Една много лека книга, която съдържа достатъчно докосващи съзнанието послания. Залагам, че ще е най-приятно да си четем по една две странички на ден, но аз не издържах и я минах по-бързо. Разделът "Пътешествия без край" ми хареса най-много, но това не означава, че не минах през останалите части с по-малко от удоволствие.
Светулки в шепите
Липсва ми да бера малини на село, там - в края на двора, и ръцете ми да лепнат от сладост. Да отида в градината при баба и само да се пречкам, преструвайки се, че мога да садя картофи и да поливам, а всъщност просто да се мокря със студената вода и сетне да се припичам на слънце. Липсва ми филията със сирене и лютеница, докато тичам напред-назад и си измислям игри с камъчета и цветя или рисувам завъртулки с тебешир по пътечката насред двора. И дежурното коте, за което да се грижа и да го нося навсякъде с мен. Липсва ми да събирам светулки вечер в шепите си, да ми мирише на окосена трева и да слушам щурците под прозореца, преди да заспя. На село. Цяло лято. Пак да съм дете. Нима има по-хубаво от това?