Хрониките на селянина

by Кристиян Недялков, Георги Бараков (Illustrator)

На страниците на тази книга ще се понесете на крилете на фантазията и ще пътувате заедно с автора в един нов свят, пълен с приключения, динамични битки, познати и непознати чудовища, странни места и безстрашни герои. Къде изчезва познатият ни свят, какви са причините да се случва това, което се случва, има ли магия и къде е границата на действителността? - На тези и много други въпроси ще си отговорите щом посетите митичния Ургбридж и последвате Едгар (ако това е истинското му име) и неговата сърцата дружина.

Кристиян Недялков е български автор. Ученик в Хуманитарната гимназия във Варна, специалност „Български и История“. Пише „Хрониките на селянина“ по време на средното си образование и я завършва, когато е на 17 години. С тази книга той поставя началото на своята приключенската фентъзи поредица „Фантазмироника“.

Любопитен факт за него е, че по произход е потомък на благородничeски род, провъзгласен за такъв през XVII век в резултат от военните подвизи на австрийски офицер, участник в Тридесетгодишната война, след края на която получава титлата von Sartori (Schneidau).

368 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Nadya Mikhayilova]

Въпреки леко наивния и очакван край, както и някои трески (къде големи, къде – не) – редакторски и коректорски – всъщност книгата ми хареса.

Ще се радвам следващата книга на автора да получи точно редактор и коректор, но дори и без тях историята е четима…

[Ана Хелс]

Страхотен пример за добро литРПГ фентъзи, каквито на български рядко има. Не, това не е книга-игра, това е книга, която е като игра, с главен герой очевидно нечий аватар, намерил се по правилната интернетски незнайни насред нечия геймърска фантазия. Приключение със структура, разнообразие, хумор и забавни персонажи. Бих я играла тази игра.

[Anna-Maria Popova (Bookfan.tasy)]

3,75*

[Philip Froloshky]

‎„Хрониките на селянина“ на Кристиян Недялков е книга, която ме разочарова. Изпълнена е с ‎изключително богатата фантазия на автора, за това няма спор, но определено начина, по който ‎е написана можеше да бъде далеч по-добър. Изпълнена е с доста „писателски“ грешки. Цялата ‎история е изключително хаотична и парадоксална. Почти всички герои, изправени пред ‎трудностите на този измислен свят, намират сила и мотивация да продължават, защото „просто ‎не им пука“ (особено Едгард). Не може мотивацията на герой да бъде нихилизъм или ‎непукизъм. Ако даден герой е такъв в реалния живот, то неговата идентичност би съответствала ‎доста повече на Били ‎‎‎Пилгрим (главният герой) в ‎„Кланица пет“ на Кърт Вонегът. Дори един ‎герой да бъде подобен непукист, ок, но как това се оказва иманентен признак за повечето? ‎Странно е различни персонажи с несходен произход, възпитание и история да са толкова ‎еднакви. {SPOILER ‎ALERT}‎‏‎ Включително самият Бог в този свят се оказва с подобен манталитет‎, ‎като зарязва всичко‎, ‎което е изградил‎, ‎защото просто не му пука‎.‎

Но има причина, поради която все пак давам ‎‏‎3 ‎звезди на книгата‎, ‎а не по‎-‎ниска оценка. ‎‏Написана е от Кристиян Недялков, когато е бил само на 17 години. Това е впечатляващо ранна ‎‎възраст човек да има необходимата дисциплина, твърдоглавие и увереност, за да напише и ‎‎издаде цяла книга. Да, може би не е написана по възможно най-добрия начин, но е ‎‎завършена. Това е голямо постижение. От там нататък всички авторски грешки се изглаждат или ‎‎изцяло елиминират с опита и допълнителното писане. Този опит съм сигурен, че Кристиян ‎‎Недялков ще го придобие, защото той просто пише. Когато човек работи, той определено ще ‎‎пожъне успехите, които заслужава.‎