Отношенията на Средновековна България със Златната орда, една от суперсилите в цяла Евразия през XIII – XIV в., дълго са подценявани в историческата наука и остават почти непознати за широката публика.
В книгата, създадена от д-р Георги Владимиров и проф. Пламен Павлов, са проследени взаимоотношенията на двете български средновековни държави с могъщата „степна империя“, както и с нейното собствено развитие.
Засилва се значението на градовете, международната търговия и ислямската култура – процес, в който важна роля играят българските земи на Волга, както и съседството с България на Дунав.
До каква степен Второто българско царство е пряко засегнато от завръщащите се от похода си в Централна Европа орди на хан Бату?
Какво довежда по-късно до въстанието на Ивайло?
Кой български владетел преодолява татарската хегемония и каква е съдбата на Вoлжка България?
Това са само част от въпросите, чиито отговори ще намерите из страниците на новото илюстрирано издание.
Георги Владимиров е български историк, доктор по история, магистър по теория и история на културата. Работи по проблеми на средновековната история и култура на Дунавска и Волжка България, културните модели и техния сравнителен анализ, проявите на българското в разнообразни историко-културни контексти. Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), член на Съюза на учените в България и на Българското дружество по история на медицината. Главен редактор на списание „Летописи” (орган на БАНИ). Член на редколегиите на списание „Золотоордынское обозрение” – издание на Центъра за изследване на историята на Златната орда „М. А. Усманов” към Института по история на Академия на науките на Република Татарстан, и на Международния годишник по история на медицината „Асклепий”.
Георги Владимиров е носител на Международната награда „Проф. Франциско Герра” (2005 г.) за млад учен с приноси в изучаването на историята на медицината, на Годишната награда за високи научни постижения (2009 г.) и на Грамота за научно-приложен принос в сферата на хуманитаристиката (2011 г.) от Съюза на учените в България за проучванията си в областта на волжкобългарското културно наследство.
Много хубава книга, за съжаление информацията, с която разполага историографията до момента, е оскъдна. Чудесно допълнение към „Етюди по история и култура на Волжките българи“, другата книга на д-р Владимиров, която имам. Ще си взема и „Другата България на Волга. Изгубената цивилизация“. Въпреки че тук става дума предимно за дунавските българи, което прави книгата още по-интересна. За съавтора проф. Павлов няма смисъл да се говори.
Великолепни са цветните илюстрации на миниатюри и находки в края на книгата, а библиографията е много голяма (за съжаление, доста е на руски, език, който не говоря (а и не искам, не за друго, никога не ми е харесвал).
PS. Много имена, много дати, много събития, поместени в 117 страници. Нужно е много повече четене, за да се запомни всичко от хора неисторици. :-)
PPS. Един читател вече беше питал, но да попитам и аз - тази книга има ли редактор? Не издглежда да е имала.
Увлекателен и синтезиран обзор на взаимоотношенията между Татарите и Бъгларите и техните ефекти преди евентуалното Османско завоевание. Лично много не ме интересуваха частите за Волжка България, но не бяха и толкова много.
Интересно четиво за мен като лаик по темата. Началото е тромаво, с много и прекалено дълги уводи. Определено се набляга, че темата е много мъглява и неизследвана. Ако е имало редактор, никак не е добре положението. Особено началото е пълно с пунктуационни грешки. Непростимо е да има грешно пренесени думи на нов ред...
Добро изследване по темата. Искаше ми се да още по-подробно, но лимитът на изворите ми е известен. Владимиров и Павлов задават много, много интересни въпроси...на някои от които ако получим отговор ще бъде изключително интересно за родната история.
Интересна книга. Макар и на кратко тя дава представа на интересуващите се от темата, кои всъщност са монголите, кои са наричани татари, кои са волжките българи и какво представлява Златната орда.