What do you think?
Rate this book
Gam
W poszukiwaniu miłości i piękna Gam przemierza niemal cały świat. Akcja powieści
rozgrywa się w Egipcie, Argentynie, na pokładach luksusowych liniowców, w Paryżu i
Wenecji, na Jawie, a także w Davos, w sanatorium dla chorych na gruźlicę. Odkrywając coraz
to nowe odcienie miłości, igrając z namiętnościami, Gam w gruncie rzeczy odkrywa siebie,
staje się kobietą.
Remarque pisał te powieść wyraźnie zafascynowany egzotyką - krajobrazy Chin,
Cejlonu i Malajów, obyczaje ludzi Orientu grają tu nie mniejszą rolę niż fabuła.
rozgrywa się w Egipcie, Argentynie, na pokładach luksusowych liniowców, w Paryżu i
Wenecji, na Jawie, a także w Davos, w sanatorium dla chorych na gruźlicę. Odkrywając coraz
to nowe odcienie miłości, igrając z namiętnościami, Gam w gruncie rzeczy odkrywa siebie,
staje się kobietą.
Remarque pisał te powieść wyraźnie zafascynowany egzotyką - krajobrazy Chin,
Cejlonu i Malajów, obyczaje ludzi Orientu grają tu nie mniejszą rolę niż fabuła.
219 pages, Hardcover
First published January 1, 1998
61 people are currently reading
569 people want to read
About the author
Erich Maria Remarque
211 books6,034 followersErich Maria Remarque was a German novelist best known for All Quiet on the Western Front (1929), a landmark anti-war novel based on his experiences in World War I. The book became an international bestseller, defining a new genre of veterans’ literature and inspiring multiple film adaptations. Its strong anti-war themes led to condemnation by the Nazi regime, which banned and burned his works.
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 66 reviews
September 25, 2020
„Все някъде човек се чувства у дома и въпреки това навсякъде е тъжно чужд.“
Обожавам Ремарк, но с тази книга не се получиха нещата…трудна за четене, някак хаотична, едва успявах да се концентрирам върху диалозите и героите, често губех нишката на историята и всичко ми беше сякаш неясно и бледо. Може и да не съм избрала подходящия момент или очакванията ми да са били твърде високи предвид това, че авторът е сред най-любимите ми. Има и красиви, интересни попадения, доста тематични и философски мотиви, вплетени в романа, но като цяло далеч от този Ремарк, когото обичам (все пак това е едва вторият му роман, което може би обяснява до някаква степен ситуацията).
„Който следва сам себе си, никога не бърка пътя“
Обожавам Ремарк, но с тази книга не се получиха нещата…трудна за четене, някак хаотична, едва успявах да се концентрирам върху диалозите и героите, често губех нишката на историята и всичко ми беше сякаш неясно и бледо. Може и да не съм избрала подходящия момент или очакванията ми да са били твърде високи предвид това, че авторът е сред най-любимите ми. Има и красиви, интересни попадения, доста тематични и философски мотиви, вплетени в романа, но като цяло далеч от този Ремарк, когото обичам (все пак това е едва вторият му роман, което може би обяснява до някаква степен ситуацията).
„Който следва сам себе си, никога не бърка пътя“
August 22, 2017
Мансардата беше доста по-въздействаща. Гам е толкова нагоре-надолу, тъкмо те привлече и после те отвлича в някаква друга посока. Не я разбрах, може би и не се постарах достатъчно. Но красивият език си го има.
December 30, 2013
I give this book 4 stars because of the last 30 pages, before I had resigned to give it 3. I'm not sure what changed my mind: did I finally understand Gem, did the book took so long to convince me that it was good, or was it just that those few glasses of wine were clouding my judgement.
This is one of the earliest Remarque's works, but it wasn't published until 15 years ago. It was clear how unpolished his words were in this book, but also how... happy. This was certainly one of the happiest Remarque's books I've read , considering that usually his heroines die of tuberculosis or some other illness.
However I had expected something else when I bought it. The summary made me think of a female adventurer in the 20s, beautiful and independent of men... I'm not sure why I expected something like this from Remarque, but maybe that's why the first 200 pages was a bit of a disappointment. Only later I finally saw something I had in common with Gem, something I could relate to. She clearly had strength, but it stemmed from her beauty, which made men go insane. Yes, it is an art and a valuable ability, and she used it well while at the same time not caring much about it.
