Сьорен Киркегор (1813-1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността.
Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или екзистенциалист, ту като постмодернист и краен индивидуалист. Както и да интерпретират трудовете му, очевидно датският мислител е надскочил всички догматични граници както на теологията и литературата, така и на самата философия, с което е успял да си извоюва почетно място сред плеядата на най-значимите и енигматични мислители в съвременната хуманитаристика.
Опит за кракто въведение към Киркегор. Останах с впечатлението че анализите на автора идват по-скоро като препратки от друти български академици вместо негови лични. Освен това малко неглижирано представени тъй като са изпозпалзвани много от термините на Киркегор без да е дадена дефиницята която той изгражда. Все пак служи да разпали интерес.