Не – Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен.
явно, колкото и да се пънеш, че може да гледаш иронично и непукистки на “нещата от живота”, роди ли ти се дете, за което те е грижа и обичаш и то е момиче,бръмваш на тема по отношение на всички онези доктрини изпълнени с “почит”, “уважение” и прочие към жената. да, рп си остава все така злъчно забавен, казващ ни неприятните истини за които гледаме да си затваряме очите! и ни представя алтернативната перспектива, какво щеше да е, ако не само константинопол бе паднал.
С наслада чета разказите на Радослав Парушев. Уж ни споделя едни такива леко брутални случки, а всъщност ни кани в света на колоритното си въображение. Защото това не са реални истории, а мечти и желания... Всеки ги има.
This entire review has been hidden because of spoilers.