„Хрониките на селянина“ на Кристиян Недялков е книга, която ме разочарова. Изпълнена е с изключително богатата фантазия на автора, за това няма спор, но определено начина, по който е написана можеше да бъде далеч по-добър. Изпълнена е с доста „писателски“ грешки. Цялата история е изключително хаотична и парадоксална. Почти всички герои, изправени пред трудностите на този измислен свят, намират сила и мотивация да продължават, защото „просто не им пука“ (особено Едгард). Не може мотивацията на герой да бъде нихилизъм или непукизъм. Ако даден герой е такъв в реалния живот, то неговата идентичност би съответствала доста повече на Били Пилгрим (главният герой) в „Кланица пет“ на Кърт Вонегът. Дори един герой да бъде подобен непукист, ок, но как това се оказва иманентен признак за повечето? Странно е различни персонажи с несходен произход, възпитание и история да са толкова еднакви. {SPOILER ALERT} Включително самият Бог в този свят се оказва с подобен манталитет, като зарязва всичко, което е изградил, защото просто не му пука.
Но има причина, поради която все пак давам 3 звезди на книгата, а не по-ниска оценка. Написана е от Кристиян Недялков, когато е бил само на 17 години. Това е впечатляващо ранна възраст човек да има необходимата дисциплина, твърдоглавие и увереност, за да напише и издаде цяла книга. Да, може би не е написана по възможно най-добрия начин, но е завършена. Това е голямо постижение. От там нататък всички авторски грешки се изглаждат или изцяло елиминират с опита и допълнителното писане. Този опит съм сигурен, че Кристиян Недялков ще го придобие, защото той просто пише. Когато човек работи, той определено ще пожъне успехите, които заслужава.