What do you think?
Rate this book
Скреж
Проникновен, многопластов, разтърсващ – новият роман от авторката на „Афиши в огледалото“, „Бал в Мулен Руж“ и „Виенски апартамент“ завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. „Скреж“ е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет.
Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години.
Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във възрастта, когато приятелството е всичко, а клетвите са завинаги. Колкото и дълго да е това.
Детството им ухае на зелена трева и прошепнати тайни, звучи като смеха под водата след гмуркане и тръбата от съседния лагер. Чор-ба ка-ша, чор-ба ка-ша, то-пъл хляяяб...
Всяка лятна ваканция световете на момичетата се сливат и сякаш есента, зимата и пролетта не са се случвали. До седмата поредна година, когато онова завинаги от детските клетви се превръща в минало. Непростимо.
Когато трийсет и три години по-късно двете отново се срещат, Вида е пациентка в скъпоплатен санаториум, а Дима – една от помощничките, които се грижат за нея. Историята на познанството им белее пред тях като скреж върху зимен прозорец. Заскреженото стъкло е красиво. Но крие пейзажа зад себе си. Крие истината. И някогашните момичета са принудени да разтопят леда с дъха си. За да се изправят една срещу друга. Всяка със своята истина. Съдбата е изровила в тях пукнатини, по-дълбоки от тези по асфалта към отдавна забравената вила. А животът продължава и те трябва да решат дали да го последват. Ако едната има шанс, шанс има и другата.
Вгледан в миналото с очите на дете, „Скреж” е роман за (не)възможното бъдеще. За раните, които белязват, и наследеното мълчание, което гризе всеки зараждащ се ден. Неповторимото перо на Радостина А. Ангелова разказва красиво история, в която грозното превръща душата в скитница. Но надеждата остава. Завинаги. Колкото и дълго да е това.
Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години.
Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във възрастта, когато приятелството е всичко, а клетвите са завинаги. Колкото и дълго да е това.
Детството им ухае на зелена трева и прошепнати тайни, звучи като смеха под водата след гмуркане и тръбата от съседния лагер. Чор-ба ка-ша, чор-ба ка-ша, то-пъл хляяяб...
Всяка лятна ваканция световете на момичетата се сливат и сякаш есента, зимата и пролетта не са се случвали. До седмата поредна година, когато онова завинаги от детските клетви се превръща в минало. Непростимо.
Когато трийсет и три години по-късно двете отново се срещат, Вида е пациентка в скъпоплатен санаториум, а Дима – една от помощничките, които се грижат за нея. Историята на познанството им белее пред тях като скреж върху зимен прозорец. Заскреженото стъкло е красиво. Но крие пейзажа зад себе си. Крие истината. И някогашните момичета са принудени да разтопят леда с дъха си. За да се изправят една срещу друга. Всяка със своята истина. Съдбата е изровила в тях пукнатини, по-дълбоки от тези по асфалта към отдавна забравената вила. А животът продължава и те трябва да решат дали да го последват. Ако едната има шанс, шанс има и другата.
Вгледан в миналото с очите на дете, „Скреж” е роман за (не)възможното бъдеще. За раните, които белязват, и наследеното мълчание, което гризе всеки зараждащ се ден. Неповторимото перо на Радостина А. Ангелова разказва красиво история, в която грозното превръща душата в скитница. Но надеждата остава. Завинаги. Колкото и дълго да е това.
- GenresBulgarian Literature
352 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
109 people want to read
About the author
Radostina A. Angelova
14 books74 followersРадостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
March 15, 2022
От години чета Радостина Ангелова и си купувам всяка нейна книга. Харесвам нежният, деликатен и ефирен стил на писане, който аз лично не мога да сравня или оприлича с този на никой друг автор.
Харесвам темите, за които пише, героите, които изгражда и начина, по който поднася историите си.
Признавам си, че не харесах “Виенският апартамент” като сюжет, но стилът веднага ме привлече и бях сигурна, че ще продължа да чета авторката. Все пак това е дебютен роман. След като изчетох всички нейни книги като абсплютни мои любимци се откроиха “Имаго”, “Афиши в огледалото” и “Бал в Мулен Руж”.
