Фермата: Алманах - По следите на България

Фермата - Алманах

by Пламен Павлов, Людмил Спасов

"Алманах: По следите на България" е третото издание на телевизионната продукция "Фермата", което огромен брой хора очакват с нетърпение. Кои са темите, които ще открием в редовете на новото издание и с какво ще ни изненада то?

Новият алманах е посветен на исторически разказ за земите около България, които някога са били населени с българи. Някои от тях все още се населяват с българи - кои са те, разбери сам.

"Алманах: По следите на България" е удивително изследване на териториите, от българското етнокултурно пространство, които са останали извън днешните ни държавни граници. На страниците на тази книга читателят ще намери изчерпателни сведения и неоспорими доказателства за величието на българската история - от древността почти до наши дни.

Предлагайки проницателен преглед на ключовите исторически етапи "Алманах: По следите на България" има за цел да сближи хората, независимо от техния произход и самосъзнание.

Предишните издания на "Фермата" разглеждат историята на България, проследена в " Алманах: История на българщината " и богатството, красотата и многообразието на българските обичаи, отразени в "Алманах: Традиции и празници на българите ".

"Алманах: По следите на България" е луксозно издание с твърди корици и гланцирани страници, което го прави перфектен подарък за всички любители на българската история. Книгата е стойностно допълнение към всяка семейна библиотека, която ще направи миналото ни достъпно за всеки.

304 pages, Hardcover

Published January 1, 2021

About the author

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат.
В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.).
Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.

Reviews

[Gursov · Rating 2 out of 5]

Много за тая Македония бре! На всички здравомислещи хора ни е ясно, че това вече е изгубена кауза. Тия българи вече са с промити мозъци. Другите части за Беломорска Тракия, Добруджа и западните покрайнини бяха значително по-интересни.