What do you think?
Rate this book
Личните бележници на Антон Чехов
„Иван не харесва София, защото мирише на ябълки“, „Тя подписваше писмата си като Чайка“ или „7 дек. 1901 говорих с Л. Толстой по телефона“ – това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена.
„Личните бележници на Антон Чехов“ събира най-доброто от записките на руския класик. Тази малка книга е голямото откровение на Чехов, неговото пълно разкриване. Тя е калейдоскоп на един богат вътрешен свят; изживяване, което прави читателя съучастник и съмишленик на самия автор.
„Личните бележници на Антон Чехов“ събира най-доброто от записките на руския класик. Тази малка книга е голямото откровение на Чехов, неговото пълно разкриване. Тя е калейдоскоп на един богат вътрешен свят; изживяване, което прави читателя съучастник и съмишленик на самия автор.
208 pages, Paperback
Published December 1, 2021
2 people are currently reading
95 people want to read
About the author
Anton Chekhov
5,811 books9,957 followers
Antón Chéjov
(Spanish)
Dramas, such as The Seagull (1896, revised 1898), and including "A Dreary Story" (1889) of Russian writer Anton Pavlovich Chekhov, also Chekov, concern the inability of humans to communicate.
Born ( Антон Павлович Чехов ) in the small southern seaport of Taganrog, the son of a grocer. His grandfather, a serf, bought his own freedom and that of his three sons in 1841. He also taught to read. A cloth merchant fathered Yevgenia Morozova, his mother.
"When I think back on my childhood," Chekhov recalled, "it all seems quite gloomy to me." Tyranny of his father, religious fanaticism, and long nights in the store, open from five in the morning till midnight, shadowed his early years. He attended a school for Greek boys in Taganrog from 1867 to 1868 and then Taganrog grammar school. Bankruptcy of his father compelled the family to move to Moscow. At the age of 16 years in 1876, independent Chekhov for some time alone in his native town supported through private tutoring.
In 1879, Chekhov left grammar school and entered the university medical school at Moscow. In the school, he began to publish hundreds of short comics to support his mother, sisters and brothers. Nicholas Leikin published him at this period and owned Oskolki (splinters), the journal of Saint Petersburg. His subjected silly social situations, marital problems, and farcical encounters among husbands, wives, mistresses, and lust; even after his marriage, Chekhov, the shy author, knew not much of whims of young women.
Nenunzhaya pobeda , first novel of Chekhov, set in 1882 in Hungary, parodied the novels of the popular Mór Jókai. People also mocked ideological optimism of Jókai as a politician.
Chekhov graduated in 1884 and practiced medicine. He worked from 1885 in Peterburskaia gazeta.
In 1886, Chekhov met H.S. Suvorin, who invited him, a regular contributor, to work for Novoe vremya, the daily paper of Saint Petersburg. He gained a wide fame before 1886. He authored The Shooting Party , his second full-length novel, later translated into English. Agatha Christie used its characters and atmosphere in later her mystery novel The Murder of Roger Ackroyd . First book of Chekhov in 1886 succeeded, and he gradually committed full time. The refusal of the author to join the ranks of social critics arose the wrath of liberal and radical intelligentsia, who criticized him for dealing with serious social and moral questions but avoiding giving answers. Such leaders as Leo Tolstoy and Nikolai Leskov, however, defended him. "I'm not a liberal, or a conservative, or a gradualist, or a monk, or an indifferentist. I should like to be a free artist and that's all..." Chekhov said in 1888.
The failure of The Wood Demon , play in 1889, and problems with novel made Chekhov to withdraw from literature for a period. In 1890, he traveled across Siberia to Sakhalin, remote prison island. He conducted a detailed census of ten thousand convicts and settlers, condemned to live on that harsh island. Chekhov expected to use the results of his research for his doctoral dissertation. Hard conditions on the island probably also weakened his own physical condition. From this journey came his famous travel book.
Chekhov practiced medicine until 1892. During these years, Chechov developed his concept of the dispassionate, non-judgmental author. He outlined his program in a letter to his brother Aleksandr: "1. Absence of lengthy verbiage of political-social-economic nature; 2. total objectivity; 3. truthful descriptions of persons and objects; 4. extreme brevity; 5. audacity and originality; flee the stereotype; 6. compassion." Because he objected that the paper conducted against [a:Alfred Dreyfu
Dramas, such as The Seagull (1896, revised 1898), and including "A Dreary Story" (1889) of Russian writer Anton Pavlovich Chekhov, also Chekov, concern the inability of humans to communicate.