“Скреж” се нарежда до тях! Толкова харесах книгата и историята на Дима и Вида. Признавам си, че не бях плакала на книга отдавна, но последните страници не ме оставиха безучастна. За мен тук Радостина Ангелова ни подарява най-доброто си писане. Толкова хубаво описва ведомствената вила, в която прекарват летата си Вида и Дима, че неусетно ме пренесе във времето и пространството, прииска ми се да съм там с тях до басейна. А не ми се случва често да искам да се върна в 80-те години на миналия век…
Книгата се чете бързо, историята е разказана от двете гледни точки, като прескачаме от минало в настояще и времето между тогава и сега, без изобщо читателя да се лута или обърка. Езикът е прекрасен!
Сигурно се повтарям, но за хиляден път се убеждавам колко е важна връзката дете-родител и колко незаменима е подкрапата, която трябва да оказваме на децата си! Изумена съм от отношението на майката на Вида към нея в ключови моменти от живота и и това колко може да е важно хорското мнение, по-важно от здравето и психичното състояние на детето ти!
“Скреж” е книга за травмите, за болката, за тайните, които пазим, но и книга за прошката.
Харесвам темите, за които пише, героите, които изгражда и начина, по който поднася историите си.
Признавам си, че не харесах “Виенският апартамент” като сюжет, но стилът веднага ме привлече и бях сигурна, че ще продължа да чета авторката. Все пак това е дебютен роман. След като изчетох всички нейни книги като абсплютни мои любимци се откроиха “Имаго”, “Афиши в огледалото” и “Бал в Мулен Руж”.
“Скреж” се нарежда до тях! Толкова харесах книгата и историята на Дима и Вида. Признавам си, че не бях плакала на книга отдавна, но последните страници не ме оставиха безучастна. За мен тук Радостина Ангелова ни подарява най-доброто си писане. Толкова хубаво описва ведомствената вила, в която прекарват летата си Вида и Дима, че неусетно ме пренесе във времето и пространството, прииска ми се да съм там с тях до басейна. А не ми се случва често да искам да се върна в 80-те години на миналия век…
Книгата се чете бързо, историята е разказана от двете гледни точки, като прескачаме от минало в настояще и времето между тогава и сега, без изобщо читателя да се лута или обърка. Езикът е прекрасен!
Сигурно се повтарям, но за хиляден път се убеждавам колко е важна връзката дете-родител и колко незаменима е подкрапата, която трябва да оказваме на децата си! Изумена съм от отношението на майката на Вида към нея в ключови моменти от живота и и това колко може да е важно хорското мнение, по-важно от здравето и психичното състояние на детето ти!
“Скреж” е книга за травмите, за болката, за тайните, които пазим, но и книга за прошката.
January 8, 2022
Прекрасна история, разказана по особено впечатляващ и увлекателен начин от много гледни точки и на великолепен език. Нищо не дразни, няма една излишна дума. Обикновено се втрисам от бг съвременна литература, която все зачепква прехода соц-демокрация, но дори и това тук е много леко загатнато.
Препоръчвам.
Препоръчвам.
January 19, 2022
Това е годината на тризвездните книги, заклевам се.
January 2, 2022
Болка от една недоизказана, недосподелена история, незавършен пъзел, лабиринт, в който двете главни героини тръгват от двата края и трябва да се съберат в центъра, за да постигнат цялост – цялост на историята, цялост на болката, осъзнаване и прошка, а след това – освобождаване, в значение на незначимост – ние не сме това, което ни се случва, не сме онова, което възпримемаме, че ни се случва, не сме и интерпретацията ни върху него. Ние сме това, което остава след нас. Ние сме децата ни, буквално и преносно – те са единственото, което имаме, единственото наше нещо.
July 10, 2022
Най-тягостният роман на Радост досега. Изкусно и красиво написан, както винаги, но само как горчи, пари и щипе, как безжалостно разнищва невинността и интимността... Хареса ми с една идея по-малко от другите ѝ книги заради соц „носталгията“ в главите, разказващи за детството на Вида и Дима. Част от развръзките накрая пък ми се сториха някак нагласени на фона на всичко случило се.
May 7, 2022
"Не, не ми казвай, че е пролет.Никой сезон не е от значение, когато в ума ти е зима."
