The Celestial Way

by Drake Vato

When you have lost everything, can you still find the way among the stars?

Ferrtau the Lightbringer has declared war on reality itself. Driven insane with grief, he ravages the world of Terra Para, seeking to take control of the Shard, which will enable him to attain his mad quest. But what pushed the galaxy’s greatest champion over the edge?

Airo Blueborn is awakened after seven centuries of cryostasis and sent to stop Ferrtau as a last resort. Known as the Dragonslayer, Airo hates dragons with a burning rage—yet promptly ends up as the sole guardian of Veralla, a fledgling dragon.

Hatched into a hostile world, Veralla wants to understand why there is so much pain and suffering all around her, especially beneath the hard shell of her embittered protector. She also needs to grow up fast if she is to survive a war-torn planet.

Can a former dragonslayer and a fledgling dragon forge a lasting bond in the fires of one man’s crusade against reality? And can they find a way to save the world from eternal oblivion?

The Celestial Way is a story about healing old wounds and finding redemption. Set in a shattered galaxy, featuring transhumanism, dragons, and a cutting-edge blend of magic and technology, this space opera embarks on an epic journey to discover the light and love inside each of us.

You can request the preview version of the novel from the link in the URL field below.

514 pages, Paperback

First published July 28, 2020

About the author

Drake Vato is a transhumanist, world dreamer, journey seeker, and a general wide-eyed idealist, although those qualities are often buried beneath an armor of jadedness and sour cynicism. The Celestial Way is his English debut in speculative fiction. His single greatest interest are dragons, as is evident by their inclusion in the novel. Currently, he is in the process of figuring out the Next Best Thing, and contemplates devoting his life to the rising advent of the future.

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Note from 7 April 2022: The Celestial Way is coming to Eurocon 2022. :) The author and I are going to mention it in our three panels here.

Note from 2 Oct 2021: I mentioned the novel during the Octocon panel "Not Your Grimdark Dystopia: Optimism in Sci-Fi and Fantasy". You can watch the recording here.

Note from 28 July 2020: The author has released this prepremiere version especially for the 2020 Worldcon (CoNZealand) and our virtual table there:

https://choveshkata.net/blog/?page_id...

Come get it; it costs as much (or as little :) as you feel like donating.

The final verdict: This was glorious.

Can you see the goofy grin on my face? Or must I struggle with them words?

It brimmed with fresh ideas, grand stakes, personal growth, meaningful talks, witty banter--and light. So much light. Enough to show that there are no bad guys, only bad states we go through. (And, yes, misunderstandings.)

The body count was exorbitant, and my eyes glazed over at the more technical descriptions, but these are minor quibbles. (Especially when the book reminds you we're not just bodies.)

Four luminous stars. You made much of my August, Drake. :) :) :)

The rest of my impressions are gathered here: https://choveshkata.net/forum/viewtop...

Here: https://choveshkata.net/forum/viewtop...

And here: https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Мартина Неделчева · Rating 4 out of 5]

The Celestial Way ми остави силно впечатление с мащаба и философската си насоченост, с красивата проза и изпипаните, епични бойни сцени, с размаха на сюжета и многопластовите лица на обществото, с широкото развитие на историята във времепространството и непреходността на ценностите: любов, уважение, храброст, морал, справедливост. В романа най-силно изпъкват темите за отмъщението и прошката, за предателството и сближаването, за отчаянието и надеждата. Застанеш ли на ръба на съществуването си, докато около теб кръжат въпросите за стойността на битието, е достатъчно да погледнеш само напред и нагоре, за да се окажеш въвлечен в цветни приключения, да откриеш верни съюзници и нов Път в живота - Път, по който върви всяко създание в тази вселена.


Айро

Протагонистът (антигерой) с поглед, насочен изцяло към целта, вкопчен в капана на миналото, грешките и (себе)омразата. Лесно е да се загубиш в потока на мислите му, да се заинтригуваш от мотивацията му, но и да съзреш слабостите му. Пълнокръвен и достоверен персонаж, чиито неволи следях с удоволствие и съпреживявах сцените заедно с него. Особеното е, че често мислите му се въртят в пълен цикъл, но въпреки това не е изцяло предвидим и крие изненади. Той е хладнокръвен, пресметлив и убийствено точен командир, но въпреки студената фасада, Айро всъщност се поддава на (и се води от) крайни, бурни емоции, които лесно дават отражение на всякакви интеракции, включително онези с Клауд - и докато упоритият му отказ да общува по (транс)човешки може да подразни някои читатели, за мен той прави всичко иронично и по-интересно. Размислите му за Фертау са ключови за повествованието и за собственото му израстване.

