Лиза: Пътуване с Багряна

by Боряна Дукова

Аз мисля, че още с дара на живота ми са дадени неотделимо сплавени в моята същност двата атома: на любовта и на поезията.

Не знам дали накрая
ще имам кротък залез –
в живота не сполучих
да имам кротък ден...
но затова пък зная,
че няма да е кротък
и няма да е скучен
и споменът за мен.

Втора книга от поредицата романизирани биографии на писателката Боряна Дукова

По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме карат да разправям спомени, те текат трудно, оскъдно. Но щом съм на път, ме връхлитат, завладяват ме и съм готова да се впусна насреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите спомени, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из огромното кълбо.

Така съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна , докато лети към най-далечната точка, която ще посети – Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот.

В това вълнуващо пътуване влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от близките си, споделя откровено и без задръжки за големите срещи и любови, белязали вихрения ѝ житейски път и дръзката ѝ поезия, като не спестява нито шеметните изживявания, нито тежките удари, които съдбата ѝ изпраща.

Редят се образите на съпруга ѝ Иван Шапкарев, на големите ѝ любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на личности, определили професионалния ѝ път – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе...

На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте, Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът ѝ, през 1960 година, а в думите ѝ тупти любовта, мъката, вината и неотменно жаждата за живот.

Genres: Bulgarian Literature

360 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Боряна Дукова е българска писателка и преводачка на художествена литература от испански език. Завършва испанска филология в Софийския университет. През 2012 г. излиза първият ѝ роман „Кървава малага“, през следващата „Опасна монета“, а през 2014 г. „Разкаянието на Диего“, трилъри с исторически загадки, в които вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Сърцето не лъже“ и новели с едноименното заглавие „Новели“.

На фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, през 2014 г. представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“.

Член е на AIEР, Международната асоциация на писателите криминалисти.

Боряна Дукова е преводач на художествена литература от испански език, като сред имената, които е превеждала се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Понастоящем сътрудничи на Испанския културен център „Институт Сервантес“.

Reviews

[Martina Rizova · Rating 5 out of 5]

Книга, която прочетох буквално на един дъх: невероятна, трогателна, носеща смисъл и предлагаща ми един нов поглед не само върху творчеството на Елисавета Багряна, но и върху битието ѝ, често омаловажавано, пренебрегвано или дори хулено от мнозина. Светът на „рояците от оси“, дебнещи и коментиращи стъпките ѝ, за жалост, не е бил ограничен или, макар и крайно изказано, заличен: наблюдаваме го съвсем спокойно и безропотно и до днес. Клюките, неуместните коментари, неудачните разбирания, осъдителните думи, насочени към нея, сякаш все още продължават да се разпространяват, поставяйки таланта ѝ на заден план. Ако тя е била на границата между „буржоазното“ и „соцреалистичното“, то литературната ни памет е на границата между банално неразбраното и битово нахоканото, които даже са се захванали като общ плевел за творческата ѝ дарба.

Бих препоръчала книгата на всеки: не само на тези, притежаващи силен интерес, насочен към българските ни поети. Несломимият дух на Багряна заслужава да бъде оценен, разгърнат перфектно в „Лиза: Пътуване с Багряна“: точно на това не са успели да ни научат в училище - да погледнем зад „фасадата“ на комерсиалната клюка, да търсим същността, а не скандалната маска, която ни е удобно да поставим върху лицето на различието.

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

3,5*
Повече ми хареса книгата на Дукова за Яна Язова. В тази авторката се е опитала твърде нашироко да се разпростре за живота на Багряна, но на моменти доскучаваше и сякаш се повтаряше. Да, Багряна има по-дълъг живот от Язова, но можеше да е по-стегнато написано. От друга страна книгата ми напомняше на пътепис, понеже описваше нашироко за нейните пътувания по света, най-вече за Париж и Бразилия.
Явно Елисавета Багряна е била необикновена личност. Стихотворенията ѝ разкриват цялата ѝ огнена душа. За съжаление, много нещастия е имало в живота ѝ, а всички нейни мъже умират или не успяват да останат до края с нея. Първият ѝ съпруг и неговата майка са се опитали да убият поетесата в нея чрез тормоз. Тя е успяла да се измъкне, но с цената на това синът ѝ да не знае коя е тя. Според мен е много долна постъпка му - да отдели детето от майка му, но явно такава е била епохата тогава. Мъжът е бил прав за всичко. Тя отрича патриархалността на времето и чрез стиховете си показва жената и нейните копнежи, излиза извън рамките на обществото. Много мъже са се влюбвали в нея. Пътуванията ѝ са пословични, обикаляла е света и има описателни моменти за тях в книгата.
Като цяло четенето ту ме отегчаваше, ту предизвикваше наново интереса ми. Стори ми се твърде наситена с описания за живота на Багряна, което предизвикваше чувството, че вече съм чела същото нещо, разбрала съм характера на поетесата и не е необходимо да се връщаме повече към темата.

[Кремена Георгиева · Rating 4 out of 5]

Ех, чак ми се иска да мога да се пренеса назад във времето и попадна в тази неповторима епоха на възхода на българската литература. Макар и в тези тежки време – след военно време, политическа нестабилност – културата се е развивала с бързи темпове. Попадаш в обкръжението на велики творци като Йовков, Емилиян Станев, Дора Габе, Лилиев и кой ли още не.
За съжаление, след средата, книгата започна да губи интереса ми. Не знам дали е заради хаотичността на представянето на живота на Багряна. Редуват се с настояще и минало. От една история прескачаме на нова история, на втора и на трета... Имаше излишни според мен моменти, други бяха прекалено подробно описани.
Не успя да ми грабне вниманието на 100 %.
Но творческата атмосфера е невероятна!

...."Съдбата ми е такава - танц върху жарава, цял живот. Само характера ми е помагал да не изгоря...."

[Misheto · Rating 5 out of 5]

Изключително интересна книга. До сега не бях добре запозната с живота на Багряна или дори и да сме говорили за някой от нещата в часовете по литература, съм ги забравила. Хареса ми и стила на разказване на историята. Нещото, което най=много ми хареса и си го отбелязах е, че книгата написана 2021 доста рефлектира българиските виждания към Русия и до днес.
"Интересно е, помислих си аз, как любоета към родната земя днес минаваше задължително през обичта и верността към една чужда страна- СССР."
Този цитат ми се струва доста актуален в последната година, за жалосг.
Като цяло, Боряна е написла една страхотна книга за една невероятна бълрска поетеса.

[Nelly]

Страхотна книга! Препоръчвам с триста хиляди ръце!

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

Следващото литературно съкровище, написано от Боряна Букова! Дано да продължи в този дух!