Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги... Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос... Какво би било... Какво би било, ако... Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни? Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, събрани в едно тяло. А Лиъм? Той беше моето наказание и моето спасение. Отровената душа понякога намира изцелението си. Но в други случаи е толкова покварена, че никое спасително въже не е способно да я измъкне...
Една история за моралното падение. За човешките страхове и нечовешката смелост. За загубените каузи и ненадейната надежда. За преданост и дълг, чието съдържание е изкривено из основи. И най-вече история за любов. С омърсен смисъл и с най-чиста същност...
Ще започна с това, че книгата ми вървеше изключително бавно. Но не защото не ми харесваше. Напротив! Много хубава история и много красиво написана. Но самият стил на Никол Калева е толкова описателен и интелигентен, с толкова прецизност към детайла, толкова наситен с гледки и с толкова философски и екзистенциални размисли на моменти, че човек няма сили да продължи да чете без да си направи почивка. За човек като мен, който обича повече действието и който иска да препуска през страниците е много трудно да се стопира сам и да поеме дъх, за да размисли. А тази книга дава толкова голямо поле за размисъл. Хареса ми възможността за втория шанс заложен в книгата, макар тук да беше чрез външна намеса и по-точно чрез амнезия. Но напоследък често мисля за това, че човек трябва да бъде преди всичко щастлив и около това да гради живота си. Във водовъртежа на проблемите много често потъваме в ежедневните си злободневни задължения и забравяме, че времето лети, а в един момент сме забравили и да бъдем щастливи. Това се случва и с главната героиня Джесика, която е толкова добра в професията си, че се е превърнала в коравосърдечна и злонамерена кучка. За нея е важно само да изкарва парите си, без значение колко зло ще донесе това на опонентите й. Кармата ѝ обаче я настига и то в момент на крайно блаженство, точно когато се наслаждава на любовна авантюра по време на почивката си. Губейки паметта си, Джесика започва нов живот - простичък, но спокоен, в който оценява всичко около нея и има време да се наслади на всеки изгрев или залез. Но и живот с един прекрасен мъж, който по чудодеен начин съдбата е изпратила насреща ѝ. Лиъм е човек, който черпи с пълни шепи от всичко, което може да вземе. Претърпял ужасен инцидент в миналото си, той знае, че всеки ден е от значение и трябва да го изживее подобаващо и запомнящо, защото може и да е последен. Той е този, който учи Джесика как да бъде доволна от малките неща, как може да кара едва ли не само със слънцето, океана и вълните и малката къщичка на плажа. Той е този, който ѝ показва, че няма нищо по-важно и по-ценно от тук и сега и тяхната зародила се любов. И все пак дали Джесика ще съумее да се справи с предизвикателствата на простичкия живот или при първия бегъл спомен от забравеното минало ще се уплаши и ще хукне да бяга?! Много важен аспект в книгата е - семейството на Джесика, при това - приемно семейство, при което тя е намерила само топлина и уют, което е повярвало в нея и което я е заобичало повече и от родно семейство. Хареса ми как героите в книгата си взаимодействат, как дори второстепенните персонажи заемат важни роли, колко пълнокръвни и истински са всички. Хареса ми и избраната дестинация в романа, защото авторката ни отвежда на хавайските острови и много ерудирано ни развежда из тях, описвайки ни толкова много неща от природата и културата им, че на човек му се приисква наистина да ги посети. Определено се затвърждава мнението ми, че Никол Калева умее да пише, при това го прави красиво, увличащо и запомнящо се и писането ѝ е класи над доста чуждоезикови автори издавани в България. 5*
Никол Калева ми е любимата българска авторка, още от първа глава на "Всичките ми ангели". Мила Никол ти заслужаваш да бъдеш оценена и отвъд нашите граници. Творчеството ти е вдъхновяващо, докосващо и запомнящо се. С тази история не изневери на таланта си, да разказваш човешки истории, които читателят да съпреживие. Джесика Донован е с такъв сложен живот, съшит с различни човешки взаимоотношения, с трудно и неизживяно детство. Тя ще се изгради до силна личност, която ще се срине, за да се изгради отново по-правилния начин. А Лиъм, бе като светъл лъч, свеж като морски бриз, със заразителна усмивка, която ще ви покори.
Съдбите и на двамата ще се сблъскат за да получат най-ценните си уроци и то не по сърф (😅), а за прошката, цената на щастието и какъв е смисълът от това. Авторката ще засегне няколко житейски теми, които ще оставя сами да проверите.
Какво би било, ако вкъщи имаш първокласник и той реши да се учи да срича с новата ти книга? Би било, 7 дневно четене на книга, 7 дневно обясняване защо се смея, защо се ядосвам и защо подсмърчам. Мда, малкия се мъчеше да ми чете от книгата. Както някой са писали - има нещо в писането на Никол, което те кара да разгръщаш като прегладнял всяка следваща страница, макар, че при мен беше трудно разгръщането. История за човешките чувства, за прошката, за семейството. История, която се настанява в душата ти и те кара да се замислиш и за своя живот.
Никол Калева има уникален и изключително завладяващ начин на писане! Ако търсите лек любовен роман изпълнен с клишета, това не е книгата за вас, но ако търсите дълбочина, текст, който ви кара да се замислите за живота, да се вгледате вътре в себе си, то това е книгата за вас! Никол пише толкова интелигентно и описателно, че щом вземеш книгата в ръце не можеш да я оставиш до последната страница! Джесика и Лиъм са толкова многопластови образи, че няма как да не им симпатизира човек, особено след като ги опознае. Двамата са толкова различни, най-вече във вижданията си за живота и как са реагирали на даден ситуации и преживявания, но в същия момент са толкова свързани и просто перфектно се допълват! Лиъм е точно това, от което Джесика се нуждае, за да преоткрие себе си и да достигне щастието и спокойствието, което търси!
Никол Калева е едно ново откритие за мен. Това е втората ѝ книга, която чета и след затварянето на последната страница, предизвика такава палитра от чувства и емоции... Душата ми щурува като развихрена вълна, възхитена съм за пореден път. Прекланям се пред нейния талант и способност да омагьосва с историите си и така плавно да те потапя в тях, да те кара да си съпричастен към съдбите на нейните герои, които не са никак леки.
Много харесах образа на главната героиня Джесика, нейното чувство за чест и дълг към обичното ѝ семейство, стремежа ѝ за оцеляване и борбената ѝ натура. Сестра ѝ Лейла също впечатлява със своята лоялност и интуитивност. Тяхната връзка бе неразривна и много истинска. Такива трябва да бъдат отношенията между две сестри, силно емоционални и безусловно да разчитат една на друга. Amicus animae dimidium❣️
Главният герой, Лиъм би могъл да бъде тайната фантазия на всяко едно момиче. Винаги усмихнат, динамичен, с чувство за хумор и много харизматичен. Той бе този, който успя да вникне "под повърхността", истинската същност на Джес. Да я обикне такава каквато е, да я приеме с всичките ѝ предимства и недостатъци. Той нито за миг не се опита да я промени и прости непростимото... Малцина са тези, които ще преодолеят себе си, мъката и болката в нараненото си сърце, ще преглътнат гордостта си и ще дадат повторен шанс на нещо истинско и свято - любовта. Amor vincit omnia❣️
Давам 5🌟 за една прочувствена история, за едни много истински и впечатляващи герои, които трогват сърцето ти, за едно невероятно и красиво място, където слънцето залязва по един вълшебен начин, за да може отново да изгрее на другия ден за ново начало, и за един безспорен талант - тази нова моя любима писателка, която знае как да развълнува човешката душа! Audaces fortuna iuvat, Nikol ❣️
Авторката е написала една трогателна, емоционална и красива любовна история между две скършени души. Много повече ми хареса от „Всичките ми ангели“. Тук усещам едно ново ниво на развитие на авторката, с детайлно и психологически проникновено обрисуване на героите си. Съпреживях всяко тяхно действие, всяка емоция и всяка мисъл, формирала техните характери. Хареса ми, че главните герои не са перфектни, а единият е с физическо увреждане. Това внася едно различно съпреживяване, особено на фона на перфектните тела и съвършените образи в любовните романи. Засегната е социална тема – сираците, тяхното формиране като личности, как това се отразява на бъдещето им след като животът ги погълне. Сюжетът ни въвежда в света на Джесика, красива, но опасна. Нейната работа е да съсипва човешки животи, за което получава пари. Тя трябва да се грижи за приемните си родители и своята „сестра“, която е самотна майка. Отвреме навреме си позволява отпуски, за да отдъхне от тежкото натоварване и жестокостта, която проявява към потърпевшите. Тази година тя заминава на Хаваите, където случка със сърф ще промени нейното разбиране за живота, дълга, честта и любовта. Лиъм е коренна противоположност на Джесика и е със слънчев характер, въпреки увреждането си. Той работи като барман на Хаваите и това го удовлетворява, докато не среща Джесика.
Друг плюс е, че не видях дори и една грешчица в текста, нито правописна, нито техническа, което е голямо постижение за роман от 456 страници и доказателство, че е постижимо. Големите издателства има много да учат от тази авторка. Само употребата на „нямам идея“ ме издразни, понеже предпочитам българският вариант „нямам представа“, но ще го преглътна.
Поздравления и за втората ти книга, Никол! Лично за мен тя е още по-добра от първата - и като теми, и като развитие, и като израстване на героите. Заради ситуирането на Хавай и корицата имах очаквания за доста по-лежерен сюжет (въпреки анотацията). Мъж и жена, изправени пред трудности, които да намерят път един към друг и да ги преодолеят. Тук в тази книга историята на Джесика и Лиъм изобщо не може да се побере в това любимо мое клише, въпреки че пак носи по някоя от тези характеристики, но в съвсем разбъркан ред: жена и мъж, взаимно застанали на пътя си, връхлетени от всевъзможни препятствия, но все така останали на местата си, за да сменят посоката и да продължат заедно. Книгата е доста дълбока и дава широк спектър от теми, по които си личи, че са правени проучвания: живот в сиропиталище, отритнат от системата, липсата на перспектива и внезапната й поява с приемното семейство и безмерната му обич - всичко това гради противоречивия образ на Джесика, защото нейната несигурност в младостта я води към някои кофти решения и неподходящ избор на работа, само за да осигури финансова независимост на хората, които обича. Не можа да ми стане противна дори в нейния най-неприятен образ. Да си призная, не разбирах защо толкова я измъчва работата й, но след последната й трансформация го осъзнах напълно и се зарадвах, че пое по друг път. Лиъм от своя страна също има свои притеснения и задръжки да бъде себе си, да повярва на някого. Когато среща за първи път Джесика, той е запленен от нея, но веднага усеща резервите й, както и товара, който я измъчва. Всяко зло за добро, са казали хората, така че тук "злото" се случва на няколко пъти, за да разбърка главите и местата на героите, и да ги пренареди по своя си пъзел. Историята непрекъснато ме изненадваше, хвърляше ме скоростно от една една емоция на друга, още по-дълбока... Изключителни образи, изключителни диалози! Единствено ще упрекна Джесика за решението й след като получи "прозрение", защото не беше зряло и не беше умно от нейна страна да постъпва така. Все пак до самия финал имаше изненади и една от най-приятните за мен беше новото й начинание в края. Опитвам се да пиша без спойлери, затова само прочелите ще ме разберат (новият й бизнес имам предвид и партньора й). Поздравления за хубавата книга: беше дълбока, беше мъдра, героите ми станаха любими. Под повърхността всеки крие страхове, тъмнина, болка и ярост. Само любимите ни хора могат да ни излекуват от собствените ни демони, да извадят на показ най-лошата ни страна и да ни обичат въпреки нея. И пак те могат да ни помогнат да се изчистим от всичко това, за да не се страхуваме да продължим напред. "Still I rise. Because of you."❤️
Още една много хубава история от Никол Калева, идеална за летните дни. Отдавна не бях сядала да чета книжна книга, но в отпуската реших, че е идеално да се поглезя с това позабравено в забързаното ми ежедневие удоволствие. Доволна съм от избора си. Чудесно ми се вписа в настроението тази книга и я приключих за отрицателно време.
Обичам такъв тип истории за втория шанс, за промяната, за новите избори в живота, за това да намериш своя път, своята страст и онова, което да напълни със смисъл дните ти. Винаги има много храна за размисъл в такъв тип книги.
Хареса ми цялостния замисъл, двамата главни бяха също много мой тип герои. Всеки минал през своята битка и излязъл още по-силен. Стилът на писане на Никол много ми допада, защото много детайлно успявам да усетя и да си представя всяка сцена. Емоциите са много истински, а посланията в книгата силни и винаги ме карат да се замисля.
Чудесна комбинация за лятото, а и ако сте в настроение за една романтична, емоционална история, която ще ви отнесе и на екзотичния Хавай. Финалът беше черешката на тортата и ме остави с усмивка на леце. Чудесна комбинация от сюжет, пълнокръвни герои и емоции.
⛱️🌴🍸 Великолепните плажове (и барове) на Хаваи. Целеустремена героиня, нестандартен герой. Те нямат нищо общо помежду си и едва ли някога ще имат.
Колкото красиви, толкова и опасни са водите на Хаваи. Нито едно предупреждение не те подготвя напълно за онова, което би могъл да срещнеш в тях, скрито под повърхността.
Една травма поставя Джесика и Лиъм в ситуация, в която вероятно никога не биха попаднали при други обстоятелства. Хубавото е, че когато животът ти взима едно, винаги ти дава друго (обичам да го казвам!) Така Джесика получава възможност да пренареди себе си и да опознае един по-различен светоглед, а Лиъм да пребори ограниченията, които досега са го възпирали в преследване на голямата му мечта.
Въпреки вълшебната природна атмосфера, това е история за истинския живот – понякога щедър и благоразположен, понякога суров и грозен. Съвременна приказка за болката, израстването и любовта💗
Как е възможно в тези 456 страници да се побират толкова чувства, емоции, съдби, случки, любов и поуки?!
Много ми хареса идеята за живота на Джесика, за цялата вихрушка от събития, които я разтърсваха, отвяваха и разпадаха само за да й дадат възможността да изгради света си, както тя самата го усеща. Обичам как авторката е избрала да допълни героинята си в лицето на почти съвършения Лиъм. Май за първи път ми се случва да обикна, обвиня, намразя и почувствам и двамата герои в любовната история поравно.
Със сигурност си зададох много от въпросите на Джес, осъзн��х, че няма по-лошо от това, спомените ти да бъдат ограбени, провокирах се да мисля за собствените си ценности и за важните детайли в живота.
Ще завърша с това, че най-любимият ми момент е 37 глава и онази предопределена среща, защото истински вярвам, че значимите познанства са ни предначертани, че хората с важна роля в живота ни винаги намират път до нас.
Един прекрасен роман който показва как колкото и маски да си слагаме има една която винаги ще излиза на яве, колкото и да сме силни винаги можем да се пречуп��м, колкото и бариери да си слагаме винаги ще има някой който да ги разруши. Роман който ти казва че колкото и да си на дъното може и още по надолу, но има и друго че не всеки мястото му е там и че за тези покаялите се има място и на по горните редове и че всеки заслужава да обича и да бъде обичан. Благодаря за прекрасните емоции този път разтърсването започна от 31ст 🥰 С нетърпение очаквам следващата книга 💗
Жестока!!! Нямах никакви съмнения , че отново ще ме накараш да изпитам така забравена емоция. Николче, ти си магия и не на последно място си прекрасен човек!Благодаря ти и дерзай само напред и нагоре към следващото приключение, за да радваш себе си и нас! Успех!! <3
Лично аз съм изключително впечатлена от тази книга. Дълбочината и е наистина завладяваща и ме остави без думи. Завладяваща и емоционално наситена история. Историята е едновременно сърцераздирателна и вдъхновяваща, напомняйки ни за крехкостта и силата на човешката природа. За мен тази книга е уникална и съм убедена, че ще остави дълбок отпечатък върху всеки, който я прочете. ❤️❤️❤️
Историята е просто завладяваща! За пореден път Никол Калева просто докосна и най-скритите частици от душата ми и съзнанието ми като показа "Какво би било..." и "Contra spem spero/Без надежда да се надявам"! Две истории за себеопознаването и себе извисяването! Плаването на Джесика в Океана от емоции и нейното изплуване на повърхността и това на Лиъм, който дори с отнетото, не спира да носи топлина и светлина! Мисля, че във всеки един от нас се крие по една Джесика, която иска да се покаже на повърхността! Тази фасада, която си поставяме, криейки какво таим в душите ни! Този дълг, който подхранваме, за да избягаме от нас самите! Но също така, желанието да сме като Лиъм, който дори в трудните моменти не се отказва и посреща всичко с усмивка! Доказвайки, че борбата в живота си заслужава! Тази история показва, че никога не е късно да промениш пътя, по който си тръгнал! Никога не е късно да намериш светлината в тунела, наречен живот. Никога не е късно да върнеш надеждата си за нещо по-добро. Че след залеза винаги следва изгрев! ИСТИНСКИ ТАЛАНТ! С нетърпение очаквам следващото произведение на Никол Калева!
Какво би било.... ако Никол Калева спре да пише? Сигурна съм, че 99,9% от хората, докоснали се до творчеството й, ще бъдат съкрушени! Ами ако... загуби паметта си? Същите тези 99,9% почитатели, ще направят така, че да намери вдъхновение и да преоткрие творческите си заложби. Никол, страната ни е прекалено малка за огромният ти талант! Отново бях зашеметена още с прочитането на Пролога и естествено не спрях да "поглъщам" страниците, сякаш ако спра, книгата ще изчезне и няма да узная края. Справила си се блестящо с изграждането на образите. Джесика - съвършената арогантна кучка. Много й се възхищавах...за силата, за решителността, за самоизградената ценностна система, за умелостта да прикрива същността си. Лиъм - олицетворение на борбения дух, на мотивацията, притежаващ силата да заразява с надежда, че слънцето отново ще изгрее. Човек издига стени около себе си, не за да изолира хората, а за да види на кого му пука достатъчно, за да ги срине. И Лиъм успя!
Под привидно строгият и непоколебим характер, зад маската на безмилостен юрист, зад изключителния професионалнизъм всъщност се крие една всеотдайна и силно обичаща семейството си жена... Изградила изключително успешна кариера Джесика претърпява инцидент, който преобръща не само работата й, но и нейния живот... Лиъм е този, който успява да надникне под повърхността и да види болката, уязвимостта и страховете, които Джесика носи. Той също е претърпял инцидент, който го е променил, но въпреки всичко преживяно той е щастлив, с това което има, винаги е усмихнат и е много положителен герой. Един завладяващ роман засягащ много сериозни и дълбоки теми, който потапя читателя в цял океан от емоции и чувства... . 📜Любим цитат: . 📍Пак ще изгрея. Заради теб.
Очаквах книгата да бъде поредният сладникав роман с happy end, но всъщност не мога да скрия, че през цялото време изпитвах различни емоции.
Допуснах една моя грешка, която знам да не правя, но въпреки това направих. Толкова много се разочаровах на частта, в която Джесика губи паметта си, че веднага прехвърлих последните страници, за да видя финала.
НО именно тези мои действия ми показаха, че изживях книгата емоционално заедно с героите ѝ и до последно силно се надявах любовта да победи.
Поздравления, Никол! Със сигурност грабна интереса ми към твоето творчество!❤️
This entire review has been hidden because of spoilers.
Никол има завладяващ начин на писане и , както във "Всичките ми ангели" така и тук, в "Под повърхността" читателя остава запленен от съдържанието на романа и от героите. Преживява всичко с тях - любов, омраза, страст, тъга. Този роман ме накара да се замисля за това какво губим, когато спечелим нещо; за важните моменти, които не оценяваме на време; за любимите ни хора. Препоръчвам горещо романа!
Не съм от хората, на които им харесва изразявайки мнението си за книга да преразказват историята, да описват героите или да звучат като анотации. Обичам да споделям емоциите и чувствата, които е предизвикал сюжетът. Прочетох трите книги на Никол Калева : "Всичките ми ангели", "Под повърхността " и "Виж ме" една след друга, без прекъсване. За това мнението ми ще е общо за всичките. Четях, докато не ми се замайваше главата и не ми се размазваха буквите. Обърнах нощта на ден, защото не исках да затварям кориците, докато не прочета и последната буква от третата книга. Често подценявам българските автори, но дам ли шанс, за мое щастие съм впечатлена, очарована, удовлетворена! Трите книги се различават много по сюжет и стил. Това, че авторът е един се разбира от усещането за мрак и описанията като да гледаш филм, да чувстваш всеки детайл от тях . Това е рядко срещан и уникален талант на автор, да въздейства по такъв начин дори само с описанията и детайлите! Действията и мислите на героите събуждат въпроси, на които сюжетът отговаря. Никол Калева дава на читателя пълна завръзка и развръзка, без пропуск, без оставащи въпроси. Винаги казвам, че перфектната книга е тази, която предизвиква такива чувства, които не те напускат дълго след като си я прочел, дори, ако те са объркани, хаотични, щом са толкова силни, значи сюжета си заслужава високата оценка!
Много ми се искаше да се гмурна "под повърхността" и наистина да усетя какво е за едно сираче да се издигне в обществото като самоуверена бизнесдама с всичките ѝ страхове, илюзии, гняв и съмнения, с травмите, които носи от детството си. Уви, попаднах на захаросана любовна история с щастлив край, достоен за някоя мексиканска теленовела. Допадна ми стилът на писане на авторката, който е доста поетичен и красив, но отвъд това ми е трудно да посоча други достойнства на книгата.