"Непрочетено“ се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид.
Димитър Воев (1965–1992) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена.
Той е основател и фронтмен на редица музикални групи („Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“), най-известната от които е култовата „Нова генерация“, чийто стил Воев определя като „студена вълна“ (cold wave).
Най-популярният български член на легендарния „Клуб 27“ оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи. Те са датирани между 1981 и 1992 г., но за някои от стихотворенията има основания да се смята, че са писани по-рано. „Непрочетено“ се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид.
Димитър Воев е български поет, композитор, вокалист и музикант (баскитарист), най-известен като основател на култовата българска група „Нова генерация“ от течението дарк уейв, създадена през 1987 г. и съществувала в различни състави до смъртта му през 1992 г. Преди „Нова Генерация“ е участвал в групите „Парадокс“, „Кале“ и „Вход Б“. Популярната песен на група „Атлас“ - „Кукла“ е по негов текст, написан през 1983 г (на 18 г). През 1991 г., бидейки само на 26 год., Димитър Воев се застъпва открито за хората и децата в Русе, за правото им на здраве и живот, организирайки един от първите рок фестивали в страната след падането на режима. Воев умира на 27 години.
Няма да забравя усещането, което изпитах когато отворих пощенския плик – потвърждението на всичките ми очаквания само за няколко мига – дали е излязла в достойно издание, дали корицата е добра, шрифтовете, графичното оформление, хартията. Прочетох предговора и буквално се разтреперах от вълнение, защото всичко изглеждаше точно както подобава на подобно издание, както подобава на личност от ранга на Воев. Разтреперах се и защото предговорът на Доротея Монова те хваща за ревера и те разтърсва из основи. Всяка дума на точното място, думи не просто на издател, а на човек, наблюдавал от близо цъфтежа на „цветята от края на 80-те“, човек с позиция и отношение, при все това запазил дистанция и позволил творчеството на Воев да излезе автентично, недокоснато, но подсилено по изключителен начин от илюстрациите и цялостното оформление.
Зад „Непрочетено“ стои трудът на хора, които са дали по нещо от себе си, за да бъде резултатът толкова внушителен. Използваните фотографии са от архива на Нели Недева-Воева, вероятно някои от тя публикувани за пръв път, защото разкриват интимност отвъд музиката и славата, интимност най-съкровена, изкуство между двама души. Графичната концепция и дизайнът са на Артур Панов, приятел на Воев и автор на запазения знак на „Нова Генерация“. Съставител на книгата е Димитра Воева, по-малката дъщеря на поета. Тя не просто е подредила в логическа конструкция архива на баща си (Воев оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи, датирани между 1981 и 1992 г., но за някои от стихотворенията има основания да се смята, че са писани по-рано), но е успяла да им придаде цялост, да ги обедини около свързващи нишки и теми, да ги превърне в завършено произведение.
Изключително ценно издание за всеки, който е бил, е или ще бъде докоснат от творчеството на Митко Воев. Разбира се, ние знаем наизуст всички велики текстове, превърнати в песни, но настоящето издание ни позволява да надникнем през съкровения прозорец на съзнанието на Воев.
А там има такива истински, болезнени и разчувстващи късове поезия и проза. Някои от тях са истински бижути, които тепърва ще бъдат препрочитани до безкрайност и ще носят нови и нови емоции и страсти, размисли и душевни разговори извън времевото пространство.
Няма как и да не отдам заслуженото на всички замесени в създаването на тази прекрасна книга - Димитра Воева, Артур Панов, Доротея Манова и издателство "Парадокс", Нели Воева и всички цветя от края на десетилетията съвпадащи и последващи живота и творчеството на Воев и Нова Генерация.
А какво е Димитър Воев за мен и за обществото ни? Толкова труден въпрос, струва ми се, че самият той не би искал да възвеличаваме, но той е знаел много неща, които не би трябвало да са достъпни за простосмъртните.
Гениален. Харизматичен. Самотен. Експериментален. Велик. Творец. Човек. Отвъд пределите на времето. Говорещ със светиите. Поздравяващ боговете. Пътуващ през времето. Топъл човек яхнал студената вълна.
Завинаги съм, завинаги ще, завинаги сме.
"Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни."
Баща ми снощи каза: "Ти нямаш късмет. По-добре да бъдеш охлюв, отколкото (да си) поет" Намирам тези думи верни, но въпреки това не бих ги следвал, предпочитам смъртта.