Първи досег ми е с Радостина Ангелова,но със сигурност не и последен."Скреж" направо ти заклещва сърцето и стиска,стиска,докато не изцеди всички емоции от душата ти.Много красиви думи.И много тъжни.И много мило ти става от спомените на наивните момичета,които смятат, че ще са приятелки завинаги.И много студено се забива острието на съмнението и всичко неизказано навреме.Безвъзвратно изгубено време.
"Бих искала да сложа детството си на рамото като спасено малко коте, да го покрия с шала си и да го предпазя от дъжда на премеждията, които дебнат зад хоризонта.Бих искала, но не мога."
Много харесвам книги с кратки глави.Някак докато започнат и свършват, а ти искаш да продължиш и отгръщаш страниците и неусетно си към края и усещаш, че си изживял ново приключение."Скреж" може да се нарече такова приключение, душевно.
Определено влиза в любимите ми четива за тази година.
Първи досег ми е с Радостина Ангелова,но със сигурност не и последен."Скреж" направо ти заклещва сърцето и стиска,стиска,докато не изцеди всички емоции от душата ти.Много красиви думи.И много тъжни.И много мило ти става от спомените на наивните момичета,които смятат, че ще са приятелки завинаги.И много студено се забива острието на съмнението и всичко неизказано навреме.Безвъзвратно изгубено време.
"Бих искала да сложа детството си на рамото като спасено малко коте, да го покрия с шала си и да го предпазя от дъжда на премеждията, които дебнат зад хоризонта.Бих искала, но не мога."
Много харесвам книги с кратки глави.Някак докато започнат и свършват, а ти искаш да продължиш и отгръщаш страниците и неусетно си към края и усещаш, че си изживял ново приключение."Скреж" може да се нарече такова приключение, душевно.
Определено влиза в любимите ми четива за тази година.
January 2, 2022
Очарована съм от тази книга! Не е очаквах толкова добър съвременен български автор да съм пропуснала!
August 21, 2022
Една недоразказана история за детсвото през погледа на две растящи момичета. Лета прекарани в безгрижие, но оставили болезнен спомев във всяка от тях.
Лека книга, която се чете бързо. Въвлича и те прехвъля в минало и настояще, за да видиш как едни спонтанни решения могат да бележат бъдещето ти.
На моменти изказът не беше ок (за мен), някои сцени не се връзваха с цялата идея на книгата, а финалът дойде доста предвидим.
Лека книга, която се чете бързо. Въвлича и те прехвъля в минало и настояще, за да видиш как едни спонтанни решения могат да бележат бъдещето ти.
На моменти изказът не беше ок (за мен), някои сцени не се връзваха с цялата идея на книгата, а финалът дойде доста предвидим.
January 11, 2022
Абсолютно заслужени 5/5 от мен. Книгата ме заинтригува с интересната си корица, тъй като не я бях чувала, нито пък авторката. Историята на Вида и Дима е поднесена изключително динамично - кратки глави, във всяка от които се сменя гледната точка и времето на действието, което прави книгата трудна за оставяне.
Едната част от историята се развива по времето на социализма - пионерски лагери, ведомствени вили, стопани на щат, важни клечки от Министерството и подобни явления, които вече ги няма. Но също така и привичките за това време - Какво ще кажат хората? Срамът от разпадащо се семейство... или просто колко минимално значение имат чувствата на отделния човек.
От друга страна се вижда и разликата със сегашния свят, в който парите често определят как можеш да живееш или пък да умреш. Също така и дистанцията между хората и дори да има останали наченки от "какво ще кажат хората", всъщност всеки се изолира в собствения си свят и не се занимава с чуждите проблеми, дори те в един момент да се окажат и твои.
Героите са истински със своите мечти, постижения, грижи, любови и странности.
П.П. Не се подлъгвайте по името на книгата, ако търсите четиво със зимна атмосфера, тъй като по-голяма част от действието се развива през лятото около басейна :)
Едната част от историята се развива по времето на социализма - пионерски лагери, ведомствени вили, стопани на щат, важни клечки от Министерството и подобни явления, които вече ги няма. Но също така и привичките за това време - Какво ще кажат хората? Срамът от разпадащо се семейство... или просто колко минимално значение имат чувствата на отделния човек.