Born ( Антон Павлович Чехов ) in the small southern seaport of Taganrog, the son of a grocer. His grandfather, a serf, bought his own freedom and that of his three sons in 1841. He also taught to read. A cloth merchant fathered Yevgenia Morozova, his mother.
"When I think back on my childhood," Chekhov recalled, "it all seems quite gloomy to me." Tyranny of his father, religious fanaticism, and long nights in the store, open from five in the morning till midnight, shadowed his early years. He attended a school for Greek boys in Taganrog from 1867 to 1868 and then Taganrog grammar school. Bankruptcy of his father compelled the family to move to Moscow. At the age of 16 years in 1876, independent Chekhov for some time alone in his native town supported through private tutoring.
In 1879, Chekhov left grammar school and entered the university medical school at Moscow. In the school, he began to publish hundreds of short comics to support his mother, sisters and brothers. Nicholas Leikin published him at this period and owned Oskolki (splinters), the journal of Saint Petersburg. His subjected silly social situations, marital problems, and farcical encounters among husbands, wives, mistresses, and lust; even after his marriage, Chekhov, the shy author, knew not much of whims of young women.
Nenunzhaya pobeda , first novel of Chekhov, set in 1882 in Hungary, parodied the novels of the popular Mór Jókai. People also mocked ideological optimism of Jókai as a politician.
Chekhov graduated in 1884 and practiced medicine. He worked from 1885 in Peterburskaia gazeta.
In 1886, Chekhov met H.S. Suvorin, who invited him, a regular contributor, to work for Novoe vremya, the daily paper of Saint Petersburg. He gained a wide fame before 1886. He authored The Shooting Party , his second full-length novel, later translated into English. Agatha Christie used its characters and atmosphere in later her mystery novel The Murder of Roger Ackroyd . First book of Chekhov in 1886 succeeded, and he gradually committed full time. The refusal of the author to join the ranks of social critics arose the wrath of liberal and radical intelligentsia, who criticized him for dealing with serious social and moral questions but avoiding giving answers. Such leaders as Leo Tolstoy and Nikolai Leskov, however, defended him. "I'm not a liberal, or a conservative, or a gradualist, or a monk, or an indifferentist. I should like to be a free artist and that's all..." Chekhov said in 1888.
The failure of The Wood Demon , play in 1889, and problems with novel made Chekhov to withdraw from literature for a period. In 1890, he traveled across Siberia to Sakhalin, remote prison island. He conducted a detailed census of ten thousand convicts and settlers, condemned to live on that harsh island. Chekhov expected to use the results of his research for his doctoral dissertation. Hard conditions on the island probably also weakened his own physical condition. From this journey came his famous travel book.
Chekhov practiced medicine until 1892. During these years, Chechov developed his concept of the dispassionate, non-judgmental author. He outlined his program in a letter to his brother Aleksandr: "1. Absence of lengthy verbiage of political-social-economic nature; 2. total objectivity; 3. truthful descriptions of persons and objects; 4. extreme brevity; 5. audacity and originality; flee the stereotype; 6. compassion." Because he objected that the paper conducted against [a:Alfred Dreyfu
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
April 22, 2022
Очаквах повече лични бележки. А това са предимно записки, които е ползвал за разказите си. По-въздействащи са самите разкази от нахвърляните идеи.
February 8, 2024
Сюжетите са навсякъде
Водените в продължение на 14 години бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. Младите български писатели, устремили се по трънливия път на словото, сега имат едно оправдание по-малко за бездействието си.
Чехов е записвал непрекъснато в бележниците си, задвижван от разбирането, че сюжетите са навсякъде, нужно е само да се вгледаме. Идеи за истории извират от обикновено поднасяне на храна в кръчма, от ревностен поглед встрани или от търсене на най-добрите пирожки.
Изпъкват и някои завършени абсурди по вкуса на Даниил Хармс: „Човекът, на когото влаково колело му бе отрязало крака, се тревожеше, че в ботуша на отрязания крак е имало 21 рубли“ или „Локидин много хайманосваше и ходеше по жени, но това не му пречеше да бъде прекрасен акушер“.
Резултат от вглеждането на Чехов в малките неща например е разказът „Оплаквателна книга“, в който авторът събира изречения, записани в оплаквателна книга на железопътна гара. Думите заиграват и разкриват животи и характери, заключени в няколко драскулки върху хартията. С техните ревности, ярост, глупост и добрина, които откриваме във всички произведения на Чехов. Същата проницателност блести и от бележниците.