-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-
А стражарите в тъмница пазят ключа на новото време И не е раждан от жена още този, който ще успее да го вземе
////////////\\\\\\\\///////\\\\
Всяка вечер книгата отварям, това е моят любим роман, в който героя обезглавяват, когато разбират, че не иска да е сам.
Няма религия, няма вяра, която да иска от теб сам да се затвориш гола стая и да превърнеш във портрет.
Неразбраният си остава неразбран в „Непрочетено“ от Димитър Воев
Бавно прочетох „Непрочетено“. Смея да кажа, това е сурово творчество. А най-хубавото в суровото творчество е, че можеш да усетиш твореца най-близо до това, което е бил - във всичките си форми. Тук силно отличавам няколко основни мотиви.
Ще започна с усещането за неразбраност, водещо до жаждата за борба за място в този свят и засилващо се от стремежа към свобода. Тук постинагето на свободата би било равно на признаване, на приемане в света.
Борбата води до стремеж за разкъсване на обществените окови. А гневът е естествена реакция, водеща до осъждане на обществото, това така неразбиращо, глупаво, повърхностно и евтино общество.
Оттук идва и мисълта за превъзходство над другите, дори надменност – сякаш посветеност във висша тайна, която другите не могат да осъзнаят или осмислят.
Сякаш в недосегаемия, големия творец обаче се крие малко изплашено дете, неспособно да възприеме действителността и това, че е в нея.
И тъй като говорим за двустранен процес между твореца и обществото – единият ражда творчество, а другият – удря с шамар, оставяйки своя отпечатък.
Като опора идва сякаш стремежът към любов – любов, която може да бъде намерена само сред онеправданите, отхвърлените – тези като него.
В заключение - „Непрочетено“ говори с необузданата, неулегнала мъдрост на един творец, завинаги останал на 27. Предизвиквам ви да разчупите читателските си навици с тази книга!
Пълното ревю можете да намерите в профила ми във "Фейсбук".
През 2021 изчетох доста тъпотии, доста псевдо-книги, псевдо-автори, както инредица детски книжки с голям диапазон в качеството. Имаше и хубави. Приключвам книжната си година с това блестящо бижу, истинско произведение на изкуството. За двата дни, в които се скатавах на тихо местенце вкъщи (нещо почти невъзможно), се пренесох в един тотално друг свят, в някакво друго време. Обожавам Нова генерация и ги свързвам с един специфичен период от живота си, за който също се замислих. Мисля, че голяма част от текстовете ми бяха познати, преди 20+ години имаше неподозирани места из нета, форуми, сайтове, където циркулираха, предимно като фрагменти. Наистина невероятна книга, колекционерска.
Тази книга е ценна находка, даваща храна за душата и ума. Своеобразен прозорец, който предоставя шанс за докосване до гения на Воев - актуален, смислен и чувствен. Човек, изпреварил времето си. Прекрасно художествено оформление и страниране!
Тази книга ме разтърси. Трябва да отбележа, че поетът Воев е не е музиканта Воев. Стихотворенията са трудно разбираеми, написани са с минимален брой думи, но въпреки това са натоварени с изключително голям смисъл. Стихосбирката обхваща целия творчески път на Димитър Воев. Не мога да кажа "черпил е вдъхновение от...", защото докато четох не открих никакво влияние, всичко е излято на листите от сърцето и мислите на Димитър, а ръката е просто един инструмент на гениалността, имаща за цел да запише словото. В "Непрочетено" няма да откриете стихове изпълнени с щастие и оптимизъм, но пък преливат от реализъм. До така степен, че усещаме тежестта на плещите си. Имайте предвид, че един път хванете ли тази книга няма да искате да оставите, докато не я орочететя цялата. А на някой места има "опасност" да се върнете повторно. Това е най-пълният масив на творчеството на Димитър Воев, освен стихотворенията между твърдите кори са поместени и не малко снимки, които допълнително обогатяват изживяването. Четете я независимо дали харесвате или не Нова Генерация, но ако си пуснете някой от албумите ще разгърнете абсолютния потенциал на поезията. Аз приех "Непрочетено" каро биографичния очерк на българските млади хора от края на миналия век. Воев остава на 27, можем само да предполагаме какво би било творческото му развитие, но аз предпочитам да не правя догадки, защото наследството което оставя е огромно, но не само по-обем, а и по смисъл.
като олтар на емоциите ми, разпилявани и събирани от думите на този човек години наред - тази книга е подарък за сърцето ми (и когато нуждата е най-голяма, по някакво прекрасно съвпадение, или пък не)