But I want a book about a woman from the turn of the century-era who travels the world and is not dependent on men, and there is no romance involved. Maybe I need to write one myself.
This is one of the earliest Remarque's works, but it wasn't published until 15 years ago. It was clear how unpolished his words were in this book, but also how... happy. This was certainly one of the happiest Remarque's books I've read , considering that usually his heroines die of tuberculosis or some other illness.
However I had expected something else when I bought it. The summary made me think of a female adventurer in the 20s, beautiful and independent of men... I'm not sure why I expected something like this from Remarque, but maybe that's why the first 200 pages was a bit of a disappointment. Only later I finally saw something I had in common with Gem, something I could relate to. She clearly had strength, but it stemmed from her beauty, which made men go insane. Yes, it is an art and a valuable ability, and she used it well while at the same time not caring much about it.
But I want a book about a woman from the turn of the century-era who travels the world and is not dependent on men, and there is no romance involved. Maybe I need to write one myself.
August 5, 2017
Подозирам, че Ремарк е бил на солидни доза абсент, опиум и/или морфин, докато е писал "Гам". Или се е упражнявал в автоматично писане. Диалозите са нереално надрусани, а лирическите отклонения на места ми звучаха несвързано. Основното достойнство на романа са екзотичните сцени, пейзажи и фрагменти от бита на далечни краища на света.
April 11, 2021
Прочетох този роман от любопитство към най-ранното творчество на Ремарк.
"Гам" не е публикуван приживе. Предполага се, че е създаден в периода 1924-1925 г. и впоследствие отчасти коригиран от Ремарк през 1942 г. Излиза, че това е вторият роман на писателя след "Мансардата на бляновете". Не е ясно защо е останал непубликуван.
Младата, красива и жизнена Гам търси себе си основно чрез връзките си с различни мъже, пътувайки из екзотични страни. Въпросните мъже са изобразени като типажи, не са пълнокръвни образи. Според записки на автора би трябвало са са носители на различни житейски философии и накрая Гам би трябвало да намери себе си.
Според мен романът е неуспешен и нечетивен.
Влиянието на Ницше е прекалено осезаемо. От всякъде наднича Шопенхауер. Въпреки че основният призив е да се отдадем на живота със страст, вместо да мъдруваме, героите непрестанно и досадно философстват. Ремарк е очевидно привлечен от източния мистицизъм, думата "мистичен" и "аура" често се повтарят, но не виждам задълбочено вникване в духовните търсения на Изтока. Незнайно защо един слуга тамил говори на хинди! Има и други неточности.
Отделни сцени, природни описания, звучат като завършени импресии и имат литературна стойност. Цялостният резултат обаче е незадоволителен.
Прототип на Гам е актрисата Марлене Дитрих, с която Ремарк е имал връзка.
Само няколко пъти през живота си съм се натъквала на по-спънат превод.
"Гам" не е публикуван приживе. Предполага се, че е създаден в периода 1924-1925 г. и впоследствие отчасти коригиран от Ремарк през 1942 г. Излиза, че това е вторият роман на писателя след "Мансардата на бляновете". Не е ясно защо е останал непубликуван.
Младата, красива и жизнена Гам търси себе си основно чрез връзките си с различни мъже, пътувайки из екзотични страни. Въпросните мъже са изобразени като типажи, не са пълнокръвни образи. Според записки на автора би трябвало са са носители на различни житейски философии и накрая Гам би трябвало да намери себе си.
Според мен романът е неуспешен и нечетивен.
Влиянието на Ницше е прекалено осезаемо. От всякъде наднича Шопенхауер. Въпреки че основният призив е да се отдадем на живота със страст, вместо да мъдруваме, героите непрестанно и досадно философстват. Ремарк е очевидно привлечен от източния мистицизъм, думата "мистичен" и "аура" често се повтарят, но не виждам задълбочено вникване в духовните търсения на Изтока. Незнайно защо един слуга тамил говори на хинди! Има и други неточности.
Отделни сцени, природни описания, звучат като завършени импресии и имат литературна стойност. Цялостният резултат обаче е незадоволителен.
Прототип на Гам е актрисата Марлене Дитрих, с която Ремарк е имал връзка.
Само няколко пъти през живота си съм се натъквала на по-спънат превод.
