Печатна грешка

by Ludmila Filipova, Людмила Филипова

Всеки понякога може да бъде център на Вселената.

Въпросът е какво следва от това. Един средностатистически и леко депресиран гражданин на Земята, който мечтае да бъде писател, но си изкарва хляба като синоптик в телевизия, докато въздиша по несподелената си любов, е поставен в центъра на тази абсурдно-иронична история.

До какво може да доведе обикновена печатна грешка? Възможно ли е един редови гражданин да крие фатална за Вселената технология? И след като действителността се е превърнала в нелепа измислица, как ще се възстанови така нужното равновесие в света на човеците?

Genres: Bulgarian Literature

344 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

English profile for Людмила Филипова

Reviews

[Ивайло Борисов · Rating 1 out of 5]

Сатира?! Сатира е съществуването на тази книга. Тази поредица от хаотично пръснати, несвързани и безсмислени брътвежи, резултат от тежка логорея и опит за оригиналност по толкова досадно скучен и безсмислен начин, че единствено маргинално скучни и безсмислени хора могат да намерят нещо забавно в нея. Едни и същи глупости се повтарят през няколко страници, но така омесени с появили се от нищото тотални други глупости, че само след няколко реда вече не просто не мога да се ориентирам какъв беше смисъла на всичко, ами тотално ми е през кура, понеже единственото ми желание е да подаря тъпата книга на някой, към който питая крайна неприязън, та да умре в мъки. Не всичко се купува с пари, приятелко.

[Stanio Modernoto · Rating 2 out of 5]

Изисква се изключителна концентрация на воля за да бъде прочетен този наръч от думи, притиснат между две меки корици.. Опитът за намигване, или някаква гримаса към Дъглас Адамс е очевиден и недодялан - ако не беше толкова претенциозно, можеше да мине за прилична детска книга, досущ като написана от Ено Рауд, но не е. Малкото фактология е вземана от Гугъл, май - натъкнах се на думата "джАдай"(?!?), предполагам, че това е мъжкия вариант на "оруспия". Наистина, колкото и да се мъчих да открия добра причина тази книга да бъде издадена, не я открих.

[Dani · Rating 4 out of 5]

Ако трябва да опиша книжката с една дума - готина е. По стил много прилича на Пътеводителя, но пък ми се струва, че има една съществена разлика: не е поредица от (до голяма степен) самоцелни майтапчета и обрати. В "Печатна грешка" се преследва цялостна и според мен доста смислена идея :)
а това с бутона май няма да го забравя бързо... :Р

[Светла Михайлова · Rating 5 out of 5]

Изключително забавна книга, отразяваща точната действителност, свързана със всички абсурди, парадокси и бюрокращина, която ни заобикаля, изнесени по много симпатичен начин. И те кара да се замислиш над въпроса: " Докога ще продължаваме да рушим и докъде ще ни доведе това накрая! " Крайно време е да спрем с тази лудост!
Лично на мен много ми допадна!

[Gergana Karabelyova · Rating 4 out of 5]

Книгата е готина, има много оригинални идеи и препратки. Харесах всички герои и ми стана много симпатични. Забавна е книгата, в голямата си част, но имаше и доста пълнеж, който се четеше трудно. Бих премахнала 30% от книгата, тогава би била великолепна, в противен случай се получава едно лутане из излишна информация, което разводнява историята и обърква читателя.

[Verlinel Rockwell · Rating 3 out of 5]

Забавна, но малко разхвърляна. Кара те да се замислиш за човека и заобикалящото го, но същевременно някои моменти са "претупани", а читателят сякаш остава встрани от цялата дандания.

[Lora · Rating 1 out of 5]

Рядко ми се случва да не си дочета книгата, но тази е толкова хаотична, объркваща и плоска, че не намирам сили да я довърша.

[Неделина Georgieva) · Rating 4 out of 5]

Доста дълго отбягвах Людмила Филипова като автор. По принцип много рядко откривам съвременни неща, които да ми харесват. Бях чела нейни неща в "24 часа" и не бях очарована. Реших да опитам единствено защото моя приятелка ми я препоръча, не конкретно произведение, каза, че стилът и е много хубав. И така, озовах се в книжарница пред щанда с нейни книги, все едни с черни корици (аз не обичам черно), а тази изглеждаше някак весело,затова се спрях на нея.
Първото, което осъзнах от самото начало беше, че книгата определено е написана от човек, който умее да пише и то добре.
В последствие просто се забавлявах от сърце. Смях се с глас. Запомнях някои моменти и след това ги разказвах на други хора, за да се посмеят с мен. В общи линии беше наистина удоволствие да я чета.
Горещо я препоръчвам на всички почитатели на жанра. В същото време, понеже в сайта на една книжарница видях доста критики от хора, които харесват другите книги на Людмила Филипова и тази някак не им пасва, ако жанрът не ви допада, просто не я четете.

[Plamena Anova · Rating 1 out of 5]

Много съжалявам, че трябва да дам подобна оценка, ама wtf?! Отличен за идеята, слаб за изпълнението.
Наистина цялостното послание на книгата е прекрасно.. засегнати са отношенията между хората, отношението на човека към заобикалящия го свят... самоунищожителното му чувство за величие и един куп други много актуални проблеми. Което е прекрасно!
НО!!! Начинът, по-който е поднесено всичко, е смущаващ. (И то не в добрия смисъл.) В повечето моменти стремежът на авторката да е забавна и оригинална ѝ е погодил лоша шега. Постига се точно обратния ефект. Да не говорим, че включването на имена като Валя Балканска, Анщайн, Ницше, Майкъл Джаксън и още много други в контекста, в който е направено, аз лично приемам за неприемливо.
През цялото време се борих с порива си просто да я зарежа, но все се надявах накрая да излезе нещо хубаво от нея. Не бих казала, че се случи. Безкрайно изненадана съм, тъй като съм чела други книги на Людмила Филипова и много ги харесах.
Явно този тип писания не са за мен.. дано да си намери подходяща публика.

[Doroti · Rating 2 out of 5]

В крайна сметка не е чак толкова лоша тази книга.

Пълна е с глупости, в които фентъзи елементите ми идват малко в повече - планети, галактики, странни същества, пътешествия в тръби... Грешката може би е в моя 'телевизор' - просто не харесвам такъв тип писания. Освен това много се опитва да прилича на Галактическия стопаджия...

И все пак, идеята е смислена (макар и развита от мноооого далеч, от Адам и Ева един вид - това почти буквално), а предвид факта, че свършва и с разумна поука - 3 звездички И ПОЛОВИНА.

Въпреки това, любимата ми книга на Л. Филипова си остава 'Анатомия на илюзиите' :)

[Denivigeni · Rating 4 out of 5]

Изключително актуална книга... Колко абсурден, смешен и жесток изглежда светът ни отстрани! А може би и всеки от нас. Прекрасен повод да се замислим над начина ни на живот и да престанем да се вземаме на сериозно.

[Yanitsa Ilieva · Rating 5 out of 5]

Доста е шантава, забавна и се забавлява с българската действителност, както би го направил Тери Пратчет със своето уникално странно чувство за хумор:))) Оставям на вас да се насладите на странно-забавния разказ:)

[Anna · Rating 3 out of 5]

С раздвоени чувства съм към книгата. Може би по-скоро ми хареса, но има нещо, което ме кара да имам резерви.

[Nadejda Ivanova · Rating 1 out of 5]

Стигнах с много мъки някъде до 10-тата страница ,дадох малко шанс с разлистване и на следващите страници ,но ...реших ,че определено няма са имам нужните сили да я довърша :))))!