Преди да се родя и след смъртта ми

by Ivailo Petrov, Ивайло Петров

С излизането на книгата през 1968 г. /тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това."/ Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми – роден дом, семейно-родова общност и т.н.Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра – на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят се съединява с началото, в която хуморът и тъгата се преплитат и се опитват да надникнат в любопитната като живота смърт.

Genres: Bulgarian Literature, Fiction, Bulgaria, Classics, School, Audiobook, Read For School

303 pages, Paperback

First published January 1, 1968

About the author

Ivailo Petrov (Bulgarian: Ивайло Петров) (19 January 1923, Bdintsi – 16 April 2005, Sofia) was a Bulgarian writer, who authored more than 20 books in his life. He is one of the greatest writers in Bulgarian literature. Among his most famous work are the novels "Wolf Hunt" (1982-1986), "Before I was born and other stories" (1968).

Ivailo Petrov is a recipient of multiple awards for his contributions to Bulgarian literature and culture. In 2006 a national literary prize was established in his honour.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Това ми е първи досег до прозата на Ивайло Петров и я намерих доста самобитна и интересна.

Неговата Добруджа почти няма допирни точки с Йовковата, не че има нужда от такива.

Романът "Преди да се родя и след смъртта ми" е разделен на части, както подсказва заглавието. Но историите вътре са основно две - на автора и на чичо му Мартин, разбойник и добруджански Робин Худ.

Най ми харесаха описанията на роднините авторови, на погребението му и на Аница. Религиозната част ме поотблъсна, но виждам защо е вплетена в текста. Хуморът ми напомни на Чудомир.

В книгата се редуват проблясъци със скучновати монолози, неприятни за прочит.

Ще прочета и "Хайка за вълци", казват че е най-силната му книга. (определено е!)

[Adriana · Rating 4 out of 5]

O carticica absolut incantatoare!

Un fel de Amintiri din copilarie, in care autorul ne povesteste, cu umor si caldura, cate si mai cate din cele intamplate in familia si satul lui natal.

P. S. Finalul sugereaza existenta (a cel putin) unei continuari, dar nu stiu daca ea a fost tradusa in romana :(

[Яна Хараланова · Rating 4 out of 5]

Беше забавна.

[Martin · Rating 4 out of 5]

в ученическите ми години с тази книга прекарах най-забавното тричасово пътуване с автобус!

[mia! · Rating 5 out of 5]

Изключително забавна и ,,нашенска". Чичо Мартин е абсурден герой за стандартите на чичо Албер Камю.

[Branimir · Rating 5 out of 5]

Изключителна книга.

Като дете имаше няколко автора, които наистина харесах в програмата ни по литература, която включваше редица "задължителни" прозиведения. Ивайло Петров е един от тях и остави в мен серия спомени от историите му. Спомените ми са свързани предимно с "Преди да се родя", понеже това е по-лесната за разбиране от деца част. Четохме я точно след автобиографията на Бранислав Нушич и паралелът бе неизбежен, но творбата на сръбският класик помня бегло, а от тази не бях забравил много моменти.

Наскоро се присетих за творецът, като четох статия за закуската през 1989 с Франсоа Митеран, където са били поканени едни от най-ярките ни писатели и интелектуалци за времето. Там е бил и Ивайло Петров (заедно с Радичков).

Радвам се, че реших да препрочета тази негова история, понеже книгата е страхотна. Историята е на светлинни години от творбите писани под строй от от соц номенклатурчиците по онова време и е човечна. Разкрива много от душевността на хората и типичното българско - с позитивите и негативите му. Набляга и на това да се казва истината с малка доза ирония и хумор, което отваря апетита на четящия като щипка ароматни подправки в едно страхотно ястие ястие. За завършек, краят е както очакван, така и много силен. Отдавна някоя книга не ме бе държала така тръпнещ относно това какво ще се случи на героите.

Горещо препоръчвам да я прочете всеки, който иска да се потопи, макар и за малко, в миналото ни, докато е воден от един съвсем съвременно звучащ творец.

За мен остава бележката да прочета и други книги от Ивайло Петров.

[Nikola Tasev · Rating 3 out of 5]

Авторът сякаш се е опитал да подражава на 'Автобиографията' на Бранислав Нушич, но се е целял в по-възрастни читатели. Още по-странно е че главният герой всъщност е Чичо Мартин, макар че има големи части от книгата, в които не се разказва за него.
В книгата има доста смърт и доста секс, така че определено не е за деца. Хуморът присъства, но е по-малко, отколкото може да се очаква. Има много разсъждения и философстване, което на места не се връзва с историята (признавам, прескочих по някоя страница от вътрешните размисли на чичо Мартин). На други места авторът си противоречи в описанията на героите.
Книгата не е особено увлекателна и определено не е за всеки. Но в нея има от онази човешка и особено селска психология, присъстваща в разказите на Йордан Йовков и Елин Пелин, смесена с героично-философско пътуване на главният герой. Не съжалявам че я четох.