Read
February 22, 2018Различен Ремарк - повече ултрамарин в цветовете и разсъжденията си. Красиви моменти като от картини се редуват с философия и не е нужно книгата да се чете последователно - всяко изречение е отделна картина, случайност. Това е книга за сетивата, за мисленето с кожата. Вътре срещаме едни най-нежните думи, светлини, форми, аромати и места на света, които будят желание за докосване, желание за рисуване на бризове
August 22, 2019
Недавно в одном из чатов я в шутку обронила, что, мол, из четы Ремарков предпочитаю читать только брата, потому что сестра Мария ну очень плохо пишет.
Меня не поняли.
Так стало ясно, что второй роман Ремарка у многих прошел мимо и название "Гэм" мало кому что скажет Говорят, самое первое произведение автор настолько не любил и стыдился, что выкупил весь тираж "Приюта грез", а второй -"Гэм" - вообще не отправлял в тираж. Но разве ж это остановит фанатичных фоловеров? В 1998 году, уже после смерти Ремарка, роман извлекают из архивов и печатают.
Наверно, для того, чтобы каждый мог убедиться, что Ремарк был прав и печатать его не стоило.
Аннотация говорит, что в этом романе автор хотел найти для себя секрет свободы женщины, ее источник и силу. Поэтому основной герой романа "Гэм" - это глубокий внутренний мир молодой женщины по имени Гэм, тело которой носит с континента на континент самолетом, поездом, машиной и даже верблюдами, и которая для удобства перемещения меняет постели и ее обитателей так же легко и незамысловато, как и пересаживается с парохода в машину и с самолета в рикшу.
- Мадам, я только что застрелил вашего мужа
- Да? Какая жалость. Ну да ладно, вальсируем. Как вам новая постановка в театре? Не кажется ли, что в ней слишком много пошлости?
- Мадам, я проиграл вас в карту китайцу, но ведь вам все равно нужно было бы завтра идти с ним в сады, а так у меня была красивая ставка.
- Ах да, в сады, я и забыла. Смотрите, какие чудесные облака на небе? Вам не кажется, что в них сокрыт какой-то тайный смысл?
- Мадам, я тайный шпион, украл чертежи и теперь за мной гонится вся британская разведка. Мне нужно срочно бежать, но я не могу оставить им вас!
- О, это так увлекательно, подождите, я сменю перчатки и поеду с вами в джунгли! Там синеглазые креолы, они будоражат что-то во мне еще с прошлого моего визита в Африку.
И вот в таком галопе по всему земному шару, из объятий в объятья, из постели в постель и из транспорта в транспорт Гэм птичкой геотэга описывает тысячи километров по карте, называя это поисками себя.
Первую треть книги я не понимала, что происходит и когда закончится этот калейдоскоп мужчин всех рас и возрастов, которых, как бусинки на ниточку, нанизывают на одну и ту же Гэм? На половине примерно мне стало интересно, заякорится ли героиня хоть где-то или так и продолжит свой мятежный путь по шелковым кроватям мира. К концу я поняла, что, в общем-то, совершенно зря читаю, и таки Ремарк был прав - не стоит это печати, но оставалось уже 30 страниц и бросать на том этапе было бессмысленно. К тому же, стало немного интересно, докопается ли автор до глубин ментальной ракушки своей героини?
В целом, 4 из 10. Если и захотите прочитать, то просто постарайтесь не обращать внимания на фамилию автора, и уж тем более не вспоминайте "Черный обелиск" или "Ночь в Лиссабоне". Ну или считайте, что знакомитесь с творчеством сестры Марии Ремарк :)
Меня не поняли.
Так стало ясно, что второй роман Ремарка у многих прошел мимо и название "Гэм" мало кому что скажет Говорят, самое первое произведение автор настолько не любил и стыдился, что выкупил весь тираж "Приюта грез", а второй -"Гэм" - вообще не отправлял в тираж. Но разве ж это остановит фанатичных фоловеров? В 1998 году, уже после смерти Ремарка, роман извлекают из архивов и печатают.
Наверно, для того, чтобы каждый мог убедиться, что Ремарк был прав и печатать его не стоило.
Аннотация говорит, что в этом романе автор хотел найти для себя секрет свободы женщины, ее источник и силу. Поэтому основной герой романа "Гэм" - это глубокий внутренний мир молодой женщины по имени Гэм, тело которой носит с континента на континент самолетом, поездом, машиной и даже верблюдами, и которая для удобства перемещения меняет постели и ее обитателей так же легко и незамысловато, как и пересаживается с парохода в машину и с самолета в рикшу.
