Обрат-но в себе си е втората ми поетическа книга. Заглавието ѝ дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и възрастен, и дете. И емоцията от всичко намери естествен път към поетичното слово.
Ще тръгна боса през морето и болката, че съм далеч, ще прекося. Брегът ще стигна, дето съм родена - в прегръдката на майка ми. Сънят ще смъкне щората, за да не ме събуди зората още миг поне. Как ще намеря гълъб, за да се изпратя после като писмо - децата да ме прочетат?
Влез в обувките на човека с мазол на петата. Наметни се с ризата на онзи, който няма ръце да я облече. Сложи очилата на виждащия само силуети. И може би, може би ще стигнеш до смисъла на изкуството да приготвиш вечеря с тишина, да я сервираш със сребърните прибори и да я споделиш с бездомника на ъгъла на твоя път към 50-те.