Знаменитият метафизически поет и проповедник Джон Дън е съборен на легло от тежка болест, която го отвежда до границата на смъртта. Опитни специалисти, включително личните лекари на краля, се затрудняват да открият причината на заболяването и да проведат лечение. Пациентът е напълно изтощен, няма сили да продължи редовните си проповеди в храма и е обзет от мисли за края. Най-лошото постепенно отминава. Първото, с което се захваща след това, е да опише възникналите по време на болестта преживявания и размисли. Тези изповеди излизат от печат в книга, озаглавена „Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест“, която става най-често издаваното и цитирано произведение в проза на големия поет, неговото духовно завещание. Сега излиза за пръв път на български със заглавието „За кого бие камбаната”, ключова фраза в книгата.
За автора:
Джон Дън (1572 - 1631) е роден в Лондон в семейството на католици нонкомформисти, които не се отказват от вярата си. Майка му е от рода на сър Томас Мор, екзекутиран заради отстояването на независимостта на Църквата от кралската власт. На единайсет Джон започва следването си в Оксфордския университет, а три години по-късно го продължава и в Кеймбридж. В ранните си години Дън пише любовна лирика, сатири и епиграми, както и парадоксална есеистична проза. По-късно става декан на централната лондонска катедрала „Св. Павел“ и създава възвишена и екстатична религиозна поезия
John Donne was an English poet, preacher and a major representative of the metaphysical poets of the period. His works are notable for their realistic and sensual style and include sonnets, love poetry, religious poems, Latin translations, epigrams, elegies, songs, satires and sermons. His poetry is noted for its vibrancy of language and inventiveness of metaphor, especially as compared to that of his contemporaries.
Despite his great education and poetic talents, he lived in poverty for several years, relying heavily on wealthy friends. In 1615 he became an Anglican priest and, in 1621, was appointed the Dean of St Paul's Cathedral in London.
това е коледно- новогодишният ми подарък в исландски стил. 😊 сиреч, книгата която си купих да ознаменувам една идваща година, давайки храна на онази полу част от себе си, дето залита по сложно основополагащи произведения. така де, може и да не съм зодия близнаци, ама съм с двойствена кръвна група! произведението е на късния джон дън, един вече преминал в лоното на англиканската църква и станал страстен, религиозен нейн служител, омайващ папството си с проповеди идващи от дълбините на сърцето и въображението му проповеди. ако, се вярва на преводача, александър щурбанов, дън е мост. мост от високия ренесанс и неговата разточителна чувственост, към барока и стремежа към небесата и божествеността на смисъла и откровението. макар... макар, че в един момент, покрай развихрилата се трета ли, четвърта вълна от пандемията, аз да по зарязах книгата, заради дразнещите ме за момента “пазарлъци” с всевишния, ще ли му даде оздравение или ще снизхозди да го вземе при него, чест голяма, ама... ех! що пък да не си поживея още... както и да, прескочих в други четива и дън поотлежа, не много. после в средата се чу камбаната и прочетох всеизвестното мото от романа на хемингуей. ( не мога да се въздържа и да не отбележа, нищо че е чиста проба дребнавост, как съпругът ми прочитайки заглавието, попита дали, има нещо общо с ь. х. абе... умница съм аз, не като някой! 😜) и ето, прочетох и джон дън! още една дупка в образованието ми, позарита!