От друга страна се вижда и разликата със сегашния свят, в който парите често определят как можеш да живееш или пък да умреш. Също така и дистанцията между хората и дори да има останали наченки от "какво ще кажат хората", всъщност всеки се изолира в собствения си свят и не се занимава с чуждите проблеми, дори те в един момент да се окажат и твои.
Героите са истински със своите мечти, постижения, грижи, любови и странности.
П.П. Не се подлъгвайте по името на книгата, ако търсите четиво със зимна атмосфера, тъй като по-голяма част от действието се развива през лятото около басейна :)
Read
June 16, 2022 Радостина А. Ангелова, „Скреж“, СОФТПРЕС/2021/
„Почти сигурно ще чуя звука на снега, който вали в нощта – бавно, незабележимо. А тишината се трупа и става все по-дебела. Тишината между двете ни, продължила с години.
Историята на познанството ни с Дима е точно като скреж върху зимен прозорец. Никоя от нас няма вина за появата му. Просто така се случи. Една нощ. В някакъв мрак.
Заскреженото стъкло е красиво, много красиво. Но крие пейзажа зад себе си.
Крие истината.“
Това е може би единственият пасаж от книгата на Радостина А. Ангелова, където се споменава скреж, а тя е озаглавила книгата си с това име. Защо? Според мен, защото обича загадките и умее да борави с тях. Книгата и е изградена от изящни, кратки фрагменти, които вечно загатват, но никога не издават какво ще последва и как ще завърши ис��орията на двете семейства, това на другаря Весел, дребен чиновник в министерство, но смятан в забутаното селце за голяма клечка и онова на работягата Мано, целящ на всяка цена да запази работата си като обслужващ персонал във ведомствената вила на министерството, и дъщерите им Вида и Дима. Парченце по парченце пъзелът за отношенията между двете момичета и заобикалящите ги хора се подреждат, но не съвсем, изведнъж се оказва, че някое липсва или е било погрешно поставено на дадено място и тогава авторката или самите ние ги разместваме. А пъзелът е толкова ярък за нас – 50 или 60+, че сякаш не го редим, а го живеем: с летните лагери, със сладкарниците, в които следобед докарваха едни единствени вкусни залепени с крем бишкоти, не знам защо наречени „миньорки“, със срама да споделиш нещо с майка си, недай Боже с баща си или да си останеш девствена до края на гимназията; с разбирането, че волята на родителите и на обществото е закон, с краха на големите ни мечти за нещо хубаво в първите години след промените и неистовото желание да започнеш отново, начисто, ако не в България, то някъде другаде, с успеха на някои и разочарованието на други. Ще кажете, какво толкова, живяхме го, знаем го, защо трябва да ни се разказва?! Защото онези след нас не го знаят и е хубаво да им го разкаже някой, който не вижда само отрицателните страни на онзи живот, който не обвинява непрекъснато другите, строя и всичко останало, а обективно и много смислено им разказва същия този живот, за да могат те, онези които ще дойдат след нас да преценят за себе си кое как е било. И всъщност, отношенията между Дима и Вида биха могли да се развият по същия начин по кое да е време; едната с усилията на волята и таланта си да учи това, което желае, да стане управител на фирма и да се омъжи за шефа си, другата, също с усилията на волята да поддържа омразата към майка си и половината свят и да се учи да живее заради самото живеене. За разлика от мъжките образи в книгата, които сякаш изглеждат малко едностранчиви, еднопосочни и не толкова ярки, всички женски образи и основно тези на Вида и Дима са абсолютно многопластови, изпълнени с живот и емоции, различни, но и понякога приличащи си в отношението към хората по онази голяма топлина и обич, която всяка жена, особено нереализираната майка носи в сърцето си.
