"Някъде в нещо в някого" е дебютната книга на Ева Ханджиева. Ева е студентка, специалност "Живопис" в Националната художествена академия. Рисува от дете, но освен талантлива художничка, тя е и прекрасен разказвач на истории.
Случайни, спонтанни и съвсем непланирани кратки истории за нещата, които са се случвали, и тези, които няма да се случат. За дадените парченца от теб, за подарените, взетите назаем и невърнатите. Личните и чуждите. Тия, дето продължават да живеят извън теб. Някъде. В нещо. В някого.
"Някъде. В нещо. В някого" е сборник от случайни разкази, провокиращи хиляди мисли из съзнанието на читателя. Размишления, свързани със социални въпроси, неудобни за днешните поколения и отбягвани да бъдат коментиране, под предтекст, че не са необходимо зло.
“Защото най-хубавото време пазим само в спомените си.”
“Някъде В нещо В някого” от Ева Ханджиева е един миниатюрен разкош. Книжката е оформена интересно, защото има разкази, стихове, кратички поуки и семпли илюстрации. Самата авторка е студентка по “Живопис” в националната художествена академия и илюстрациите в самата книжка са нейно дело.
Ева е чудесен разказвач, който умело борави с думите, разказите ѝ са емоционални, поучителни, карат те да се замислиш, връщат те назад, дълбоко в спомените, където нещата понякога са красиви, друг път болят, щептят, крещят, но благодарение на тях си това, което си.
Един от любимите ми разкази стана “Симфония на бисквитките “Фаворити” и сока “Калифорния сън””. В него се разказва за децата от снимките, онези снимки и онези деца от 90-те, което ми напомня, че ми омръзна да чета разкази и истории за Соца, иска ми се да прочета нещо точно в стила на този разказ. Последните страници от книгата са едно приятно запознанство със самата Ева, което ми хареса не по-малко от историите. Хубаво е да се опиташ сам да се опишеш, кратичко, но достатъчно, че да успееш да докоснеш душата на четящите очи. Това беше едно различно запознанство, чрез книга. Беше ми изключително приятно да се запознаем, Ева!
Сборникът от разкази бе като машина на времето, която ми позволи да се докосна до безвремието на летните дни и уютът на есенните бурии в рамките на един следобед.