- Мадам, я только что застрелил вашего мужа
- Да? Какая жалость. Ну да ладно, вальсируем. Как вам новая постановка в театре? Не кажется ли, что в ней слишком много пошлости?
- Мадам, я проиграл вас в карту китайцу, но ведь вам все равно нужно было бы завтра идти с ним в сады, а так у меня была красивая ставка.
- Ах да, в сады, я и забыла. Смотрите, какие чудесные облака на небе? Вам не кажется, что в них сокрыт какой-то тайный смысл?
- Мадам, я тайный шпион, украл чертежи и теперь за мной гонится вся британская разведка. Мне нужно срочно бежать, но я не могу оставить им вас!
- О, это так увлекательно, подождите, я сменю перчатки и поеду с вами в джунгли! Там синеглазые креолы, они будоражат что-то во мне еще с прошлого моего визита в Африку.
И вот в таком галопе по всему земному шару, из объятий в объятья, из постели в постель и из транспорта в транспорт Гэм птичкой геотэга описывает тысячи километров по карте, называя это поисками себя.
Первую треть книги я не понимала, что происходит и когда закончится этот калейдоскоп мужчин всех рас и возрастов, которых, как бусинки на ниточку, нанизывают на одну и ту же Гэм? На половине примерно мне стало интересно, заякорится ли героиня хоть где-то или так и продолжит свой мятежный путь по шелковым кроватям мира. К концу я поняла, что, в общем-то, совершенно зря читаю, и таки Ремарк был прав - не стоит это печати, но оставалось уже 30 страниц и бросать на том этапе было бессмысленно. К тому же, стало немного интересно, докопается ли автор до глубин ментальной ракушки своей героини?
В целом, 4 из 10. Если и захотите прочитать, то просто постарайтесь не обращать внимания на фамилию автора, и уж тем более не вспоминайте "Черный обелиск" или "Ночь в Лиссабоне". Ну или считайте, что знакомитесь с творчеством сестры Марии Ремарк :)
October 18, 2017
Не ми хареса. Стилът е прекалено претенциозен. Наложи се да чета някои изречения по няколко пъти, за да разбера какво е искал да каже автора и май в повечето случаи и той не е знаел точно. Изобщо нямах чувството, че чета Ремарк.
August 8, 2022
Îmi place cum scrie Remarque, are descrieri superbe, am savurat "Noapte la Lisabona", "Arcul de triumf" scrise de el și am luat această carte în vacanță cu mine fără să ezit.
"Gam" e una din primele cărți scrise de Remarque și e mai ușuratică- ca și personajul principal :) . Gam e o femeie frumoasă care cucerește la prima vedere, dar mi-am pus întrebarea e o femeie liberă oare sau e un trofeu care își schimbă posesorul. Tema cărții nu prea m-a atras, dar talentul autorului de a teleporta cititorul în timp și spațiu nu poate fi contrazis.
"Gam" e una din primele cărți scrise de Remarque și e mai ușuratică- ca și personajul principal :) . Gam e o femeie frumoasă care cucerește la prima vedere, dar mi-am pus întrebarea e o femeie liberă oare sau e un trofeu care își schimbă posesorul. Tema cărții nu prea m-a atras, dar talentul autorului de a teleporta cititorul în timp și spațiu nu poate fi contrazis.
January 10, 2024
2.5. Твърде ранен Ремарк с твърде големи екзистенциални претенции - въпреки ,,неошлайфаните" черти на книгата (прекалена употреба на метафори, уж философски диалози с прекалена помпозност на езика, твърде нестроен сюжет, лишен от причинно-следствени връзки, известно усещане за незавършеност на случващото се) тя определено има някакво свое тайнствено очарование, което те кара кой знае защо да изпитваш към Гам известно умиление и нежност. Имаше хубави пасажи, хубави идеи, храна за размисъл - за разлика от някои по-късни творби на Ремарк, в които отчаянието на героите на моменти взима връх, в ранното му творчество още прозира очевидната любов към живота на автора. В заключение - един Ремарк за фенове на Ремарк.