И не, книгата съвсем не е сълзлива, сантиментална, написана от страдащи жени за страдащи жени, както може и да съм успяла да ви убедя до сега! Книгата е за две деца и после две жени, които просто вървят през света и всяка го вижда през собствените си очила, докато те се напукат и накрая всяка вземе тези на бившата си приятелка, за да погледне през тях. Тогава парченцата на пъзела може би ще се наредят или все ще остане някое, за да си го доредим ние, читателите. А най-хубавото е, че книгата, седмата по ред на Радостина А.Ангелова е написана на нейния изключително поетичен език, който познаваме още от „Виенският апартамент“, но докато там имаше прекрасни, бих ги нарекла „лирически отклонения“, тук те са разбъркани в текста и помагат човек да си отдъхне за секунда от напрегнатата история. Смятам да завърша с един такъв пасаж, преди да препоръчам книгата на всички, които харесват красивия и умен изказ:
„Понякога така се случват нещата. Човек забелязва дъжда, забелязва и лалето, радва им се, но не вижда, че едрите дъждовни капки разкъсват нежната чашка на лалето. После внезапно открива разпарчетосаната красота в калта.
Възможно ли е да е било да направи нещо за лалето в градината? Едва ли. Не може да го спре да расте, нито да спре дъжда да вали. Просто лош късмет за цветето да се сблъска с толкова проливен дъжд.“
Ж.Иванова
„Почти сигурно ще чуя звука на снега, който вали в нощта – бавно, незабележимо. А тишината се трупа и става все по-дебела. Тишината между двете ни, продължила с години.
Историята на познанството ни с Дима е точно като скреж върху зимен прозорец. Никоя от нас няма вина за появата му. Просто така се случи. Една нощ. В някакъв мрак.
Заскреженото стъкло е красиво, много красиво. Но крие пейзажа зад себе си.
Крие истината.“
Това е може би единственият пасаж от книгата на Радостина А. Ангелова, където се споменава скреж, а тя е озаглавила книгата си с това име. Защо? Според мен, защото обича загадките и умее да борави с тях. Книгата и е изградена от изящни, кратки фрагменти, които вечно загатват, но никога не издават какво ще последва и как ще завърши ис��орията на двете семейства, това на другаря Весел, дребен чиновник в министерство, но смятан в забутаното селце за голяма клечка и онова на работягата Мано, целящ на всяка цена да запази работата си като обслужващ персонал във ведомствената вила на министерството, и дъщерите им Вида и Дима. Парченце по парченце пъзелът за отношенията между двете момичета и заобикалящите ги хора се подреждат, но не съвсем, изведнъж се оказва, че някое липсва или е било погрешно поставено на дадено място и тогава авторката или самите ние ги разместваме. А пъзелът е толкова ярък за нас – 50 или 60+, че сякаш не го редим, а го живеем: с летните лагери, със сладкарниците, в които следобед докарваха едни единствени вкусни залепени с крем бишкоти, не знам защо наречени „миньорки“, със срама да споделиш нещо с майка си, недай Боже с баща си или да си останеш девствена до края на гимназията; с разбирането, че волята на родителите и на обществото е закон, с краха на големите ни мечти за нещо хубаво в първите години след промените и неистовото желание да започнеш отново, начисто, ако не в България, то някъде другаде, с успеха на някои и разочарованието на други. Ще кажете, какво толкова, живяхме го, знаем го, защо трябва да ни се разказва?! Защото онези след нас не го знаят и е хубаво да им го разкаже някой, който не вижда само отрицателните страни на онзи живот, който не обвинява непрекъснато другите, строя и всичко останало, а обективно и много смислено им разказва същия този живот, за да могат те, онези които ще дойдат след нас да преценят за себе си кое как е било. И всъщност, отношенията между Дима и Вида биха могли да се развият по същия начин по кое да е време; едната с усилията на волята и таланта си да учи това, което желае, да стане управител на фирма и да се омъжи за шефа си, другата, също с усилията на волята да поддържа омразата към майка си и половината свят и да се учи да живее заради самото живеене. За разлика от мъжките образи в книгата, които сякаш изглеждат малко едностранчиви, еднопосочни и не толкова ярки, всички женски образи и основно тези на Вида и Дима са абсолютно многопластови, изпълнени с живот и емоции, различни, но и понякога приличащи си в отношението към хората по онази голяма топлина и обич, която всяка жена, особено нереализираната майка носи в сърцето си.
