Седем години в Тибет Незабравим портрет на тибетската религия, култура и обичаи, превърнал се във вечна класика.
Когато знаменитият австрийски алпинист Хайнрих Харер се отправя на експедиция до Нанга Парбат през 1939 г., той не подозира, че няма да види родината си в продължение на повече от десетилетие. Избухването на Втората световна война го застига и Хайнрих е изпратен в британски концентрационен лагер в Индия. С цената на нечовешки усилия, глад и жажда успява да избяга, да прекоси планините на Тибет и да стигне до „Забранения град“ – Лхаса, където намира убежище.
Хайнрих научава езика и опознава мистичния Тибет по-добре от който и да било чужденец по онова време. Приет сърдечно от тибетците, той участва в ежедневието, празниците и обичаите им. Сприятелява се и с четиринайсетия Далай Лама и става негов частен учител. А когато неизбежното се случва и китайските комунисти нападат Тибет, го придружава в бягството му до Индия.
Хайнрих Харер прекарва седем години в Тибет, но Тибет остава в сърцето му за цял живот. Благодарение на неговия жив разказ, целият свят се докосва до магията на тази загадъчна страна и нейния народ, който не губи вярата си въпреки трагичната си съдба.
Филмът съм го изгледал много отдавна, дойде време и за книгата. Общо взето през първата част на книгата Харер разказва за военнопленническия лагер, в който е попаднал с началото на Втората Световна Война и много опити за бягство и достигане на граници на Тибет, както и всичките препятствия и перипетии, които ги съпътстват. Във втората част вече става в дума с детайли за живота му в Тибет, за привичките на народа, обичаите и така до началото на китайската окупация. За жалост от едно време силните издевателстват върху слабите.
Разказът в тази книга започва с бягството на автора от концентрационен лагер в Индия. С огромни усилия и нечовешки лишения той успява да прекоси границата и да стигне до Тибет. В този момент читателят се пренася в една сюрреалистична приказка, от която научаваме много за Тибет - страна, обгърната в мистерия и будеща въображението. Срещаме се с тибетските номади, потапяме се в горещи хималайски извори при температури от -30°С и попадаме в свещения за тибетците град Лхаса. Тибетските вярвания за нас биха били странни, това са хора, които вярват, че всеки живот е свещен и спасяват дори мухите, които се давят в чашите им. От друга страна, в Тибет все още вярват, че Земята е плоска. Това е книга, която ни пренася в други измерения - на мир, духовност и разбирателство, от които нашия свят само може да се поучи.
Книгата ми хареса в пъти от филма, който повторих точно по тази причина. Брад Пит е арогантен ариец, а Тибет е показан примитивен. Хайнрих Харет е далече от тези холивудски заключения и опростяване, книгата е много интересна и показва не само детайли от живота в Тибет по време на 2СВ, но и силата на волята.
Книгата е интересна, показва друга страна на втората световна в първата си част и Тибет преди окупацията им от Китай във втората. Не е особено увлекателна, но историята си струва, има какво интересно да се научи.