What do you think?
Rate this book
Юнаци, лека нощ!
Преди три години документалистът и писател Михаил NO-MAD Кунчев открива изоставения гроб на генерал Стефан Тошев. Тогава дори не подозира, че решението му да се погрижи за него ще доведе до това днес заедно с неговите съмишленици да намират, почистват и възстановяват занемарените гробове на над сто български военни дейци.
Погребаните истории на българските герои...
Това, което разбира, е, че освен костите на юнаците ни в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори и никога неразказани истории за доблест, чест и достойнство.
Погребаните истории на българските герои...
Това, което разбира, е, че освен костите на юнаците ни в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори и никога неразказани истории за доблест, чест и достойнство.
456 pages, Paperback
Published January 1, 2021
10 people are currently reading
56 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 5, 2021
Тази книга не е за хора със слаби сърца, които не са свикнали да изпитват истински емоции. В рамките на 10 страници може да ви накара да се смеете с глас и да плачете (къде от умиление и гордост, къде от горчивина). Тази книга ще ви накара едновременно да се гордеете с миналото си и да се срамувате от настоящето. Как е възможно народ с такива здрави корени да деградира толкова много в рамките едва на 100 години? Тази книга ще ви накара да си зададете много подобни въпроси. "Юнаци, лека нощ" не може да бъде описана с 5-10 изречения. Не мисля, че може и да бъде оценена само с няколко звездички. Нейният прочит е едно изключително изживяване, особено ако знаете, че и вашите дядовци са служили по царско време и са участвали в последните големи войни. А дори и да не знаете, след като прочетете книгата, ще искате да се заровите в старите военни архиви и да подложите на кръстосан разпит всички застаряващи вече роднини. Аз поне това смятам да правя в следващите месеци. Половината от тази книга трябва да се изучава в часовете по история, на другата половина трябва сами да научим децата си. "Пиратите умират млади" беше като балсам за душата, но "Юнаци, лека нощ!" запълва онази дупка в сърцето, систематично изкопана от сегашните безумни норми и нрави на модерното общество. Заменя разочарованието с гордост, бездействието с действие и апатията с една неописуема любов по отечеството и всички негови герои. Абе с 2 думи "Страхотна е!".
December 11, 2021
Рядко пиша ревюта, но поради оскъдицата и новостта на книгата ще си позволя да го направя. Надявам се да бъде полезно някому, чудещ се дали да я купи и прочете.
Независимо дали харесвате история, дали разказите за героите ни от възраждането, борбата за Освобождение и Обединение предизвикват буца в гърлото, и сълзи в очите ви, дайте шанс на тази книга.
За мен на моменти авторът прекалява(малко) с патоса и възвишените заключения. Също така, макар и да споменава, че не е историк на места опровергава митове и прави заключения прибързано. Според мен(също не историк, но интересуващ се човек) би било полезно да бъдат дадени повече гледни точки в тези моменти. Или просто аз съм прекалено подозрителен четейки подобна литература.
Ценното тук са личните истории на споменатите герои, разказани от живите им роднини, цитираните лични архиви и спомени на много личности от Царство България. Михаил Кунчев ни разказва най-вече за фигури, които ще бъдат непознати за гражданина, разчитащ единствено на училищното образование по история. Има и такива, които ще са новост дори за хора с по-богати исторически познания. Дори да знаете за всеки споменат "юнак" пак има какво ново да научите от големият брой документи и разкази, цитирани в творбата. И именно това прави книгата уникална. Тя се стреми да премести тази ценна наука от фактологичност и формалност в сантименталност и лична връзка.
Смятам, че се справя. Че ще вдъхнови много от читателите да се разровят в собствената си семейна история, впоследствие и в националната.
Благодаря на Михаил Кунчев!
Простете за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.
Независимо дали харесвате история, дали разказите за героите ни от възраждането, борбата за Освобождение и Обединение предизвикват буца в гърлото, и сълзи в очите ви, дайте шанс на тази книга.
За мен на моменти авторът прекалява(малко) с патоса и възвишените заключения. Също така, макар и да споменава, че не е историк на места опровергава митове и прави заключения прибързано. Според мен(също не историк, но интересуващ се човек) би било полезно да бъдат дадени повече гледни точки в тези моменти. Или просто аз съм прекалено подозрителен четейки подобна литература.