И не, книгата съвсем не е сълзлива, сантиментална, написана от страдащи жени за страдащи жени, както може и да съм успяла да ви убедя до сега! Книгата е за две деца и после две жени, които просто вървят през света и всяка го вижда през собствените си очила, докато те се напукат и накрая всяка вземе тези на бившата си приятелка, за да погледне през тях. Тогава парченцата на пъзела може би ще се наредят или все ще остане някое, за да си го доредим ние, читателите. А най-хубавото е, че книгата, седмата по ред на Радостина А.Ангелова е написана на нейния изключително поетичен език, който познаваме още от „Виенският апартамент“, но докато там имаше прекрасни, бих ги нарекла „лирически отклонения“, тук те са разбъркани в текста и помагат човек да си отдъхне за секунда от напрегнатата история. Смятам да завърша с един такъв пасаж, преди да препоръчам книгата на всички, които харесват красивия и умен изказ:
„Понякога така се случват нещата. Човек забелязва дъжда, забелязва и лалето, радва им се, но не вижда, че едрите дъждовни капки разкъсват нежната чашка на лалето. После внезапно открива разпарчетосаната красота в калта.
Възможно ли е да е било да направи нещо за лалето в градината? Едва ли. Не може да го спре да расте, нито да спре дъжда да вали. Просто лош късмет за цветето да се сблъска с толкова проливен дъжд.“
Ж.Иванова
March 7, 2022
Книгата е чудесна. А като за съвременна българска литература е страхотна. Да, има слаби моменти в сюжета, преекспонирани реакции, недостоверни постъпки, но има и една всеопрощаваща обич към героите, която накрая те намират и в себе си и в остарелите и поозлобени души. Книга за прошката, за другия поглед върху събитията, за добротата. Видимо книгата е писана от интелигентен автор, с прекрасни вплетени фини детайли. Дори многократно разчепкваната тема за "социалистическото общество" и прехода не дотяга, а е просто фон на действието. Неусетно се налага аналогията с Галин Никифоров (един от малкото ми любими български автори), че авторите с техническо образование и с кариера в същото, са по-прецизни в изказа, повече изпипват детайла и писането, когато не е на всяка цена, носи много по-голямо удоволствие на читателя.
March 20, 2022
Лекотата, с която пише Р. Ангелова е впечатляваща. Историята е силна, но на моменти се появява прекалено много драматизъм в реакциите, както и една-две фактологически грешки, които открих (затова си спестих и 5-тата звезда). Пътят към осъзнаването, осмислянето на животите на главните героини и крайната дестинация - прошката е най-силната нишка, която държи интересът на читателя до последно.
February 6, 2025
Това е втората книга на автора, която чета! Пише увлекателно, доста психологически разкрива героите си и техните мисли и чувства! Темата е много интересна - хем за детството, хем за порастването, за това че не знаем хората около нас какво са преживели и как се чувстват, за децата и първите любовни сблъсъци, за желанието за живот и още много.
Допада ми стила, изградената история от 2 гледни точки.
Допада ми стила, изградената история от 2 гледни точки.
February 5, 2023
Прочетох я на един дъх. Авторката толкова увлекателно я разказва историите на Вида и Дима, че нямаш търпение да прочетеш още и още. Това е първата ми книга на Радостина Ангелова, но със сигурност не и последната.
January 23, 2022
Книга, която всеки един стойностен човек, трябва да прочете в живота си.
Книга, която те грабва, извисява и накрая кротко те оставя точно там, където трябва да бъдеш!!!
Книга, която те грабва, извисява и накрая кротко те оставя точно там, където трябва да бъдеш!!!
April 19, 2022
Благодаря на авторката за прекрасното изживяване! Майсторка на думите!
March 1, 2023
Много ме натовари. Искам да си живея в розовия си балон и да не знам за такива истории.
July 15, 2023
Първа среща с книгите на Радостина Ангелова. Много приятен стил на писане, лиричен, въздействащ. Вдъхновена съм да прочета още от творчеството й.
December 14, 2024
Ах, колко много ми хареса историята на Вида и Дима!
Категорични 5 ⭐️
Категорични 5 ⭐️
August 6, 2025
Поредното бижу, сътворено от Радостина Ангелова 😍
Displaying 1 - 21 of 21 reviews