Пауновото перо

by Никол Данева

Чу се плясък, над поляната се спусна голяма сянка и като паднала от небето златисто-зелена светкавица, там се приземи самият Змейко Златокрилко. С кацането се превърна на човек и се запъти към седналото под дъба момиче. Изумената Яна не знаеше какво да прави, да се радва ли, да се крие ли от него в корубата. Дали все пак да не се върне в пещерата със Змейко, да изчака там „спасителния отряд“? Но онзи връх е непристъпен, как биха се качили с конете си момчетата?! Или да остане тук, при самодивите, но да продължи с опитите за бягство... по някакъв начин... Но как?! Може би все пак трябва да потърси онези билки разделни? Докато се чудеше, събудените самодиви скочиха и ядосано викнаха към змея да не пипа тяхната малка мома. Внезапно Яна се озова между два лагера: отдясно я държеше за ръката Змейко, отляво здраво бе хваната за другата ръка от Магда, подкрепяна от двете си дружки.

Тръгнали да търсят отвлечената от змей Яна, нейните близки се озовават в чудния свят на българските приказки. Редът там е нарушен, а възстановяването му зависи единствено от тях. Това е роман-приказка за всички, които се интересуват от българска митология, независимо от възрастта. И докато по-младите читатели изживяват вълнуващи премеждия сред змейове, юнаци и самодиви, то големите, с помощта на приложения Пътеводител, ще съзрат зад познатите образи древни вярвания с прастари корени – тракийски, дори орфически.

Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Никол Данева (псевдоним на Йорданка Стефанова Николова), e родена на 6.05.1954 г. във Варна. Живее от 1962 г. в София, къдетo завършва Немската езикова гимназия. Висшето си образование получава в Техническия университет като инженер по компютърни системи, но работи твърде кратко по специалността в Института по Изчислителна техника в София. Няколко години е редактор в списание „Киноработник”, където първоначално отговаря за материалите с техническа насоченост, после работи и като водещ на брой, автор на статии, автор на интервюта с наши и чужди кинодейци, участва в кинофестивали като редактор. Завършва курс по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. В годините на „перестройката” завършва кинорежисура в Москва, където се обучава в групите на кинорежисьорите Глеб Панфилов и Александър Митта. Режисьор е на две късометражни игрални новели („Мъжки момчета”, 1988 г., и „Гаф”, 1990 г.), заснети в Студия за игрални филми „Бояна” с участието на едни от най-добрите ни актьори, между които Георги Русев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Анани Явашев, Катерина Евро, Антон Радичев и други. След настъпилите в страната промени за кратко работи като редактор в списание, служител в галерия, рекламен агент и др. Работила е седем години като редактор в кабелна телевизия. От 2005 г. се отдава изцяло на творческа дейност. Автор е на романите „Третият или Реквием за един убиец” (2006), „Черната котка” (2007), „13 рози” (2008), „Заклинанието” (2010), „Трите вещици и Лабиринтът” (2011) и „Шифърът на кръста” (2014) както и на пътеписа „Аляска. Едно българско момиче в Земята на Последната граница”.

Reviews

[Ralitsa Vasileva · Rating 4 out of 5]

3.5/5

Започна много обещаващо. Забавен начин за разказване на приказки, но към края взе да става досадна и твърде много разтеглена.
Книгата е нов и остроумен начин да запознае читателя с българските приказки като ги представи под формата на тийн фентъзи.
За тези които искат да добият и по-задълбочен анализ за произхода и историята на героите от приказките, в края на книгата има сбито изследване на авторката.

Като цяло е добра. Бих я чела на дете. За възрастен може да е малко недостатъчна.

[Anna Gancheva · Rating 4 out of 5]

Много приказки обединени в една сюжетна линия.