August 28, 2018
This is second book of Remarque and I could not read it till the end. It is very weak novel. It is boring because of weak characters and script. Don't waste the time on reading this book
July 21, 2025
Това е втората книга на писателя, но на мен изобщо не ми се стори добра. Гам е главната героиня, но не разбрах откъде идва тя и откъде е това богатство, с което си позволява да обикаля света. Тя сменя континенти, тоалети, превозни средства, мъже. Очевидно тя търси себе си. В книгата има диалози, които са досадни и на някои места объркващи.
Говори се за женската енергия и как Гам не е просто вещ на някой богаташ. В края на книгата се разиграва гонка за някакви чертежи, тази част е просто като кръпка към книгата.
Говори се за женската енергия и как Гам не е просто вещ на някой богаташ. В края на книгата се разиграва гонка за някакви чертежи, тази част е просто като кръпка към книгата.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
August 4, 2025Kilka ładnych myśli, jak to u Remarque'a, ale ogólnie nigdy nie wiedziałam co się dzieje, gdzie i dlaczego. Nie ma powodu, aby tę książkę czytać!
March 21, 2021
Гем-другий роман Ремарка, опублікований більш ніж 20 років після смерті. І хоча з одного боку відчуваються задатки стилю проте прочитавши твір розумієш чому Еріх-Марія не хотів публікувати під час життя.
April 19, 2020
Макар и на доста хора книгата да не им допада, на мен обратното – хареса ми. Може би защото е първата ми среща с Ремарк и нямам никакви предварителни нагласи. Или пък темите в книгата ми бяха доста интересни и това задържа вниманието ми.
Описанията са много наситени и всяка дума носи смисъл. Повествованието върви фрагментирано и прескача от място на място. На моменти се губех в образите на различните мъже – Клерфе, Пуришков и Сежур се сливаха в едно цяло на робополепно желание и пълна отдаденост. Единствено отличавах Лавалет от останалите разбираемо защо. На моменти разбирах Гам, но в други поведението и мислите и ми бяха тотално непонятни. Разсъжденията за любовта, разглеждана като форма на съревнование и контрол едновременно ми допаднаха и ме отблъснаха. Подхода за пълна ненамеса и изживвяване на напрежението на всеки миг ми е нетипично, но искам да го усвоя. А в крайна сметка истинската любов изисква пълно отдаване и саможертва … :)
Книгата е толкова наситена с описания, размисли, гледки, аромати, чуства, характери, недоизказани и премълчани думи. Определено ще ми трябва втори и дори трети прочит, за да съм сигурна, че съм проследила всички сюжетни линии и препратки. По някакъв косвен начин “Гам” като усещане и структура ми напомни на “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Описанията са много наситени и всяка дума носи смисъл. Повествованието върви фрагментирано и прескача от място на място. На моменти се губех в образите на различните мъже – Клерфе, Пуришков и Сежур се сливаха в едно цяло на робополепно желание и пълна отдаденост. Единствено отличавах Лавалет от останалите разбираемо защо. На моменти разбирах Гам, но в други поведението и мислите и ми бяха тотално непонятни. Разсъжденията за любовта, разглеждана като форма на съревнование и контрол едновременно ми допаднаха и ме отблъснаха. Подхода за пълна ненамеса и изживвяване на напрежението на всеки миг ми е нетипично, но искам да го усвоя. А в крайна сметка истинската любов изисква пълно отдаване и саможертва … :)
Книгата е толкова наситена с описания, размисли, гледки, аромати, чуства, характери, недоизказани и премълчани думи. Определено ще ми трябва втори и дори трети прочит, за да съм сигурна, че съм проследила всички сюжетни линии и препратки. По някакъв косвен начин “Гам” като усещане и структура ми напомни на “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
January 23, 2021
Определено не бях чела такова произведение от Ремарк. Личи си, че е от първите му романи, както и философския отенък на творбата. Описанията са точно в негов стил, невероятно реалистични живи картини, които те удивляват със своето изящество. Това е и една от причините, поради които дадох 3 звезди. Отново си личи умението му да пише изключително проникновени истини по неповторим начин.
Честно казано сюжета и действието се развиваха прекалено объркано. Трудно се чете такава книга, ако не си на тихо и спокойно място. Не знам дали бих я препоръчала на някого, но определено е много по-различна от "Живот назаем". Оставя много по-различна тематика и размишления у читателя.
