също сме били щастливи.
Снимах книжното тяло с разкошната корица (дело на Фиделия Косева) в чест на моята баба Станка (светло й небе). Тя героично изплете за всичките си пет внучета по един чеиз. Да, не се шегувам. Тази страхотна жена, влюбена в любовните романи, трагичните истории по действителен случай, заплетените кримки и в плетенето на една кука, успя в свободното си време да изплете 5 покривки за спалня, пет големи и пет малки покривки за кръгла маса, голям брой каренца, сещате се как едно време си покривахме с такива телевизорите, слагахме си ги под чашките с кафето, под формата за тортата, по секцийките под "прахосъбирачките"... Донякъде от нея ми е и любовта към четенето, разбира се. Та защо тръгнах да обяснявам за баба ми. Защото този сборник беше като срещи с нея. Разкази за големи житесйки неща - пазени тайни, табута, разкази за дребни ежедневни случки, които после са късчета злато в спомените ни. И колко ярки остават случките от детството, а как посивяват тези от по-късните етапи на живота. И как горчат грешките, да не ги назовем направо грехове, че патетизмът би бил излишен. Много хубава първа за мен среща с тази авторка. Сърдечни багодарности наслънчевото момиче Rossi Dimitrova за тази препоръка. Ще дам книгата и на майка ми за носталгично и щастливо завръщане в моменти от миналото, когато също сме били щастливи.
November 9, 2021
Няма нещо което да съм чела от авторката и да не ми е харесало и затова не мисля, че оценката ми е безпристрастна :)
"Наясно съм, както съм сигурна, че сте наясно и Вие, че човек цял живот общува само със себе си. Другите са нужното средство за общуване със себе си, инструмент, огледало."
"Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот - вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи - както ти решиш."
"Наясно съм, както съм сигурна, че сте наясно и Вие, че човек цял живот общува само със себе си. Другите са нужното средство за общуване със себе си, инструмент, огледало."
"Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот - вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи - както ти решиш."
March 3, 2024
Изумителни разкази, изумителна Веселина Седларска! Всички ме уцелиха в сърцето, всички! Но това, което започвам все повече да уважавам у писателката (която все нарича себе си журналистка, а пише удивително) е кроткостта, обективността, обраността. Разказва всяка история като на кафе, без претенции, без нравоучения, просто наблюдава човека и разказва живота.. И храни гладните ни сърца!
May 3, 2024
Деликатен и красив предшественик на "Животът е тълковен речник".
October 26, 2022
Биография на нашето поколение в кратки разкази, кой от кой по-меденосладки - влизат през очите и горчат чак в сърцето. Но само последната история ме разплака...
November 4, 2021
На крак:
Да се пише достъпно, така че да бъдеш разбран от "обикновения" читател е трудно за много писатели, които дават мило и драго да ги припознават като големи писатели. Да се пише за мистериозни материи (каквото е сърцето) с прозрение и лекота никак не е лесно.
Въобще, да се пише “просто” е сложна работа. И Веселина Седларска я умее.
Всеки от разказите в тази книга е колкото емоционално автентичен и психологически прецизен, толкова и художествено изпипан. Всяка история е колкото “истинска", толкова и “литературна”. Седларска пише в традицията на добрия изпитан наратив (с начало, среда и край), но и с лекотата на съвременния, еманципиран разказвач, който не се свени от езика и нагласите на днешното време. Повечето от разказите са в онова скъсяващо дистанцията до читателя “сказ”-повествование, което най-ефективно използва устната традиция, за да разказва на едни човешки същества, какво се случва с други човешки същества. Веселина Седларска с право може да бъде наречена чувствителен колекционер на малки човешки истории. Нейният инстинкт на журналист и публицист, развиван десетилетия наред сега работи в интерес на литературата ни. Мисля, че със закриването на повечето сериозни журналистически трибуни, ние загубихме острото перо на журналиста Веселина Седларска, но пък българската литература спечели един великолепен разказвач.
Много ми се говори за тази страхотна колекция от истории, много любими имам в нея. Има няколко, които плачат за екранизация, а “Стражари и апаши” си е моноспектакъл отвсякъде.
Да се пише достъпно, така че да бъдеш разбран от "обикновения" читател е трудно за много писатели, които дават мило и драго да ги припознават като големи писатели. Да се пише за мистериозни материи (каквото е сърцето) с прозрение и лекота никак не е лесно.
Въобще, да се пише “просто” е сложна работа. И Веселина Седларска я умее.