Най-силният диалог с Айро, който ми направи впечатление:

“What do you know about the Way!”

“I know what I have seen from you. I have seen your living chronicle. I know you for the exemplar you have been.”

“Then you know what drives the shadow in my heart!”

“I know what drives the light in your soul.”


Верала

Новоизлюпеното драконче, за което целият свят е нов, приказен и необятен... преди да открие и черните страни на живота: войната, убийствата, трудните избори, отхвърлянето и усещането, че си различен. Верала е вечно изпълнена с жажда за живот, ентусиазъм и сила, а нейното предизвикателство е да израсне, да намери подкрепа и да разгърне способностите си. Изградена е като чисто положителен образ. Копнежът й да дава и получава обич е напълно разбираем, но често се доближава до стереотипа Manic Pixie Dream Girl, което лично за мен я прави трудно поносима и си признавам, че не я харесвам през по-голямата част от книгата.

От сюжетна гледна точка историята й и приликите с едноименната богиня са едно от нещата, които ме заинтригуваха най-много, но засега остават без отговор - каква точно е връзката на Верала с богинята, защо точно тя, какво пренася през времето в различните си въплъщения (ако приемем, че са повече от едно)? Очевидният отговор е любовта, разбира се, но оставам с надеждата за по-пространно и сложно обяснение.


Второстепенните персонажи

Любимите ми персонажи са Киана, Глалрхайн (Glawlrhain) и Ментория.

Киана е шарена, ексцентрична, заложено й е да се бунтува... в името на доброто. Спечели ме с непримиримия си характер и скептицизма към решенията на Айро. Вижда грозотата, трудностите и... нуждите. Не се страхува да обича, да действа, да говори. И не е трудна за обичане J

Глалрхайн ме спечели със самообладанието и емоционалната си интелигентност. Погледът му е трезв, но се откроява най-много с мъдри заключения и още по-мъдри съвети. Като особено интересен момент бих посочила спречкването с Аломар - динамична сцена, при която доказва честта и уменията си.

Ментория - противоречива, интелигентна, студена, пресметлива, хитра и отмъстителна, неопределима, чупеща простите рамки „злодей“ и „антагонист“. Сложен и цветен образ, който следва мотивацията си, но не забравя миналото и стойността си.


Други плюсове и минуси - с bullet points

Плюсове:

- стилът - потапящ, грабващ, с картинни описания, които лесно се рисуват във въображението ми

- сериозността - смислени диалози, всеки се държи на положение, има солидна кауза и я защитава

- динамичността на екшън сцените - завладяващи битки, отлично изградено натрупване на напрежение и добре развити обрати

- Облакът получава бонус точки от мен за подкрепящия си приятелски (макар и чисто програмиран) „характер“.


Минуси:


- сцената с погребението (и изтребването на един определен град) - по принцип не съм почитателка на сцените, в които умират герои, още повече пък такива без „екранно време“, макар и смъртта да не е абсолют

- Х‘раал твърде лесно се впечатлиха от Верала и склониха да я последват, предвид колко безплодни усилия вложиха рицарите и Айро като цяло - щеше ми се изборът им да е направен по-премерено, аргументирано и убедително.


- при все че романът е дълъг, все ми се щеше да е по-дълъг, за да се доразвият определени сцени и персонажи


Цялостна оценка: 4/5 звезди

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

The Celestial Way е епичен шедьовър на фантастичното повествование и за България е чест, че подобна книга е написана от наш сънародник. Сюжетът е изграден с амбиция и размах, надхвърлящи досегашните образци в жанра, а идеите са страхотни и провокиращи ума с невъзможните си концепции. Най-силната страна на романа обаче са героите, от сърдития, но търпящ уникално развитие Айро и трогателната малка Верала, през колоритния кастинг от поддържащи образи на рицари и дракони, та до харизматичния, изгарящ с присъствието си антагонист Фертау. Не отстъпва на най-доброто от световете на Star Wars и Warhammer 40 000 - цялото ми ревю може да прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/the-celestial-...