Затова преценете сами дали сте готови за един доста по-различен Ремарк.
Честно казано сюжета и действието се развиваха прекалено объркано. Трудно се чете такава книга, ако не си на тихо и спокойно място. Не знам дали бих я препоръчала на някого, но определено е много по-различна от "Живот назаем". Оставя много по-различна тематика и размишления у читателя.
Затова преценете сами дали сте готови за един доста по-различен Ремарк.
August 29, 2017
„Моретата трябва да се вълнуват. Само блатата лесно се успокояват.”
http://chetivo.bg/gam/
„Гам” е роман на вълненията, пълен с любов и екзотика, но и безспорно съвсем точно наречен от немския издател „роман на тезите”. Определението пасва идеално на тази ранна творба на автора: онзи Ремарк, когото познаваме от по-късни любими творби, се вижда в текста по един интимен, но хаотичен начин.
Сюжетната линия е крехка конструкция, скелет, върху който живеят множество философски разсъждения. Размислите на Ремарк върху любовта, страстта, партньорството се преплитат с тези за живота и смъртта. Авторът ги конфронтира и единява във философски танц с неравномерно темпо.
http://chetivo.bg/gam/
„Гам” е роман на вълненията, пълен с любов и екзотика, но и безспорно съвсем точно наречен от немския издател „роман на тезите”. Определението пасва идеално на тази ранна творба на автора: онзи Ремарк, когото познаваме от по-късни любими творби, се вижда в текста по един интимен, но хаотичен начин.
Сюжетната линия е крехка конструкция, скелет, върху който живеят множество философски разсъждения. Размислите на Ремарк върху любовта, страстта, партньорството се преплитат с тези за живота и смъртта. Авторът ги конфронтира и единява във философски танц с неравномерно темпо.
April 30, 2019
*2.5*
May 17, 2025
Su skaudančia širdimi savo mylimam autoriui tenka skirti 1 žvaigždutę. Labai tikiuosi, kad tai paskatins šią knygą aplenkti. Galbūt ne veltui pats autorius šio savo 1-ojo romano niekada pats neišleido.
Knygos veiksmas super painus, labai daug nereikalingų filosofinių apmąstymų, o dialogai tiesiog. Kartais nesuprasi apie ką. Manau, tai galėtų būti puiki istorija, jei knyga būtų išbaigta, tačiau mano akimis ir žinant autoriaus darbus, ji paprasčiausiai tokia nėra.
Kartais tikrai reikia gerbti autoriaus pasirinkimus.
Knygos veiksmas super painus, labai daug nereikalingų filosofinių apmąstymų, o dialogai tiesiog. Kartais nesuprasi apie ką. Manau, tai galėtų būti puiki istorija, jei knyga būtų išbaigta, tačiau mano akimis ir žinant autoriaus darbus, ji paprasčiausiai tokia nėra.
Kartais tikrai reikia gerbti autoriaus pasirinkimus.
September 1, 2023
Много обичам Ремарк, но тази книга все едно не е на същия автор. Въобще не успяхме да се разберем, дочетох я насила. Не успях да вникна в историята, някак не намерих нишката. Не бих препоръчала дори като част от творчеството да се чете, защото наистина е мъчна книга.
June 16, 2021
I usually give 4/5 stars to Remarque but not this time! This is one of his first novels, written in 1924, and I didn’t find the story particularly interesting.
November 17, 2025
The novel seems to be absolutely outdated, it shows a woman looking for her own identity but she is practically rather looking for men. She says yes to every adventure that appears in front of her trying to seize the day, enjoy the moment, explore, but seems rather weak-willed instead.
She is extremely arrogant towards ordinary people, other nations, men, etc. A woman of divine beauty practically has nothing outstanding about her. An absolutely unpleasant character she is!
She is extremely arrogant towards ordinary people, other nations, men, etc. A woman of divine beauty practically has nothing outstanding about her. An absolutely unpleasant character she is!
June 28, 2023
While reading this book, very soon it becomes quite obvious that this is one of the earliest and the least outstanding Remarque's works, and that is clearly not the book the author is world-famous and loved for. I honestly did not think I would be capable of finishing it, but surprisingly, after a three-month break I found the energy to get it done.
The main things I disliked about the book were chaos in the narrative and poor reasoning of Gam's actions, believe me it's not one of those moments when an author gives a reader the chance to think for himself. And what brought me down the most was that the philosophical remarks about life and love, which I so much enjoyed reading in other Remarque's books like Three Comrades, The Black Obelisk and Heaven Has No Favorites, were pretty vague, chaotic and hard to follow. But the scenery was picturesque, no doubts, and I enjoyed reading about how small ordinary things can make a person happy and full of life. Looking back, I think this is the happiest book of Remarque: the way he writes, all the thoughts and descriptions are full of optimism and not of regrets and melancholy, so typical for his books.
So, in general, I am happy I read this book, even though it was a hard journey. And since the pros do not outweigh the cons for me, it's 2/5.
The main things I disliked about the book were chaos in the narrative and poor reasoning of Gam's actions, believe me it's not one of those moments when an author gives a reader the chance to think for himself. And what brought me down the most was that the philosophical remarks about life and love, which I so much enjoyed reading in other Remarque's books like Three Comrades, The Black Obelisk and Heaven Has No Favorites, were pretty vague, chaotic and hard to follow. But the scenery was picturesque, no doubts, and I enjoyed reading about how small ordinary things can make a person happy and full of life. Looking back, I think this is the happiest book of Remarque: the way he writes, all the thoughts and descriptions are full of optimism and not of regrets and melancholy, so typical for his books.
So, in general, I am happy I read this book, even though it was a hard journey. And since the pros do not outweigh the cons for me, it's 2/5.
December 19, 2017
Докато четях книгата, често си представях, че съм на стар пътнически кораб, седяща в люлеещ се стол и наблюдавам през малкото кръгло прозорче на каютата вълните, водните пръски и слънчеви лъчи. Разхождам се с книгата по палубата, сядам на някоя пейка и чета обърканите мисли и приключения на една жена.
Жена, която иска да има до себе си силен мъж с когото да може спокойно да играе поло, да разговаря за света, страстите и желанията. Да пътува с него на воля, но без да бъде ограничавана. Жена, която иска да е глезена, но свободна. Свободна в избора си на тоалети, пътешествия и дори мъже.
Често ми се струваше, че Ремарк описва съвременната “кифла” (колкото и грозно да звучи) само че, образована, интелигентна, успяваща да впечатли мъжете не само с външния си вид. Търсеща емоции от континент на континент, с двуколки, лодки, кафеени плантации и кервани. През планини и морета. От мъж на мъж, за да се самооткрие и опознае, чрез различните философии и изживявания.
Жената, в целия си блясък в търсене на смисъл в емоции, чувства и преоткриване на живота.
April 21, 2015
Kurwa, co ja czytam?!
February 1, 2019
Много трудна за четене, мудна и хаотична книга. Почти няма връзка между диалозите и абзаците. Но има доста философски разсъждения. Давам една точка отгоре само, защото е написана от Ремарк.
November 29, 2018
В началото книгата тръгна мудно. Започваше едно действие и изведнъж автора ни прехвърля на друго място с други хора. Много не свързани моменти, един с един нищо общо. Често се налагаше да чета по 2 пъти някой абзац, защото не можех да го разбера. Където имаше диалози на моменти бяха нелогични приказките им.
В последствие книгата започна да придобива някакъв смисъл и да става лесно следенето на събитията.
Главната героиня е обвита в една мистерия- коя е тя, от къде е толкова заможна и дори как изглежда? Философски настроена, за мен тя е една капризна жена, която не знае какво иска и поради тази причина има в живота си все различни мъже. Тя знае, че е красива, обича да го чува, старае се да има постоянно мъжко присъствие около нея. На моменти имах чувството, че е една елитна компаньонка.
"Гам" служи много добре за проследяването на развитието на Ремарк като писател. Виждам една тотална метаморфоза и дори на моменти нямах усещането, че чета негово произведение. Това, което ми напомняше, че той е автора е красивият му език, който го има и тук, в едно от първите му произведения. Той има уникалната дарба по един приказен начин да създава живи картини пред нас, да разкрива величествени места и пейзажи. Кара ни да усетим повея на вятъра, аромата на някое градинско цвете...
В последствие книгата започна да придобива някакъв смисъл и да става лесно следенето на събитията.