Всеки от разказите в тази книга е колкото емоционално автентичен и психологически прецизен, толкова и художествено изпипан. Всяка история е колкото “истинска", толкова и “литературна”. Седларска пише в традицията на добрия изпитан наратив (с начало, среда и край), но и с лекотата на съвременния, еманципиран разказвач, който не се свени от езика и нагласите на днешното време. Повечето от разказите са в онова скъсяващо дистанцията до читателя “сказ”-повествование, което най-ефективно използва устната традиция, за да разказва на едни човешки същества, какво се случва с други човешки същества. Веселина Седларска с право може да бъде наречена чувствителен колекционер на малки човешки истории. Нейният инстинкт на журналист и публицист, развиван десетилетия наред сега работи в интерес на литературата ни. Мисля, че със закриването на повечето сериозни журналистически трибуни, ние загубихме острото перо на журналиста Веселина Седларска, но пък българската литература спечели един великолепен разказвач.
Много ми се говори за тази страхотна колекция от истории, много любими имам в нея. Има няколко, които плачат за екранизация, а “Стражари и апаши” си е моноспектакъл отвсякъде.
July 4, 2022
Поредната книга на Веселина Седларска, която обожавам.
Всеки разказ е толкова специален, поднасящ различно послание с различни хора и съдби. Имаше някои, за които след това си мислех, преди да заспя, най-вече защото са по истински случай. Има толкова добри хора, толкова любов, за която понякога сме слепи, обзети от собствените си мисли и влечения. Какво има най-много? Истинска жар. Може да е породена от загуба, може да е от щастие, няма значение. Хора, които са усетили живота по красив или нещастен начин, но които не се отказват и продължават напред. Много дълбоко ме жегна. Всеки разказ ми даде различна емоция, която да ми напомни какъв може да е животът.
Обичам, препоръчвам, ще я пазя и ще си я препрочитам!
Всеки разказ е толкова специален, поднасящ различно послание с различни хора и съдби. Имаше някои, за които след това си мислех, преди да заспя, най-вече защото са по истински случай. Има толкова добри хора, толкова любов, за която понякога сме слепи, обзети от собствените си мисли и влечения. Какво има най-много? Истинска жар. Може да е породена от загуба, може да е от щастие, няма значение. Хора, които са усетили живота по красив или нещастен начин, но които не се отказват и продължават напред. Много дълбоко ме жегна. Всеки разказ ми даде различна емоция, която да ми напомни какъв може да е животът.
Обичам, препоръчвам, ще я пазя и ще си я препрочитам!
May 21, 2025
Разказите много им допаднаха. Открих вътре "кодирания език" на едно отминало време - напитки алтай, имена на пионерски отряди и други такива "private jokes", които са остатъци от едно отминало време и новите поколения не биха разбрали.
Стилът на автора е чудесен- изчистен и ясен , думите са пронизващи като стрели и след като си прочел последното изречение на всеки разказ ти е ясно, че макар и историята да продължава, просто няма какво друго да се каже за нея, най-важното е вече на листа.
Стилът на автора е чудесен- изчистен и ясен , думите са пронизващи като стрели и след като си прочел последното изречение на всеки разказ ти е ясно, че макар и историята да продължава, просто няма какво друго да се каже за нея, най-важното е вече на листа.
May 6, 2024
“Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот - вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи - както ти решиш”
Преминаването през тази книга остава някъде в “слепия час”, в който няма значение дали възкръсваш или умираш.
Преминаването през тази книга остава някъде в “слепия час”, в който няма значение дали възкръсваш или умираш.
January 11, 2022
Увлекателно написани разкази, истории от живота. Абсолютно искрени,усмихващи и натъжаващи ни. Част от тях бих нарекла с неочакван край. Всичките успяха да ме докоснат. Много добро начало за автора в този жанр.
November 7, 2021
Калейдоскоп от истории, разказани майсторски.
November 11, 2021
Още от самото начало тази книга се превърна в любимата ми книга на Веселина Седларска. Живот, сълзи и смях от първа до последна страница. Препоръчвам горещо!
November 18, 2021
Нахрани ми сърцето :)
Какво повече да кажа…
Благодаря, Веси ❤️
Какво повече да кажа…
Благодаря, Веси ❤️
December 24, 2021
Всеки разказ е като коледен подарък, който разопаковах с такова удоволствие...
April 17, 2022
Просто уникална!
October 10, 2022
Любима Веселина Седларска ❤️
December 26, 2023
5 звезди са и малко на тази книга
June 27, 2024
Поплаках малко, признавам
February 19, 2025
Благодаря!
August 11, 2022
Чудни разкази, неочаквано леки за четене – някои с чувство за хумор, други с неочакван край, но всички са по човешки правдиви.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews