What do you think?
Rate this book
Краят на литературната автономия: 1946
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика.
Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, проявили се като лица на несъгласието. Реконструира опозиционната и алтернативна литературна публичност. Разказва разнопосочни истории, които, събрани в синхронния свят на 1946-а, я превръщат в пределна и прагова, но и в лична, човешка година.
Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, проявили се като лица на несъгласието. Реконструира опозиционната и алтернативна литературна публичност. Разказва разнопосочни истории, които, събрани в синхронния свят на 1946-а, я превръщат в пределна и прагова, но и в лична, човешка година.
542 pages, Paperback
Published January 1, 2021
3 people want to read
About the author
Пламен Дойнов
34 books4 followersПламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.
Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.