Главната героиня е обвита в една мистерия- коя е тя, от къде е толкова заможна и дори как изглежда? Философски настроена, за мен тя е една капризна жена, която не знае какво иска и поради тази причина има в живота си все различни мъже. Тя знае, че е красива, обича да го чува, старае се да има постоянно мъжко присъствие около нея. На моменти имах чувството, че е една елитна компаньонка.
"Гам" служи много добре за проследяването на развитието на Ремарк като писател. Виждам една тотална метаморфоза и дори на моменти нямах усещането, че чета негово произведение. Това, което ми напомняше, че той е автора е красивият му език, който го има и тук, в едно от първите му произведения. Той има уникалната дарба по един приказен начин да създава живи картини пред нас, да разкрива величествени места и пейзажи. Кара ни да усетим повея на вятъра, аромата на някое градинско цвете...
May 31, 2024
Это не тот Ремарк, которого я ценю и не побоюсь этого слова люблю за его мрачность и безысходность. Это роман скорее бы подошел Гертруде Стайн, ибо как мне, кажется, является типичным образцом потока сознания. Надо иметь железную волю и концентрацию чтобы уследить за всеми кульбитами истории молодой женщины по имени Гэм.
Несомненно, что-то ремарковское в книге есть, мечтательное описание природы, чувств, героев, но это все выглядит как проба пера начинающего писателя и ей богу даже хуже предыдущего «Приюта грез», так что идея прочесть всего Э.М.Р. была не слишком удачна, но уже коль начал читать надо узнать, как же повернется у этой пустоголовой Гэм.
Гэм — это пространное описание взбалмошной жизни барышни среднего возраста. Дама мечется то по миру, то по мужчинам, толи в поисках любви, толи просто из блажи. Такое впечатление что ничто особенно не может затронуть или поколебать эту особу настолько чтобы история превратилась в надрывное повествование о нелегкой судьбе, напротив кажется, что вся пресыщенность и поверхностность этой дамы не стоит того что бы ее, описывали, а тем более читали о ней.
Несомненно, что-то ремарковское в книге есть, мечтательное описание природы, чувств, героев, но это все выглядит как проба пера начинающего писателя и ей богу даже хуже предыдущего «Приюта грез», так что идея прочесть всего Э.М.Р. была не слишком удачна, но уже коль начал читать надо узнать, как же повернется у этой пустоголовой Гэм.
Гэм — это пространное описание взбалмошной жизни барышни среднего возраста. Дама мечется то по миру, то по мужчинам, толи в поисках любви, толи просто из блажи. Такое впечатление что ничто особенно не может затронуть или поколебать эту особу настолько чтобы история превратилась в надрывное повествование о нелегкой судьбе, напротив кажется, что вся пресыщенность и поверхностность этой дамы не стоит того что бы ее, описывали, а тем более читали о ней.
April 2, 2023
Романът „Гам” е вторият на Ремарк. За мен „Гам” е всичко и нищо, хаос в повествованието и хаос в диалозите и все пак откриваш нещо смислено в края. Още в първите 30 страници човек трябва да се откаже от високите очаквания към Ремарк и просто да се потопи в историята като придружител на героинята. Гам притежава магична красота и обикаля континентите в търсене на любовта, а във всяка афера все повече губи себе си. Всъщност пътуването й представлява търсене на себе си, докато се отразява в околните. Ремарк противопоставя различни възгледи за живота, смъртта, страстта и любовта, а мъжете, които Гам среща изповядват различна житейска философия. Образите им обаче сякаш остават непълни, което може и да е умишлен ефект. Като цяло обаче имах чувството, че чета незавършена история, но първият му роман „Мансарда на бляновете” ме впечатли далеч повече. Оценката ми е 3 от 5 звезди.
June 18, 2017
Макар да остава неиздаден толкова дълго време, романът „Гам“ полага някои от идеите, появяващи се в по-късни творби на Ремарк. Но не бих казал, че това отсъствие е лишило читателите от ценна творба, самороден диамант или друго някакво съкровище. Романът не успява да предложи нито впечатляващ сюжет, нито силни и пълнокръвни герои. Немският издател го нарича „роман на тезите“ – сполучливо определение, защото освен тези, трудно можем да открием нещо друго в „Гам“. Зад сполучливата корица на българското издание не стои творба от ранга на „На Западния фронт нищо ново“ или „Трима другари“, но от друга страна държим в ръце липсващото, почти непознато до момента парче от романовото наследство на един голям писател.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Displaying 1 - 30 of 66 reviews