Настоящият том е любопитен за всички по-запознати с творчеството на Чехов. В него се откриват детайли, характери и наченки на герои от „Три години“, „Цариградско грозде“, „Йонич“, „Душичка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. За останалите читатели остава заразителната страст да се открият смисълът и поезията в делничното. А защо не и баналната, но прекрасна идея сега, в началото на годината, да се започне дневник?
Великото при Чехов е как чрез външни белези успява да отрази вътрешното настроение на героите. Именно в записките му е отговорът към „театъра на настроението“ и към айсберговия подход, продължен по-късно от почти всички модернисти. Възможно е двама души да стоят на една маса и да си говорят за времето, а някой от тях да е на път да се самоубие.
Бележките на Чехов покриват всички прослойки на обществото – еснафи, алкохолици и бездомници. Така погледът на добрия доктор в литературата напомня на ранните скици на Винсент ван Гог, в които също се усещат огромна любов и съчувствие към бедните и отритнатите от обществото.
И друго – няма как да има поука, разбира се, когато се описва непосредствено животът. Още един важен драматургичен урок. Никой не знае какво се случва, дали е за добро, или за зло. За Чехов е достатъчно изкуството да отразява тези моменти и състояния, да задава точните въпроси и да ни напомня, че и любовта, и злобата, и бедността, и пороците, погледнати отстрани, са преходни и едновременно малко тъжни и малко смешни.
За да изучи Ибсен, той научи шведски, изгуби сума време, труд и изведнъж разбра, че Ибсен не е голям писател и сега изобщо не му хрумваше какво да прави с шведския език.
сп. Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022
Водените в продължение на 14 години бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. Младите български писатели, устремили се по трънливия път на словото, сега имат едно оправдание по-малко за бездействието си.
Чехов е записвал непрекъснато в бележниците си, задвижван от разбирането, че сюжетите са навсякъде, нужно е само да се вгледаме. Идеи за истории извират от обикновено поднасяне на храна в кръчма, от ревностен поглед встрани или от търсене на най-добрите пирожки.
Изпъкват и някои завършени абсурди по вкуса на Даниил Хармс: „Човекът, на когото влаково колело му бе отрязало крака, се тревожеше, че в ботуша на отрязания крак е имало 21 рубли“ или „Локидин много хайманосваше и ходеше по жени, но това не му пречеше да бъде прекрасен акушер“.
Резултат от вглеждането на Чехов в малките неща например е разказът „Оплаквателна книга“, в който авторът събира изречения, записани в оплаквателна книга на железопътна гара. Думите заиграват и разкриват животи и характери, заключени в няколко драскулки върху хартията. С техните ревности, ярост, глупост и добрина, които откриваме във всички произведения на Чехов. Същата проницателност блести и от бележниците.
Настоящият том е любопитен за всички по-запознати с творчеството на Чехов. В него се откриват детайли, характери и наченки на герои от „Три години“, „Цариградско грозде“, „Йонич“, „Душичка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. За останалите читатели остава заразителната страст да се открият смисълът и поезията в делничното. А защо не и баналната, но прекрасна идея сега, в началото на годината, да се започне дневник?
Великото при Чехов е как чрез външни белези успява да отрази вътрешното настроение на героите. Именно в записките му е отговорът към „театъра на настроението“ и към айсберговия подход, продължен по-късно от почти всички модернисти. Възможно е двама души да стоят на една маса и да си говорят за времето, а някой от тях да е на път да се самоубие.
Бележките на Чехов покриват всички прослойки на обществото – еснафи, алкохолици и бездомници. Така погледът на добрия доктор в литературата напомня на ранните скици на Винсент ван Гог, в които също се усещат огромна любов и съчувствие към бедните и отритнатите от обществото.
И друго – няма как да има поука, разбира се, когато се описва непосредствено животът. Още един важен драматургичен урок. Никой не знае какво се случва, дали е за добро, или за зло. За Чехов е достатъчно изкуството да отразява тези моменти и състояния, да задава точните въпроси и да ни напомня, че и любовта, и злобата, и бедността, и пороците, погледнати отстрани, са преходни и едновременно малко тъжни и малко смешни.
За да изучи Ибсен, той научи шведски, изгуби сума време, труд и изведнъж разбра, че Ибсен не е голям писател и сега изобщо не му хрумваше какво да прави с шведския език.
сп. Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022
Displaying 1 - 2 of 2 reviews