[Polina Trifonova · Rating 4 out of 5]

Харесвам стила на писане на Ивайло Петров. Това е втората ми среща с него, след страхотния роман "Хайка за вълци".

Книгата започна пленително и много забавно. На моменти се смях с глас.

След средата малко се промениха тонът на разказване и фокусът на сюжета. Дори си мисля, че историята на чичо Мартин може би е трябвало да бъде част от друга книга. Затова са и 4-те звездички, вместо първоначално замислените 5.
Все пак доволна съм, че я прочетох.

[Диана Димова · Rating 4 out of 5]

Давам 4* заради прочита на Сава Пиперов в Storytel.
Опитвала съм няколко пъти да прочета книгите на Ивайло Петров, но съм ги зарязвала в самото начало.
Харесва ми тънкото изкуство за хумор на автора, но определено не съм особено впечатлена.

[Sve · Rating 3 out of 5]

Харесвам писането на Ивайло Петров, но тази книга ми се видя разхвърляна и напъната на моменти.

[Илия Михайлов · Rating 5 out of 5]

“Преди да се родя и след смъртта ми" е поредното съкровище, което открих в писателския скрин нa Ивайло Петров. И със сигурност няма да спра да търся там. Признавам, че досега не бях срещал подобен оригинален начин, по който да представиш "вечните" теми за живота, смъртта и техния смисъл. Чрез приключенията на чичо Мартин и компания там в някъде в Добруджа се чувствах сякаш изправен пред кривото огледало на собствените си чисто човешки прегрешения, терзания, страхове и надежди. Книгата ме спечели и с неповторимата самоирония на автора. Способността му да се шегува елегантно със себе си и с философските търсения на поколения мъдреци. A самоиронията, както знаем, е качество, присъщо на смелите и силните духом. Само те биха приели смъртта като приключение и възможност да проверят всичко онова, което обещават световните религии. Само те биха дръзнали да погледнат живота си отвисоко преди да се родят и след това. А Ивайло Петров със сигурност е един от тях.

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Петров обрисува по един много забавен начин старите български нрави и обичаи. И макар да е написана под формата на романизирана биография, то самият главен герой не е нищо повече от един семеен хроникьор. Главната роля в книгата е отредена на чичо Мартин - разбойник-философ, вечно опрял нож в гърлото на живота.

[Julia · Rating 5 out of 5]

Страхотна. Не очаквах толкова да ме забавлява и да се подсмихвам под мустак.

[Vladimir Grigorov · Rating 3 out of 5]

"Преди да се родя" е увлекателна, с много забавни моменти. Нещо като "Виж кой говори", но на хартиен носител.

При "След смъртта ми" авторът вече разполага с цяла вечност време. Това се усеща с включването на километрични размишления току насред действието. На мен ми бяха досадни и отнеха от доброто впечатление от книгата.

[Maria · Rating 3 out of 5]

Хубава книга, написана с доброта и малко насмешка. Не прекалява със задевките с българската "народопсихология".

[Vanessa Princessa · Rating 5 out of 5]

Не мислех, че ще се смея толкова на книга. Една от любимите!

[Milva Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Сатиричен и показателен пример, че нищо не започва и свършва с нас. Беше изключително забавен и приятен прочит.

[Elitsa Ivanova · Rating 4 out of 5]

Има книги, на които просто трябва да им дойде времето да се настанят уютно в живота ми. Четох с удоволствие, беше ми интересна и различна заради оригиналния авторов похват, заради добре премерената ирония, заради истините - изстрадани, но поднесени винаги с щипка хумор. Животът е една неразгадаема плетеница от търсене на смисъла, емоциите и вродените ни инстинкти; "очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш"...

