Град на изчезващи видове

by Iliyana Genova, Илияна Генова, Иво Рафаилов (illustrator )

Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите й цъфтят и узряват. Виждам я как расте.

Марин Бодаков

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

84 pages, Paperback

Published November 1, 2021

Reviews

[Georgi · Rating 4 out of 5]

В Деня на поезията посягам към нощното шкафче, където стои последната ми придобивка - стихосбирката на Илияна Генова "Град на изчезващи видове". Прелиствам си я от няколко дни. Отбелязвам си неща, към които да се връщам. Илияна е събрала хубав букет - кратки импресии, картини със заоблени крайчета, по-дълги стихове, в които иска да ни каже неща, непреводими без езика на поезията... Много ми допадна последният цикъл, "Оттегляне на тихата армия", там си оставих "отметки" за завръщане. Там Илияна борави с мета материята на спомените и миналото, а това е тема, към която съм развил особена чувствителност, "лепилото на спомена", както пише тя.

Стихосбирката е ефирна, езикът е нежен, вдъхновенията прозират видимо под воала на думите, местата на вдъхновение също.

Харесва ми и препоръчвам! 👏

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Илияна Генова е поредното попадение в съвременната българска поезия.

——
в очите ти
танцуват
платноходки

попътен вятър
носи погледът ти
——-

[Nadezhda Trichkova · Rating 5 out of 5]

Деликатна и нежна. Поезията, която търся и към която се стремя.

*

звездите се притискат в гръдния ми кош
и не ми достига въздух
все по-бавно съществувам
в този град на изчезващи видове

*

и няколко учестени удара
с които сърцето диктува
завръщането си

*

хербарий
оставам затворена
между две страници
на любим роман

[Ekaterina Kamenova · Rating 5 out of 5]

Красиво и истинско потапяне в нюансите на тъгата, спомена и очарованието от заобикалящия свят.

---
животът е куфар
сядаш върху него
пързаляш се по стръмните баири

отвътре спомените малко се намачкват
понякога едва го влачиш
по стълби и ескалатори
спираш за да разтовариш ненужното

колкото повече неща изваждаш
толкова повече липсите натежават

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Поезия, която притихнало се движи над пастта на спомена. Тихото прибиране в помещенията на личното, съединяване със собственото отражение.

***
преминаваме
метаморфози
периоди
предели
изписваме с главни букви
причудливите явления на
новото си Битие
но отвътре все така дърпаме
червените опашки
на старите си дяволи

[Ani Cvetkova · Rating 4 out of 5]

Една симфония за морски спомени, гореща следобедна меланхолия, инертността на топлите сезони и града

"...когато изговарям името ти сутрин
в огледалото
още ухае на сън

зад прозорците
трепери мъглата
денят се втурва през глава
в неясните очертания на града..."

"...реалността изгася лампата над главите ни
изтрива грима си
и тръгва към неоновия надпис
exit..."

[Yana · Rating 5 out of 5]

Добре че я има поезията да ни лекува.

Загубени сме без вас, поетите ни.

[Милен Огнянов · Rating 5 out of 5]

Вече искам втората ѝ книга. Невероятна поезия на толкова крехка възраст. Запомнете това име. Ще се говори много за нея.

[Десислава Огнянова · Rating 4 out of 5]

Рядко подхващам да чета поезия, но тази книга ми беше препоръчана, а и авторката, Илияна Генова, ми в съгражданка,тя проявих любопитство 😁 И не сгреших, защото останах очарована от това младо момиче! Красиви образи, лека загадъчност и много чувства са скрити в нейните стихове.