Ценното тук са личните истории на споменатите герои, разказани от живите им роднини, цитираните лични архиви и спомени на много личности от Царство България. Михаил Кунчев ни разказва най-вече за фигури, които ще бъдат непознати за гражданина, разчитащ единствено на училищното образование по история. Има и такива, които ще са новост дори за хора с по-богати исторически познания. Дори да знаете за всеки споменат "юнак" пак има какво ново да научите от големият брой документи и разкази, цитирани в творбата. И именно това прави книгата уникална. Тя се стреми да премести тази ценна наука от фактологичност и формалност в сантименталност и лична връзка.
Смятам, че се справя. Че ще вдъхнови много от читателите да се разровят в собствената си семейна история, впоследствие и в националната.
Благодаря на Михаил Кунчев!
Простете за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.
November 17, 2021
Отново невероятна книга, която те тласка да погледнеш назад към корените си с гордост в сърцето, обич и надежда в душата и сълзи в очите. Научих нови истории, припомних си любими стари и стигнах до края на житейски истории на любими герои живеещи в сърцето толкова години с неизвесен край.
Една от малкото книги, които влиза в сърцето и душата. За мен лично еквивалент на трилогията на Яна Язова "Балкани", благодарение на която всеки ден се сещам за Хаджи Димитър, Левски, Бенковски и безброй други герои, за един свят изпълнен с достойни и героични мъже и жени, но такива,не от приказките, а от ежедневието на нашата история. Това прави и настоящата книга и то с един вълнуващ и сърцат наратив.
Една от малкото книги, които влиза в сърцето и душата. За мен лично еквивалент на трилогията на Яна Язова "Балкани", благодарение на която всеки ден се сещам за Хаджи Димитър, Левски, Бенковски и безброй други герои, за един свят изпълнен с достойни и героични мъже и жени, но такива,не от приказките, а от ежедневието на нашата история. Това прави и настоящата книга и то с един вълнуващ и сърцат наратив.
November 14, 2024
… Някой от нас ще попита добре де, къде е държавата?
Но това не е важният въпрос.
Нима Хаджи Димитър е получил държавна субсидия, за да поведе четата си?
Нима Христо Ботев е облякъл момчетата си с униформи по европейски проект?
Те бяха държавата, когато държавата я нямаше.
И днес родината - това сме ние. Ние сме длъжниците до гроб на тези, които проляха кръвта си, за да ни има. Не някакви имагинерни институции. И точка.
Юнаци, лека нощ! … 🇧🇬❤️
Но това не е важният въпрос.
Нима Хаджи Димитър е получил държавна субсидия, за да поведе четата си?
Нима Христо Ботев е облякъл момчетата си с униформи по европейски проект?
Те бяха държавата, когато държавата я нямаше.
И днес родината - това сме ние. Ние сме длъжниците до гроб на тези, които проляха кръвта си, за да ни има. Не някакви имагинерни институции. И точка.
Юнаци, лека нощ! … 🇧🇬❤️
December 22, 2021
Книга, която може да разпали и най-малко заинтересованите откъм родна история. Вдъхновяващи разкази и запомнящи се герои. "А за животе потомци - срещу забравата на нож!"
November 11, 2024
"Защото ние сме писатели, лекари, инженери, земеделци, бащи, съпрузи, синове... но преди всичко сме вуница на дядовците си. Полските цветя, поникнали върху зема, напоена с повече кръв, отколкото дъждове."
"Смятам, че начинът, по който са се държали тези преди нас, ни задължава да живеем с определена чест. Имаме дълг към тях, който е неизплатим. Може би затова в днешно време правим всичко възможно, за да забравим героите си. Защото ни напомнят, че им дължим да живеем един по-достоен, по-смел и по-деен живот, който просто не ни е удобен и изисква усилие. Защото не е лесен. Не е по течението. Но - естествено - ни е напълно да използваме свободата, която ТЕ са ни извоювали, за фейсбук подвизи от дивана и безсмислени домашни тиради за това как някога ще ни писне и ще се променим. Но никога не го правим."
"Осъзнавам, че истинският корен е не там, където си роден, а там, където лежат костите на този, който е умрял, за да се родиш."
".. хлябът, който ям от дете, е направен от жито, посадено в пръстта, която ТЕ са напоили с кръвта си (...) Защото пия вода, която идва от реки, които разнасят костите им и до днес. Всичките са ми дядовци. До последния."
"Честно казно, понякога се чудя кое е по-лошо - лъжите в техните учебници или празните страници в нашите."