Майка ми ме носеше на ръце и докато шляпаше с босите си крака в праха, аз огледах полето и открих, че земята е плоска и безкрайна. Извървяхме четири или пет километра до нивата, а хоризонтът си оставаше все един и същ — права черта между земята и небето. Тази птоломеевска теория дълги години ме изпълваше с вярата за плоската безкрайност на земята, от което следваше, че всичко, което виждам около себе си, е безкрайно, в това число и аз, разбира се. И много се разочаровах, когато в прогимназията научих, че земята е обла като оная тиква, за която стана дума по-горе, и че виси на плета на вселената, а хората лазят по нея като мравки. Разочарованието ми се усили, когато малко по-късно научих, че не виси на плета на вселената, не се крепи на нищо и на всичко отгоре не е постоянна и се върти както около себе си, така и около слънцето. На тази земя, рекох си, ще се живее трудно, с много грешки и заблуди. Човек, като застане на коя да е точка от плоскостта, винаги ще определи четирите посоки на света, а с кълбото човек се обърква, защото няма посоки. Ако тръгнеш от едно място, ще вървиш, ще вървиш и ще стигнеш там, където си тръгнал. След всичко това аз се питах и не можех да си отговоря защо толкова умни хора бяха станали жертва на инквизицията само и само да докажат, че земята е кълбо и се върти около слънцето. Навярно за да докажат, че човек стига там, откъдето е тръгнал…

[Reader · Rating 4 out of 5]

Видях я в една столична книжарница, тя също ме забеляза и погледите ни се сблъскаха - книжарницата се озари от сиянието й и бързо ме привлече към себе си. Докоснах я нежно и прокарах пръсти през нея. След минута се улових, че вече я нося на ръце към най-близкото кресло и тогава за пръв път разтворих страниците й. Захласнат в четене преминах през първия ред от книгата, първата страница, лист, глава и така преди да се усетя бе минал половин час, а аз вече бях се потопил в сладкодумието на Ивайло Петров и увлекателния му стил на писане. Стил, който не натоварва излишно, не губи времето на читателя си и така те потапя в сюжета, че времето сякаш спира и света престава да се върти докато ти преминаваш през приказния свят на автора и чичо Мартин.

Прозата на Ивайло Петров е сякаш самодопълваща се, всяка дума се свързва по естествен начин със следващите, като планинско ручейче и не може да се определи къде и как точно се свързват капките, преди да се образува цял поток от бистър и звънлив разказ, който с трелите си докосва по много ефирен начин човешкото(човещината) у всеки. Няма нито една излишна дума или дори сричка, които да ни извадят за момент от унеса на лекия саморазгръщащ се сюжет. Всичко е толкова хомогенно - досущ като картина и човек не може да си представи как така това е книга съдържаща отделни глави, думи, букви…

[Veselina Hristova · Rating 3 out of 5]

3.5, за да сме точни...Не знам защо реших, че ще е книга за деца, но съвсем не е такава. Още едно интересно описание на време, което на мен, родена след '89г ми е непознато. Добре, че е литературата, за да познавам историята :)

[Ani · Rating 3 out of 5]

Интересно четиво с комични и непридвидливи моменти. Ясно и увлекателно описва отношенията между хората в българското село в миналото, въпреки че на моменти сюжетът остава на заден план. Историята се разказва от необикновена гледна точка, което е интригуващо.

[Stefan · Rating 5 out of 5]

🌞Преди да се родя и след смъртта ми 🌜
Ивайло Петров
Един уникален роман на един много добър разказвач, който те въвлича в историята си в едно отминало и не съвсем време. Наред със смях през сълзи, са засегнати и теми, които ще бъдат актуални и след 100 години(ако свят светува)
Препоръчвам 5 ⭐

[Sonya Racheva · Rating 4 out of 5]

По творчеството на Ивайло Петров ме запали мой преподавател по български език. И сега аз го препоръчвам на приятелите си, защото с Ивайло Петров трябва да се срещне всеки български читател. Книгите му са мъдри, защото съдържат живото зрънце на автентичната българска душа.

[Dani Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Много оригинална и добра книга със сатира , ирония и хумор . Бих й дала , обаче името ,,Чичо Мартин '' !

[Stanimira Deleva · Rating 5 out of 5]

A surprisingly good book full with humor and self-irony, representing the reality, life, love, and death in the Bulgarian village from the beginning of 20th century.

[Elena Miladinova · Rating 5 out of 5]

Страхотен, дълбоко препоръчвам.

[Деница Денева · Rating 5 out of 5]

Прекрасна, хумористична книга. Чрез интелигентния си хумор, автора ни запознава с живота на рода си и на половината село. Лека и бърза за четене.

[Pavel Kanazirev · Rating 3 out of 5]

Развлекателно четиво. Голям смях!

[Georgi Binev · Rating 4 out of 5]

“Борбата с тълпата е непосилна, но по-достойно е да умрем победени, след като сме се опитвали да отстояваме своите стремежи и въжделения.”

[Maria Toteva · Rating 3 out of 5]

“На този свят все още има една свобода — човек да си мисли нещо и никой да не може да го узнае. ”