"Бягам за тези, които проляха кръвта си, за да мога да го правя за здраве, а не от страх за живота си."
"девиз на императорските руски офицери: "Душата ми принаделжи на Бог, сърцето ми - на жена ми, дългът ми е към отечеството, но честта си е само моя и за нея не отговарям пред никого!"
"А православието не е духовна пътна помощ. Нито патриотизмът - начин за избиване на комплекси в трудни за държавата моменти. И двете трябва да се опознаят и обикнат, за да заживеем с тях, а не да ги вдигаме като карти на късмета, когато ни е удобно."
"Всичко може да бъде погребано, казвам си, но не всичко, що е погребано, умира."
"Защото пролятата за родината кръв не съхне. Никога."
"Смятам, че начинът, по който са се държали тези преди нас, ни задължава да живеем с определена чест. Имаме дълг към тях, който е неизплатим. Може би затова в днешно време правим всичко възможно, за да забравим героите си. Защото ни напомнят, че им дължим да живеем един по-достоен, по-смел и по-деен живот, който просто не ни е удобен и изисква усилие. Защото не е лесен. Не е по течението. Но - естествено - ни е напълно да използваме свободата, която ТЕ са ни извоювали, за фейсбук подвизи от дивана и безсмислени домашни тиради за това как някога ще ни писне и ще се променим. Но никога не го правим."
"Осъзнавам, че истинският корен е не там, където си роден, а там, където лежат костите на този, който е умрял, за да се родиш."
".. хлябът, който ям от дете, е направен от жито, посадено в пръстта, която ТЕ са напоили с кръвта си (...) Защото пия вода, която идва от реки, които разнасят костите им и до днес. Всичките са ми дядовци. До последния."
"Честно казно, понякога се чудя кое е по-лошо - лъжите в техните учебници или празните страници в нашите."
"Бягам за тези, които проляха кръвта си, за да мога да го правя за здраве, а не от страх за живота си."
"девиз на императорските руски офицери: "Душата ми принаделжи на Бог, сърцето ми - на жена ми, дългът ми е към отечеството, но честта си е само моя и за нея не отговарям пред никого!"
"А православието не е духовна пътна помощ. Нито патриотизмът - начин за избиване на комплекси в трудни за държавата моменти. И двете трябва да се опознаят и обикнат, за да заживеем с тях, а не да ги вдигаме като карти на късмета, когато ни е удобно."
"Всичко може да бъде погребано, казвам си, но не всичко, що е погребано, умира."
"Защото пролятата за родината кръв не съхне. Никога."
November 13, 2024
Книга за всички нас – лениви съвременни внуци на великите ни герои, които сме забравили и дори не познаваме.
Книгата е отправна точка за всеки, който иска да се ориентира в днешното „модерно общество“ и да се запита дали ежедневното безвремие, в което живеем – „скролване“, клюкарене, консумиране, високомерие и пълна забрава на миналото ни като народ – не ни изтрива от историята?
Книгата е изключителна и се радвам, че повечето хора подкрепят това!
Книгата е отправна точка за всеки, който иска да се ориентира в днешното „модерно общество“ и да се запита дали ежедневното безвремие, в което живеем – „скролване“, клюкарене, консумиране, високомерие и пълна забрава на миналото ни като народ – не ни изтрива от историята?
Книгата е изключителна и се радвам, че повечето хора подкрепят това!
May 3, 2023
Lets start with the author here.
For people from my generation and my home country (Bulgaria), Mihail Kunchev is know from the once MM television and his show Културистика that was quite ahead of its time and gave lots of quality content.
Since then I have lost track of his until I saw his TEDTalk and some of his appearances on a few Bulgarian podcasts. This is where I found out about this amazing book.
The stories of great and forgotten Bulgarian historical figures is put in an interesting and engaging way for the reader. This is a MUST READ book for every young man transitioning into manhood giving virtuous examples of patriotism and bravery.
For people from my generation and my home country (Bulgaria), Mihail Kunchev is know from the once MM television and his show Културистика that was quite ahead of its time and gave lots of quality content.
Since then I have lost track of his until I saw his TEDTalk and some of his appearances on a few Bulgarian podcasts. This is where I found out about this amazing book.
The stories of great and forgotten Bulgarian historical figures is put in an interesting and engaging way for the reader. This is a MUST READ book for every young man transitioning into manhood giving virtuous examples of patriotism and bravery.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews